Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр.Русе, 17.ІV.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 7 февруари през две хиляди и осемнадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА Г.
Членове:
При секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Г. гр.д.№ 853 по описа за 2016 год.,за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.87,ал.3 ЗЗД.
Образувано е по предявен от Ц.Ц.И. иск,която
е твърдяла,че на 15.VІІ.2016 год.с ответницата сключили договор,с който срещу
прехвърленото право на собственост върху недвижим имот-апартамент в град Русе
последната поела задължение да я гледа и издържа като й осигури спокоен и нормален
живот.Изложила е твърдения за пълно
неизпълнение на задълженията по сключения договор-ищцата живеела в изключително
лоши битови условия,нехигиенична среда,а физическото й състояние не й
позволявало да полага сама грижи за себе си,включително и за поддържане на
личната си хигиена.По подадени от съседи сигнали домът й бил посетен от
социални работници при отдел ДСП-Русе ,на два пъти през месец август и
септември 2016 год.,които дали социална
оценка на състоянието й като лице в риск.Така се стигнало до
настаняването й първоначално във временен приют,а от 16.Х.2016 год.в Дом за
възрастни хора с деменция „Приста“.Въз основа на подробно изложените в исковата
молба обстоятелства иска от съда да развали поради неизпълнение договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.
В хода на производството,на
11.VІІІ.2017 год.Ц.И. е починала и на основание чл.227 ГПК то продължава с
участието на правоприемника Й.Ц.Й..
Ответницата К.Ф.Б. оспорва иска.В
писмен отговор ,постъпил в срока по
чл.131 ГПК,се излагат подробни твърдения за запознанството й с ищцата и
обстоятелствата,довели до сключване на алеаторния договор.Оспорва да е налице
неизпълнение.До настаняването на кредитора в Дома за възрастни хора с деменция престирала
изпълнение лично или чрез друго лице съобразно условията на договора,след което
започнала ремонт в жилището с цел да създаде добри условия за живот за
кредитора.Твърди,че след настаняването й в Дома била обективно възпрепятствана
да полага грижи,бил й отказан достъп и възможност за лични контакти,включително
за престой в дома й ,за да прекара семейни празници в домашна обстановка.При
осъществените посещения запознала Ц.И. с извършения ремонт в жилището,за което
последната изразила задоволство да живее в чисто и удобно жилище.По подробно
изложени в отговора съображения иска отхвърляне на иска.
Съдът,като взе предвид твърденията и
възраженията на страните,и след като обсъди събраните по делото доказателства,намира
за установено от фактическа страна следното:
На *** год.с нотариален акт № *** на
нотариус Г.Г. рег.№ *** на НК с район на действие РРС Ц.Ц.И. чрез пълномощника
си К.Ф.Б. прехвърля на К.Ф.Б. апартамент „К“ на втория етаж в жилищен блок „***“
по улица“*** 7 в град Русе с използваема площ от 37,14 кв.м,с прилежащото му
избено помещение № 22 от 9,45 кв.м,таванско помещение № 16 от 18,32 кв.м,заедно
с 2,668 % ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** срещу
задължението да поеме пожизнено гледането и издръжката на прехвърлителката,като
й осигури спокоен и нормален живот,какъвто е водила досега,както и за грижите и
издръжката ,които е полагала до настоящия момент,при запазено пожизнено право
на ползване на прехвърлителката върху описания имот.
Ц.И. била трудно подвижна,ползвала
инвалиден стол и не можела да се грижи себе си,да поддържа дома си,да си купува
или приготвя храна.Според свидетеля И. И.,съпруг на дъщерята на ищеца,тя била
много подреден и чист човек,но в последните две години настъпила драстична
промяна.Занемарила се,живеела в нехигиенични условия,но категорично отказвала
предложението близките й да ангажират помощта на други лица,които да се грижат
за нея и дома й,понякога под абсурдни предлози например че предложената й
помощница е прекалено пълна или с друга етническа принадлежност.В същото време
станала конфликтна и трудна за общуване,което накарало близките й да ограничат
или изобщо да прекъснат контактите с нея.Единствено с ищеца поддържали връзка,но
той не бил в състояние да й окаже някаква съществена помощ и съдействие в
ежедневието освен с плащането на сметките за консумативни разходи или с
пазаруване.Свидетелката Н. Д. също сочи,че Ц.И. живеела в мизерни и ужасни условия.От жилището се носела тежка миризма,което
притеснявало съседите ,защото често
оставяла отворена входната врата.Обичайно седяла в инвалиден стол на отворения
прозорец и търсела помощ от съседи или случайни минувачи да й купят хляб или мляко.Виждайки
неспособността на И. да се грижи за себе си,свидетелката й предложила да се
свърже от нейно име със социалните служби,които да предложат подходящ дом за
настаняването й в по-добри условия,но тя категорично отказала да напусне дома
си,докато е жива.
На 15.VІІІ.2016 год.в ДСП-Русе бил
получен сигнал от дежурния в дирекция „Обществен ред и сигурност“към Община
Русе за възрастна жена,която се нуждае от помощ и живее на адрес в град
Русе,бул.“***Същия ден свидетелите В.А. и С.И.,социални работници в отдел „Хора
с увреждания и социално услуги“ посетили адреса и установили,че възрастната
жена е Ц.И..Тя била в инвалиден стол ,с лош външен вид,с мръсни дрехи.От жилището се носела тежка,неприятна миризма,която
се усещала още във входа.Самото жилище не било почистено,имало остатъци от
храна по пода,а хлебарки пълзели буквално навсякъде.На въпроса има ли близки и кой се грижи за нея тя дала неясни и объркани
отговори.Казала,че е сама след смъртта на съпруга си,че има брат,с когото са в
лоши отношения,че жена,която живее в съседство трябвало да се грижи за нея,но
не го прави и заминала за гр.София,без да спомене конкретно име. Свидетелките
потърсили информация от съседка,която им обяснила,че Ц.И. живее сама,никой не
се грижи за нея и обичайното й поведение било да стои на прозореца и да вика
към минувачите,че е гладна и няма кой да се грижи за нея.За последното
свидетелките узнали и в разговор със служители от мобилната група,които събират
такса паркинг,който е близо до жилището на И..Свидетелките установили също,че в
жилището няма храна и след приключване на посещението си й занесли хранителни
продукти,които закупили от близкия супермаркет “Хали“.Предложили й да ползва
социална услуги „Настаняване в приют за лица“,което И. отказала.Социалните
работници излагат различни твърдения относно времето на второто посещение в
дома й,което според съда е обяснимо предвид изминалото време.Според писмото на
директора на ДСП-Русе то се е състояло на 14.ІХ.2016 год.отново след сигнал от
Регионална дирекция за социално подпомагане за бедстващо лице.Свидетелките не
установили промяна в състоянието на И. и условията в жилището,но успели ,макар
и трудно,да я убедят да подпише заявление за настаняване в приют,като
изтъкнали,че там ще се грижат добре за
здравословното й състояние,храната и личната
хигиена.Свидетелката С.И. изготвила доклад-предложение за настаняване,по
повод на който оторизиран служител в отдела извършил справка за лицето в
Национална база данни Население и така установили,че има брат,както и че е
прехвърлила апартамента си срещу задължение за гледане и издръжка.Директорът на
ДСП издал заповед за настаняването й в приют,което продължило в периода от 16.ІХ.до
6.Х.2016 год.,а след тази дата била настанена в Дом за възрастни хора с деменция,където останала до смъртта си
на 11.VІІІ.2017 год.
След настаняването на И. в дома за
възрастни хора,ответницата започнала ремонт на жилището,като първо го почистила
и изхвърлила отпадъците,извадила стария паркет,сменила дограмата, закупила ново
легло с декубитален дюшек.Свидетелят Х. М. по нейна молба посетил жилището според
твърденията му през месец септември 2016 год.Макар и почистено,то било в окаяно
състояние,не поддържано и нуждаещо се от ремонт,носела се тежка миризма,от
която почти му прилошало.Ответницата му обяснила,че апартаментът е на една
„мила баба,за която поела ангажимент да се грижи“,както и че била изненадана,че
жената се намира в дом,което установила няколко дни след като я посетила в апартамента
й.От представеното удостоверение от Дом за пълнолетни лица с деменция
„Приста“Русе изготвено въз основа на регистъра за посещения е видно,че в
периода от 30.ХІІ.2016 год.до
13.ІІІ.2017 год.ответницата е направила 7 посещения,точното време и
продължителност на които са отразени в документа. Според свидетеля М.
ответницата посещавала И. и през есента на 2016 год.,когато той я придружавал
до Дома,около 5-6 пъти.При всяко от посещенията си тя носела храна и споделяла
че ще й остави известна парична сума.Последните два пъти охраната отказала да я
допусне,като обяснили че има заповед на директора.Съгласно заповед № 43 от
2.ІІІ.2017 год.на директора на Дома за пълнолетни лица с деменция „Приста“
посещенията на ответницата са забранени.В заповедта като основание за
издаването й е посочен сигнал от директора на ДСП-Русе до РРП.Ответницата
искала да открие банкова сметка *** И.,в която ежемесечно да внася сума за
покриване на нуждите й ,но й било отказано,тъй като не разполагала с личната й
карта.За това предоставила на свид.Драганова 100 лв.да ги предаде като я посети
в Дома,но тя не успяла да го направи.
Изложените фактически обстоятелства
съдът приема за установени след анализ на събраните по делото писмени
доказателства и показанията на свидетелите И. И.,С.И.,В.А.,Х. М. и частично на
свид.Н. Д.Съдът счита за недостоверни показанията на свидетелката Д. С.,фактическите
твърдения в които не се подкрепят и противоречат на останалите доказателства по
делото.Така свидетелката сочи ,че била ангажирана от ответницата по време на
тридневно отсъствие от града да посещава ежедневно Ц.И.,да й носи храна,което
свидетелката направила,че жилището,макар
и старо, било чисто,а самата Ц. „чиста и спретната“. Тези показания са в пълно
противоречие с установените данни за лошите и нехигиенични условия в жилището
,за състоянието на възрастната жена,за липсата на храна и елементарни удобства.Те
влизат в противоречие дори с изложените в отговора на ответницата твърдения за
продължителността и причината за отсъствието й от града,за битовите условия при
Ц.И. ,както и че задълженията й по договора за гледане издръжка са изпълнявани
в нейно отсъствие от друго лице –Г. С. Съдът не кредитира и показанията на
свидетелката Д. за срещите й с ответницата ,при които последната отивала в дома
на Ц.И.,носила й храна или пазарувала,изхвърляла боклук.Съдът констатира,че
показанията в тази им част противоречат на изнесените от същата свидетелка
данни за запознанството й с ответницата,което станало след настаняването на Ц.И.
в приют и във връзка със започналия ремонт на жилището.Ако свидетелката е
знаела,че има лице ,поело задължението да се грижи за нея,то възниква логичния
въпрос защо не е съобщила това на социалните работници, които според
твърденията й са търсили информация за близките и ангажираните с гледането на Ц.И.
лица.Като анализира тези противоречия съдът стига до заключението,че
показанията на Д. С. и на Н. Д. в посочената част,са недостоверни,целящи да
подкрепят защитната теза на ответницата.Що се отнася до направените в защитата
й възражения срещу показанията на свид.В.А.,то съдът счита същите за
неоснователни.Както се отбеляза по-горе,между показанията на тази свидетелка и
свид.С.И. има някои противоречия,които съдът намира за несъществени и обясними с
оглед изминалия период от време.От значение за този извод е и
обстоятелството,че посещенията в дома на Ц.И. са част от служебните задължения
на двете свидетелки ,на които са възлагани и други случаи,поради което различията
в показанията им относно съдържанието на водените с Ц.И. разговори относно
лицето,което следва да полага грижи за нея,са напълно обясними.Същественото в
случая е пълното сходство в показанията на двете свидетелки относно условията
на живот , състоянието на възрастната жена,предприетите мерки за социална закрила.Обстоятелството,че
според свид.И. тя е посочила,че има човек,който да се грижи за нея,но е заминал
за гр.София,а според свид.А.Ц.И. описала това лице като жена,живееща на
ул.“Зайчар“,която трябвало да се грижи за нея, но не го прави и иска да й вземе
жилището,не може да мотивира отхвърлянето на показанията на последната като
недостоверни.
Установените фактически
обстоятелства налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за разваляне
поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка,сключен между Ц.Ц.И. и ответницата К.Ф.Б. с нот.акт № ***
год.на нотариус Г. Г. рег.№ *** на НК с район на действие района на РРС.Искът е
предявен от пълномощник-адвокат М.К. ***,в рамките на представителната власт
съгласно приложеното към исковата молба пълномощно,с което адвокат К. и адвокат
Р. изрично са овластени да предявят от името на Ц.И. иск за разваляне на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
и да я представляват заедно и поотделно в съдебното производство.Пълномощното
носи подписа и саморъчно изписаните три имена на упълномощителката,приложен е и договор за
правна защита и съдействие.Съдът счита,че то отговаря на изискванията на чл.33 ГПК и легитимира посочените в него адвокати като процесуални представители,
пълномощници на първоначалната ищца.В заседанието на 6.ХІІ.2017 год.пълномощниците
на ответницата са заявили възражения по допустимостта на иска като са оспорили автентичността на подписа на
упълномощителката Ц.И.,които съдът счита,че не следва да разгледа поради
настъпила процесуална преклузия и в този смисъл се е произнесъл в съдебно
заседание,очертавайки предмета на спора.Тъй като възражението се поддържа и в
защитата по същество,то следва да се посочи,че ответната страна има
задължението да вземе становище по допустимостта и основателността на иска и да
направи всички възражения с отговора на исковата молба .В случая ответницата не
е възразила против допустимостта на иска и по-конкретно с ненадлежното
упражняване на правото на иск.Този пропуск не се дължи на особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на чл.133 ГПК,нито може да бъде поправен по реда на
чл.143,ал.2 ГПК.В чл.7 ГПК законът задължава съда да следи за допустимостта и
надлежното извършване на процесуалните действия на страните,но проверката на
автентичността на подписа на страната е извън обхвата на тези задължения и
следва да се извърши само при своевременно заявени възражения от ответната
страна.В случая възражението е преклудирано.Представеното пълномощно е редовно
от външна страна,съдържа имената на упълномощителя и упълномощените лица, ясно
изразено волеизявление на упълномощителката и носи нейния подпис,при което
съдът заключава,че правото на иск е надлежно упражнено.Производството е
допустимо и са налице предпоставки за разглеждане на иска по същество.
Разгледан по същество,искът за
разваляне на договора за гледане и издръжка е основателен.
Кредиторът по алеаторния договор
получава като насрещна престация срещу прехвърленото право на собственост върху
недвижим имот грижи и издръжка в натура,които трябва да се предоставят
ежедневно и непрекъснато,в пълен обем за задоволяване на всичките му нужди.Точното
изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните от него
грижи съобразно договорения обем.В разглеждания случай страните по алеаторния
договор са уговорили като насрещна престация от длъжника“осигуряване на спокоен
и нормален живот,докато е жива“.Събраните по делото доказателства обосновават
извод,че договорът не е изпълняван и кредиторът Ц.И. не е получила уговорените и
дължими грижи.Тя е била трудно подвижна,в инвалидна количка и в невъзможност да
се грижи за себе си,за личната си хигиена и тази в жилището,да си осигурява
продукти и приготвя храна.Състоянието й е изисквало ежедневни и непрекъснати
грижи,каквито ответницата не е положила .Месец след сключването на договора по
сигнал в ДСП-Русе домът на Ц.И. бил посетен от социални работници,които
установили ,че живее в изключително нехигиенична и нездравословна среда-непочистено
жилище,с отпадъци от храна по пода,с пълзящи навсякъде,включително и по нея
насекоми,с носеща се тежка миризма,която се усещала още от входната
врата.Възрастната жена също била в окаяно състояние,в неугледен вид,в жилището
липсвали хранителни продукти и елементарни условия за приготвянето й.При
повторното си посещение около месец по-късно социалните работници не установили
никаква промяна в състоянието на И. и средата,в която живее.Всичко това дава
основание на съда да приеме,че ответницата не е положила и най-елементарните и
необходими грижи,за каквито се е задължила съгласно условията на сключения
договор,за да осигури спокоен и нормален живот на прехвърлителката.Мерките за
социална подкрепа от ДСП-Русе по отношение на нея чрез извеждането й от
жилището, настаняването в приют и по-късно в Дом за лица с деменция са предприети
,за да й се осигурят нормални битови условия,храна,грижи и медицинско
обслужване,от каквито е имала нужда,но не е получила от ответницата.В този
смисъл съдът не приема тезата й ,че настаняването
в Дома създало обективни пречки,които я лишили от възможността да изпълнява
задълженията си по договора,защото тези действия са последица от неизпълнението
на нейните задължения.Съдът не разглежда
започналия ремонт в жилището като част от дължимата от ответницата
престация по договора,защото той не е нито предпоставка,нито пречка за
изпълнение на договорните й задължения.Ремонтът е започнал след настаняването
на Ц.И. в Дома за лица с деменция.Месеци преди това прехвърлителката е живяла в
изключително лоши и нехигиенични условия,а ответницата не е направила и
най-необходимото за почистването и хигиенизирането му,така че да й осигури нормални условия за живот.
Изпълнението на алеаторния договор
изисква постоянни, непрекъснати и в пълен обем грижи и всяко неточно,непълно
или забавено изпълнение представлява
пълно неизпълнение.Съдът приема,че прехвърлителката не е получила такива грижи.Дори
да се приеме,че ответницата я е посещавала в жилището й,то очевидно тези
посещения са били епизодични, и не са били насочени към осигуряване на цялостна
и пълна грижа,след като прехвърлителката е изпаднала трайно в бедстващо
положение ,окачествено от социалните служби като лице в социален риск.Посещенията
на ответницата в Дома за възрастни хора с деменция също не могат да се
определят като осигуряване на дължимата по договора грижа ,защото тя е поела
задължението да полага тези грижи,които социалната услуга е предоставяла на Ц.И.,лично.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответницата за наличие на обективни пречки за изпълнение на
задълженията й по договора .За да се изпълняват тези задължения в натура е
необходимо съдействие и от страна на
кредитора,но когато то не е налице,длъжникът не се освобождава от задължението.Той
има право да поиска трансформирането му в паричен еквивалент и да го изпълнява
чрез заплащане на дължимите суми, а в разглеждания случай ответницата не е
предприела действия в такава насока.
Изложеното дотук налага извод,че е
налице пълно неизпълнение на задълженията по договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка от страна на ответницата,което е
основание за развалянето му.
Кредиторът по алеаторния договор и
първоначален ищец в производството Ц.Ц.И. е починала на 11.VІІІ.2017 год.Неин
единствен наследник е ищецът Й.Ц.Й./поради отказ от наследство на З. Ж. Д.,дъщеря
на починалата й сестра/,който може да претендира разваляне на договора до
размера на наследствените права.Искът се
явява основателен и доказан,поради което следва да бъде уважен.
В тежест на ответницата на основание
чл.78,ал.1 ГПК съдът възлага разноските на ищеца в производството пред тази
инстанция.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И:
РАЗВАЛЯ
поради неизпълнение на основание чл.87,ал.3 ЗЗД договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,сключен с нотариален акт №
*** год.на нотариус Г.Г. рег.№ ***на НК с район на действие РРС,с който Ц.Ц.И. ЕГН
********** ,действаща чрез пълномощника си К.Ф.Б. прехвърля на К.Ф.Б., ЕГН **********
следния свой собствени недвижим имот:апартамент „К“ на втория етаж в жилищен
блок „*** в град Русе,състоящ се от стая,кухня, антре, тоалетна,килер и
балкон,с използваема площ от 37,14 кв.м,с изложение западно,при съседи :от
север-апартамент „И“,от изток-стълбище,от юг-апартамент „Л“,от запад-ул.“***“,заедно
с избено помещение № 22 от 9,45 кв.метра,при съседи:от север-изба № 6,от
изток-изба № 18,от юг –коридор и от запад-изба № 21,и таванско помещение № 16
от 18,32 кв.метра,при съседи:от север-таван № 15,от изток-двор на блока,от
юг-калкан и от запад-таван № 17,заедно с 2,668 % ид.части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена,който имот представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по схема на
СГКК-Русе,разположен в поземлен имот с идентификатор *** СРЕЩУ задължението на К.Ф.Б.
да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя Ц.Ц.И.,като й осигури нормален
и спокоен живот,какъвто е водила досега,докато е жива,както и за грижите и
издръжка,които е полагала до настоящия момент,при запазено пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА
К.Ф.Б. *** ЕГН ********** да заплати на Й.Ц.Й. ***,ЕГН ********** сумата
2336,64 лева разноски в съдебното производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: