№ 227
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Калинка Георгиева
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора А. Б. Х.
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за
възобновяване № 20241000600749 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
2. ИВАНКА ШКОДРОВА
При СЕКРЕТАРЯ НЕВЕНА БОГОМИЛОВА и с участието на ПРОКУРОРА А. Х. от
СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия
Георгиева НД № 749 по описа за 2024 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Налице е акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419,
ал. 1 от НПК: влязла в сила на 30.04.2024 г. присъда № 20086266 от 04.04.2023 г. по НОХД
№ 6005/2021 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, с която
Л. В. Х. с ЕГН ********** е била призната за виновна в извършването на 07.03.2013 г. на
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28 от НК, за което е била осъдена
съобразно чл. 55 от НК на 11 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим;
със същата присъда е било приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК
наказанието лишаване от свобода за две години при първоначален общ режим, наложено й
по НОХД № 409/2010 г. на РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ. Присъдата е потвърдена с
1
решение № 281 от 30.04.2024 г. по ВНОХД № 550/2024 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД –
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ.
Внесено е на 10.05.2024 г. в РС искане за възобновяване на наказателното дело с
позоваване на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК от лице, оправомощено съобразно чл. 420, ал. 2 от
НПК – от (името на) осъдената за престъпление от общ характер Х., която не е била
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл. 78а от НК.
Искането, като постъпило в РС на 10.05.2024 г. (НД, л. 3), е подадено в 6-месечния
срок по чл. 421, ал. 3 (вр. чл. 422, ал. 1, т. 5) от НПК, който започва да тече от влизането на
присъдата в сила, т.е. от 30.04.2024 г., и изтича на 30.10.2024 г.
Искането е за възобновяване, отмяна на въззивното решение и на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС; обосновано е с твърдение за
съществено нарушаване на процесуални правила, за неправилно приложение на
материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание.
Според защитника процесуалните правила са нарушено съществени чрез:
противоречие между словесното и цифровото изписване на обвинението поради
обвиняването на осъдената при извършване на измамата в цел - облагодетелстване на друго
лице (Г. Х. – неин съпруг), и цифрово посочването на „пр. 1“ от чл. 209, ал. 1 от НК; липса
на мотиви на въззивното решение – поради преповтаряне на мотивите на РС и необсъждане
на съществените доводи на защитата; надхвърляне на обвинителната теза от страна на РС
чрез приемане на нетвърдени в обвинителния акт факти.
Защитникът смята за неправилно приложен материалния закон, тъй като
отношенията са гражданско-правни и сумата-предмет на престъплението е събрана по
изпълнително дело.
Защитникът смята за явно несправедливо наложеното наказание поради
продължителността на процеса и значителна отдалеченост във времето на предходно
осъждане.
Налице е компетентност за разглеждане на делото съобразно чл. 424, ал. 1 от НПК за
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД: актът по чл. 419, ал. 1 от НПК, във връзка с който се
иска възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, е
постановен от районен съд и не е проверяван по касационен ред.
В съдебните прения пред настоящия състав защитникът и осъдената поддържаха
искането и обосноваването му съобразно съдържанието на молбата, а прокурорът от САП
заяви, че искането е неоснователно.
След като проучи делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
Не са допуснати твърдените в искането нарушения на процесуални правила.
Не е налице твърдяната липса на самостоятелност на мотивите на въззивното
решение. Проследяването на неговия текст и на текста на мотивите за присъдата, а след това
и съпоставката им, установява самостоятелност на мотивационния процес на всеки от
инстанционните съдилища. Конкретно във въззивното решение са изложени приетите от
въззивния съд за установени значими факти с посочване на съответните доказателствени
източници, като е направена и съпоставка между фактите, приети за установени от първия
съд, и счетените за доказани факти от въззивния съд. Съвпадението на становището на две
инстанционни съдилища относно доказаност на значимите съставомерни факти е различно
от преповтаряне на мотиви на предходна съдебна инстанция, тъй като е налице надлежно
обосноваване от страна на всека съд.
Не е налице твърдяната липса на обсъждане във въззивното решение на съществените
2
доводи на защитата – ВНОХД, л. 83 гръб-84 гръб.
Не е налице надхвърляне на рамките на обвинителния акт от страна на СРС в
мотивите на присъдата: Посочването в мотивите за присъдата и в мотивите на въззивното
решение на факти, нетвърдени изрично (и) в обстоятелствената част на обвинителния акт, е
след установяването им в съдебно следствие с участието на осъдената и неин защитник –
предвид самата същност на процеса; тези факти по естеството си са допълващи основните за
съставомерност, които пък са изчерпателно (спрямо състава на престъплението) заявени в
обвинителния акт; това посочване от РС е част от обосноваването на доказаността на
твърдени в обвинителния акт съставомерни факти, което е изпълнение на задължението на
съда по чл. 305, ал. 2 от НПК да посочи установените обстоятелства и въз основа на кои
доказателствени материали ги приема за доказани.
Обвинението и производният му диспозитив на присъдата не съдържат противоречие
между словесното и цифровото изписване на деянието; правилно СГС (ВНОХД, л. 83 гръб –
84) се е позовал на ЗНА и Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА. Посочването и в
заключителната част на обвинителния акт, и в диспозитива на присъдата (и) на „пр. 1“ от чл.
209, ал. 1 от НК няма нормативен регламент; същевременно и на двете места изрично са
посочени нормативно регламентираните съставки на съответния нормативен акт – член
(209) и алинея (първа) от НК; словесното изписване на деянието относно персонализирането
на целта за облагодетелстване е пределно ясно.
Материалният закон е приложен правилно: приетите от двете инстанционни
съдилища за установени факти в съвкупност са осъществяване на престъпление именно по
чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28 от НК. Относно неотразяването върху
извършването на престъпление на възстановяването по гражданскоправен ред на парична
сума, равна на предмета на престъплението, е взето становище от въззивната инстанция, а
ощетеното чрез измамата физическо лице е участвало в наказателното дело само като частен
обвинител.
Определеното наказание не е явно несправедливо в смисъл на по-тежко от
следващото се, тъй като от инстанционните съдилища са отчетени всички налични
противовесно влияещи на отговорността фактори, включително – посочените в искането за
възобновяване; всеки влияещ на отговорността фактор е отчетен с именно притежаваната от
него тежест, включително - продължителността на процеса и времето на предходно
осъждане за същото престъпление; приложен е и режимът на чл. 55 от НК; конкретната
продължителност на лишаването от свобода е съответна при посочените дотук условия на
деянието и извършителката.
Всички останали изложени в искането съображения се отнасят до обосноваността на
присъдата, т.е. до това кои факти са приети за доказани, което е предмет само на
инстанционния съдебен контрол и е извън предмета на настоящото възобновително
производство – предвид становището на настоящия съд, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила при анализа и синтеза на доказателствената информация и че
актовете на двете инстанционни съдилища са мотивирани надлежно, т.е. изчерпателно -
спрямо предмета на доказване и съвкупността от доказателствени средства, и коректно -
спрямо съдържанието на доказателствените средства.
В заключение: искането за възобновяване е неоснователно поради липса на
твърдените в него съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на
материалния закон и явна несправедливост на наказанието.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО входящ на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД №
3
21002695 от 10.05.2024 г. за възобновяване на наказателно дело – НОХД № 6005/2021 г. на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВНОХД № 550/2024 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4