Р Е Ш Е Н И Е
№1885 06.11.2019г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми състав
На петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 426 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.215, вр. чл.225а от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на
И.Г.П.,
ЕГН-**********,***, против заповед № 185/28.01.2019г. на зам.кмета
по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, за
премахване на незаконен строеж: „Основен ремонт на съществуваща едноетажна
жилищна сграда“, находяща се в поземлен имот с идентификатор 07079.609.86 по
кадастралната карта на гр.Бургас, УПИ VІІ-1602, кв.94 по плана на ЦГЧ,
гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ул.Екзарх Йосиф
№18.
С жалбата
се иска отмяна на оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателят
твърди, че е собственик на процесната сграда от 1968г., като същата е била
узаконена през 1973г. През 2000г. поискал от общината разрешение за неотложен
ремонт на това жилище, което било единствено за него и семейството му. Било му
разрешено да извърши текущ ремонт, макар законът да е допускал и извършване на
основен ремонт на основание чл.41, ал.1 от Закон за териториално и селищно
устройство, отм. ДВ, бр.1 от
02.01.2001г., в сила от 31.03.2001г. (ЗТСУ, отм.) и чл.150а от ППЗТСУ, отм.
Поради намира, че административният орган не е изследвал търпимостта на строежа
по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обн. ДВ, бр.82 от 2012г.
Оспорва и обстоятелствената част на заповедта, касаеща описанието на строежа
като единно извършени строително-монтажни работи. Заявява, че подмяната на
покривни материали и полагането на циментова подова замазка не са основан
ремонт и за тях по чл.225, ал.4 от ППЗТСУ и чл.151 от ЗУТ не се изискват
строителни книжа. По отношение твърдяната подмяна на гредореда със
стоманобетонна плоча в западната част, не е ясно каква е нейната площ, а
извършеният скатен покрив следва да се счита за текущ ремонт. Съборените
вътрешни преградни стени и извършеното вътрешно преустройство също счита, че не
могат да се квалифицират като основен ремонт, а представляват текущ такъв, какъвто
са и подовите настилки. При тези разсъждения жалбоподателят прави извод, че
твърденият процесен основен ремонт не се изразява в цялостна или частична
подмяна на конструкцията на сградата, както и няма данни да е извършено нейното
укрепване. Въпреки това намира, че с премахването на процесния строеж,
квалифициран като основен ремонт, се цели премахването на всички основни
конструктивни елементи на сградата, което ще доведе до нейното срутване. В
крайна сметка счита, че дори да са налице строително-монтажни работи (СМР),
които да излизат извън обема текущ ремонт, същите следва да се приемат за
търпими в обема на една законна сграда.
В хода на
разглеждането на делото, чрез редовно упълномощения процесуален представител –
адвокат П.С., поддържа жалбата. Представя писмени доказателства, а по негово
искане съдът допусна извършването на съдебно-техническа експертиза от вещото
лице – архитект В.А.-Д.. В хода по същество пледира за уважаването на жалбата
на изложените в нея основания с присъждане на сторените по делото, съгласно
нарочен списък. Представя и писмена защита, която преповтаря тезите изложени в
жалбата.
Ответникът
по оспорването – заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С.П.,
пледира жалбата да бъде оставена без уважение с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя административната преписка, а по негово искане съдът
разпита един свидетел.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас
намира за установено от фактическа страна следното:
Настоящото
административно производство е започнало във връзка с подадена жалба на 05.06.2018г.
(л.58), от Д. С. Р., М П. Б., Л. Ж. Т., Д. А. П. и М. Н. Р.. Същите са се
легитимирали с приложени нотариални актове (л.60-73), като съсобственици на УПИ
VІІ-1602, кв.94 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, наред с жалбоподателя, който
притежава в имота процесната едноетажна жилищна сграда в западната му част. Посочили
са, че за постройката има влязло в сила решение № 10072/11.11.2003г. по адм.д.№
5192/2003г. на ВАС, ІІ отд. (л.94), с което е оставено в сила решение № ІІ-43/24.03.2003г.
по адм.д.№ 833/2002г. на Окръжен съд - Бургас. В производството по това дело е
била отменена заповед № 72/10.10.2002г. на началника на РДНСК-Бургас (л.88),
отменяща становище-отказ № 94-И-207/11.12.2001г. на главния архитект на Община
Бургас да узакони същия строеж – „Ремонт на едноетажна жилищна сграда“,
находяща се в УПИ VІІ-1602, кв.94 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас (л.86).
Съсобствениците са се позовали и на констативен акт № 177/27.09.2004г. съставен
от служители в техническата служба на общината (л.91), с който при извършена
проверка на процесния строеж – основен ремонт на едноетажната жилищна сграда, е
установено, че същият не съответства на предвижданията на подробния устройствен
план (ПУП), одобрен със заповед № 719/08.04.1994г. (л.76). Позовават се и на
още един констативен акт № 148/23.08.2001г. (л.78), който също установява
незаконност на строежа. Поради това съсобствениците са поискали премахването му,
забрана за захранването на сградата с ел.енергия и вода, достъпа до нея и
ползването й, както и налагането на глоби.
След
получаването на жалбата и изпращането на нарочна покана до жалбоподателя И.П.
(л.57), била извършена проверка на място от служители в общинската
администрация, за което е съставен констативен протокол № П-207/21.08.2018г.
(л.53). При нея било установено, че в дъното на поземлен имот 07079.609.86
съществува едноетажна жилищна сграда с размери 8,80/12,76 м. и височина 3 м. В
сградата е извършен основен ремонт, като са изпълнени следните СМР: В западната
част на сградата е извършена подмяна на гредореда със стоманобетонова плоча.
Над плочата е изпълнен дървен скатен покрив, със завишена височина от 50 см., в
сравнение с предвидения покрив по одобрения проект от 1973г., съборени са вътрешни
преградни стени и е променено вътрешното разпределение в западната част на
сградата. Изпълнени са нови бетонови подови настилки. Към югозападната фасада
на сградата е изградена постройка (баня) с размери 1,60/2,60 м. и височина 2,20
м. Сградата се ползва за жилищни нужди от собственика – жалбоподателя И.П. и
неговото семейство (съгл. нотариален акт № 63, т.V, д.№ 1269/1968г. – л.60).
При
проверка в архива на техническата служба на общината било установено, че за
строежът – основен ремонт на описаната сграда, няма одобрени строителни книжа и
разрешение за строеж. За самата сграда се съхранява одобрен проект за
узаконяване от 07.05.1973г. и строително разрешение № 173/26.05.1973г. (л.77).
Установена
е преписка от период 1995г. за проведено административно-наказателно
производство по реда на чл.169, т.7 от ЗТСУ, отм. за строеж „тухлена
постройка-баня“, по което е съставен констативен акт №425/07.09.1995г. и е
приключило с наказателно постановление № 607/08.12.1995г.
Също е
намерена преписка за период от 2001г. за проведено административно производство
по чл.224, ал.2 от ЗУТ за процесния строеж – основен ремонт на съществуваща
едноетажна жилищна сграда. В нея се съдържат посочения по-горе констативен акт № 148/23.08.2001г. (л.78), с който е
било открито производството. Издадена заповед № 131/10.10.2001г. на началника
на РДНСК-Бургас за спиране на СМР (л.82), която е прогласена за нищожна с
решение № ІІІ-203/23.07.2002г. по адм.д.№ 50/2002г. на Окръжен съд - Бургас. Съставен
акт № 149/23.08.2001г. по проведено административно-наказателно производство,
приключило с издадено наказателно постановление № 208/02.10.2001г.
Последната
установена преписка е от периода 2004г. за проведено административно
производство по чл.225, ал.1 от ЗУТ за същия строеж, която съдържа цитираното решение
№ 10072/11.11.2003г. по адм.д.№ 5192/2003г. на ВАС, ІІ отд. (л.94), образувано
във връзка с обжалваното становище-отказ № 94-И-207/11.12.2001г. на главния
архитект на Община Бургас да узакони същия строеж. Съдържа също писмо вх.№
24-00-548/05.07.2004г. от началника на РДНСК (л.93), с което е указано да се
състави и връчи на И.П. констативен акт по чл.225 от ЗУТ. Съставеният констативен
акт № 177/27.09.2004г. (л.91) с който е открито административно производство по
чл.225, ал.1 от ЗУТ. С писмо изх.№ 24-00-548/11.10.2004г. на Община Бургас
(л.90), преписката по съставения констативен акт е била изпратена на
РДНСК-Бургас, като липсват данни да е издавана заповед за премахване на
строежа.
Съгласно
цитираните преписки проверяващите органи са установили, че строежът „тухлена
постройка-баня“ е изпълнен през 1995г., а строежът „основен ремонт на
съществуваща едноетажна жилищна сграда“ – през периода 2000-2001г. Към момента
на проверката в сградата не са се извършвали СМР и не могат да се констатират
част от извършените ремонтни работи, подробно описани в съставените констативни
актове от 2001г. и 2004г.
Съгласно
частичното изменение (ЧИ) на застроителния и регулационен план (ЗРП) и частичния
квартално-застроителен и силуетен план (ЧКЗСП) за УПИ ІХ,Х, ХІ, ХІІ, ХІІІ и VІІ
в кв.94 по плана на ЦГЧ, гр.Бургас, одобрен със заповед № 719/08.04.1994г. на
кмета та общината (л.74 и сл.), в УПИ VІІ-1602, кв.94 е предвидено основно
застрояване на жилищна сграда с етажност – 3 етажа, разположено на уличната
регулация, свързано с постройката в съседния УПИ ХІІІ-1605 (свързано
застрояване) и втора разположена в парцела жилищна сграда с височина 8,50 м. Към
момента предвижданията на действащия ПУП не са реализирани.
След тази
проверка на 30.08.2018г. И.П. подал заявление до общинската администрация, към
което приложил своя декларация с нотариална заверка на подписа му. С нея той
декларирал, че в качеството му на собственик на жилищната сграда, находяща се в гр.****, ул.***** №**, същата представлява неговото
единствено жилище и няма друго в страната. Тя се обитава от неговото семейство
и семейството на неговия син – С. И. П., който също няма друго жилище в
страната.
С писмо
изх.№ 95-01-18218(3)19.09.2018г. жалбоподателят П. бил информиран от общинската
администрация, че във връзка с гореописаните констатации и установените
нарушения, на основание чл.26, ал.1 от АПК е започнало административно
производство по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахването на посочения незаконния
строеж „основен ремонт на съществуваща едноетажна жилищна сграда“, като му е
даден 7-дн. срок за представяне на писмено становище и е информиран, че в същия
срок следва да се яви за съставяне на констативен акт по реда на чл.225а, ал.2
от ЗУТ за премахване на строежа, като при неявяване актът ще бъде съставен в
негово отсъствие.
Последвало
издаването на констативен акт № П-36/19.10.2018г. (л.43) от служители в
техническите служби в Община Бургас, за проверката на строежа: „Основен ремонт на съществуваща едноетажна жилищна
сграда“, находяща се в поземлен имот с идентификатор 07079.609.86 по
кадастралната карта на гр.Бургас, УПИ VІІ-1602, кв.94 по плана на ЦГЧ,
гр.Бургас. В акта е посочено, че строежът е V-та категория, съгласно чл.10, ал.1,
б.“а“ от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи и чл.137,
ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ. Поземления имот 07079.609.86 е собственост на И.П. съгласно нотариалния акт
от 1968г.; наследниците на Леонид Желязков Пройков – Дамян Александров Пройков
и Мария Пройкова Б., съгласно нотариален акт от 1930г.; Мирослав Николов Райков
и Десислава Славчева Райкова, съгласно нотариален акт от 2018г. За извършител
на строежа е посочен И.П., като за същия не са представени строителни книжа.
Самият строеж е описан по начина по която това е сторено в констативен протокол
№ П-207/21.08.2018г., като са записани и установените факти и преписки касаещи
сградата за периода 1973г.-2004г. изложени в същия протокол. Посочено е, че
строежът е изпълнен без издадено разрешение за строеж и без необходимите
строителни книжа, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Констативен
акт № П-36/19.10.2018г. бил връчен на жалбоподателя с писмо с обратна разписка
на 17.11.2018г. (л.41). Още преди връчването му И.П. подал до общината писмено
становище вх.№ 94-01-18218(6)15.11.2018г. (л.32), а след това подал и
възражение срещу акта вх.№ 94-01-18218(7)26.11.2018г. (л.23). Становището и възражението имат
идентично съдържание, като са представени едни и същи писмени доказателства. В
тях П. посочил, че е поискал от общината разрешение за извършването на
въпросния ремонт с молба от 05.09.2000г. По повод на същата, с писмо изх.№ 94-И-207/02.10.2000г.
служител от общинската администрация (л.30 и 39) му е отговорил, че може да
извърши само текущ ремонт в частта от сградата която притежава по нотариален
акт – чл.225, ал.4 от ППЗТСУ, а ако възнамерява да извърши основен ремонт на
сградата, следва да разработи КЗР (квартално застроителна разработка) в
условията на чл.151, от ППЗТСУ и проекти при условията на чл.148, ал.1, т.1 от
същия правилник. След получаването на писмото пристъпил към осъществяването на
ремонта, като строително-монтажните работи завършил през м.март 2001г. Всички
извършени от него СМР попадат в обхвата на разрешения му текущ ремонт. Счита,
че описаните в уведомителното писмо и констативния акт ремонтни дейности,
включително подмяната на покрива, се обхващат от разпоредбата на чл.225, ал.4
от ППЗТСУ и не е било нужно издаването на разрешение за строеж и одобряването
на строителни книжа, а бетоновата настилка не е строеж. Въпреки това за
извършването на строеж бил съставен констативен акт № 148/23.08.2001г. и бил
глобен с наказателно постановление № 208/02.10.201г. Позовава се и на заповед №
72/10.10.2002г. на началника на РДНСК-Бургас (л.26, 35 и 88), констатациите по
която обаче не могат да бъдат кредитирани, защото същата е отменена с решение №
10072/11.11.2003г. по адм.д.№ 5192/2003г. на ВАС, ІІ отд. (л.94), с което е
оставено в сила решение № ІІ-43/24.03.2003г. по адм.д.№ 833/2002г. на Окръжен
съд - Бургас. На последно място е П. е направил и възражението което е изложено
и в жалбата поставила началото на настоящото съдебно производство – че строежът
е търпим на основание § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обн.
ДВ, бр.82 от 2012г.
Последвало,
на основание проведеното административно производство и съставения констативен
акт, издаването на процесната заповед № 185/28.01.2019г. от зам.кмета по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, редовно
оправомощен от кмета на общината със заповед № 490/28.02.2018г. (л.17).
Заповедта била връчена на жалбоподателя по пощата с известие за доставяне на 04.02.2019г.
Жалбата срещу нея е подадена на 15.02.2019г., т.е. в предвидения 14-дневен срок
по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
В
заповедта са описани същите факти и обстоятелства, както тези изложени в констативен
акт № П-36/19.10.2018г. и констативен протокол № П-207/21.08.2018г. Обсъдените
са направените възражение от П., за които е намерено, че не внасят нови факти и
обстоятелства, поради което е преценено, че процесният строеж е без одобрени
инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1
от ЗУТ и са налице обстоятелствата по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахването му.
Прието е също, че строежът не попада в хипотезата на § 16, ал.3 от ПР на ЗУТ и
§ 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обн. ДВ, бр.82 от 2012г., поради което не може да
се счита за търпим строеж. Това е мотивирало административният орган да издаде
процесната заповед.
В хода на
съдебното производство съдът разпита един свидетел по искане на ответната
страна. В показанията си св.Мария Д. – на длъжност гл.специалист в отдел
„Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“ в Община Бургас и един
от съставителите на констативен акт № П-36/19.10.2018г., заявява, че е присъствала на проверката при
която е съставен акта. На място било констатирано несъответствие на одобрените
строителни книжа с изпълненото строителство. По време на проверката не се
извършвали СМР, но били констатирани извършени такива, които представляват
основен ремонт, за който се изисква разрешение за строеж, но такова не е било
издавано. Това наложило съставянето на констативния акт. Основният мотив за
издаването му било завишаването на височината на покрива с 50 см. Изпълнени
били бетонови подови настилки и съборени вътрешни преградни стени, като по този
начин било променено вътрешното разпределение на западната част от постройката.
По делото
е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, като изготвеното по нея
заключение на вещото лице архитект В.А.-Д. не беше оспорено от страните и се
възприема от съда като обективно и безпристрастно, с изключение на някои правни
изводи, като например изявлението за търпимост на процесния строеж. Изводите от
тази тип трябва да бъдат правени от съда, въз основа установена допустимост на
строежа по съответните релевантни планове, приложими норми и времето на
изграждането му.
По
отношение относимите за спора факти вещото лице е посочило, че първият план за
улична регулация на гр.Бургас е от 1900г., одобрен с царски указ. Въз основа на
този кадастрален и улично-регулационен план, в последствия са били одобрявани
планове за дворищна регулация. Съгласно него поземленият имот в който попада
процесната сграда представлява имот с пл.№ 11, кв.76, за който впоследствие е
обособен парцел ХІ-11, с лице на ул.Антим І. В този парцел са нанесени
допълнително две сгради. Първата е на уличната регулационна линия, която сега е
съпоставима сграда с идентификатор 07079.609.86.1 по кадастралната карта, а
втора е ситуирана в дъното на парцела и сега е съпоставима с процесната сграда,
собственост на жалбоподателя с идентификатор 07079.609.86.3.
За терена
последвало изработването на кадастрален план от 1956-58г., който не е
одобряван, но въз основа на него са били изработени одобрените застроителни и
регулационни планове от 1965г. и от 1980г. Съгласно пози план имотът в който
попада процесната сграда съставлява имот пл.№ 6520 с лице на ул.Хр.Смирненски
(бивша Антим І). В него отново са били отразени две сгради. Първата е двуетажна
масивна жилищна, ситуирана на уличната регулационна линия, която сега се
идентифицира със сграда с идентификатор 07079.609.86.1, а втората – в дъното на
поземления имот, отразена като полумасивна сграда, идентифицираща се с
процесната с идентификатор 07079.609.86.3, макар площта на сградата по
кадастралния план от 1956г. да е по-голяма от тази по кадастралната карта.
Следващите
планове били кадастрален, застроителен и регулационен, изработени при 1986г. и
одобрени през 1989г. Съгласно тях за имота върху който попада процесната сграда
е отреден парцел VІІ-1602 в кв.94 с лице на улица Екзарх Йосиф (бивша
Хр.Смирненски и Антим І). В имот пл.№ 1602 са отразени три сгради. Първата, на
уличната регулация, отразена като двуетажна масивна жилищна сграда, която е
включена в режима на застрояване с възможност за надстрояване с един етаж, с
предвидено от запад застроително петно за пристройка на един етаж. Същата е
идентична със сегашната сграда с идентификатор 07079.609.86.1. Втората е
полумасивна сграда в дъното на парцела, която по местоположение, форма и площ е
идентична с процесната сграда с идентификатор 07079.609.86.3. Тя не е включена
в режима на застрояване. Третата е сграда с правоъгълна форма, попадаща между
горните две сгради на страничната регулационна линия с парцел VІІІ-1595,
обозначена като полумасивна, идентична със сегашната сграда с идентификатор
07079.609.86.2. Тази сграда също не е включена в режима на бъдещото застрояване.
Последвало
е одобряването на по-горе цитираното частично изменение на застроителния и
регулационен план (ЗРП) и частичния квартално-застроителен и силуетен план
(ЧКЗСП) през 1994г., обхващащо парцели ІХ,Х, ХІ, ХІІ, ХІІІ и VІІ, което се е
състояло в преотреждането на парцел ІІ от „За детско заведение“ в нови парцели
за жилищно строителство. Съгласно ЧКЗСП
за VІІ-1602 в кв.94 не е било предвидено запазване и бъдещо включване в
режим на застрояване на съществуващите в имота сгради.
Предвидени
са две строителни петна за ново строителство по този план. Застроително петно №
1 – за жилищна сграда, ситуирано на уличната регулационна линия, при свързано
застрояване на страничната регулация с парцел ХІІІ-1603. Това петно е
предвидено с две височини – 11,50 м., за участък от 3 м. навътре от улицата и
14,50 м. за останалата част. Застроително петно № 2 – за жилищна сграда,
ситуирано като свободно стоящо навътре в парцела с височина 8,50 м.
По
кадастралните карта и регистър на гр.Бургас, одобрени през 2009г., процесният
поземлен имот с идентификатор 07079.609.86 е с трайно предназначение –
урбанизирана територия, начин на трайно ползване – за ниско застрояване до 10м.
и площ от 386м. В него са нанесени три сгради: 1.Сграда с идентификатор
07079.609.86.1, със застроена площ от 87 кв.м., два етажа и предназначение
еднофамилна жилищна сграда; 2.Сграда с идентификатор 07079.609.86.2, със
застроена площ от 29 кв.м., един етаж и предназначение друг вид сграда за
обитаване; 3.Процесната сграда с идентификатор 07079.609.86.3, със застроена
площ от 92 кв.м., един етаж и предназначение еднофамилна жилищна сграда.
След
обсъждането на тези факти, носителите на вещни права върху имота и провежданите
през годините процедури касаещи процесния строеж, описани и от съда по-горе в настоящото
изложение вещото лице е дало заключение, че понастоящем покривът на процесната
сграда, като обемно и конструктивно решение е разделен на две части. В
източната част е тип плосък, а в западната – тип скатен, изпълнен от дървена
конструкция и покритие от керамични керемиди (вж. снимките на л.134).
Елементите на дървената покривна конструкция са подпрени (стъпват) върху
бетоновите пояси над носещите външни тухлени зидове и върху стоманобетонната
плоча. Дървената покривна конструкция не може да съществува самостоятелно е ако
се демонтира, сградата може да се изпълни с плосък покрив. Подовите настилки не
представляват елемент от конструкцията на сградата. Вътрешните преградни
неносещи стени също не са част от конструкцията на сградата. Статута на процесната
сграда е временен строеж.
В съдебно
заседание вещото лице Д., отговаряйки на въпрос на пълномощника на
жалбоподателя заявява, че предвид възрастта на процесната сграда – почти 80
години, без извършените СМР при процесния ремонт, би се нарушила нейната цялост
в конструктивно отношение и е много вероятно премахването на стоманобетонните
колона и плоча и стоманобетонните пояси да доведе до нейното разрушаване.
В хода на
производството жалбоподателят направи твърдение за наличието на един
отрицателен факт – че процесната сграда е единствено негово жилище. Ответната
страна не оспори това твърдение, а жалбоподателят представи в подкрепа на същото,
удостоверения за постоянен и настоящ адрес на него и съпругата му, съгласно
които те са гр****, ул.**** (*****) №**, т.е. адресът където не намира
процесната сграда. Представи и удостоверение за декларирани данни, издадено от
Община Бургас, съгласно което той е декларирал за облагане с местни данъци и
такси само процесната постройка като свое жилище.
При така
установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 от АПК във
връзка с чл.168 от АПК, се налагат следните правни изводи:
Жалбата
по която е образувано настоящото производство е подадена в срока по чл.215,
ал.4 от ЗУТ, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от
лице срещу което той е издаден, т.е. при наличието на правен интерес от
оспорването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество тя е основателна по следните правни съображения:
Атакуваната
заповед е издадена от компетентен орган при надлежно оправомощаване. Съгласно
нормата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2,
или на части от тях. В случая заповедта е издадена от длъжностно лице, упълномощено от кмета на общината със заповед № 490/28.02.2018г., по т.21 от нея, а процесният
строеж е V-та категория. Жалбоподателят не оспорва компетентността на
административния орган да издаде атакувания индивидуален административен акт.
Законът
за устройство на територията не въвежда специални изисквания за форма и
съдържание на заповедта, поради което е приложима нормата на чл.59, ал.2 от АПК
– оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма съобразно
изискванията и съдържа всички нормативноустановени реквизити. Не се установиха
и съществени административнопроцесуални нарушения, които да обуславят нейната
отмяна. При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила предвидени
в чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Началото на процедурата е поставено със съставянето на
констативен акт, в който е обективирано фактическото положение. Актът е съставен
от служители по контрол на строителството в Община Бургас които са овластени за
това с нормата на чл.223, ал.2 от ЗУТ и е сведен до знанието на жалбоподателя
надлежно, като последният се е възползвал от правото си да възрази срещу него.
Заповедта
обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон по следните
съображения:
Не могат да не бъдат споделени изводите на административния
орган, които са залегнали още в постановеното срещу жалбоподателя решение №
10072/11.11.2003г. по адм.д.№ 5192/2003г. на ВАС, ІІ отд. (л.94), че процесният строеж „основен ремонт на съществуваща едноетажна
жилищна сграда“ е незаконен, защото е без одобрени инвестиционни проекти и без
разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Принципно жилищната сграда на
жалбоподателя П. не е елемент от действуващия застроителен
план и се запазва временно до реализирането на предвижданията на плана от
1994г. Поради това за нея са приложими разпоредбите на чл.53, вр. чл.49, ал.2
от ЗУТ, като съгласно първия текст заварени сгради могат да се преустройстват
вътрешно, без да се променя предназначението им и да се ремотнират, без да се
изменя външното им очертание в хоризонтално или вертикално отношение и без да
се правят нови или да се укрепят съществено носещите конструкции. Съгласно
чл.148, ал.1 и 2 от ЗУТ строежите се извършват само ако са разрешени с издаване
на разрешение за строеж, а не се изисква разрешение за строително-монтажните
работи посочени в чл.151 от ЗУТ за вътрешно боядисване, подменяне на покривни материали,
за вътрешни преустройства, с които не се изменя конструкцията на сградата и пр.
В конкретния случай от целия събран по делото доказателствен
материал се установява, че жалбоподателят е извършил подмяна на гредореда на
сградата със стоманобетонова плоча, над плочата е изпълнен дървен скатен
покрив, със завишена височина от 50 см. Съборени са вътрешни
преградни стени и е променено вътрешното разпределение в западната част на
сградата. При тези обстоятелства строително-монтажните работи са излезли извън
рамките на посочените в чл.53 от ЗУТ, които са допустими да се извършат за
заварени, временни сгради, като е променена конструкцията на сградата със
същественото й укрепване с изливане на стоманобетонова плоча, изграждане са
нови зидове, промяна на външното очертание във вертикално отношение.
Извършените строително-монтажни работи са и извън рамките и на чл.151 от ЗУТ,
за да не се изисква разрешение за строеж за извършването им.
Тези
фактически основания изпълват хипотезата на незаконен строеж по смисъла чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, на който се е позовал органът, посочвайки изрично, че обектът
е реализиран без строителни книжа и без разрешение за строеж в нарушение на
разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Правилно административният орган е приел, че процесният строеж не може да бъде квалифициран като търпим на основание по § 16 от ПР на ЗУТ. Тази норма в три хипотези, в зависимост от датата на започване и завършване на строителството, предвижда да не бъдат премахвани незаконни строежи, както следва:
(1)
Строежи, изградени
до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими.
(2)
Незаконни строежи,
започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до
влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
(3)
Незаконни строежи,
започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон,
не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения
период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им
пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.
Ал.1
в случая не може да се приложи, тъй като процесният строеж не е бил завършен до
07.04.1987г., а това е станало едва през 2001г. Тази хипотеза е единствената в § 16 от ПР на ЗУТ, при
която търпимостта настъпва екс леге и не е нужно деклариране. При другите две
хипотези – по ал.2 и 3 има изискване за деклариране от собственика, за което
настоящия жалбоподател нито твърди, нито доказва да е извършил.
По-късно обаче законодателят с § 127, ал.1 от
ПЗР на ЗИДЗУТ, обн. ДВ, бр.82 от 2012г. предвиди, че „Строежи, изградени до 31 март
2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване
или забрана за ползване …“. При
съпоставка с действащия до влизане в сила на тази норма на 26.11.2012г. режим
на търпимост по § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ е видно, че е предвиден по-благоприятен
режим, тъй като не се изисква незаконният строеж да съответства на ПУП,
действащ към момента на неговото изграждане или към настоящия момент при
действието на ЗУТ, като липсва и изискване за предходно деклариране.
В
случая нареденият за премахване обект е изграден в съответствие с изискванията
на чл.112, ал.4 от ППЗТСУ, отм. и при спазване на чл.41, ал.1 и 2, чл.42, ал.2
от ЗУТ, според които постройките от допълващото застрояване могат се изграждат
на вътрешната регулационна линия със съседен имот, ако покриват калканни стени
на постройки в съседни имоти или плътни огради. Следователно нареденият за
премахване строеж удовлетворява посочените изисквания и е допустим по правилата
и нормите, действали по време на извършването му, а и по действащите правила и
нормативи, поради което следва да бъде определен като търпим по смисъла на основание
§ 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обн. ДВ, бр.82 от 2012г. Следва да се има
предвид, че процесният основен ремонт касае построена през 1940г. сграда, която
сама по себе си е законна и която, съгласно отбелязванията в плановете след
1989г., не е променяла своите местоположение и площ. Променени са само нейната
конструкция и височина, която е увеличена на с 0,50 м., като сградата е станала
с височина 3,00 м., което е допустимо на основание чл.42, ал.2 от ЗУТ. Ето защо
строежът не подлежи на премахване, а изводите на административния съд в
обратния смисъл са направени в противоречие с материалния закон и не се
споделят от настоящата инстанция.
Освен
това настоящият съдебен състав отчете, че правото на жилище и правото на семеен
живот са защитими права, установени в Конституцията на Република България в
чл.14 и в чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (ЕКПЧ). Българската държава има позитивни задължения за зачитане правата
на гражданите, установени в Конвенцията, а съдът е длъжен при преценката дали обжалваният
акт по премахването на жилището на жалбоподателя и неговото семейство е
законосъобразен, да отчете тяхното правно проявление. Съдът е длъжен да се
съобрази със становището на Европейския съд по правата на човека относно
тълкуването на чл.8 от ЕКПЧ, изразено в решението на ЕСПЧ по делото Йорданова и
др. срещу България, че загубата на нечие жилище е една от най-крайните форми на
намеса в правото съгласно чл.8 от ЕКПЧ за зачитане на жилището и затова при намеса
от такъв мащаб, националният съд следва да се следи особено стриктно за
спазването на принципа на съразмерност.
При
извършването на тази преценка съдът установи, че жалбоподателят, заедно със
съпругата и сина си, живее в процесната сграда от повече от 50 години. Тя е
негово единствено жилище и както се установи от заключението на вещото лице,
ако се премахне процесният основен ремонт, сградата на жалбоподателя вероятно
ще се срути и това ще остави без жилище него и семейството му. Събарянето на
сградата обаче не може да бъде цел на процесната заповед, защото незаконна е не
цялата сграда, а единствено нейният основен ремонт, поради което мярката като
краен резултат няма да бъде пропорционална и ще се наруши балансът между личния
интерес на жалбоподателя от запазване на сградата и обществения от премахването
на незаконните строежи по принцип. Всъщност с процесната заповед би се
удовлетворил единствено желанието на останалите съсобственици на парцела за
реализация на предвижданията на ПУП чрез извършване на ново строителство.
При
така изложените мотиви съдът счита, че оспорената заповед № 185/28.01.2019г. на
зам.кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас,
се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена със следващите
се от това правни последици.
По
делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса.
Предвид изхода на делото и като съобрази нормата на чл.143, ал.1 от АПК съдът
намира, че следва да присъди разноски в полза на жалбоподателя, съставляващи
сумата от 1420 лева, от които 10 лева държавна такса, 810 лева за възнаграждението
на вещото лице и 600 лева. За договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
доказателства не са ангажирани.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен
съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 185/28.01.2019г. на зам.кмета по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на И.Г.П., ЕГН-**********,
сумата от 1420 (хиляда четиристотин и двадесет) лева за съдебно-деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: