Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 1002 /28.07.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 60 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК) във връзка с
чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът Л.Г.М. ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** е предявила два обективно съединени иска против Община
Несебър, с които претендира обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди, настъпили вследствие незаконосъобразна заповед №
2616/19.12.2016г. на кмета на Община Несебър, която е била отменена по съдебен
ред с решение № 66/15.10.2018г., постановено по административно дело
№1354/2017г. по описа на Административен съд Бургас, ведно със законната лихва
върху претендираните суми от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане.
С отменената заповед
№ 2616/2016г. на кмета на Община Несебър е било наредено сградите с
идентификатори 11538.501.98.2 и 11538.501.98.3 в УПИ Х-142 в кв.19 по плана на
гр. Свети Влас, община Несебър да бъдат премахнати от собствениците.
С първия обективно
съединен иск ищецът претендира заплащане на обезщетение, представляващо
нанесени му имуществени вреди вследствие цитираната по-горе незаконосъобразна
заповед, в размер на 7500 лв., представляващи 1/4 от стойността на незаконно
премахнатите сгради и съответстващи на правото на собственост, което и ищцата е
притежавала по отношение на тези сгради.
С втория обективно
съединен иск ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, в размер на
2000 лв. за периода от датата на събаряне на сградите – 24.02.2017г., до
окончателното изплащане на сумата, изразяващи се в причинени неудобства,
свързани с ползването и управлението на премахнатите имоти, както и причинен
стрес, безпокойство, чувство на тревога, безпомощност, раздразнителност,
продължително състояние на нервно напрежение и проблеми с концентрацията, както
и променливо настроение.
Ищецът твърди, че неправомерните
действия на Община Несебър са повлияли зле на психологическото й състояние,
като тази травмираща ситуация я е поставила в условия на силно психическо
напрежение и разстройство на съня, за които е предприела медикаментозно
лечение. Сочи, че е била силно притеснена, тъй като е била в невъзможност да
ползва недвижимия си имот, който и към настоящият момент е напълно разрушен.
Пояснява, че това й е създало изключителни неприятности и затруднения при
организиране на летните им почивки за море, тъй като е следвало да заплаща наем
на апартамент. Твърди, че това е създало у нея една непрекъсната несигурност и
страх, че всеки един момент в притежавания от нея недвижим имот може да влезе
някой и да унищожи нейна собственост без да бъде уведомена за това. Твърди, че
всичко това е предизвикало емоционален и психологически стрес у нея, изразяващ
се в безсъние, силно главоболие, повишено кръвно налягане, притеснение и
уплаха.
По отношение на имуществените
вреди сочи, че са вследствие на незаконното събаряне на сградите, което е
довело до нанасянето на материални щети върху имуществото й, което е било
напълно унищожено. Твърди, че в съборените сгради до последно са живели нейните
праводатели и ползватели на имота, както и членове на семейството й всяко лято
са отсядали там през летния сезон. Твърди още, че в сградите е имало
произведения на изкуството, изработени специални елементи от ковано желязо,
които са били изключително ценни за нея и семейството й, като същите са имали
висока стойност, защото са били ръчно изработени от праводателя й, който е бил
занаятчия и е правел изделия от метал и ковано желязо по собствени проекти,
като към жалбата са приложени чертежи за изградена веранда.
По предявения иск е
образувано адм.д. № 2694/2018г. по описа на Административен съд - Бургас. С
решение № 1070 от 13.06.2019г. съответният състав на АС – Бургас е отхвърлил
исковата претенция.
Това решение е
обжалвано пред ВАС, който с решение №57/05.01.2021г. по административно дело № 9562/2019г.
е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АС
– Бургас, с указание да бъдат конкретизирани от ищеца по вид и размер
претърпените от него имуществени вреди.
При настоящето
разглеждане на делото с разпореждане № 243 от 21.01.2021г. е указано на ищеца
да посочи в какво се изразяват имуществените вреди, които твърди, че е
претърпял и изрично да посочи сумата, на която оценява всяка от вредите
нанесени на вещите (движими и недвижими), по отношение на които твърди, че са
били повредени или унищожени вследствие изпълнението на незаконосъобразната
заповед; да посочи периода, за който претендира неимуществени вреди и да
формулира петитум на иска съобразно уточнението.
С молба от
08.02.2021г. и уточнение направено в проведеното на 25.05.2021г. съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Г.Г., ищецът Л.М. *** да
бъде осъдена да й заплати сумата от 7 500 лв., представляваща имуществени
вреди – една четвърт от стойността на незаконно разрушените два недвижими
имота, съответно сграда с идентификатор 11538.501.98.2 (на стойност 24 200
лв., като претендира една четвърт от сумата или 5 800 лв.) и сграда с
идентификатор 11538.501.98.3 (на стойност 6 800 лв., като претендира една
четвърт от сумата или 1 700 лв.), с обща стойност 30 000 лв., ведно
със законната лихва от 24.02.2017г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 2 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди за
периода от 24.02.2017г. до датата на завеждане на исковата молба –
14.09.2018г., ведно с мораторна лихва в размер на 2 300 лв. за периода
24.02.2017г. – 14.09.2018г., както и законна лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане.
В съдебно заседание
ищецът, чрез представител по пълномощие адвокат Г. Г., поддържа иска, ангажира
доказателства и пледира за уважаване на исковата претенция. Претендира
разноски.
Ответникът по иска – Община
Несебър, чрез юрисконсулт М. В. оспорва исковата молба като неоснователна.
Представителят на
Прокуратурата счита, че предявеният иска е основателен и доказан.
ФАКТИ:
Съгласно нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане със
запазване право на ползване № 193 от 07.11.2003г., Л.Г.М. е собственик на
½ ид.ч. от сграда, представляваща югозападен близнак от едноетажна
жилищна сграда с площ от 100 кв.м в предната част на имота откъм улицата ,
както и на ¼ ид.ч. от жилищна сграда с площ 42 кв.м, разположена във
вътрешността на имота, както и 1/4 ид.ч. от УПИ Х-142, кв.19 по плана на
с.Свети Влас, община Несебър, целият урегулиран от 612 кв.м, който имот е
идентичен с процесния ПИ с идентификатор 11538.501.98 по КККР на гр.Свети Влас
(л.10-11 от адм.д. №2694/2018г. на Адм.С – Бургас).
Във връзка с подадено
заявление с вх. № Н2-УТ-858/11.02.2016г. от К. Х. Н., кметът на Община Несебър
е издал заповед № 1058/08.06.2016г. с която е определил комисия да извърши
проверка на място в имот с идентификатор 11538.501.98 по КККР на гр.Свети Влас,
с административен адрес в гр.Свети Влас, ул.“Изгрев“ № 1 относно сгради №1 и
№2, за които е подаден сигнал, че са самосрутващи се и опасни за здравето и
живота на гражданите (л.14 от адм.д. №2694/2018г. на АС – Бургас).
За извършената
проверка на място е съставен констативен протокол от 08.06.2016г., според който
в УПИ Х-142 идентичен с ПИ 11538.501.98 в кв.19 по плана на гр.Свети Влас са
изградени две едноетажни постройки с идентификатори 11538.501.98.2 и
11538.501.98.3. Постройките са описани като едноетажни, без стоманобетонни
елементи, с тухлена зидария с дървен покрив, най-вероятно с плитко фундиране.
Посочено е, че тухлената зидария е напукана. Тавана е с дървен гредоред и
камъш. Установено е, че покривът е пропаднал и е пред самосрутване. Липсва
дограма. Сочи се, че констатациите касаят и двете сгради. С констативния
протокол е направено предложение за ограничаване достъпа на хора до сградите и тяхното
премахване от собствениците поради нарушена конструкция и недостатъчна
устойчивост, тъй като представляват опасност за преминаващите хора (л.13 от
адм.д. №2694/2018г. на АС – Бургас).
Въз основа на
съставения констативен протокол, кметът на Община Несебър е издал заповед №
2616/19.12.2016г., с която е наредил сградите предмет на проверка с
идентификатори 11538.501.98.2 и 11538.501.98.3 да бъдат премахнати от
собствениците и теренът да бъде разчистен от строителни отпадъци в срок до
31.01.2017г. (л.12 от адм.д. №2694/2018г. на АС – Бургас).
Издадената заповед за
премахване е оспорена от Л.М. и с решение № 66 от 15.01.2018г., постановено по
адм.д. № 1354/2017г. по описа на Административен съд – Бургас заповед №
2616/19.12.2016г. на кмета на Община Несебър е отменена. Решението не е
обжалвано и е влязло в сила на 06.02.2018г.
По делото е
представено и решение № 86 от 31.05.2016г., постановено по гр.д. № 1162/2015г.
по описа на Районен съд – Несебър, с което се отхвърля като неоснователен
предявеният от Корнели Христов Николов и Светла Христова Николова, иск за
допускане на делба на ПИ с идентификатор № 11538.501.98 по КККР на гр.Свети
Влас (л.23-25 от адм.д. №2694/2018г. на АС – Бургас).
При първото
разглеждане на делото са допуснати и изслушани основна и допълнителна
съдебно-технически експертизи. Според заключението на основната експертиза
средната пазарна стойност на процесните сгради в състояние на завършен строеж
към 24.02.2017г. е 18 000 лева без ДДС и 21 600 лева с ДДС, а
средната пазарна стойност на процесните сгради в съответствие с физическото им
състояние е 7 000 лева без ДДС и 8 400 лева с ДДС. Като пазарна
стойност на разходите за възстановяване на двете сгради е посочена сумата от
21 600 лева с ДДС в т.ч. материали, труд, механизация, допълнителни
разходи. За определяне на средната пазарна стойност от вещото лице са приложени
два метода – метода на пазарната (сравнителна) стойност и метода на вещната
(възстановителна) стойност.
Съгласно
допълнителното заключение средната пазарна стойност за възстановяване на
парапет от ковано желязо възлиза на 500 лева. От вещото лице е изчислена и
средната пазарна стойност на процесните сгради в състояние на завършен строеж
към 24.07.2017г., вземайки предвид състоянието на сградата, установено от
всички данни по делото, като е изчислена на 18 000 лева без ДДС и
21 600 лева с ДДС. Вещото лице е определило и средната пазарна стойност на
процесните сгради в съответствие с физическото им състояние, описано в
свидетелските показания, като е изчислена на 26 200 лева с ДДС. За
определяне на средната пазарна стойност от вещото лице отново са приложени два
метода – метода на пазарната (сравнителна) стойност и метода на вещната
(възстановителна) стойност.
При първото
разглеждане на делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Тошко Цветков Михайлов – съпруг на ищеца, Тодор Тошков Михайлов –
син на ищеца, Корнели Христов Николов и Петко Райчев Радев.
В показанията си свидетелят
Тошко Цветков Михайлов е заявил, че съпругата му притежава имот, прехвърлен от
баща й, около 600 кв.м, стара къща, състояща се от две помещения, пристройка
като лятна кухня и тераска с парапет от ковано желязо, художествена изработка,
която стара къща към момента е съборена и една недовършена нова постройка от
100 кв.м. Свидетелят посочил, че от източната страна имало мозайка на жена в
народна носия, която държала стомна. Строителството на сграда започнато през
1965г. и била завършено някъде 1974г., след която година децата им ходели там
всяко лято. Свидетелят последно е бил там 2016г., август месец и тогава всички
дограми били свалени и подредени от източната страна, външната кована порта
била изтръгната, под покрива имало камъни, които паднали вътре в помещението.
Твърди, че сградата можело да бъде възстановена с минимални средства и усилия.
За разрушаването на сградата разбрали през 2017г. от съседи и сигнализирали РП
– Несебър за незаконосъобразни действия. От това съпругата му много се е разстроила,
тъй като къщата била строена изцяло с парите на баща й. Това й се отразило
здравословно с кръвно налягане, разстройство на съня, за което и до днес приемала
медикаменти. Свидетелят посочил, че прозорците на сградата били изнесени от
Корнели, който също е сънаследник по линия на баща си Христо. Счита, че
въздействието по сградите е започнало през 2014г., като по-активни действия са
започнали през 2015г., когато Корнели загубил делото за делба.
В показанията си
свидетелят Тодор Михайлов заявил, че майка му притежава един имот в гр.Свети
Влас на ул.“Изгрев“, който имал две сгради, построени от дядо му. Едната била
прехвърлена на майка му срещу гледане, а другата стояла заключена, не по тяхна
вина. Твърди, че последно имота е посетил през 2015г. и тогава старата къща
била със свалена дограма, имало камъни върху керемидите, вратата на двора била
премахната. Твърди, че майка му преживяла това тежко, тъй като става дума за
наследствен имот, за който тя трябва да се грижи. Тези притеснения са довели до
нарушаване на съня й, високо кръвно, нервност и притеснения.
В показанията си
свидетелят Корнели Николов заявил, че баща му е починал през 1999г. и той до
последно бил ползвател на тези две помещения, до които се е стигало с три
ключа. От 1999г. никога не са имали добри отношения с леля му, но въпреки това
той минавал и отключвал. Твърди, че първо е паднал част от тавана в празната
стая и с течение на годините започнала да се руши и обзаведената част, а в
последствие след 20 години е паднал и покрива. Започнали са да изчезват врати,
железа и други поради което се обърнал към общината. Твърди, че сградата е
построена 1964г. или 1965г. В съответствие със заповедта на кмета на общината
той и неговия приятел Станимир извършили фактическото събаряне.
В показанията си
свидетелят Петко Райчев Радев заявил, че през 2016г. отговарял като полицейски
инспектор в гр.Свети Влас и северната част от к.к.“Слънчев бряг“. Имало жалба
от възрастна жена, която искала съдействие от полицията, за това, че в нейния
имот неправомерно е свалена дървена дограма от жилищна сграда, намираща се в
края на нейния двор. По сигнала била извършена проверка и всички материали били
изпратени в РП-Несебър. Към момента на проверката вече била свалена дървената
дограма, но покривът не бил паднал.
При настоящето
разглеждане на делото е допусната и изслушана съдебно-техническа и оценъчна
експертиза. Съгласно заключението на експертиза пазарната строителна стойност
на процесните две сгради като завършени строежи (по метода на „Чистата
възстановителна стойност“ – определящ придобивната стойност, но с намалени
обезценки от физическо овехтяване, амортизации и строителни дефекти и повреди),
с прилежащата пред сграда 2 (две) площадка със стъпала от изток и от запад, е
определена на 7 885 лева за сграда с идентификатор 11538.501.98.2 плюс
входната площадка със стълби двустранно – 431 лева и на 1 577 лева за
сграда с идентификатор 11538.501.98.3. Пазарната стойност на процесните две
сгради като самостоятелни сгради, определена по метода на „Сравнителната
стойност“ с корекционни коефициенти за привеждане на процесните сгради към
самостоятелни обекти, предмет на сделки, с прилежащата към сграда две площадка
със стъпала от изток и от запад, вещото лице е определил на 13 305 лева за
сграда с идентификатор 11538.501.98.2 плюс входната площадка със стълби
двустранно – 431 лева и на 2 186 лева за сграда с идентификатор
11538.501.98.3. Среднопретеглената пазарна стойност на процесните две сгради
като самостоятелни сгради, определена по двата метода и с анализ за тежестта на
стойността от двата метода, с прилежащата пред сграда две площадка със стъпала
от изток и от запад, вещото лице е определило на 12 221 лева за сграда с
идентификатор 11538.501.98.2 плюс входната площадка със стълби двустранно – 431
лева и на 2 034 лева за сграда с идентификатор 11538.501.98.3. Вещото лице
е дало заключение, че сградите, предмет на заповед № 2612/19.12.2016г. е можело да бъдат поправени
и заздравени.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Исковете са
процесуално допустими.
Разпоредбата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техните органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да
се уважи такъв иск, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в
пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт на административния орган, респ.
че произтичат от незаконосъобразните действия или бездействия на такъв орган.
В процесния случай се
твърди, че претендираните вреди – имуществени и неимуществени, произтичат от
незаконосъобразността на конкретен административен акт, а именно заповед №
2616/19.12.2016г. на кмета на Община Несебър, с която е наредено премахването
на две сгради, индивидуализирани в заповедта посредством кадастралните си
идентификатори. Заповедта е била отменена с решение №66/15.01.2018г.,
постановено по административно дело № 1354/2017г. по описа на Административен
съд Бургас. Решението подлежи на обжалване, но не е било обжалвано и е влязло в
сила на 06.02.2018г., когато е изтекъл срокът за обжалване на страната, на
която решението е съобщено най-късно. След решението е постановено определение
на съда по искане за разноските и в тази част самото решение е влязло в сила
по-късно, но релевантна към настоящия спор е частта от съдебното решение, с
която се отменя заповедта на кмета на Община Несебър, а тя е влязла в сила след
като е изтекъл срокът за обжалване на страните по делото. Тези факти
обосновават наличието на първата предпоставка от фактическия състав на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ – наличие на незаконосъобразен административен акт.
Съдът счита, че има
пряка причинна връзка между издадения административен акт, който впоследствие е
признат за незаконосъобразен и премахването на двете сгради – сградите са премахнати в
изпълнение на този акт. От премахването им пряко произтича и нанесената на
ищцата имуществена вреда, която се изразява в пазарната равностойност на частта
от сградите, които тя е притежавала. По тази причина претенцията за заплащане
на имуществени вреди се явява основателна. Нейният размер следва да се определи
като се съпоставят и анализират допуснатите и приети по делото
съдебно-оценителни експертизи по време на двете разглеждания пред първа
инстанция, както и съобразно квотата от правото на собственост притежавана от
ищцата.
След указанията на
Върховния административен съд, съдържащи се в решение № 57/05.01.2021г. по
административно дело № 9562/2019г., процесуалният представител на ищцата в
изрична молба е уточнил, че тя не претендира заплащане на обезщетение за вреди
от погинали движими вещи. Претендира единствено обезщетение от
незаконосъобразното разрушаване на двете сгради.
С допуснатата по
делото съдебно-оценителна експертиза сградите са оценени по два метода – метода
на чистата възстановителна стойност, чрез който се определя придобивната
стойност на сградата, като се правят намаления, представляващи обезценката
вследствие на физическо овехтяване, и чрез метода на сравнителната стойност с
корекционни коефициенти, като крайната оценка е определена като средно
претеглена стойност между двата метода, по които е определена оценката на
сградите.
Експертизата,
назначена при първото разглеждане на делото също използва два метода. Първият
метод нарича метод на вещната стойност, при описанието на който се установява,
че той напълно съвпада с метода на чистата възстановителна стойност, използван
от вещото лице, назначено при настоящото разглеждане на делото.
Съдът приема, че
оценителната експертиза назначена при настоящото разглеждане на делото определя
най-точно пазарната цена на двете сгради, които незаконосъобразно са били
съборени. Това е така, защото вещото лице е определило цената на сградите чрез
комбинирането на два метода за оценка - метода на чистата възстановителна
стойност и метода на сравнителната стойност. По този начин в пълна степен се
отчитат множество фактори (физическо овехтяване, амортизации, строителни
дефекти и повреди, действащи пазарни механизми с оглед местоположението и др.),
които влияят на оценката на сградите, и така се достига до по-справедлива цена.
В съдебно заседание
вещото лице изрично заяви, че оценката се отнася за двете сгради изцяло, а не
за ¼ от тях, какъвто е размерът на правото на собственост, което ищцата
притежава. За това определената от експертизата обща оценка за съборените
сгради в размер на 14 686 лева (12 221 лева за сграда с идентификатор
11538.501.98.2 плюс входната площадка със стълби двустранно – 431 лева и на
2 034 лева за сграда с идентификатор 11538.501.98.3) следва да се раздели
на четири за да се получи сумата, представляваща оценка на ¼ от
стойността на съборените сгради, която е съответна на притежаваното от ищцата
право на собственост, което обосновава до този размер и нуждата от обезщетение
за понесените от нея имуществени вреди вследствие на незаконосъобразна заповед
№ 2612/19.12.2016г., която е постановила премахването на сградите.
По тази причина
предявеният иск за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди
следва да бъде уважен до размера на 3671,50 лв., а в останалата си част до
претендираните с исковата молба 7500 лв. – да бъде отхвърлен.
Другият обективно
съединен иск за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди е останал
недоказан. Ищцата твърди вреди, изразяващи се в причинен стрес, безпокойство,
чувство на тревога и безпомощност, раздразнителност, продължително състояние на
нервно напрежение и проблеми с концентрацията, както и променливо настроение.
По делото доказателства в тази насока, от които да се установи, че такива вреди
са претърпени, са събрани единствено посредством показанията на свидетелите Т.
Ц. М. и Т. Т. М. – съответно съпруг и син на ищцата. Първият е заявил, че
съпругата му се разстроила, когато разбрала за премахването на сградите, тъй
като били строени от баща й. Не можела да почива нормално и приемала
медикаменти. Получила разстройство на съня и кръвно налягане. Другият свидетел,
който е син на ищцата, е заявил, че майка му тежко е преживяла премахването на
сградите. Притесненията й довели до нарушаване на съня, високо кръвно налягане,
нервност. Други доказателствата ищцата не е ангажирала. От тези показания не
може да се извлече достатъчно информация за действително претърпени
неимуществени вреди. Описанието на емоционалното състояние на ищцата е твърде
общо и еднотипно, извършено от лица нейни близки роднини, които са пристрастни
към крайния резултат по делото. От една страна е вярно, че претендираните
неимуществени вреди най-често са възприемани от близките роднини на лицето,
което ги търпи, но данните, извлачени от техните показания следва да бъдат
подкрепени с други преки или косвени доказателства. Например, в случая няма
никакви медицински данни в този период ищцата да е страдала от повишено кръвно
налягане, различно от обичайното й до тогава, за което да е посетила лекар и да
е приемала медикаменти. Същото се отнася и към твърдяното разстройство на съня.
Свидетелят Тошко Михайлов твърди в показанията си, че ищцата е приемала
медикаменти, но по делото не са представени доказателства за предписването на
такива медикаменти. Няма доказателства за посещение при лекар. Затова съдът
счита, че претенцията за неимуществени вреди е останала недоказана, поради
което този обективно съединен иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход от
спора разноски следва да се присъдят в полза на двете страни. Ищцата е платила
1400 лева възнаграждение за един адвокат (л.41, 60 и 98) и 200 лв.
възнаграждение за вещо лице (л.49). Ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение и е платил 200 лв. възнаграждение за вещо лице (л.46). Разноските
са претендирани своевременно от всяка от страните и се дължат съответно:
-ответникът следва да
плати на ищцата разноски в размер на 618,36 лева, представляващи съответната
част от реално направените разходи съобразно уважената част на исковете;
-ищецът следва да
плати на ответника разноски в размер на 122,70 лева и 122,70 лева
юрисконсултско възнаграждение, представляващи съответната част от реално
направените разходи и пълния размер на юрисконсултското възнаграждение
съобразно отхвърлената част на исковете.
По изложените съображения,
Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Несебър,
представлявана от кмета Николай Д. да заплати на Л.Г.М. ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, обезщетение в размер на 3671,50 лв. за претърпени
имуществени вреди причинени от изпълнението на заповед № 2612/19.12.2016г.
издадена от кмета на общината, която по надлежен съдебен ред е обявена за незаконосъобразна,
представляващи ¼ от стойността на премахнатите две сгради, предмет на
тази заповед, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния
претендиран размер от 7 500 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Г.М.
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** иск за заплащане на обезщетение в размер
на 2000 лв. за претърпени неимуществени вреди причинени от изпълнението на
заповед № 2612/19.12.2016г. издадена от кмета на Община Несебър, която по
надлежен съдебен ред е обявена за незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Несебър да
заплати на Л.Г.М. ЕГН **********, с постоянен адрес: *** направените по делото
разноски в размер на 618,36 лева.
ОСЪЖДА Л.Г.М. ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** да заплати на Община Несебър направените по делото
разноски и юрисконсултското възнаграждение в размер общо на 245,40 лева.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: