Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, IX-ти касационен състав
На двадесет
и трети юни две хиляди двадесет и втора година
В
публично заседание в
следния състав:
Председател: Борислав Милачков Членове: 1. Таня Димитрова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар:
Пенка Михайлова
Прокурор:
Мирослав Георгиев
Като
разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №963
по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
жалба на З.Я. *** против Решение №19/24.02.2022г. по НАХД №335/2021г. на РС-Провадия,
с което е потвърдено НП №324а-76/27.07.2021г. на Началника
на РУ-Провадия към ОД на МВР-Варна, с което за нарушение по чл.60, ал.1, т.3а,
б.“б“ от ЗОБВВПИ на основание чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
В жалбата се твърди, че Решението е неправилно
поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивният съд не обсъдил част
от направените възражения, а други обсъдил лаконично и необективно, с което
нарушил правото на защита на наказания. В следствие на допуснатите нарушения съдът
не изяснил фактическата обстановка и неправилно приложил материалния закон.
Поддържат се оплакванията за липса на компетентност на актосъставителя и на
наказващия орган. Липсвали доказателства, че издателите на АУАН и на НП заемат
съответните позиции в МВР. Отново се твърди нарушение на чл.42 от ЗАНН, тъй
като актосъставителят описал нарушението въз основа на обясненията на две лица
и от прегледаните записи от охранителни камери. Липсвал документ от който да е
видно, че описаното в акта оръжие принадлежи на наказания. След като акта е АУАН
е съставен въз основа на сведенията на двете свидетелки, които не били подкрепени
с други доказателства, не можел обоснове издаване на НП и поради недоказаност
НП следвало да бъде отменено. Изводите на съда относно авторството и вида на
оръжието –огнестрелно или неогнестрелно счита за произволни. Излагат се
съображения, че е нарушен принципа и „nоn bis in idem“, тъй като за същото деяние било образувано производство по
УБДХ, което било прекратено на процесуално основание, без да е разглеждано по
същество. С тези два акта започнали отделни процедури за налагане на
административно наказание, което касатора счита за недопустимо и в противоречие
с чл.4, §1 от Протокол №7 от ЕКПЧ, която
забранява дублирането на отделни наказателни производства спрямо едно лице за
едно и също деяние. Освен това съдът следвало да обсъди приложението на чл.28
от ЗАНН. Претендира се отмяна на Решението на РС-Провадия и отмяна на НП. За съдебното
заседание касаторът депозира молба, в която заявява, че поддържа жалбата и моли
да бъде уважена на основанията изложени в нея.
Ответникът Началникът на РУ-Провадия към ОД на МВР-Варна чрез юрисконсулт депозира в
писмени бележки с които оспорва жалбата като неоснователна. Счита обжалваното
решение за правилно и законосъобразно. Постановено било при пълно и всестранно
установяване на относимите факти, с обсъждане на събраните доказателства и всички
доводи на жалбоподателя. Моли за потвърждаване на решението и претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура–Варна счита Решението на РС за постановено при спазване на
процесуалните правила, поради което не били налице основания за неговата отмяна.
Касационната
жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от
активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, касационната жалба е неоснователна.
Съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в
чл.348 ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се
твърди неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила - основания за отмяна по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
При извършената
проверка, настоящият касационен състав достигна до следните изводи:
Решението на РС-Провадия
е валидно и допустимо.
Въззивният съд не
е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ.
до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което
е постановено Решението, нито то е постановено от незаконен състав. Страните са
редовно призовани за откритото съдебно заседание, представлявани са от пълномощници,
които са имали процесуална възможност да изразят становище по доказателствата и
да направят доказателствените си искания. След като актосъставителят е разпитан
като свидетел, който установил нарушението въз основа на сведенията на двете
свидетелки-очевидци и от записите на охранителните камери, в съответствие с
процесуалните правила РС приел доказателства в преписката, съобразил
изявленията на представителите на страните, че нямат други доказателствени
искания и правилно намерил делото за изяснено от фактическа страна със
събраните писмени и гласни доказателства, поради което дал ход на съдебните
прения. Поради това не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при разглеждане на делото и при постановяване на решението. В Решението
установяванията за релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и
с проведеното производство пред административно-наказващият орган са основани
на извършена преценка по отделно, но и в съвкупност на всички доказателства и в
съответствие с тях и закона са формирани правните изводи. Решението е
мотивирано. Поради това не е налице основание за отмяната му предвидено в чл.
348, ал. 1 т. 2 във вр. с ал. 3 от НПК.
Неоснователно е и
оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.348 ал.2
от НПК такова е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен
закон, който е трябвало да бъде приложен. Касационният състав провери
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд, с оглед забраната в чл.220 от АПК за нови фактически
установявания. При правилна преценка в съвкупност и по отделно на
доказателствата, РС-Провадия намерил за доказани следните факти и
обстоятелства: На 18.06.2021г. около 22:10часа на телефон 112 бил
подаден сигнал от К.С от гр.
Дългопол, която заявила, че пред хранителен магазин „Т.02 2018" ЕООД в гр.Дългопол
на ул. „Георги Димитров" №61, собственост на майка й, в присъствието на С.,
на три годишната й дъщеря и наС.Г. от гр.Дългопал З.Я. от колата си, с пистолет насочен към земята произвел три изстрела, с
което причинил у тях силна уплаха и възмущение от непристойното му поведение. РС
установил, че актосъставителят Х.
изгледал записите от камерите за видеонаблюдение от хранителния магазин,
на които се чували изстрелите и как К.С. и дъщеря й се стряскат. От сведението
снето от З.Я. З. РС установил, че той заявил, че без да иска е произвел
три изстрела с притежавания от него законен газов пистолет. Констатирал, че на 21.06.2021г.
на З. е съставен акт по чл.1, ал.З от УБДХ, но производството по този ред било
прекратено от РС без да е разглеждано по същество, поради неспазена процедура
по чл.3, ал.3 от УБДХ. Съдът установил съставен на 21.06.2021г. на З. АУАН №324а-76 за това, че на 18.06.2021г.
около 22:10часа в гр. Дългопол, обл. Варна на обществено място, пред хранителен
магазин „Т.02 2018“ ЕООД на ул.“Георги Димитров“ №61, не по предназначение
извадил законно притежаваното си сигнално предупредително оръжие „EKOL Spectal
99“ с №EU160090030, регистрирано по надлежния ред в Бургас, с което произвел
три изстрела. РС установил, че деянието е квалифицирано, като нарушение на чл.60,
ал.1, т.3а, б.“б“ от ЗОБВВПИ в акта, срещу който възражения били подадени в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Възраженията не били уважени и въз основа на АУАН,
Началника на РУ-Провадия към ОД на МВР-Варна издал НП №324а-76 на 27.07.2021г.,
в което изцяло възприел констатациите на актосъставителя и за нарушението по
чл.60, ал.1, т.3а, б.“б“ от ЗОБВВПИ на З. наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Правилно РС-Провадия
намерил за ясно описано и правилно квалифицирано нарушението в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП и отхвърлил оплакванията в жалбата на З. като
неоснователни. С чл.60, ал.1, т.3а, б."б" от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ употребата
на неогнестрелни оръжия на обществени места е забранена. Правилно и в
съответствие със събраните по делото доказателства РС е приел, че деянието
извършено от З. изразяващо се в нарушение на законовата забрана е обявено за административно
нарушение в чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ, за което се налага административно
наказание с глоба в размер от 500 до 2500лв. При правилно приложение на закона,
след като от доказателствата е установено безсъмнено от показанията на
свидетелите и изявленията на З., че на описаното в акта и в НП обществено място
е произвел три изстрела със законно притежавано неогнестрелно оръжие
газ-сигнален пистолет, РС е потвърдил НП като законосъоразно издадено при правилно
приложение на относимите за случая разпоредби на ЗОБВВПИ. В съответствие с
чл.27 от ЗАНН и чл.12 от ЗАНН, при съобразяване на диапазона на размера на
наказанието в санкционната част на приложимата административно-наказателна
разпоредба е извода на РС-Провадия,
че наложеното в минималния размер административно наказание „глоба“ е
законосъобразно определено и справедливо по размер. Настоящият състав споделя
този извод, като счита наложената глоба в минималния размер от 500лв. за съответна
на обществената опасност на конкретното деяние и дееца и достатъчна за
постигане на индивидуалната и генерална превенция. Правилно наказващият орган и
РС не са счели случая за маловажен и не са приложили чл.28 от ЗАНН. З. е произвел
не един, а три изстрела, в тъмната част на денонощието и то от движещ се
автомобил, на обществено място където е имало други хора с малко дете, които
обстоятелства не могат да обосноват извод, че деянието не е общественоопасно
или, че обществената му опасност е явно незначителна. Поради това неоснователно
в касационната жалба се твърди неправилно неприлагане на чл.28 от ЗАНН и се
иска отмяна на Решението на РС и на НП заради маловажност на нарушението.
Настоящият
състав на Административен съд-Варна счита за неоснователни твърденията в
касационната жалба, че в случая е нарушен принципа „nоn bis in idem“ и чл.4, §1 от
Протокол №7 от ЕКПЧ, тъй като за същото деяние било образувано
производство по УБДХ. От приложеното АНД №210/2021г. по описа на
РС-Провадия е видно, че е било образувано производство срещу З.
за дребно хулиганство по УБДХ, което съдът прекратил с окончателно определение
№70 от 22.06.2021г., влязло в сила в деня на постановяването му. След това на
24.06.2021г. е съставен АУАН, с който срещу З. е започнало производството по ЗАНН
за налагане на наказание за нарушение на чл.60, ал.1, т.3а, б."б" ЗОБВВПИ, а не за хулиганство. Поради това със издаването на НП на основание
чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ и налагане на административно наказание „глоба“ срещу З.
не са водени едновременно две наказателни производства и няма идентичност на
нарушенията.
Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба за липса на
компетентност на актосъставителя и на административно-наказващия орган
постановили АУАН и НП във връзка с нарушението на ЗОБВВПИ. В чл.153, т.12 от ЗОБВВПИ е посочено, че при осъществяването
на контрола органите по чл.152 имат право да съставят актове за установяване на административни
нарушения по този закон. Съгласно чл.152 от ЗОБВВПИ, контролът
върху дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически
изделия се осъществява от органите на МВР. От тези разпоредби е видно, че
актосъставителя е компетентен да съставя АУАН по този закон. От съдържанието на т.1.11 от приложената по делото Заповед №8121з-595/26.05.2015г. на
Министъра на вътрешните работи са посочени началниците и заместник-началниците
на РУ в ОД на МВР и СДВР като оправомощени да издават НП по ЗОБВВПИ.
Обжалваното НП е издадено от лицето заемащо длъжността Началник на РУ-Провадия
към ОД на МВР-Варна, с оглед на което е притежавало материална и териториална компетентност
да наложи наказание на основание ЗОБВВПИ.
В обобщение касационната жалба следва да бъде отхвърлена, тъй като не се установи наличие
на основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на Решението на РС,
поради което то следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора искането на представителя на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4
от АПК вр. чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на ОД
на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Водим
от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63
от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№19/24.02.2022г. по НАХД №335/2021г. на Районен съд – Провадия.
ОСЪЖДА З.Я. З. с ЕГН ********** *** да заплати
на Областна дирекция на МВР-гр.Варна сумата от 80/осемдесет/лева за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.