РЕШЕНИЕ
№ 1277
гр. Варна, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110202380 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Суит Джой“ ООД-гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 633957-F641886/03.05.2022г. на директора на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС.
Въззивното дружество счита наказателното постановление за
неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за маловажност
на случая, като изтъква липсата на други нарушения на този закон, както и
обстоятелството, че през процесния период дружеството не е осъществявало
дейност. Сочи, че справката-декларация е била подадена, макар и със
закъснение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв.Панамска, която поддържа жалбата на изложените в
нея основания. Поддържа допълнително, че има несъответствие между
описанието на нарушението в акта и в издаденото наказателно
постановление. Намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение
1
със съставянето на акта в отсъствието на представител на дружеството.
Заявява, че не претендира присъждане на разноски.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Счита, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че
извършването на нарушението е безспорно установено. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 12.01.2016г. дружеството-жалбоподател
било регистрирано по ЗДДС. През периода 01.-15.11.2021г. същото не подало
справка-декларация по ЗДДС за данъчен период от 01.10.2021г. до
31.10.2021г., а подало такава на 18.01.2022г. Впоследствие от св.E. Е. М.-
инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна била извършена проверка в
информационния масив на ТД на НАП за спазване на данъчното
законодателство от страна на дружеството, при която изложените
обстоятелства били установени. Доколкото справка-декларация по чл.125,
ал.1 от ЗДДС за данъчен период м. октомври 2021г. не била подадена в
законоустановения срок, а именно- до 15.11.2021г., на 02.02.2022г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на въззивното
дружество за това, че не е подало справка-декларация за процесния данъчен
период в законоустановения срок. Актът бил съставен в отсъствието на
представител на дружеството; впоследствие бил предявен на неговия
управител и бил подписан без възражения. Писмени такива не били
депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
На 06.04.2022г. наказващият орган отправил до дружеството писмено
предложение за сключване на споразумение по реда на чл.58г, ал.8 от ЗАНН.
Била указана възможността в 14-дневен срок от получаване на предложението
да бъде дадено писмено съгласие за сключване на споразумение. На
11.04.2022г. управителят на дружеството депозирал писмено изявлеине, с
което се съгласявал с направеното предложение. Въпреки това на 03.05.2022г.
било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на „Суит
джой“ ООД -гр.Варна била наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за неизпълнение на административно задължение по чл. 125, ал.5 от
ЗДДС. В наказателното постановление било посочено, че изразеното съгласие
за сключване на споразумение не следва да се уважава, тъй като не съдържа
признание на извършеното деяние, както и че деянието представлява
нарушение.
2
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от
страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства- от разпита на свидетелката E. Е. М., както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на
разпитаната свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Твърденията й кореспондират и на приложените писмени
доказателства, които позволяват фактическата обстановка да бъде установена
по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС задължава регистрираните по този
закон лица да подават справка- декларация за всеки данъчен период, въз
основа на отчетните регистри по чл.124 от с.з., като ал.5 от същата норма
определя срока за това- до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят. През периода 01.10.-31.10.2021г.
дружеството-жалбоподател е било данъчно задължено лице по смисъла на
чл.3 от ЗДДС, надлежно регистрирано по посочения закон (обстоятелство,
което не се оспорва от страна на последното) и следователно е било длъжно
да подаде справка-декларация по ЗДДС за този данъчен период в установения
за това срок. Крайният срок за подаване на справки – декларации по ЗДДС за
задължените лица е 14 – то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят. През м.ноември 2021г. 14 -то число на месеца е било почивен ден,
поради което срокът за изпълнение на процесното задължение е изтекъл на
първия присъствен ден- 15.10.2021г. От приложената справка от
информационната система на ТД на НАП – гр. Варна за депозирани справки –
декларации по ЗДДС от страна на въззивното дружество се установява, че
санкционираното лице не е изпълнило задължението си да подаде справка-
декларация за посочения данъчен период до 15.11.2021г., а е подало такава
след изтичането на законоустановения срок- на 18.01.2022г. По този начин
същото действително е осъществило неизпълнение на административно
задължение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, наличието на което правилно е
констатирано в процесното наказателно постановление.
3
Съдът намира също, че наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил
наказание по реда на чл.179, пр.1 от ЗДДС, предвиждащ специално наказание
за лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал.
1, или не я подаде в предвидените срокове, какъвто е и разглежданият
случай.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. Закъснението не е незначително, както
се сочи в жалбата, а напротив-административното задължение е изпълнено
повече от два месеца след изтичането на срока за това. Неизвършването на
дейност през процесния период, само по себе си, не може да обуслови извод
за маловажност на случая, тъй като законът не предвижда изключения за
подобни случаи. Нарушението е формално и не е свързано с настъпването на
конкретни вредни последици, чиято тежест да бъде преценена, поради което
за да бъде квалифицирано то като маловажно е необходимо наличието на
някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива
в случая не се установяват.
Независимо от изложеното съдът констатира, че при провеждането на
административно-наказателното производство са допуснатни съществени
нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното
наказателно постановление. При извършената цялостна служебна проверка,
с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са издадени в предвидените за това
срокове. Наказателното постановление и актът са издадени от компетентни
органи, видно от приложеното копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП. Описанието на нарушението е достатъчно
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно
защитата си. Съдът констатира обаче, че актът незаконосъобразно е съставен
в отсъствие на представител на дружеството. Според императивната
разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на
нарушителя. Изключение е предвидено във втората алинея на цитираната
4
норма само в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се
намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая съдът
констатира, че дружеството не е било поканено по надлежния за това ред да
изпрати представител за съставяне на АУАН. Поканата е била изпратена чрез
Български пощи, но била върната с отбелязване на пощенския плик, че няма
никой на адреса. В практиката на ВАдмС в подобни случаи се приема, че
подобно обстоятелство удостоверява единствено търсенето на нарушителя на
адреса, но не и невъзможността да бъде намерен. Еднократното ненамиране
на представител на дружеството на адреса на неговото седалище не
представлява невъзможност лицето да бъде намерено и не удовлетворява
изискванията на закона. Липсват доказателства инспекторите по приходите да
са направили опит да осъществят връзка по телефон, на посочения в
Търговския регистър телефонен номер, да съберат информация за евентуална
промяна на адреса на дружеството или да са положили други усилия за
издирването на надлежен представител. Следва да се отбележи, че поканата
за връчване на съставения акт е била получена от управителя на дружеството
на същия адрес, като не е имало затруднения и при връчването на
предложение за сключване на споразумение. Следователно с представителя
на дружеството лесно и бързо е бил осъществен контакт, като не е била
налице невъзможност същият да бъде намерен. При така установеното следва
да се приеме, че жалбоподателят не е бил поканен за съставянето на
процесния АУАН и следователно не са били налице предпоставките по
чл.40, ал.2 от ЗАНН, приложението на който е довело до съществено
накърняване на процесуалните права на нарушителя. Ненадлежната покана за
съставяне на АУАН ограничава правото на санкционираното лице да участва
в най-ранния етап на административно наказателното производство. Това
нарушение не се санира с факта, че по-късно актът е бил надлежно връчен на
лицето. В практиката на съдилищата последователно се третира като
съществено процесуално нарушение съставянето на АУАН в отсъствието на
нарушителя, без да са налични условията за това, което обуславя и отмяната
на обжалваното наказателно постановление на това основание.
Отделно от изложеното, съдът намира, че наказващият орган
незаконосъобразно е отказал сключването на споразумение с нарушителя. С
отправеното до дружеството предложение наказващият орган е указал
единствено, че лицето може да даде писмено съгласие за сключване на
5
споразумение в 14-дневен срок. Не е дал указания, че съгласието следва да
съдържа признание на извършеното деяние, както и че деянието съставлява
нарушение. Въпреки постъпването на писмено изразено съгласие, АНО е
отказал сключването на споразумение, като се е мотивирал на практика с
отсъствието на реквизити по чл.58г, ал.3 от ЗАНН. Депозираното от
дружеството съгласие обаче не е идентично със самото споразумение и не
може да се изисква същото да съдържа всички необходими реквизити, още
повече, че подобни указания не са били дадени на лицето. Последното е
депозирало не споразумение, а съгласие за сключване на такова, като
споразумение е следвало да бъде надлежно оформено в съответствие с
изискванията по чл.58г, ал.3 и ал.4 след получаването на съгласието от
наказващия орган. Като е отказал сключването на споразумение въпреки
депозираното съгласие в посочения на дружеството срок и в съответствие с
дадените му указания, наказващият орган незаконосъобразно е лишил лицето
от възможността да се ползва от благоприятните последици по чл.58г, ал.8 от
ЗАНН, а това обуславя на самостоятелно основание отмяната на обжалваното
наказателно постановление.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
Независимо от изхода на делото на дружеството не следва да се
присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да
са били направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №
633957-F641886/03.05.2022г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП-Варна, с което на „Суит Джой“ ООД-гр.Варна, ЕИК:*********, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
6
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7