М
О Т И В И към Присъда № 220
по
н.о.х.дело № 80/2011 г.
по
описа на Районен съд – гр. **** ****
С обвинителен акт на Районна
прокуратура **** **** подсъдимият Д.Г.Г. - роден на *** ***, с поС.ен адрес: град
**** ****, кв.”Три чучура" № 55, вх.0, ет.1, ап.З, живущ ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран
по право/, ЕГН **********, е
предаден на съд, за това, че на 27.03.2010 г., в град **** ****, причинил средна
телесна повреда на Б.Х.Б., изразяваща се в счупване на костите на дясната
подбедрица, което му причинило трайно затрудняване на движенията на десния крак
за срок по–дълъг от 30 дни – престъпление
по чл.129 ал.2 пр.2 във връзка с ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане в
наказателния процес е приет предявен от пострадалия Б.Х.Б. против подсъдимия Д.Г.Г.
граждански иск за сумата от 10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на престъпното деяние,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. Пострадалият е конституиран като граждански ищец и частен
обвинител.
Представителят на Районна прокуратура град ****
**** в съдебно заседание поддържа обвинението както по отношение на
фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, така и по отношение на
правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода към средния законоустановен размер с прилагане на
чл.66 ал.1 от НК. Счита, че гражданския иск като основателен и доказан и следва
да бъде уважен в размер съобразно установената съдебна практика.
Подсъдимият
Д.Г.Г. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Заявява, че не е
причинил телесна повреда по начина описан в обвинителния акт и моли да бъде
оправдан.
Защитниците считат, че описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка не е доказана и подсъдимият следва да
бъде признат за невинен и оправдан по обвинението. Излагат подробни
съображения. Считат, че гражданският иск е неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Гражданският
ищец и частен обвинител, лично и чрез повереник заявява, че поддържа
обвинението и предявения иск.
Повереникът счита, че в хода на съдебното
следствие по категоричен и несъмнен начин е доказана изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка. Моли съдът да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение. Счита, че наказанието следва да е лишаване от свобода с
пет години изпитателен срок. Счита, че гражданският иск е основателен и доказан
и следва да бъде уважен ведно със законните последици.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Д.Г.Г. е роден на *** ***, с
постоянен адрес: град **** ****, кв. „Три чучура" № 55, вх.0, ет.1, ап.3,
живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, работи като
шофьор, не е женен, не е осъждан /реабилитиран по право/.
На
26/27.03.2010 г., в заведение „Ориент", находящо се в град **** ****, в
комплекс „Верея", в различни компании се намирали свидетелите Т.И.И., Д.Г.Д.,
Г.Д.Т. и Б.Х.Б.. Там бил и подсъдимият Д.Г.. Всички живеели в с.Богомилово, общ.****
**** и се познавали. Свидетелят Т.И. видял свидетеля Б., който седял на бара и
отишъл при него да си говорят. Към тях се приближил подсъдимият и между него и
свидетеля И. възникнал спор. Двамата се скарали. Около 03.00 ч., на 27.03.2010 г.,
свидетелят Б. излязъл от заведението, повикал си такси, което спряло в уличката
зад хотела и пред бариерата за паркинга. Качвайки се в таксиметровия автомобил
свидетелят Б. видял как в близост до входа на заведението свидетелят И. и подсъдимият Г. се сбили. Двамата
паднали на земята до таксито като свидетелят И. лежал по гръб, а подсъдимият Г.
бил върху него. Свидетелят Б. слязъл с намерението да ги разтърве. Когато се
приближил към биещите се подсъдимият Г. го ритнал в десния крак в участъка
между коляно и глезен. От силната болка свидетелят Б. паднал. Свидетелят И. и подсъдимият
Г. се изправили и свидетелят Б. им казал, че много го боли крака. Таксиметровият
шофьор /неустановен в хода на разследването/ помогнал на Б. да се качи в таксито.
В
това време на мястото по сигнал за побой, пристигнал полицейски екип на СПООР
при РУП – гр. **** **** в състав: свидетелите Ж.К. и С.С.. Пред полицейските
служители участниците в инцидента обяснили, че спорили помежду си и нямат нужда
от съдействието на полицията.
За
случая свидетелят С. е съставил докладна записка, в която отразил, че сигнала е
посетен. На място лицата – /свидетелите Б., И. и подсъдимият Г./ обяснили, че
се скарали помежду си, но нямат нужда от полицейско съдействие – виж лист 57 от
делото.
Свидетелят
Б. бил откаран с таксиметровия автомобил за преглед, при което е констатирано счупване
на дясната подбедрица и е оставен за лечение в Ортопедичен комплекс на МБАЛ АД - град **** ****. На 31.03.2010 г. на
свидетеля Б. е направена операция - наместване на счупванията с вътрешна
фиксация. Свидетелят Б. е изписан на 06.04.2010 година – виж епикриза ИЗ 6563 с
окончателна диагноза: Счупване на дясната подбедрица.
В
хода на разследването, във връзка с необходимостта да се установят факти и да
се съберат доказателства относно начина, по който са били разположени двамата
биещи се; мястото, от което е дошъл пострадалият и това, където е застанал
спрямо падналите на земята, е бил проведен следствен експеримент. В резултат на
използването на този способ, предвиден в НПК, категорично е установено, че в
момента на инцидента подсъдимият и свидетелят И. са лежали един върху друг на
асфалта на ул."Захари Княжески", в близост до източния й тротоар и
северно от ул.„Г.Гурко". Главите и на двамата били насочени на запад, а
краката им на изток, като подсъдимият се намирал отгоре, легнал върху дясната
странична част на тялото си. Лицето му било обърнато на юг-югоизток. Точно от
тази посока, излизайки от таксито, дошъл свидетелят Б., който застанал
непосредствено пред краката на подсъдимия Г.. Последният се намирал
северозападно от него, с лице обърнато към него, когато свил левия си крак в
коляното, разгънал го и ударил /ритнал/ с пета десния крак на свидетеля Б. в
участъка между коляното и глезена. При провеждането на следствения експеримент подсъдимият
Г. заявил, че не се е бил с никого и не е падал на земята.
Видно
от назначената в хода на разследването и приета в съдебно заседание
съдебно-медицинска експертиза, на 27.03.2010 г. свидетелят Б.Б. е получил
счупване на костите на дясната подбедрица, което му е причинило трайно
затруднение на движенията на десния крак за срок от около шест месеца.
Видно от изготвената в хода на разследването
и приета в съдебно заседание допълнителна съдебно-медицинска експертиза - счупването
на костите на дясната подбедрица на свидетеля Б. е в резултат на твърде силен
удар върху подбедрицата на опорния крак. Такава сила на удара се получава при
удар с пета. Механизмът на получаване на счупването е напълно възможен, така
както го е описал в показанията си пострадалия.
В хода на съдебното следствие е изискана и
представена медицинска документация от престоя на свидетеля Б. в Детска
ортопедия и травматология на МБАЛ „Проф. Ст. Киркович” АД **** ****. С оглед
изясняване на фактите от значение за делото в съдебно заседание е назначена
комплексна съдебно – медицинска експертиза с вещи лица д-р Т. /съдебен лекар/ и
д-р М. /специалист ортопед – травматолог/. Видно от заключението на тази
експертиза, при инцидента на 27.03.2010 година Б. е получил счупване на двете кости
на дясната подбедрица в долната й трета, на едно ниво. Описаното травматично
увреждане е от директен удар с твърд тъп предмет в областта на счупването –
долната трета на дясната подбедрица. Вещите лица сочат, че с оглед
разположението и типа на счупване то отговаря много добре да е получено по
начина описан от пострадалия, а именно ритане с пета в участъка между коляно и
глезен. Не е възможно посочената фрактура на дясна подбедрица да е получена от
самостоятелно падане на земята. Причинено е трайно затруднение движенията на
десния крак за срок от 6-8 месеца при правилно протичане на оздравителния
процес. Към този срок следва да се прибави и още един месец следоперативно
отстраняване на металните плаки, които са били използвани при оперативната
интервенция след травмата.
Заключението на експертизата не е оспорено от
страните, обстойно и задълбочено е, като вещите лица са отчели всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства и съдът го приема за добросъвестно и
компетентно дадено.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
приема за установена от съвкупната преценка и взаимна връзка на събраните доказателства - показанията на
свидетелите Б., Т.И., Д.Д., Г.Т., Св. С., Ж.К., Т.П., Д.Г., С.Г., И.Д., С.П.,
заключение на съдебно – медицинска експертиза, заключение на допълнителна
съдебно – медицинска експертиза, заключение на комплексна съдебно медицинска
експертиза , очна ставка между свидетелите Б. и С., приложените на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.283 от НПК - епикриза от Ортопедичен
комплекс на детска ортопедия и травматология 6563 – л.3; съдебно-медицинско
удостоверение на живо лице № 102/2010 г. – л.4; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние – л.20; протокол за следствен експеримент от 19.11.2010 г. – л.48-50; приетите в
съдебно заседание писмени доказателства – справка за съдимост, справка за
изтърпени наказания; препис от съдебен бюлетин; приетите в съдебно заседание
писмени доказателства - история на заболяването № 6563/27.03.2010 г. на
отделение „ДОТ”; декларация за информирано съгласие от 27.03.2010 г. по чл.32,
ал.2 на НРД 2002; изследване на кръв – хематологични и биохимични изследвания
от 27.03.2010 г.; предоперативна
епикриза от Ортопедичен комплекс от 28.03.2010 г.; анестезиологичен лист №
155/27.03.2010 г.; оперативен протокол от 31.03.2010 г.; температурен лист;
епикриза от Ортопедичен комплекс „Детска ортопедия и травматология” към МБАЛ
„Проф.д-р С.***; направление за хоспитализация; фиш за имунохематологично
изследване № 367/27.03.2010 г.; клинико-рентгенологичен минимум към ИЗ № 6563
от 06.04.2010 г.; справка за регистриране на процедури по клинична пътека № 215
– „Оперативни процедури с голям и много голям обем и сложност на таза и долния
крайник” от 06.04.2010 г.; справка от НАП за здравно-осигурителен статус от 27.03.2010 г.; допълнителен лист към ИЗ №
6563/27.03.2010 г. - лист за предоперативна анестезиологична консултация и
преценка(стр.1) и допълнителен лист към ИЗ № 6563/27.03.2010 г. (стр.2); писмо
от Център за спешна медицинска помощ – **** ****, вх. № 7487/25.03.2011 г.
Свидетелят Б.Б. посочи – „влизам в таксито и
се качвам на задната седалка диагонално на шофьора. Т. и подсъдимия се сбиха в
уличката встрани на дискотеката..слязох и тръгнах към тях..М. ме ритна в десния
крак ниско долу над глезена и аз паднах...гледаше към мен като ме
ритна...таксиметровият шофьор излезе от таксито и ми помогна да се кача в
таксито..полицаите дойдоха аз им казах, че нямам нужда от помощ и отивам в
спешното...през цялото време бях в таксито..”. Свидетелят заяви, че е
разговарял докато е бил в таксито с един полицейски служител и е отведен до спешен център от шофьора на
таксито.
Свидетелят Т.И. установи, че подсъдимият го
изкарал навън от дискотеката ”сдърпахме се, паднахме...Б. видял, че се бием и
дошъл да ни разтърва...той извика и изохка...”.
Свидетелят Г.Т. посочи, че видял подсъдимият
и Т.И. „паднали на земята...Б. отива към тях явно да ги разтърва и Д. го
ритна..”.
Свидетелят С. е полицейският служител, който
заедно със своя колега свидетелят Ж.К. са изпратени до процесната дискотека по
сигнал за побой и първи пристигат на място. Свидетелят посочи, че като отишли
на място не е имало караници и буйства. Установил на място, че лицата са от
едно село и се познават и нямат нужда от полицейско съдействие.
Показанията на свидетелите Д.Г. и С.Г. –
полицейски служители отишли до процесното заведение след колегите си С. и К. са
непротиворечиви. Свидетелите установиха, че на място заварили колегата си С.,
който им казал, че няма нужда от съдействие и те продължили работата си в техните
си патрулни участъци.
Свидетелят С.П. е лекарят приел Б.Б. в
спешния травматологичен кабинет. Този свидетел посочи, че поддържа всичко
отразено в медицинската документация приложена на лист 70 от делото и предявена
му в съдебно заседание /по данни на болния в събота на 27.03.2010 година рано
сутринта след ритане. При прегледа лекари установили фрактура на дясната подбедрица и болният постъпва
на оперативно лечение/.
Свидетелят Д.Д. е очевидец на поведението на
подсъдимия. Видял как „Б. отива към въпросните момчета, които се биеха..доближи
ги...Д.Г. го ритна и той падна, свлече се на земята...”.
Свидетелят Ж.К. е полицейски служител бил в
екип със свидетеля С.. Заяви, че на място пред заведението разговаряли с лицата
на които снели самоличност и отразени в докладната и разговаряли също с охраната.
Поддържа отразеното в изготвената по случая докладна записка.
Свидетелите Т.П. и И.Д. са полицейските
служители от патрулен автомобил 707, които отишли пред заведението „Ориент”. Сочи,
че на място не са разговаряли с цивилни лица, само с колегата им С., който им
казал, че няма нужда от тяхното съдействие.
Горните доказателства кореспондират помежду
си и водят до единствено възможния логичен извод, че подсъдимият е извършил
престъплението за което е даден на съд. Свидетелите И., Д. и Т. са очевидци на удара
с ритник нанесен от подсъдимия на свидетеля Б.. Съдът кредитира с доверие
показанията като логични, правдиви и убедителни и кореспондиращи с
констатациите в медицинската документация на пострадалия. Разгледани в тяхната
съвкупност, показанията дават ясна картина какво точно се е случило и във
взаимовръзката им кореспондират с установеното по делото.
От обективна страна съдът намери, че
подсъдимият нанесъл на Б. удар с ритник, при което е причинил фрактура на дясна
подбедрица.
Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелите Б., И., Т., С., Ж.К., Деан Г., С.Г., Стоян П., Д.Д., Теньо П., И.Д.,
които са непротиворечиви, последователни и убедителни.
Разпитаните шестима полицейски служители не
са заинтересовани от изхода на делото.
Показанията на посочените свидетели очевидци
на процесното ритане са непротиворечиви и в непрекъсната последователна
логическа връзка. Показанията на Б., Д., И., Т., че е нанесен един удар /ритник/
кореспондират със заключението на комплексната съдебно - медицинската
експертиза изпълнена от д-р М. и д-р Т., сочещо, че констатираното увреждане не
възможно да се получи при самостоятелно падане върху терена или при удар в
твърд тъп неподвижно стоящ предмет
Показанията на всички посочени по – горе
свидетели са в непосредствена последователна и непротиворечива връзка помежду
си и по убедителен начин разкриват какво точно се е случило. Пострадалият
разкрива по свой вътрешен убеден начин, че именно подсъдимият е този, нанесъл
му констатираното по делото травматично увреждане. Сочи детайлно механизма на
причиняване на увреждането, което е получил и лицето нанесло му удара по начин,
не будещ съмнение.
Това, че не е споделил на място проблема си и
не казал за крака си на полицейския
служител в минутите след получения ритник има своето логично обяснение в това,
първо, че в шока си след ритането му пострадалият е объркан и не е сигурен дали
е налице счупване, не без значение е и това, че той сам по своя инициатива
отива да се намесва в свадата. Не без значение е това, че са от едно село с
подсъдимия, познават се и в минутите след ритането е нормално да не иска да
намесва подсъдимия с органите на полицията. Не без значение е и емоционалното
състояние на пострадалия в минутите след получения ритник. Безспорно е
установено, че в този момент пострадалият се е намирал в състояние което тъй
като стои седнал в таксито и няма видими
следи от наранявания, охлузвания по лицето което да привлече вниманието но
полицейските служители и след като на място е казал на полицейския служител, че
няма нужда от помощ, то напълно логично е поведението на полицейските служители
след това и отразеното в докладната.
Свидетелят М.Т. е приятел на подсъдимия.
Твърди, че имало спречкване на момчета с подсъдимия и последният извикал
патрулка. Показанията на този свидетел освен, че са пестеливи са неубедителни,
тъй като противоречат с показанията на полицейските служители сочещи, че на
място като пристигнали не е имало конфликти.
Свидетелят Г.В. е първи братовчед на
подсъдимия. Сочи, че момчета спорили с подсъдимия „излезли отвън, караха се
бяха прави до нас и полицаите ги заварват в момент, в който спорят..”. Тези
показания са в противоречие с показанията на полицейските служители, които
сочат че на място в тяхно присъствие не е имало подобни действия. Ето защо,
съдът не дава вяра на показанията на свидетелите М.Т. и Г.В. в тази им част.
Относно показанията на свидетеля Х.Д.
/свидетелят не е присъствал на процесното място/ същите не са от значение за
изясняване на обективната истина по делото и съдът не счита за нужно да ги
обсъжда.
Свидетелят Г.Г. е брат на подсъдимия.
Заинтересован е от изхода на делото. Сочи, че две лица в заведението имали
пререкания с брат му, поради което брат му подканил компанията си да си тръгват
и звъннал в полицията. Всички си взели якетата и излезли към изхода и дошла
патрулката. Сочи също, че процесната вечер Б. си тръгнал пеш в посока запад по
улица „Гурко”. Тези показания съдът не кредитира с доверие, тъй като са
изолирани, нелогични и в противоречие с останалия доказателствен убедителен
материал, от който съдът приема, че пострадалият е откаран с такси за оказване
на медицинска помощ и с оглед естеството на травмата не е възможно описаното от
този свидетел предвижване на собствен ход /за това, че не е възможно подобно
предвижване виж разпита на вещите лица/.
Всички други събрани по делото доказателства,
сочат, че пострадалия е ритнат от подсъдимия.
Дадените обяснения на подсъдимия, който
оспорва обвинението, като заявява, че не причинил той удара, съдът отчита като
защитна теза и не им дава вяра. Те по никакъв начин не кореспондират с
показанията на свидетелите подкрепящи обвинителната теза, не кореспондират с
приетото писмено доказателство – съдебно медицинско удостоверение и
заключенията на съдебно медицинските експертизи. Напротив, обясненията на
подсъдимия се опровергават от всички обективно установени обстоятелства по
делото. Ударът е бил достатъчно силен и насочен съзнателно към Б.. Обясненията
на подсъдимия са доказателствено средство по делото и съдът приема, същите за
изградена защитна позиция, която подсъдимия упражнява по свое усмотрение. В НПК
законодателят е посочил, че подсъдимият има право да дава такива обяснения
каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да
говори истината. Анализът на установения в хода на съдебното следствие
доказателствен материал дава основание да се направи извод, че именно подсъдимият
е извършил престъплението, в което е обвинен.
Въз основа на така възприетото, съдът намира,
че обвинението спрямо подсъдимия се доказа по несъмнен начин. По несъмнен начин
се установи, че именно подсъдимият е причинил на пострадалото лице травматично
увреждане с характер на средна телесна повреда и в тази връзка съдът намира, че
авторството е установено по категоричен и несъмнен начин.
Съдът приема, че се установи по категоричен
и несъмнен начин, че спрямо пострадалият е извършено посегателство спрямо
неговата телесна неприкосновеност и здраве, което несъмнено съставлява
престъпление по смисъла на НК, установено е нанесеното травматично увреждане и се доказа
по един безспорен начин, че именно подсъдимият е извършител на престъплението
по чл.129 от НК.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
Предвид описаната и възприета фактическа
обстановка при така събраните по делото доказателства и обсъдени подробно
по-горе, съдът намира за несъмнено установено, че на 27.03.2010 г., в град **** ****, подсъдимият причинил
средна телесна повреда на Б.Х.Б., изразяваща се в счупване на костите на
дясната подбедрица, което му причинило трайно затрудняване на движенията на
десния крак за срок по–дълъг от 30 дни, съгласно Постановление № 3 от
27.09.1979г. на Пленума на ВС – престъпление по чл.129 ал.2 пр.2 хипотеза 2 вр. с ал.1 от НК.
Като причина за деянието съдът отчита
незачитането от подсъдимия на обществените отношения свързани със защитата на
неприкосновеността на човешкото тяло.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от
обективираните действия на подсъдимия се налага извода, че от субективна
страна, престъплението е извършено виновно при пряк умисъл. Видно от
доказателствения материал по делото подсъдимият е бил обърнат с лице към
приближаващия се пострадал, т.е. гледал е към него и го е възприел своевременно. Очевидците И., Д. и Т.
свидетелстват, че подсъдимият нанесъл директен удар с левия си крак в крака на
свидетеля Б., който паднал като подкосен. Това означава, че подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, искал и настъпването на
общественоопасните последици.
След съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че обвинението срещу подсъдимия е доказано
по несъмнен начин, поради което следва да се ангажира съответната отговорност.
ОТНОСНО ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за
извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието
и дееца, личността на подсъдимия и смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, а така също съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36
от НК.
Съгласно първия принцип, в специалния текст
на НК действал по време на извършване на деянието е предвидено наказание до пет
години лишаване от свобода. Понастоящем не е налице по – благоприятен закон за
дееца, тъй като се предвижда наказание до шест години лишаване от свобода.
С оглед спазването на втория принцип, съдът
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите за
извършване на престъплението, конкретните обстоятелства при които е извършено
престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства -
чистото съдебно минало на подсъдимия /реабилитиран по право/ и това, че полага
обществено полезен труд.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете липсата на каквато и да е критичност към деянието.
Отчитайки гореизложеното, съдът приема, че
за извършеното престъпление на подсъдимия следва да се наложи наказание
лишаване от свобода при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, под
средния размер в чл.129 ал.1 от НК действал към датата на извършване на
деянието. Ето защо и на основание чл.129,
ал.2, пр.2, хипотеза втора вр. с ал.1 от НК, във връзка с чл.2 ал.2 вр.
чл.54 от НК съдът определи наказание ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Налице са условията за прилагане на чл.66
ал.1 от НК по отношение на подсъдимия.
Подсъдимият е на сравнително млада възраст. Вярно
е, че е изтърпял на 26.08.2003 година наказание шест месеца лишаване от свобода
в Затвора град Бургас за умишлено престъпление от общ характер - квалифицирана
кражба. Изолирането му отново в такова място, съдът счита, че в конкретния
случай ще бъде прекалено използване на наказателната репресия. В случая, съдът
след като съобрази обществената опасност на подсъдимия, счита, че целите на
наказанието ще се постигнат с определяне на изпитателен срок в размер над
минималния законоустановен. Ето защо, съдът отложи изпълнението на наложеното
на подсъдимия наказание две години лишаване от свобода за изпитателен срок от четири
години.
Съдът счита, че така наложеното наказание в
максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще спомогне както за
превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и възпиращо спрямо останалите
членове на обществото.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
От събраните по делото доказателства се
установи по категоричен начин, че подсъдимият е автор на деликт – с действието
си е причинил непозволено увреждане на конституирания граждански ищец, като са
налице и всички елементи на деликтната отговорност - противоправно поведение,
вредоносен резултат – увреждане, вина на подсъдимия и причинна връзка между
тях. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
По силата на чл.45 и сл. от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В
случая е предявен иск за присъждане на сума представляваща причинени неимуществени
вреди. В случая на ищеца е причинена средна телесна повреда за която видно от
заключението на комплексната съдебно – медицинската експертиза оздравителния
процес при нормалното му протичане е от шест до осем месеца, като към този срок
следва да се прибави и още един месец след оперативно отстраняване на металните
плаки, които са били използвани при оперативната интервенция след травмата.
Предвид установената по делото фактическа
обстановка съдът приема, че на ищеца са причинени от подсъдимия неимуществени
вреди, които следва да бъдат възмездени. Изхождайки от вида, характера на
телесната повреда, обстоятелствата при които е причинено увреждането, времето
на оздравителния процес и критериите за справедливост визирани в ЗЗД и изяснени
от съдебната практика, съдът приема предявения граждански иск за основателен и
доказан до размера на 9000.00 лева, поради което осъди подсъдимия да заплати на
гражданския ищец сумата от 9000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди. Искът в останалата му част до размера на 10 000.00
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Причинените на гражданския ищец вреди по
същество са едно парично задължение, което виновният причинител му дължи.
Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение той дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като
задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът
се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл.86 ал.1
от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. С оглед на
тези съображения следва да се присъди и законната лихва върху горната сума,
считано от датата на увреждането – 27.03.2010 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
В тежест на подсъдимия се възложиха направените
по делото разноски, като подсъдимият следва да заплати:
- на гражданския ищец и частен обвинител сума
в размер на 700.00 лева разноски за повереник.
-
в полза
на Държавата, по бюджета на съдебната власт сума в размер на 360.00 лева,
дължима Държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск и
сума в размер на 590.00 лева, представляваща направени разноски по делото за
експертизи.
Причини
и условия способствали за извършване на престъплението: незачитане
телесната неприкосновеност на човешката личност.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: