№ 110113
гр. София, 02.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20241110138535 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 208339/25.06.2024 г., на „Ай Тръст“ ЕООД против Г. А. И..
Претендира се издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за суми за главница от 1015,07 лв. по договор за потребителски кредит и 70,75 лв.
по договор за поръчителство, възнаградителна лихва от 98,41 лв., и мораторна лихва за
забава върху главницата по договора за заем в размер на 32,67 лв. и 6,37 лв. моратолна лихва
за забава върху главницата по договора за поръчителство.
В договора за кредит ГПР е посочен на 31,89 %, по-малко от императивния максимум
от чл. 19, ал. 5 ЗПК, но в тази величина не са отчетени възнагражденията по договора за
поръчителство. За да получи исканият бърз кредит, потребителят е принуден да сключи и
договор за поръчителство с посочен му от кредитодателя субект, поради което заплаща за
предоставяне на кредита при условията, установени в договора, вкл. за по-бързото
отпускане на кредита, което е съществен елемент от пазарното решение дали потребителят
да избере даден вид кредит – на коя дата ще получи парите. Поради това таксите за
посочените вземания следва да се приемат за част от „общия разход по кредита“ по смисъла
на § 1, т. 1 ЗПК и следователно да участват по реда на чл. 19, ал. 1 ЗПК при формиране на
ГПР. Съобразно текста на договора, представен по делото това не е направено – ГПР е
изчислен само върху главницата и лихвата. Клаузите за изчисляване на ГПР и определяне
размера му са нищожни.
Същевременно, в практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/22, по преюдициално запитване на СРС, се приема, че когато в
договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него подобни
възнаграждения за „услуги“ като процесните, целият договор може да се приеме за нищожен
на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На осн. чл. 23 ЗПК потребителят може да дължи само чистата стойност на кредита,
1
т.е. само за главницата по договора за кредит, и само за тази сума следва да се издаде заповед
на заявителя.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
208339/25.06.2024 г., на „Ай Тръст“ ЕООД против Г. А. И. в частта му за
главница в размер на 70,75 лв. по договор за поръчителство, възнаградителна лихва
от 98,41 лв., и мораторна лихва за забава върху главницата по договора за заем в размер на
32,67 лв. и 6,37 лв. моратолна лихва за забава върху главницата по договора за
поръчителство.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2