№ _________
гр. Варна _____________2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка
Ковачева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2913 на Административен съд - Варна
по описа
за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид
Производството
е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/,
вр.чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е
по жалбата на Л.А.И., ЕГН: **********,***,
против Решение № 2153-03-39/15.07.2019г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с
което е отхвърлена жалбата му от 19 юни 2019г. против Разпореждане №
730808/19.02.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, с което на
основание чл. 69 от КСО /редакция в сила до 31.12.2015г./ и във вр. с § 50 от
ПЗР на ЗИД на КСО /ДВ, бр.61/2015г./ му е отказано отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят твърди, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с
материалния закон. Позовава се на разпоредбите на чл.81 от Правилника за
прилагане на закона за пенсиите, в редакцията от 1967г., на чл.9 от Закона за
всеобщата военна служба в Народна република България, на чл.2, буква „б“ от
издадения от Председателя на Държавния съвет на НРБ Указ № 117/31.07.1971г.,
както и на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, като твърди, че като осигурителен стаж е
следвало да му бъде признато и времето на наборна военна служба преди
навършването на пълнолетие. В този смисъл твърди, че неправилно като
осигурителен стаж е зачетена продължителността на наборна военна служба само за
периода от датата на навършване на пълнолетие 08.08.1991г. до 22.08.1992г.,
вместо като осигурителен стаж от ІІІ категория да се зачете целия период от
01.10.1988г. до 22.08.1992г. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на
преписката на пенсионния орган с указания по приложение на материалния закон.
Ответната страна – директора
на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуалния си представител гл.юрк.И. К., оспорва
жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
На
19.10.2018г. Л.А.И. подал но директора на ТП на НОИ-Варна заявление с вх.№
2113-03-2887 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно
опис на осигурителния стаж към 31.12.2015г., заявителят има положен в България
осигурителен стаж, както следва: първа
категория - 22г. 05м. 25д. и трета
категория - 02г. 01м. 22д. Общо осигурителен стаж /сумарно/ - 24г. 07м.
22д.
Съгласно
опис на осигурителния стаж към датата на подаване на заявлението – 19.10.2018г.,
заявителят има навършена възраст 45г. 2м. 11д и осигурителен стаж, както следва:
първа категория - 25г. 05м. 08д. и трета категория - 02г. 01м. 23д. Общо
осигурителен стаж /сумарно/ - 27г. 07м. 11д.
Като
осигурителен стаж първа категория му
е признато времето, както следва:
00г. 01м. 09д за периода 22.08.1992г. - 01.10.1992г. съгласно Уд.МВР № 5176 на ССВУ
„Г.Измирлиев“; 09г. 03м. 00д. за периода 01.10.1992г. - 31.12.2001г. съгласно
книжка МО № 468/24.01.2002 от под.58600; 00г. 02м. 10д. за периода 01.01.2002г.
- 11.03.2002г. съгласно книжка МО № 730/15.03.2002г. от ДП „Транспортно
строителство и възстановяване“;
15г. 05м. 28д. за периода 21.04.2003г. - 19.10.2018г. съгласно Уд.МВР №
121/05.10.2018г. на ОДМВР - Варна; 00г. 04м. 21д. 2ч. за периода 01.01.2005г. -
31.08.2018г. съгласно Уд.МВР № 121+РОЛ/05.10.2018г. на ОДМВР-Варна.
Като
осигурителен стаж трета категория му
е признато времето, както следва: 01г. 00м. 14д. наборна служба за периода
08.08.1991г. - 21.08.1992г. съгласно Уд. ДА № 5176/29.08.2018г. на БА/ЦБА; 01г.
01м. 09д. за периода 12.03.2002г. - 21.04.2003г. съгласно тр.кн. №
311/17.04.2003г. от ДП „Транспортно строителство и възстановяване“;
Във
връзка с така подаденото заявление ръководител „ПО“ в ТП на НОИ-Варна издал
Разпореждане № 730808/19.02.2019г., с което на основание чл.69 от КСО и §50 ПЗР
на ЗИДКСО, отказал отпускането на лична пенсия на Л.И.. Прието е, че лицето
няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.к: не отговаря на условията по чл.69, ал.2 от КСО към 31.12.2015г. - при изискуем общ осигурителен стаж 27г. има положен
сумарно 24г. 07м. 17д; не отговаря на
условията на § 49 и § 50 на ЗИДКСО - при изискуем общ осигурителен стаж
27г. до 31.12.2015г. има общ стаж 24г. 07м. 17д; не отговаря на условията на чл.69 КСО в ред. от 01.01.2016г. - при
изискуема възраст за 2018г. - 53г. и 02м., има навършена възраст - 45г. 02м.
11д. Отговаря на условията за придобит осигурителен стаж; не отговаря на условията на чл.69б, ал.1 от КСО - при изискуема
възраст 53г. и 02м. и сбор 100 от продължителността на придобития осигурителен
стаж и навършена възраст за календарната 2018г., има навършена възраст 45г.
02м. 11 д. и сбор 89г. 08м. 27д.
Разпореждането
е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Варна, който с Решение № 2153-03-39/15.07.2019г.,
връчено на 16.07.2019г., го е потвърдил. Прието е, че въз основа на
представените от лицето документи и събраните такива в административното
производство по преценка на правото му на пенсия, пенсионният орган правилно и
законосъобразно е зачел по продължителност и видове категории, положения от Л.И.
осигурителен стаж. Относно периода на обучението му в Средното сержантско
военно училище „Г.Измирлиев - В.Търново“ е прието, че правилно времето от
01.10.1988г. до навършването на пълнолетие 08.08.1991г. не е зачетено за
осигурителен стаж. В тази връзка решаващият орган е съобразил, че през периода
на обучение на лицето в сержантско средно военно училище е била в сила
разпоредбата на чл.81, ал.1 от ППЗП (ДВ, бр.102 от 1967г.), съгласно която за
трудов стаж от ІІІ кат. се е зачитало времето, прекарано в редовна военна
служба или трудова повинност, а след ДВ, бр.40/1991г. - или в строителни
войски. Според чл.3 от Указ № 117/31.07.1971г. за откриване на сержантски
(старшински) средни военни училища, обучаващите се в сержантските средни военни
училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и
задължения на срочнослужещи в армията, но това време не се приравнява за трудов
стаж. Едва след изменението на чл.81, ал.1 от ППЗП с ДВ, бр.79/1996г., приравнената
наборна военна служба на курсанти и школници, и то след навършване на
пълнолетие, се е зачитала за трудов стаж, защото времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие е приравнено на трудов стаж
до размера на наборната военна служба. До това изменение, на завършилите
сержантски училища се признава отбита военна служба, но времето за обучение не
е приравнено на трудов стаж.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна и в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр.чл.118, ал.3
от КСО, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При
извършване на проверката по чл.168 от АПК, вр.чл.118, ал.3 от КСО, съдът
приема, че обжалваното Решение № 2153-03-39/15.07.2019г. е издадено от компетентен
орган – директора на ТП на НОИ, в чиито правомощия съгласно чл.117, ал.1, т.2,
буква „а“ от КСО е произнасянето по жалби срещу разпореждания за отказ [за
отпускане на пенсии]. Потвърденото с обжалваното решение разпореждане за отказ
също е постановено от материално и териториално компетентен орган по чл.98,
ал.1 от КСО – ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Варна. Обжалваното решение
е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, същото е мотивирано и съдържа ясно и
точно изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е
прието, че заявителят не отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.
По
делото не е налице спор относно фактите. Видно от Удостоверение №
5176/29.08.2018г. обр.33 на Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Държавен
военноисторически архив“ - гр.В.Търново, в периода 01.10.1988г. до 22.08.1992г.
Л.А.И. е учил и завършил ССВУ „Г.Измирлиев“, специалност „свързочници -
механици по ремонта на свързочната техника”. Не е спорно и че периодът от
навършването му на пълнолетие 08.08.1991г. до 21.08.1992г. е зачетен от
пенсионния орган като осигурителен стаж от наборна служба.
Спорът
между страните е правен и е формиран по въпроса дали времето на обучение в ССВУ
„Г.Измирлиев” до навършването на пълнолетие - 01.10.1988г. до 08.08.1991г.,
следва да се зачете като осигурителен стаж.
В
тази връзка настоящият съдебен състав преценява следното:
Съгласно
чл.9, ал.7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, като за този период се внасят
осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет
върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.
Съгласно
разпоредбата на чл.44, ал.1 и ал.2 от НПОС за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от
републиканския бюджет. Когато по време на обучението се промени срокът на
наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към
датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие - към датата на
навършване на пълнолетието им.
Едновременно
с това съгласно § 9, ал.1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж
и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс, което налага да бъдат разгледани и действащите разпоредби относно
зачитането на стаж при пенсиониране в спорния период - 01.10.1988г. до
08.08.1991г.
До
31.12.1999г. е бил в сила Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) –
ППЗП. Зачитането на трудов стаж е уредено в Дял VІІІ „Зачитане на трудов стаж” от
същия. Съгласно чл.81, изр.1 от ППЗП в редакцията, действала за процесния
период (ДВ, бр. 102 от 1967г.), зачита се за трудов стаж от ІІІ категория
времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. Едва с изменението
на тази норма в ДВ, бр.76 от 1996г. текстът придобива следното съдържание:
„Зачита се за трудов стаж от ІІІ категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници
след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния
род войски съгласно действащото законодателство“.
В
периода от 1958 г. до 27.02.1996г. военната служба се е регулирала от
разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България
(отм.) – ЗВВСНРБ. Съгласно чл.9 от ЗВВСНРБ, военната служба във въоръжените
сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна
военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите
старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно
служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната
си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от
сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна
служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи.
Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а
зачислените в запаса - запасни.
По
отношение на редовната военна служба в ЗВВСНРБ (отм.) е предвидено, че на
такава подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват
18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски
(чл.21 от ЗВВСНРБ отм.). Съгласно чл. 24 от ЗВВСНРБ (отм.) в редакция ДВ, бр.
40 от 26.05.1989г., срокът на редовната военна служба във всички родове и
видове войски и трудовата повинност е две години; за завършилите висше
образование - една година, а за специалностите, определени със заповед на
министъра на народната отбрана - три години.
С
Указ № 117 от 31.07.1971г. за откриване на сержантски (старшински) средни
военни училища (за краткост Указ № 117) е уредена възможност за създаване на
средни военни училища, в които се приемат младежи, завършили осми клас, не
по-възрастни от 16 навършени години и младежи със средно образование, не
по-възрастни от 21 навършени години (чл.1, ал.4). Член 3, ал.1 от Указ № 117
сочи, че обучаващите се в сержантските (старшинските) средни военни училища се
намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на
срочнослужещи в армията. От друга страна според чл.2, буква б) от Указ № 117,
на завършилите курса на сержантските (старшинските) училища се признава отбита
редовна военна служба.
От
разпоредбата на чл.9 от ЗВВСНРБ (отм.) е видно, че законът прави разграничение
между понятията „действителна военна служба” и „редовна военна служба”, и те не
са равнозначни. По отношение на редовната военна служба е въведено изискването,
че същата се изпълнява при навършване на пълнолетие (чл.21 от ЗВВСНРБ отм.) за
срока, определен в чл.24 от същия закон. В тази връзка следва да се посочи, че
Указ № 117 борави с понятието „действителна военна служба”, а не „редовна
военна служба”.
От
друга страна за целите на пенсионното производство за трудов стаж по силата на
чл.81 от ППЗП (отм.) се зачита времето прекарано в редовна военна служба, т.е.
периодът от 18 годишна възраст, когато наборниците подлежат на повикване на
редовна военна служба до момента на уволнението им. Обучаващите се в
сержантските (старшинските) средни военни училища се намират на действителна
военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията –
чл.3 от Указ № 117/31.07.1971г., но разпоредбата на чл.81, ал.1 от ППЗП (ДВ,
бр.102 от 1967г.) не е приравнявала времето на обучението им на трудов стаж. Обстоятелството,
че чл.3 от Указ № 117 предвижда обучаващите се в средните военни училища да
имат всички права и задължения на срочнослужещите в армията, както и че чл.2,
буква б) от Указ № 117 приравнява завършения курс на обучение на отбита редовна
военна служба, не означава, че учащите в тези училища отбиват същинска редовна
военна служба по смисъла на ЗВВСНРБ (отм.), т.к. те имат статут като при
действителна военна служба, а както правилно е приел решаващият орган, действащата
към периода разпоредба на чл.81 от ППЗП (отм.) не предвижда зачитане като
трудов стаж на периоди, приравнени на редовна военна служба.
Това
е сторено едва с изменението на разпоредбата на чл.81 от ППЗП (отм.) с § 42 от
Постановление № 218 на МС от 29.08.1996г. (ДВ, бр. 76 от 1996г.), извършено във
връзка с приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
(ЗОВСРБ) – ДВ, бр. 112 от 1995г., в сила от 27.02.1996г., отм. ДВ, бр.35 от
2009г., в сила от 12.05.2009г., с който военната служба е разделена на кадрова
и наборна. Едва в новата редакция на чл.81 от ППЗП (отм.) е предвидено
зачитането за трудов стаж при пенсиониране и на периоди от обучението на
курсанти и школници като приравнени на наборната служба, и то след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство.
По
изложените съображения съдът не споделя дадената от жалбоподателя интерпретация
на относимото към процесния период пенсионно законодателство. Отбиването на
редовна военна служба, респективно зачитането на този период за трудов стаж при
пенсиониране, е подчинено на специалните правила на ППЗП (отм.), възпроизведени
в НПОС и в частност в чл.44 от тази наредба, които разграничават действително
отбитата редовна военна служба (наборна служба) от приравнените на нея периоди
и в този смисъл правилно административния орган е зачел за осигурителен стаж
само времето от навършване на пълнолетие на жалбоподателя – 08.08.1991г., от
който момент той би трябвало да изпълнява редовна наборна служба, до
22.08.1992г. Времето, прекарано в обучение преди датата на навършване на
пълнолетие не би могло да се квалифицира като осигурителен стаж съобразно
правилото на чл.81 от ППЗП (отм.) и по смисъла на чл.44, ал.1 от НПОС, и
правилно не е било зачетено от административния орган.
В
този смисъл и практиката на ВАС – Решение
№ 7667/19.06.2017г. по адм.д. № 11758/2016г; Решение № 9885/25.07.2017г. по
адм.д. № 3343/2017г; Решение № 158/21.12.2017г. по адм.д. № 12707/2016г. - с
което е отменено Решение №231/13.10.2016г. по адм.д. № 209/2016г. на Адм.съд –
Хасково, на което се позовава жалбоподателя.
С
оглед гореизложеното правилно е прието, че жалбоподателят няма право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.69, ал.2 от КСО и § 50 на ЗИДКСО (ДВ,
бр.61/11.08.2015г.), т.к. не отговаря на кумулативното изискване за наличието
на 27 години общ осигурителен стаж. Жалбоподателят няма право на пенсия и при
условията на чл.69 КСО в редакцията от 01.01.2016г., т.к. не отговаря на
изискването за възраст – при изискуема възраст за 2018г. - 53г. и 02м., има навършена
възраст - 45г. 02м. 11д., както и при условията на чл.69б, ал.1 от КСО, т.к. при
изискуема възраст 53г. и 02м. и сбор 100 от продължителността на придобития
осигурителен стаж и навършена възраст за календарната 2018г., има навършена
възраст 45г. 02м. 11 д. и сбор 89г. 08м. 27д.
С оглед изхода на спора на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Водим
от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.А.И.,
ЕГН: **********,***, против Решение № 2153-03-39/15.07.2019г. на директора на
ТП на НОИ - Варна, с което е отхвърлена жалбата му от 19 юни 2019г. против
Разпореждане № 730808/19.02.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, с
което на основание чл.69 от КСО /редакция в сила до 31.12.2015г./ и във вр. с §50
от ПЗР на ЗИД на КСО /ДВ, бр.61/2015г./ му е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА Л.А.И., ЕГН: **********,***, да заплати на ТП на НОИ-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: