Р Е Ш Е Н И Е
№ 232 15.02.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас,
осемнадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: М. НИКОЛОВА
при секретаря Гергана
Славова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2227 по
описа за 2020 г. на Административен съд - гр. Бургас и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156, вр. чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), вр. чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано е по жалба на С.И.Д., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: *** против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № СВ
80859-1/10.06.2020 г. на гл. експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци,
такси и реклама“ (ДМПДТР) при Община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-19063/1/17.08.2020
год. на Директор на Дирекция МПДТР Община Бургас.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на издадения акт и
потвърждаващото го решение, поради противоречие с материалния и процесуални
закон. Правят се оплаквания за липса на мотиви относно
всички обстоятелства въз основа на които оспореният акт е издаден, в това число
и непосочване на правните основания за неговото издаване. Прави се оплакване,
че площите на имотите са неправилно и необосновано завишени. Въведени са възражения,
че таксата битови отпадъци неправилно е определена като обща стойност, а не
като стойност за всяка една услуга поотделно. Иска се отмяна на АУЗД и
присъждане на разноските по делото.
В
съдебно заседание, жалбоподателят Д., се представлява от адв. Филип Ч., който
поддържа жалбата и доразвива изложените в нея аргументи. Моли за отмяна на акта и решението и присъждане на разноските по
делото, съгласно представен списък.
Ответната страна –
директорът на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ на община
Бургас предоставя
административната преписка по издаването на акта и решението, както и
допълнително изисканите писмени доказателства. В съдебно заседание се представлява от гл.юк.
Евтим М., който оспорва жалбата
като неоснователна. Сочи, че актът е издаден на база
данни в декларация по чл.14 с вх. № **********/07.11.2019г., подадена и
подписана собственоръчно от задълженото лице. Моли за потвърждаване на акта и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Бургас, осемнадесети състав, след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното:
Предмет
на оспорване е акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № СВ
80859-1/10.06.2020 г. на гл. експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци,
такси и реклама“ (ДМПДТР) при Община Бургас, потвърден с Решение №
94-01-19063/1/17.08.2020 год. на Директор на Дирекция МПДТР Община Бургас.
С Оспореният
АУЗД на жалбоподателя Д. са
определени задължения за периода 2015г.- 2019г., за данък върху недвижимите
имоти, такса битови отпадъци и лихва за забава, изчислена към 10.06.2020 г., както
следва:
- данък
върху недвижими имоти за 2015 г. в размер 141.90 лв. и лихва за забава върху
тази главница в размер 68.77лв.;
- данък
върху недвижими имоти за 2016 г. в размер 161.69лв. и лихва за забава върху
тази главница в размер 61.96лв.;
- данък
върху недвижими имоти за 2017 г. в размер 160.45лв. и лихва за забава върху
тази главница в размер 45.22лв.;
- данък
върху недвижими имоти за 2018 г. в размер 159.19лв. и лихва за забава върху
тази главница в размер 28.68лв.;
- данък
върху недвижими имоти за 2019 г. в размер 157.95лв. и лихва за забава върху
тази главница в размер 12.47лв.;
- такса
битови отпадъци (ТБО) за 2015г. в размер 859.08лв. и лихви за забава върху тази
главница в размер 416.33лв.;
- такса
битови отпадъци за 2016г. в размер 719.69лв. и лихви за забава върху тази
главница в размер 275.79лв.
- такса
битови отпадъци за 2017г. в размер 714.79лв. и лихви за забава върху тази
главница в размер 201.43лв.
- такса
битови отпадъци за 2018г. в размер 709.89лв. и лихви за забава върху тази
главница в размер 127.88лв.
- такса
битови отпадъци за 2019г. в размер 704.98лв. и лихви за забава върху тази
главница в размер 55.61.лв.
Или
всичко главница 4489.61 лева и лихва 1294.14 лева, или общо 5783.75 лева.
АУЗД е
обжалван изцяло и в срок по административен ред от жалбоподателя Д.,
съобразно правилото на чл.107, ал.4 от ДОПК.
По повод
това обжалване директорът на дирекция МПДТР на община Бургас с решение №
94-01-19063/1/17.08.2020г. е потвърдил оспорения
АУЗД.
В
Решението изрично е посочено, че с АУЗД са установени задължения за недвижими
имоти, за които първоначално е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ 31086/19.08.1998 г. /л.35-л.54/,
а впоследствие е подадена коригираща декларация вх. №**********/ 07.11.2019
год. /л.81-л.87/. Посочено е, че жалбоподателят Д. е собственик
на ½ идеални части от декларираните недвижими имоти, като същите са
наследени от Х. Д. /починала на
06.07.2019 год./. Като доказателство за горните констатации са приети нотариален
акт № 33, том ІV, рег. № 2155, дело № 562 от 2001 г. по описа на нотариус
Станка Димова /л.110-л.112/ и удостоверение за наследници № 2560/11.07.2019
год. по описа на Община Бургас /л.108/. Задълженията са от
четири на брой недвижими имоти, с площ, актуализирана с данните от
кадастралната карта, както следва:
- земя с
площ от 921 кв.м., идентификатор № 07079.610.172.;
-
двуетажна къща със застроена площ от 128 кв.м., идентификатор №
07079.610.172.1;
-
стопанска постройка със застроена площ от 285 кв.м., идентификатор № 07079.610.172.2;
-
нежилищно помещение със застроена площ от 41 кв.м., идентификатор №
07079.610.172.3;
В
Решението е посочено, че таксата битови отпадъци /ТБО/ е установена като промил
върху данъчната оценка на сградите и земята, като ставките за нежилищни имоти
са 7.9 промила за период 2015 год. и 6.9 промила за всички останали периоди. За
жилищни имоти е 1 промил. Що се касае до ДНИ, то ставките са 1.45 промила за
2015 год. и 1.75 промила за останалите периоди, като за жилището – къща, не се
определен ДНИ, тъй като същата е обявена за паметник на културата. В Решението
в табличен вид е посочена данъчната оценка на притежаваната ½
идеални части от всеки от имотите, ставката в промили, дължимата
сума, платената сума и дължимата главница, както следва:
ТБО: за
2015 г. – за земя: Данъчната оценка е 23388.45 лева, данъчна ставка 1 промил, и
установено задължение за ТБО – 23,39 лева; за жилище – Данъчната оценка е 126490.70
лева, данъчна ставка 1 промил, и установено задължение за ТБО 126.49 лева; за
търговски обект: Данъчната оценка е 146697.00, данъчна ставка 7,9 промила, и
установено задължение за ТБО 1158.91 лева; друг нежилищен обект: Данъчната
оценка е 6351.30 лева, данъчна ставка 7,9 промила, и установено задължение за
ТБО 50,18 лева; платена сума за тези задължения 499.89 лева, общо дължима
главница 859.08 лева.
ТБО за
2016 г. - за земя: Данъчната оценка е 23388.45 лева, данъчна ставка 1 промил, и
установено задължение за ТБО - 23,39 лева; за жилище – Данъчната оценка е 126490.70
лева, данъчна ставка 1 промил, и установено задължение за ТБО 126.49 лева; за
търговски обект: Данъчната оценка е 138272.10 лева, данъчна ставка 6,9 промила,
и установено задължение за ТБО 954.08 лева; друг нежилищен обект: Данъчната
оценка е 6285.80 лева, данъчна ставка 6,9 промила, и установено задължение за
ТБО 43.37 лева; платена сума за тези задължения 427.64 лева, общо дължима
главница 719.69 лева.
ТБО за
2017 г. - за земя: Данъчната оценка е 23388.45 лева, данъчна ставка 1 промил, и
установено задължение за ТБО – 23,39 лева; за жилище – Данъчната оценка е 126490.70
лева, данъчна ставка 1 промил, и установено задължение за ТБО 126.49 лева; за
търговски обект: Данъчната оценка е 137182.20 лева, данъчна ставка 6,9 промила,
и установено задължение за ТБО 946.56 лева; друг нежилищен обект: Данъчната
оценка е 6220.40 лева, данъчна ставка 6,9 промила, и установено задължение за
ТБО 42.92 лева; платена сума за тези задължения 424.57 лева, общо дължима
главница 714.79 лева.
ТБО за
2018 г. - за земя: Данъчната оценка е 23388.45 лева, данъчна ставка 1 промил, и
установено задължение за ТБО – 23,39 лева; за жилище – Данъчната оценка е 126490.70
лева, данъчна ставка 1 промил, и установено задължение за ТБО 126.49 лева; за
търговски обект: Данъчната оценка е 136092.20 лева, данъчна ставка 6,9 промила,
и установено задължение за ТБО 939.04 лева; друг нежилищен обект: Данъчната
оценка е 6154.90 лева, данъчна ставка 6,9 промила, и установено задължение за
ТБО 42.47 лева; платена сума за тези задължения 421.50 лева, общо дължима главница
709.89 лева.
ТБО за
2019 г. - за земя: Данъчната оценка е 23388.45 лева, данъчна ставка 1 промил, и
установено задължение за ТБО – 23,39 лева; за жилище – Данъчната оценка е 126490.70
лева, данъчна ставка 1 промил, и установено задължение за ТБО 126.49 лева; за
търговски обект: Данъчната оценка е 135002.20 лева, данъчна ставка 6,9 промила,
и установено задължение за ТБО 931.52 лева; друг нежилищен обект: Данъчната
оценка е 6089.40 лева, данъчна ставка 6,9 промила, и установено задължение за
ТБО 42.02 лева. платена сума за тези задължения 418.44 лева, общо дължима
главница 704.98 лева
За ДНИ,
при същата данъчна оценка по години и ставка 1.45 промила за 2015 год. и 1.75
промила за периода от 2016 год. до 2019 год. вкл., са определение следните
задължения:
За 2015
год. за земя – 33.91 лева, за жилище – освободен, за търговски обект 212.71
лева, друг нежилищен обект – 9.21 лева; платена сума за тези задължения 113.93
лева, общо дължима главница 141.90 лева
За 2016
год. за земя – 40.93 лева, за жилище – освободен, за търговски обект 241.98
лева, друг нежилищен обект – 11 лева; платена сума за тези задължения 132.23
лева, общо дължима главница 161.68 лева;
За 2017
год. за земя – 40.93 лева, за жилище – освободен, за търговски обект 240.07
лева, друг нежилищен обект – 10.89 лева; платена сума за тези задължения 131.44
лева, общо дължима главница 160.45 лева;
За 2018
год. за земя – 40.93 лева, за жилище – освободен, за търговски обект 238.16
лева, друг нежилищен обект – 10.77 лева; платена сума за тези задължения 130.67
лева, общо дължима главница 159.19 лева;
За 2019
год. за земя – 40.93 лева, за жилище – освободен, за търговски обект 236.25
лева, друг нежилищен обект – 10.66 лева; платена сума за тези задължения 129.90
лева, общо дължима главница 157.95 лева.
Към
административната преписка е приложен препис от декларация по чл.14 от ЗМДТ с
вх. № 31086/19.08.1998 г. /л.35-л.54/, подадена от наследница на С.
Пръвчева – Е. Коева, с която е декларирано право на собственост – по наследство
на следните недвижими имоти с адрес: гр.Бургас, „Антим І“ № 34: жилище
–тавански етаж с година на построяване 1942 г., трети етаж, мазе 10кв., таван
120 кв. и РЗП 130 кв. /л.38/; недвижим имот с адрес: ***: къща с година на
построяване 1930 г., първи и втори етаж, с посочено РЗП на мазе 109 кв.м. и РЗП
на таван 120 кв.м., с обща РЗП на обектите 458 кв.м. /л.44/; кафене с двор с
година на построяване 1995 г. с РЗП 150 кв.м. /л.48/; дворно място с площ от
758.50 кв.м. и ЗП от 109 кв.м. /л.52/. Към декларацията е представен и препис
от удостоверение за вписване в регистъра на паметниците на културата на сграда,
намираща се на ***.
С последващи
декларации от Е. Коева по чл.14 от ЗМДТ с вх. 35033/19.07.2001 г. и вх.
№35011/16.07.2001 г., е извършена корекция (във връзка с издадено решение №
165/2001 г., постановено по дело № 746/2000 г. по описа на ВКС и промяна в
застроителния план на града) относно притежаваните обекти с административен
адрес гр. Бургас, ул. „Антим І“ № 34. Към декларациите е приложена молба /л.66/
от Е. Коева и Х.
Д., в която е посочено, че поради промяна в
квартално застроителния план на града поземлен имот с адрес ул. „Антим І“ № 32
от площ 758 кв.м. е променен на площ от 908 кв.м., а поземлен имот с
административен адрес ***от площ 370 кв.м. е променен на площ от 221 кв.м.
Представен
е и препис на декларация с вх. №**********/ 07.11.2019 год. /л.81-л.87/,
подадена от С.И.Д., с
която е декларирано, че същата заедно с Мария Христова Коева, притежават
½ ид.ч. от следните имоти, находящи се на в ***: поземлен имот (УПИ с
площ от 921 кв.м., със застроена площ (ЗП) 454 кв.м.; сграда, построено през
1930 г. с декларирана РЗП на обекта 256 кв.м., мазе 109 кв. метра и таван 120
кв. метра, или общо 485 кв.м.; сграда за търговия, построена през 1995 г., с
декларирано РЗП 285 кв.м.; и друг вид сграда - нежилищен обект, построен през
2007 г., с РЗП 41 кв.м.
Видно от
представения препис от писмо с рег. индекс № 24-00-2383/2/10.02.2020 г. /л.88/,
преди издаване на оспорения АУЗД от дирекция „МПДТР“ към община Бургас е
изискана информация относно категорията, в която попадат сгради с
идентификатори 07079.610.172.1, 07079.610.172.2 и 07079.610.172.3. В писмото е
посочено, че сградите са респективно с категория М3 за сграда с идентификатор
07079.610.172.1, М1 за сграда с идентификатор 07079.610.172.2 и ПН за сграда с идентификатор
07079.610.172.3.
В хода
на проверката са извършени и справки в Агенция по геодезия, картография и
кадастър, за което са приложени извадки от сайта на агенцията. От приложените
справки е видно, че сграда с идентификатор 07079.610.172.1 представлява жилищна
сграда със смесено предназначение, на 2 етажа и два самостоятелни обекта, със
застроена площ 128 кв.м.; обект с идентификатор 07079.610.172.2 представлява
сграда за търговия на един етаж, със застроена площ 285 кв.м.; обект с идентификатор
07079.610.172.3 представлява друг вид сграда за обитаване на един етаж, със
застроена площ от 41 кв.м.; и поземлен имот с идентификатор 07079.610.172 е с
площ от 921 кв.м.
По
делото е представен и препис от нотариален акт № 33, том ІV, рег. № 2155, дело
№ 562 от 2001 г. /л.110-л.112/, съгласно който Е. Коева и Х. Д. са собственици
на ½ ид.ч. от следния имот, находящ се в ***: двуетажна къща, застроена
върху 120 кв.м., стопанска сграда, застроена върху ЗП 190 кв.м. и поземлен имот
с площ от 910 кв.м.
Представен
е и препис от удостоверение за наследници от 11.07.2019 г., видно от който С.И.Д. е
единствен наследник на Х. Д..
С
административната преписка са представени справки от информационната система на
община Бургас, МДТ, от която се установява размера на данъчната оценка на
имотите за всеки един период и които данъчни оценки са използвани от решаващия
орган за определяне размера на задълженията за ДНИ и ТБО.
Видно от приложената по делото обратна разписка, решението е получено от упълномощено
лице на 16.10.2020 г. /л.10/, а жалбата до Административен съд Бургас е
подадена, чрез административния орган по пощата на 30.11.2020 год. и е
входирана в Община Бургас на 02.11.2020 год. /л.117/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срок, на основание чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна
страна – адресат на постановения акт, имаща право и интерес от оспорването.
Разгледана по същество
същата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно
чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по
този закон се осъществяват по реда на чл.4, ал.1-5; обжалването се осъществява
по същия ред.
В чл.4,
ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на
местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда
на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред;
според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители; според ал.4,
служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината, а според
ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на Националната агенция за приходите.
В глава
четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и
задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са
приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт
за установяване на задължение по данни от декларация (АУЗД) по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК.
В
конкретния случай се касае за определяне на задължение за данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК,
поради което ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община
осъществява функциите на териториален директор на НАП, което от своя страна
води до извод, че при обжалването на АУЗД по административен ред компетентен
орган да разгледа жалбата е ръководителят на звеното за местни приходи при
съответната община.
Правомощията
на конкретният приходен орган издал обжалваният акт произтичат от заповед №1681/01.07.2014
г. на кмета на Община Бургас /л.113/, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ и чл.8, ал.5 и чл.12, ал.1 и ал.4 от ДОПК,
както и удостоверение рег. №24-00-1976/1/10.11.2014г. на Община Бургас /л.114/.
Решение №
94-01-19063/1/17.08.2020 год. е издадено от директора на Дирекция
МПДТР Община Бургас, който по смисъла на чл.4, ал.5 от ЗМДТ е ръководителя на звеното
за местни приходи в съответната община с придадени от закона правомощия на
териториален директор на Националната агенция за приходите. По делото е
представена Заповед № ЧР-105/10.02.2014 год. /л.115/ на кмета на Община Бургас за
назначаването на Шарпов на длъжност директор на ДМПДТР.
В този
смисъл обжалваният акт е издаден от компетентен орган.
АУЗД е
издаден при спазване на установената от закона писмена форма по чл.120, ал.1 от ДОПК вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя
за липса на мотиви, тъй като макар и пестеливи, мотивите на оспорения акт сочат
в пълнота обстоятелства, покриващи фактическия състав, при осъществяването на
който възникват задълженията по акта – собственост на жалбоподателя Д. върху
недвижими имоти на територията на община Бургас по партида № 2606156716002, извършена
проверка, констатираща невнесени суми по задължения за ДНИ и ТБО за процесните пет
години – от 2015 год. до 2019 год. включително. Посочени са и правните
основания за издаване на АУЗД – чл. 107, ал. 3 от ДОПК вр чл. 4, ал. 1-5, чл.1,
ал.2, чл. 9 и чл. 9б от ЗМДТ.
Нещо
повече, с потвърждаващото решение на директора на дирекция „МПДТР“ към община
Бургас са отстранени пропуските в оспорения АУЗД – посочен е начина на
определяне на ДНО и ТБО (правния ред, съответната ставка, данъчните оценки за
всяка една година, както и обстоятелството, че къщата – жилище, обявена за
паметник на културата не е обложена с ДНИ по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 11а
от ЗМДТ). Съгласно
Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975г.,
ОСГК, което в своята част III запазва приложението си и при действието на АПК,
липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява
съществено нарушение на закона в случаите, при които по-горният административен
орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери
законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. И в този случай се
постигат изискването за мотивиране на административните актове, тъй като се
обезпечава правилното упражняване на съдебния контрол над законосъобразността
на такъв акт при възможност за страните за правилно ориентиране на защитата им
пред съда. Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт,
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Съдът
намира и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на обжалвания акт - спазени са изискванията, свързани с
издаването на АУЗД и неговото връчване, както и на потвърждаващото го решение
на директора на ДМПДТР.
В хода
на проверката е изискана допълнителна информация от АГКК, при което не е
установено несъответствие между декларираните данни и получените данни от трети
лица, поради което правилно приходният орган е предприел действия по издаване
на АУЗД. В конкретния случай данъчният субект е подал
данъчна декларация, поради което по отношение на него е приложим способът за
установяване на задължение посредством издаване на АУЗД, поради което
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че е следвало да се
пристъпи към извършване на ревизионно производство, се явяват неоснователни.
Не е
спорно между страните, че жалбоподателят Д. притежава ½ идеални части от
имотите, посочени в АУЗД, не се спори и че същата се явява задължено лице за
ДНИ и ТБО за тези имоти. Не е спорно между страните и обстоятелството дали
услугите за които се събира ТБО са реално предоставени от общината. Всички тези
факти се установяват от събраните по делото доказателства. Действително
съобразно текста на чл. 66 от ЗМДТ размерът на таксата битови отпадъци се
определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. В случая, и в АУЗД, и в потвърждаващото го
решение, ТБО е определена като обща стойност, без да е разделена за всяка услуга
поотделно. Съдът намира, че този начин на изписване в конкретния случай не
представлява такова нарушение на закона, което да обоснове извод за наличие на
основание за отмяна на оспорения акт. Това е така, доколкото АУЗД е издаден по
реда на ДОПК, а съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът следва да се произнесе по
същество. От друга страна, по делото не са налице данни за процесните имоти да
са налице условия за освобождаване от предоставените такси, предвидени в чл. 71
от ЗМДТ или чл. 18, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас, приложима за
периода от 2015 г. до 2019 г., и чл. 14, ал. 3 от Наредба от 27 март 2003 год.
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Бургас. Още повече, че в хода на производството по
издаване и в последствие на оспорване на издадения АУЗД, в това число и в
съдебното производство, не се правят възражения, че услугите, за които се
начисляват ТБО, не са предоставяни от общината. Въз основа на изложените данни,
както в АУЗД, така и в потвърждаващото решение, съдът има възможност да
осъществи в пълнота контрол за законосъобразност. В допълнение, следва да се
отбележи, че съгласно чл. 107, ал. 2 от ДОПК задълженото лице има право при
поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението,
съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения
размер. От тази възможност жалбоподателят Д. не се е възползвала, но изтъква
недостига на информация като основание за оспорване.
Съдът
намира за неоснователно и възражението на Д., че при определяне на задълженията
за ТБО и ДНИ, административният орган е взел предвид по-голяма площ от
декларираната, като счита, че е следвало да се вземат предвид площите, посочени
в представения нотариален акт от 2001 г. В нотариалния акт са описани сграда
(къща) на два етажа, застроена върху 120 кв.м., стопанска постройка, застроена
върху 190 кв.м. и поземлен имот с площ от 910 кв.м., находящи се в ***.
Посочените имоти са декларирани по чл. 14 от ЗМДТ с различни данни през 2019г. и
именно с тези данни са възприети от приходния орган при определяне размера на
задълженията. Така посочените данни в декларация от 2019 г., отговарят и на
данните получени от АГКК, изготвени въз основа на одобрена КККР със заповед №
РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. Следователно обектите
са били в декларираното състояние, най-рано от момента на одобрение на кадастралната
карта на гр. Бургас през 2009 г., което обхваща целия проверяван период и
определянето на дължимите задължения за период от 5 години назад се явява
правилно, а възражението – неоснователно.
Нещо
повече, съдът намира за необходимо да посочи, че в случая, площта на обектите,
както и конструкцията, по отношение на която се правят възражения, но не се
ангажират каквито и да е доказателства от страна на жалбоподателя, които да
оборят приетия от административния орган вид конструкция, е необходима единствено
за определяне на тяхната данъчна оценка, а възражение относно размера на
данъчната оценка на имотите, ползвана от приходния орган за определяне на
задълженията ДНИ и ТБО, в настоящото производство не са направени. Съгласно
чл.4 и чл.11, ал.1 от Приложение № 2 към ЗМДТ - Норми за данъчна оценка на
недвижимите имоти, при определяне размера на оценката се взема предвид
разгъната застроена площ на сградите и респективно площта на поземлените имоти
(чл.13 от Приложение №2 към ЗМДТ). Видно от представените извадки от
информационната система на община Бургас /л.17-21/, при определяне данъчната оценка
на проверяваните имоти е взета предвид декларираната площ на обектите. Тази
площ е посочена и в декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 2019 г. като разгъната
застроена площ и предвид едноетажността на сградите същата отговаря на
застроената площ посочена в справките, извършени в Агенция по геодезия,
картография и кадастър. Относно обект с идентификатор 07079.610.172.1 в
справката от АГКК /л.90/ е посочена застроена площ от 128 кв.м. В подадената
декларация с вх. №**********/ 07.11.2019 год. /л.81-л.87/,
подадена от С.И.Д.
е посочено РЗП на този обект от 256 кв.м., което представлява РЗП на цялата
сграда (при два етажа с ЗП от 128 кв.м.) и прилежащи части - мазе и таван с
обща площ от 229 кв.м. Именно посочената в декларацията площ на обекта са взети
предвид при определяне данъчната оценка на обект с идентификатор
07079.610.172.1. По отношение на имоти с идентификатори 07079.610.172.2 и
07079.610.172.3 аналогично следва да се посочи, че в справката от АГКК /л.96 и
л.92/ е посочена застроена площ от 285 кв.м. и съответно от 41 кв.м., като
именно такива площи са посочени и в подадената декларация с вх. №**********/07.11.2019
год. /л.81-л.87/, подадена от С.И.Д.. По
отношение на поземлен имот с идентификатори 07079.610.172, следва да се посочи,
че в справката от АГКК /л.95/ е посочена площ от 921 кв.м., като именно такава
площ е декларирана в подадената от С.И.Д. декларация с вх. №**********/
07.11.2019 год. /л.81-л.87/. За пълнота, следва да се отбележи, че
при възникнали съмнения у данъчно задълженото лице за наличието на разлика в
площите и/или други факти и обстоятелства, които налагат промяна на
декларираните вече релевантни за данъчното облагане факти и обстоятелства,
жалбоподателят има не само възможност, но и задължение да отстрани разликите,
чрез подаване на коригиращи декларации в общината.
Съгласно
чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМДТ размера на ДНИ се определя с наредба на общинския
съвет, а когато до края на предходната година общинският съвет не е определил
размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на
базата на действащия размер към 31 декември на предходната година. Аналогично е
и определянето размера на таксите за битови отпадъци (чл. 9 от ЗМДТ).
Посочените актове, с които се определя размера на ТБО и ДНИ, подлежат на публично
оповестяване и са общодостъпни за населението. Наредба от 27.03.2003 г. за
определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията
на община Бургас, приложение № 6, в редакцията действащата към 01.01.2015 г.,
предвижда следните размери на годишни такси за битови отпадъци: за жилищни
имоти на граждани общо 1.0 промила върху данъчната оценка и за нежилищни имоти
в строителните и застроени територии на гр. Бургас общо 7,9 промила върху
данъчната оценка на имота. В редакцията на наредбата, относима към 2016 г.-
2019 г., за жилищни имоти на граждани е предвидена ставка 1,0 промил, а за
нежилищни 6,9 промила. Относно ДНИ в редакцията на Наредбата за определяне
размера на местните данъци към 2015 г. е предвидена ставка от 1,45 промила, а
за останалите периоди е предвидена ставка 1,75 промила. От изложеното в
решението на директора на дирекция „МПДТР“ към община Бургас става ясно, че
именно посочените ставки са приложени при изчисляване на задълженията на
жалбоподателя Д. по оспорения АУЗД. Налице е съвпадение между сумите,
установени с АУЗД и тези по потвърдителното решение. След направено изчисление
от съда, се констатира, че приходните органи правилно са изчислили задълженията
на Д.. Предвид изложеното следва извод, че задълженията за ДНИ и ТБО за периода
2015 г. – 2019 г., за притежавани от жалбоподателя Д. недвижими имоти с
административен адрес ***, са правилно и законосъобразно определени с оспорения
АУЗД. Съгласно чл.175, ал.1 от ДОПК във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ за
неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва,
чието начисляване в случая също е правилно.
С
оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че оспореният (АУЗД) №
СВ 80859-1/10.06.2020 г. на гл. експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци,
такси и реклама“ (ДМПДТР) при Община Бургас, с който
въз основа на декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ 31086/19.08.1998 г., а впоследствие подадена коригираща декларация
вх. №**********/ 07.11.2019 год., за периода 2015 г.- 2019 г.
на жалбоподателя Д. са определени задължения за данък върху недвижимите имоти,
такса битови отпадъци и лихва за забава, изчислена към 10.06.2020 г., в общ
размер на 5783.75 лева, се явява законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което жалбата против него се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски - юрисконсултско
възнаграждение, следва да бъде уважено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, като
същото бъде определено, съобразно чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2014г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 619 /шестстотин
и деветнадесет/ лева.
Водим от горното, Административен
съд Бургас, осемнадесети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.Д.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** против Акт за установяване на
задължение по декларация (АУЗД) № СВ 80859-1/10.06.2020 г. на гл. експерт в
Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ (ДМПДТР) при Община
Бургас, потвърден с Решение № 94-01-19063/1/17.08.2020 год. на Директор на
Дирекция МПДТР Община Бургас.
ОСЪЖДА С.И.Д.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** да заплати на Община Бургас сумата от 619 /шестстотин и
деветнадесет/ лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14
- дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: