№ 689
гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Цветина Цолова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20231100603695 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 22.03.2023г., постановена по НЧХД № 6652/2021г., СРС,
НО, 104-ти състав, е признал подсъдимия Л. Г. Н. за НЕВИНОВЕН в това, че
на 30.12.2017 г. в гр. София, в ЗО Кремиковци е нанесъл удари и ритници на
И. Г. Д., с което му е причинил лека телесна повреда - престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
повдигнатото обвинение.
На основание чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК вр. чл.82, ал.4 вр.
ал.1, т.5 от НК е прекратено производството по делото за престъпление по
чл.130, ал.2 от НК поради изтекла абсолютна давност.
Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба от
адв. Р. В. - служебен повереник на частният тъжител И. Д., с която се обжалва
присъдата на районния съд като незаконосъобразна, тъй като е постановена
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е
приложен неправилно материалният закон. По делото е постъпило и
допълнение към жалбата, в което се сочи, че е налице липса на мотиви и
необсъждане на целия доказателствен материал по делото. Твърди се, че
първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия и го е признал за
невиновен за причиняване на лека телесна повреда, без да е налице
конкретика както в присъдата, респ. мотивите към нея относно
изпълнителното деяние. С оглед на това се иска да бъде постановен акт, с
1
който подсъдимият да бъде осъден, алтернативно делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на СРС за отстраняване на допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила.
В разпоредително заседание, проведено на 17.07.2023г. по реда на чл.
327 от НПК, въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица,
както и ангажирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният
повереник на частният тъжител И. Д. - адв. Р. В. поддържа въззивната жалба
и допълнението към нея, като моли да се отмени първоинстанционната
присъда по изложените в тях съображения.Излага, че в мотивите се
констатират противоречия и неясноти като първо се приема, че има
извършено престъпление от подсъдимия, като същевременно е бил оправдан
и СРС го е преквалифицирал в по-леката ал.2, вместо по ал.1. на следващо
място се установява и процесуалната грешка съда да прекрати
производството с кратката давност от три години, с абсолютна процесуална
давност от четири години и половина. Прави се искане да се отмени
присъдата и да бъден осъден подс. Н., респективно делото да бъде върнато
делото на СРС.
Служебният защитник на подс. Л. Н. – адв. Ю. Д. излага, че
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и като такава
следва да бъде потвърдена. Твърди, че първоинстанционният съд е бил
обвързан от фактическите констатации в частната тъжба, според която е било
повдигнато обвинение по чл.130, ал.2 НК, поради което и съвсем
законосъобразно е било прекратено наказателното производство, поради
изтичане на абсолютната давност. Моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият Л. Н. редовно уведомен се явява пред въззивната
инстанция и в даденото му от съда право на последна дума моли да бъде
оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че са налице основания
за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
Настоящият съдебен състав констатира, че първостепенния съд е
допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3,т.1 и
т.2, пр.1 във вр. с чл.335, ал.2 от НПК, а именно липсват мотиви към
постановената присъда от районния съд. Допуснатите от районния съд
процесуални нарушения са от категорията на абсолютните, т.к. не могат да
бъдат отстранени от въззивната инстанция, което налага отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на
друг състав от първоинстанционния съд.
2
Така допуснатите процесуални нарушения са съществени такива,
доколкото се отнасят до нарушаване на процесуалните правила свързани с
разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК. Съгласно посочената процесуално
правна норма в мотивите си към постановената присъда, съдът е длъжен да
посочи установените обстоятелства, а именно въз основа на кои
доказателствени материали и въз основа на какви правни съображения почива
взетото решение, а при противоречия на доказателствените материали да
изложи съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля.
Посоченият порок (липсата на мотиви) на постановения съдебен акт,
пряко рефлектира на възможностите на въззивната инстанция да осъществи
правомощията си при проверката на атакувания съдебен акт. Липсва годен акт
за проверка, доколкото същият не съдържа ясно изразено въз основа на
доказателствата по делото вътрешното убеждение на решаващия съд. За да е
налице качествена проверка на първоинстанционния съдебен акт, задължение
на въззивния съд е да извърши анализ на приетите от първия съд фактически
и правни положения и да даде отговор, дали те са правилни и верни. В тях се
мотивира вътрешното съдийско убеждение и начина на формирането му по
въпросите, които съдът решава при постановяване на присъдата, съгласно чл.
301, ал. 1 и 2 от НПК. Затова и мотивите представляват задължителна,
съществена част на присъдата и не изготвянето им според посочените
изисквания е съществено процесуално нарушение. Липсата на мотиви всякога
ограничава и правото на защита. Ефективното упражняване на това право
предполага ясно и точно знание за приетите фактически положения,
съображенията за отхвърляне на някои доказателства и за взетото решение.
Мотивирането на вътрешното убеждение на съда гарантира правото на
справедлив процес. От друга страна, непълни или неясни мотиви на
първоинстанционния съдебен акт пречат на въззивния съд да изпълни своята
контролна функция. Ето защо и допуснатото нарушение е съществено и
самостоятелно основание за отмяна на контролирания съдебен акт.
Констатираното противоречие сочи за липсата на нужния стандарт на анализ
на доказателствения материал, върху който съдът е градил изводите си
относно действията на подсъдимия, представляващи израз на
инкриминираното му поведение, което се приравнява на липса на мотиви.
Съгласно Решение № 92/16.05.2019 г. по н. д. № 982/2018 г., II н. о. на ВКС
"Липса на мотиви е налице, както в хипотезите на тяхното пълно отсъствие,
така и при схематична, повърхностна, непълна, неясна и вътрешно
противоречива аргументация на съда. И в двата случая липсата на мотиви
касае порок в дейността на решаващия съд, който рефлектира от една страна
на правото на страните да получат обоснован отговор на поставените от тях
въпроси, а от друга страна - на възможността да се разбере действителната
воля на съда".
По делото на следващо място на базата на доказателствената съвкупност
и с оглед неговия характер и предмета на доказване, който е очертан от
внесените с тъжбата и допълнението към нея не е отговорено на основните
3
въпроси свързани с установяване механизма на извършване на деянието. В
случая абсолютно липсва доказателствен анализ, а съдът е подходил съвсем
формално към задължението си свързано с разпоредбата на чл.305, ал.3 от
НПК, т.к. в хода на съдебното следствие са приложени писмени
доказателства, но липсва оценка на този доказателствен източник чрез
обсъждането им от решаващия съд.
В конкретният случай първоинстанционния съд не е изпълнил своите
задължения да обсъди събраните от него в хода на съдебното следствие
доказателствени материали поотделно и в тяхната взаимна връзка. На
следващо място е необходимо да се отбележи, че така събраните писмени
доказателствени средства в хода на съдебното следствие са противоречиви,
същите не са обсъдени и не им е направен дължимия се доказателствен
анализ. Въззивният съдебен състав намира, че районния съд не е дал
абсолютно никакъв анализ на събраната по делото доказателствена
съвкупност.
Гореизложеното обосновава извод за отмяна на атакуваната присъда и
определя като безпредметно обсъждането на доводите във въззивната жалба и
допълнението към нея, които са по съществото на спора.
Воден от горното и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1 от НПК,
вр. чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 22.03.2023г., постановена по НЧХД №
6652/2021г., СРС, НО, 104-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски
районен съд от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4