№ 253
гр. Варна, 08.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600405 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.
Постъпила е частна жалба от ос.лице ИВ. В. В. чрез защитника му –
адв.Т. от ВАК, в която се оспорва правилността на определение № 982,
постановено от състав на Окръжен съд Варна на 24.11.2021г. по ЧНД №
1184/2021г., с което на осъдения ИВ. В. В., ЕГН ********** е било отказано
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
определеното му общо наказание по ЧНД № 2709/2020 г. на РС-Варна, в
размер на 1 година и 9 месеца лишаване от свобода.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на
постановеното определение, тъй като на първо място съдът необосновано бил
приел, че не са настъпили положителни промени в поведението на осъденото
лице.
Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в
делото писмени материали и мотивите на атакуваното определение, намери
следното:
Подадената жалба, по която е образувано настоящето въззивно
производство, е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и
спазване на срока. Разгледана по същество, обаче се преценява като
неоснователна.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното:
Л.св. ИВ. В. В. изтърпява наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1
/една/ година и 9 /девет/ месеца, наложено му с определение по ЧНД
№2709/2020г. по описа на ВРС.
Към момента на разглеждането на делото пред първата инстанция ос.л.
В. е изтърпял фактически повече от изискуемите 1/2 от наложеното му
1
наказание, а именно 1 година 2 месеца и 18 дни, което изпълва
законодателното изискване.
Изпълнението на наказанието на осъденото лице В. е започнало на
24.11.2020 г.
За периода от 04.10.2019 г. до 24.11.2020 г. осъденото лице е
изтърпявало приведено по реда на чл. 68, ал.1 от НК общо наказание от 1 г. 6
м. Лишаване от свобода, съгласно Определение № 1312/30.07.2020 г. по ЧНД
2709/2020 на PC Варна.
С определение № 1312/30.07.2020 г. по ЧНД 2709/2020 на PC Варна е
определено общо наказание от 1 г. 9 м. по НОХД 518/2020 на ОС Варна,
НОХД 1790/2020, НОХД 4505/2019, НОХД 1659/2020, НОХД 2880/2020
четирите на PC Варна и НОХД 247/2020 на PC Несебър, предмет и на
настоящото обсъждане.
Касае се за второ по ред изтърпявано отделно наказание „Лишаване от
свобода“.
Постъпва в Затвор гр. Варна на 29.05.2020 г. и след задължителния
престой в Приемно отделение е разпределен в група за обвиняеми и
подсъдими, където е изготвена първоначална оценка на риска от рецидив
спрямо правонарушителя, която отчита стойности в средния диапазон - 64 т.
среден риск. Основни зони на дефицит са Настоящо правонарушение,
Криминално минало, Отношение към правонарушението, Управление на
финанси и доходи, Начин на живот и обкръжение, Злоупотреба с наркотици и
Умения за мислене.
Рискът от вреди е диагностициран като среден за самия него, другите
л.св. и служителите; и среден за обществото.
От 17.06.2020 г. , след превеждане в изпълнение на присъдата е
настанен в ЗО Разделна.
Според становището на затворническата администрация, осъденото
лице се е адаптирало плавно и безпроблемно в условията на ЗО Разделна.
Съдейства на служителите при необходимост. Депозира молба за полагане на
доброволен труд, въз основа на която е издадена Заповед № 104/18.06.2020г.
по описа на З0 Разделна, на осн. чл. 80 ЗИНЗС. Веднага е изведен на работа -
поддръжка на хигиената в коридора. В последствие е назначен в бригада за
поддръжка на полосата с охрана. Има изградени трудови навици и умения,
както и мотивация за полагане на продължителни усилия в името на
предварително поставени позитивни цели. С оглед стимулиране изграждането
на трайни трудови навици е награждаван..
Предвид наблюдаваните позитивни тенденции в личностовото развитие
и поведението на лишения от свобода на /10.0611.2021г./ е изготвена нова
оценка на риска от рецидив на правонарушителя, която отчита риск от
рецидив в средния диапазон в средата на изтърпяване на наказанието, - 59 т.,
като се отчита снижаване на стойностите в зоните на дефицит с 5 пункта.
2
С оглед наблюдаваните позитивни тенденции в личностовото развитие
и поведението на л.св.И.В. е приложена прогресивната пенетенциарна
практика,като режимът му е заменен от строг на общ със заповед за смяна на
режим №865/30.09.2021г на Началника на затвора гр.Варна
Направената в последствие оценка на риска сочи понижение - 59 т.
среден риск. Отчетен е спад с 5/пет/ пункта от първоначално
диагностицираната вероятност от риск от рецидив-64 т. становищата на
затворническата администрация са, че полаганите усилия от лишения от
свобода са формални, а не в посока на осъзнато покриване на материални
критерии за реализиране на правни възможности. Намаление се отбелязва в
зоните Умение за мислене, Начин на живот и обкръжение и
Взаимоотношения, но също така проблемни зони продължават да са
Отношение към правонарушението, Управление на финанси и разходи, Начин
на живот и обкръжение, Злоупотреба с наркотици и Умения за мислене. При
разговор върху на деянията си е недостатъчно критичен; липсва пълно
съзнание за допуснатото нарушение. Омаловажава собствената си вина и
отговорност във връзка с престъплението. Повърхностен е при оценката на
мотивиращите поведението му фактори. Мотивацията му за овладяване на
криминалното поведение е лабилна - привидно е налице заявка за промяна, но
меркантилната основа на личностните му подбуди е актуална и определяща за
реализацията му в ежедневието. Очевидно е, че и прилаганата спрямо него
трудова терапия не дава надежди за успешно приключване на процеса на
превъзпитание и ресоциализация. Липсва пълната готовност за съобразяване с
обществото и възприетите порядки.
Рискът от вреди среден в условията на МЛС, и среден за обществото.
По отношение изпълнение плана на присъдата, затворническа
администрация сочи, че с л.св. е работено за повишаване на социалното
самосъзнание и приучаване в планиране на дейността си в социално-
приемливи форми. Към настоящия момент се отчита частично преосмисляне
на отношението към наложеното наказание. Отчита се частично съзнание за
нанесените вреди и стремеж за осмисляне на факторите, довели до
престъплението. Отчетени са трайно установени криминогенни нагласи у
личността на осъденото лице предвид многократната му съдимост, както и не
осъзнаване на общественоопасния/престъпния елемент в поведението си. В
опита си да оневини себе си, се абстрахира от деянията си. Трудно говори за
извършеното. Не се отчита стремеж към рефлексия и корекция в нагласите си
спрямо заобикалящата действителност. Необходим е по-продължителен
период на наблюдение и работа с л.св. за затвърждаване на постигнатите
позитивни промени.
Основният спор по делото е дали може да се приеме, че В. е „осъден,
който е дал доказателства за своето поправяне”. Тук следва да се отбележи,
че според настоящия състав на ВАпС вложения от законодателя смисъл е
различен от този, придаден му от жалбоподателя. В Решението си по делото
3
„Винтер и други срещу Обединеното Кралство ЕСПЧ е посочил, че
легитимните пенологични основания едно лишено от свобода лице да бъде
държано в изолация включват наказание, възпиране, защита на обществото и
рехабилитация. Тези основания следва да са налице при постановяване на
присъдата. От друга страна балансът между тях не е непременно статичен и
може да се променя в хода на изтърпяване на наказанието. Това, което може
да е първично основание за лишаване от свобода в началото на изпълнението
на присъдата, може да престане да съществува в процеса на пенитенциарното
третиране, особено след известен период на излежаване на наказанието. В
същото решение Съдът отбелязва, че макар и възмездието да остава една от
целите на лишаването от свобода, акцентът в европейската наказателна
политика вече е върху целта по рехабилитация на осъденото лице, особено в
края на дълъг престой в затвора (вж. например Dickson v. the United Kingdom
[GC], № 44362/04, § 75, ЕСПЧ 2007‑V; и Boulois v. Luxembourg [GC],
№ 37575/04, § 83, ЕСПЧ 2012, с допълнителни препратки в тях). В правните
документи на Съвета на Европа това е изразено най-ясно в чл. 6 от
Европейските правила за затворите, в който е предвидено, че всяко задържане
следва да се управлява така, че да способства за реинтеграцията в свободното
общество на лицата, лишени от свобода, и чл. 102.1, в който е предвидено, че
затворническият режим за осъдените лица трябва да бъде структуриран така,
че да им дава възможност да водят отговорен живот без престъпления.
Когато поправянето на осъденото лице надделее над интересите от
публична защита и възпиране, то тогава може да се приеме, че са налице и
основанията за предсрочно освобождаване. Затова и изискуемата промяна в
неговото съзнание и поведение трябва да е ясно и стабилно проявявана в един
продължителен период време, за да се приеме, че е и необратима, т.е. ще
остане такава и в реалната социална и икономическа среда, в семейното
обкръжение и след освобождаването му. Едва тогава може да се достигне до
извода, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно и нуждата от
продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала. Подобен извод
спрямо В. не може да бъде направен.
Изготвеното становище от инспектор в Затвора Варна съдържа мнение
за наличието на положителни индикации в поведението на осъдения.
Цялата документация, приложена по делото, сочи, че след постъпването
му в Затвора Варна и ОЗ Разделна В. е спазвал режимните изисквания и
вътрешния ред. Същевременно обаче оценката от риск е обременена не в
статичните зони – напр. настоящо правонарушение и криминално минало- все
обстоятелства, които не могат да бъдат заличени и в този смисъл не е
възможно рискът да бъде понижен, а в динамичните зони, които именно
подлежат на коригиране . Показателите на останалите зони на дефицити –
като отношение към правонарушението, умения за мислене, начин на живот и
обкръжение, са все още на средното ниво, въпреки отчетения спад.
Продължават да са налице и рискови фактори спрямо обществото
4
Горните факти обосновават извод, че не са налице категорични
доказателства за трайни и необратими промени, които да свидетелстват, че са
постигнати целите на индивидуалната превенция, поради което не е налице
втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.
Следователно, към настоящия момент все още е необходимо продължаването
на работата в условията на пенитенциарното заведение по отношение на
осъдения ИВ. В. В..
Водим от горните съображения настоящата инстанция намира
определението на решаващия съд за законосъобразно и обосновано.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 982, постановено от състав на
Окръжен съд Варна на 24.11.2021г. по ЧНД № 1184/2021г., с което на
осъдения ИВ. В. В., ЕГН ********** е било отказано условно предсрочно
освобождаване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5