Определение по дело №522/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 715
Дата: 23 октомври 2019 г.
Съдия: Мария Янева Блецова
Дело: 20192200500522
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 23.10.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 522 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба депозирана от „ ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД със седалище и адрес на управление ******************** против разпореждане № 14203 от 30.08.2019 г. по ч.гр.д. 2210/2019 г. на РС – Сливен, с което е обезсилена издадена заповед за изпълнение № 1443/25.04.2019 г. поради липса на доказателства за предявен иск.

         В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че жалбоподателят е бил подал молба до съда с оглед процесуална икономия за връчване на книжата на задълженото лице по реда на чл. 42 ал. 2 от ГПК и е бил направил искане за удължаване на срока за депозиране на установителен иск. Съдът обаче без да се произнесе по направените искания, при нарушение на съдопроизводствените правила е постановил обжалваното определение.  Моли се определението на съда да бъде отменено и делото да бъде върнато на съда за продължаване на процедурата по чл. 42 ал. 2 от ГПК.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:пред РС – Сливен е било депозирано от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против длъжника С.Н.А.. Заповед за изпълнение е била издадена на 25.04.2019 г. Длъжникът е бил уведомен за издадената заповед за изпълнение  по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.С разпореждане от 27.05.2019 г. на заявителят е било указано в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск срещу длъжника и да представи доказателства за това пред РС Сливен.Бил е предупреден, че при неизпълнение на указаното издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. Жалбоподателят получил съобщението за постановеното разпореждане на 20.06.2019 г. На 18.07.2019 г. той депозирал молба до съда да допусне книжата по делото зда бъдат връчени за негова сметка на длъжника по реда на чл. 42 ал. 2 от ГПК. Поискал съдът да му даде допълнителен срок, в който да внесе искова молба. По молбата докладчикът се произнесъл като посочил с резолюция, че тя е неоснователна. На 30.08.2019 г. съдът постановил обжалваното разпореждане, с което поради непредявяване в срок на искова молба за установяване на задължението обезсилил издадената заповед за изпълнение.

         Жалбоподателят е бил уведомен за постановеното разпореждане на 16.09.2019 г., а жалбата е депозирана на 24.09.2019 г. ( вторник – първи работен ден за седмицата), в рамките на зоконоопределения едноседмичен срок .

Жалбата е допустима като подадена от лица с правен интерес от обжалване на законния акт, но разгледана по същество се явява неоснователна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Действително според общите принципи на правото залегнали в разпоредбата на чл. 2 от ГПК, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие. Законодателят обаче не е посочил изрично, с какви актове следва да се произнася съдът при разглеждане на депозираните до него жалби и молби. Обичайно той се произнася с решения, определения или разпореждания. В някои случаи обаче актовете му са обективирани в резолюции. Такъв е и настоящият случай. Докладчикът по делото се е запознал с искането на жалбоподателя за връчване на книжата на длъжника по реда на чл. 42 ал. 2 от ГПК и за удължаване на срока за депозиране на искова молба и се е произнесъл по нея с резолюция, в която посочил че тя е неоснователна. Този акт на съда не е от категорията на актовете, които подлежат на обжалване, поради което те не се съобщават изрично на страните. Молителите са длъжни сами да следят за развитието по отправените искания. В случая удължаване на срока, в който да се предяви исковата молба не е било дадено и същият е изтекъл на 20.07.2019 г. Поради неизпълнение на указанията на съда от жалбоподателя в определения срок, постановената заповед за изпълнение е била законосъобразно обезсилена.

Предвид изложените съображения, съдът намира , че депозираната жалба следва да не бъде уважавана.

С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД със седалище и адрес на управление ******************** против разпореждане № 14203 от 30.08.2019 г. по ч.гр.д. 2210/2019 г. на РС – Сливен, с което е обезсилена издадена заповед за изпълнение № 1443/25.04.2019 г., като неоснователна.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: