№ 890
гр. В., 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110202229 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Н. А. П., ЕГН ********** против Наказателно Постановление №
23-0460-000652/30.05.2023г. издадено от Началник група в ОД-МВР В., 5
РПУ, с което са и наложени административни наказания „Глоба” в размер на
100лв. на осн. чл.183, ал.5 т. 1 от ЗДвП, “Глоба”в размер на 200 лева на
основание чл. 179 ал.6 т.2 от ЗДвП и “Глоба” в размер на 10 лева, на
основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.
В съдебно заседание въззивницата не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява, депозирала е писмени бележки.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 30.04.2023год. в гр. В. жалбоподателката управлявала лек автомобил
Мерседес А 180 ЦДИ, рег. № ******** Движейки се по ул. „Я.Б.“ достигнала
кръстовището с бул.“Княз Б.“. С управляваното от нея МПС въззивницата
навлязла в кръстовище на червен сигнал на светофарната уредба. Движението
1
на автомобила било наблюдавано от полицейските служители Г. и М.. Тъй
като светещия за нея червен сигнал на светофарната уредба не и разрешавал
навлизане в кръстовището била спряна за проверка от полицейските
служители. При извършената проверка на место полицейските служители
установили, че управляваното МПС от въззивницата е технически
неизправно, тъй като не е оборудвано с пожарогасител. При проверката тя не
представила Контролен талон от свидетелство за правоуправление.
АНО е приел, че въззвницата при управлението на лек автомобил
нарушавайки сигналите на светофарната уредба навлиза в кръстовището на
забранителен червен сигнал на светофарната уредба – не съобразява
поведението си със светлинните сигнали, движи се със значителна техническа
неизправност и не носи контролен талон към СУМПС .
Установеното било прието, че с поведението си е нарушила нормите на
чл.6,т.1 от ЗДвП , чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП и на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Поради това на место бил съставен АУАН на въззивницата за нарушение
на чл. 6 т.1 от ЗДвП, чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП и на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
АУАН бил предявен и връчен на въззивницата, която го подписала без
възражения. Такива не постъпили и в законоустановения 3-дневен срок.
АНО съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите
съдържащи се в АУАН и наложил жалбоподателя за нарушение на чл.6,т.1 от
ЗДвП наложил административно наказание глоба в размер от 100 лв. на
основание чл. 183 ал.5 от ЗДвП, за нарушението по чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП
наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание
чл. 179 ал.6 т.2 от ЗДвП и наложил административно наказание глоба в
размер на 10 лева на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП за нарушение на
чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Въз основа това било издадено и процесното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно
свидетелски показания на свидетелите Г. и М., които съдът кредитира изцяло,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед и др.които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
2
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна
– ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и
пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въззивницата не е ангажирала доказателства или свидетели оборващи
констатациите на полицейските служители отразени в АУАН, докладни и др.
писмени документи приложени по делото.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в
съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното
производство. Въззивницата не е ангажирала доказателства, които да
опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и
съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.
Събраните във въззивното производство гласни доказателства чрез разпита на
свид. Йорданов и Ефтимов кореспондират с констатациите в съставения акт.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началник група в РУ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или
от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните
работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на
това и съдът счита, че НП е
издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП
3
от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице и поради
това не приема направеното възражение за липса на компетентност на лицата
издали АУАН и НП.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав
не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението по пункт първи. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и
на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта
така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено. Налице е единствено между
фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са
формулирани ясно и недвусмислено. Поради това, съдът не споделя
възражението на въззивника, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото му
на защита по посоченият пункт.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са
обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били
подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да
извършва разследване на спорни обстоятелства.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Г. –
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви. Свидетелят си спомни за случая с
необходимата конкретика, като посочи, че водача е навлязъл в кръстовището
на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, поради това и бил
спрян за проверка В хода на проверката се установило, че автомобила не
4
притежава пожарогасител и водача не носи контролен талон към СУМПС.
Идентични показания дава и свид. М., чиито показания съдът кредитира
изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелят си
спомни за случая с необходимата конкретика, като посочи, че автомобила е
навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, както и
липсата на пожарогасител и контролен талон на водача. Категоричен е, че при
навлизане на автомобила в кръстовището сигнала е бил червен.
По пункт 1 от НП.
Жалбоподателката е наказана за извършено нарушение на чл.6 т.1 от
ЗДвП, като е прието, че в кръстовището през което е преминавала е навлязла
на забранителен червен сигнал.
Съгласно изискването на чл.6 т.1 от ЗДвП, участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както
и със светлинните сигнали , с пътните знаци и пътната маркировка.
Въззивницата декларативно оспорва фактическите констатации отразени
в процесното НП, но не ангажира доказателства за различна фактическа
обстановка. В хода на съдебното дирене са разпитани и двамата полицейски
служители възприели нарушението от чийто показания се установява
безспорно, че въззивницата е навлязла в кръстовището на червен сигнал.
Безспорно е установено, че за жалбоподателя е светела светофарната уредба
със светещ червен сигнал и това абсолютно забранява навлизането му него.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна
норма създава задължение за участниците в движението да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощен и да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.С оглед извършеното
нарушение правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.6, т.1 от
ЗДвП и на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба във фиксиран от закона размер от 100лева.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
5
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други подобни случаи. Съдът счита, че при преценка дали се касае за
маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена
опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде
социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът
намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като
маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид.
Следвало е жалбоподателката да има дължимото законосъобразно поведение
за спазване на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира
че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
Съдът счита, че доколкото нарушението е установено от показанията на
двама свидетели очевидци, то записите от камерите не са абсолютно
необходими за установяване на процесното нарушение.
Съдът приема, че нарушението е установено обективно и непротиворечи
на приложените по делото писмени доказателства, в т. ч. и с АУАН, чиято
доказателствена сила не е оборена. Същите са възприели пряко и
непосредствено всички действия на въззивницата, ведно със сигналите,
подавани от светофарната уредба, тъй като полицейските служители са
възприели извършеното чрез живо наблюдение.
По пукт 2 от НП:
Наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. на
основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. В
процесното НП са описани като осъществени нарушения на две различни
императивни изисквания – на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.139, ал.2, т.3 от
ЗДвП. В чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП е разписано изискването движещите се по
пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни. В чл.139, ал.2,
т.3 от ЗДвП е разписано изискването движещите се по пътя три и
четириколесни моторни превозни средства да са оборудвани с пожарогасител.
В обстоятелствената част на НП като осъществено от въззивницата е
описано, че „ …автомобила не е оборудван с Пожарогасител което води до
техническа неизправност и извършил:2/ движи се със значителна техническа
неизправност на ППС, с което виновно е нарушил чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП.“.
6
По аргумент от цитираната действаща правна уредба в чл.139 ал.1 и в
чл.139, ал.2 от ЗДвП законодателят е разграничил като отделни и различни
правила за поведение изискването по пътя да се движат само технически
изправни ППС от изискването движещите се ППС да са оборудвани с
пожарогасител, аптечка и т.н. Поради това движението без изброено в ал.2
на чл.139 от ЗДвП задължително оборудване, каквото е пожарогасителя, на
ППС не съставлява нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, след като самото
ППС е технически изправно.
Няма спор между страните, няма данни в преписката, нито е
констатирано при проверката и посочено в АУАН и в НП управлявания от
въззивницата автомобил да е бил технически неизправен. При разпит на
актосъставителя в качеството на свидетел по делото не е посочил да е
констатирал по някаква техническа неизправност по самото превозно
средство. Няма спор по установеното от доказателствата, че актосъставителя и
колегата му са проверили документите на водача и на автомобила и не са
установили той да не е минал годишен технически преглед, което също е
аргумент в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че автомобила му е
бил технически изправен. Актосъставителят не съобщава да е установил
конкретна техническа неизправност по автомобила, вкл. по светлините.
Такава техническа неизправност на автомобила няма описана и в докладната
записка по случая. Водачът не оспорва във възраженията и в жалбата до съда,
а потвърждава, че по време на проверката в автомобила не е имал
пожарогасител, че това оборудване му е липсвало в този момент. Налице е
несъответствието между доказаното деяние на въззивницата, изразяващо се в
движение на необорудвано с пожарогасител МПС, което е нарушение на
чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП и погрешното му квалифициране от актосъставителя
и от наказващия орган като нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Неправилната квалификация на движението на МПС без пожарогасител
като нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е обусловило неправилното
приложение на административнонаказателната разпоредба на чл.179 ал.6 т.2
от ЗДвП и неправилно налагане на административно наказание „глоба“ в
размер на 200лв. в т.1 на НП. Такава глоба съгласно чл.179 ал.6 от ЗДвП се
налагане на този, който управлява технически неизправно ППС. Размера на
глобата по чл.179, ал.6 е различен в зависимост от това дали констатираните
неизправности на ППС са незначителни, значителни или опасни. Както бе
7
посочено по-горе при проверката не е установено управлявания от
въззивницата автомобил да е бил технически неизправен по смисъла
на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, а е установено, че е бил необорудван с
пожарогасител в нарушение на изискването в чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Административно-наказателните норми се прилагат стриктно, с оглед
точното им съдържание и смисъл и не е допустимо разширително да се
тълкуват при прилагането им. По аргумент от това след като в чл.179 ал.6 т.2
от ЗДвП не се предвижда налагане на административно наказание на този,
който управлява три- и четириколесно МПС, необорудвано с обезопасителен
триъгълник, с аптечка, с пожарогасител, със светлоотразителна жилетка, тази
норма в случая е приложена неправилно при издаване на НП в частта по т.2.
Неправилно за извършеното нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП е
наложено административното наказание предвидено за нарушение на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП. След като в ЗДвП няма изрична разпоредба, която да
предвижда налагане на административно наказание за изпълнително деяние
издразяващо се в управление на три- или четириколесно МПС, необорудвано с
обезопасителен триъгълник, с аптечка, с пожарогасител, със
светлоотразителна жилетка, за нарушение на чл.139, ал.2 от ЗДвП е
приложима общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП, съгласно която за
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с
глоба 20лв. В този смисъл са постановените съдебни актове на
Административен съдВ. както следва: Решение №103/29.01.2021г. на VІІ-ми
касационен състав по КНАХД №2613/2020г.; Решение №254/15.02.2019г. на
VІ-ти касационен състав по КНАХД №3563/2018г.; Решение
№373/26.02.2019г. на ІІІ-ти касационен състав по КНАХД №193/2019г.;
Решение №917/02.05.2018г. на ІХ-ти касационен състав по КНАХД
№728/2018г.; Решение №831/18.04.2018г. на ІІ-ри касационен състав по
КНАХД №162/2018г.; Решение №1371/19.07.2017г. на І-ви касационен състав
по КНАХД №1562/2017г.
За да бъде ангажирана отговорността за управление на технически
неизправно ППС, предвид диференциацията на неизправностите в
разпоредбата на чл. 179, ал. 6 ЗДвП, следва в АУАН и в НП да са посочени
релевантните факти за определянето на съответната неизправност като
8
незначителна, значителна или опасна. В конкретния казус актосъставителят и
наказващият орган са се задоволили да опишат
"неизправността" и да посочат, че същата е "значителна", без обаче да излагат
каквито и да е факти, обосноваващи преценката за определената от органите
степен на значимост на неизправността. Релевантните факти за определяне на
дадена неизправност като значителна са посочени в § 6, т. 72 ДР на ЗДвП, като
възможните относими в случая са: неизправности, които могат да засегнат
безопасността на превозното средство или да породят риск за други участници
в движението по пътищата, както и други по- значителни несъответствия.
Релевантни факти за определяне на дадена неизправност като значителна са
посочени и в Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на ППС, по препращане от чл. 101, ал. 4
ЗДвП. Така например, съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32 "значителни"
са неизправностите, които оказват отрицателно въздействие върху
безопасността на превозното средство или оказват въздействие върху
околната среда, или пораждат риск за участниците в движението, както и по-
значителните несъответствия с експлоатационните характеристики и
конструкцията на превозното средство, като при констатиране на такива
неизправности и/или несъответствия превозното средство не може да се
движи по пътищата, отворени за обществено ползване, освен за да се
придвижи до място за тяхното отстраняване, като водачът трябва да вземе
необходимите мерки за безопасността на движението. Съдът съобрази и че в
ЗДвП е направено разграничение между техническата изправност на ППС и
оборудването им с редакция ДВ, бр. 51 от 2007 г., докато нормата на чл. 10, ал.
1, т. 6, б. "п" ППЗДвП е с непроменена редакция от приемането на ППЗДвП с
ПМС № 36 от 1996 г., обн., ДВ, бр. 25 от 22.03.1996 г., в сила от 1.06.1996 г., а
посочената наредба е приета 2011 г. Освен това според Раздел І, т. 7. 2. от
Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 под наименованието
"Друго оборудване" по отношение на елемента
"Пожарогасител" липсата на пожарогасител е класифицирана като значителна
неизправност, но същевременно със забележка, че "изискването за
пожарогасител указва елементи, които са свързани със състоянието на
превозното средство и неговата
годност за използване на пътя, но които не се считат за съществени за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност". Последното
9
е в потвърждение на довода за наличието на неяснота на вмененото
нарушение - по какъв критерий, твърдяната неизправност е приета за
значителна. В случая в описанието на нарушението е посочена само
конкретната неизправност, но не са посочени фактите, които да обосновават
извода, че процесната неизправност е значителна.
Поради това съда приема, че НП по пункт 2 следва да бъде отменено.
По пункт 3 от НП:
Правилно АНО е приел, че въззивницата е извършила нарушение на чл.
100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП в редакцията на правната норма към датата на
проверката, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, не е носила и не е
представила пред проверяващите КТ към СУМПС. Правилно АНО е наложил
санкция на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП в редакцията на нормата
към датата на издаване на НП, като наложеното административно наказание :
„Глоба” от 10лв. е в абсолютния размер, предвиден от санкционната норма,
поради което съдът ги намира за справедливи и е лишен от възможност да ги
ревизира. Съгласно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, за нарушения по този
закон не се прилагат чл.28 и 58 г от ЗАНН, поради което съдът не счита за
необходимо да излага аргументи. Въпреки горното към настоящия момент
има промяна в разпоредбата на чл.100 ал.1 от ЗДвП/ ДВ бр.67 от 2023г./, като е
отпаднало задължението да се носи КТ към СУМПС. Промяна има и в
разпоредбата на чл.183 ал.1т.1 от ЗДвП и към настоящия момент не е
предвидена санкция за водач, който не носи КТ към СУМПС. Съгласно
разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на НП последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-
благоприятна за нарушителя. Предвид горното, тъй като към настоящия
момент е отпаднала наказуемостта за съответното нарушение и неносенето на
КТ към СУМПС не осъществява състав на нарушение, НП следва да бъде
отменено на основание чл.3 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г.,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
10
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80лева,
които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0460-000652/30.05.2023г. на Началник група
5 РПУ към ОД-МВРВ., с което на Н. А. П., ЕГН ********** за нарушение на
чл.6 т.1 от ЗДвП на осн. чл.185, ал.5 т. 1 от ЗДвП и е наложено
административно наказание глоба в размер от 100 лв..
ОТМЕНЯ НП № 23-0460-000652/ 30.05.2023г. на Началник група 5 РПУ
към ОД-МВРВ., с което на Н. А. П., ЕГН **********, с което за нарушение на
чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл.179, ал.6 т. 2 от ЗДвП и е наложено
административно наказание глоба в размер от 200 лв. и за нарушение на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.1 т. 1 от ЗДвП и е наложено
административно наказание глоба в размер от 10 лв..
ОСЪЖДА Н. А. П., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР -
В. сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– гр. В. на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11