РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 11.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осемнадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 2502/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 25519/27.02.2017 г., предявена от О.А.М., перс. №********,
гражданин на Украйна, против З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***.
Ищцата твърди, че на 09.05.2015 г., около
17.00 часа, на път II-86, км. 28+851, в посока от с. Бачково към гр.
Асеновград, Б. А. Б., при управление на
лек автомобил „БМВ 328 ЦИ“, с рег. № *******, нарушил
правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие с паркирания лек автомобил
„Опел Астра“, с рег. № *******, в който била ищцата О.А.М..
По повод на описаното ПТП, било образувано ДП
№ 359/23015 г. по описа на РУП - гр.Асеновград, пр. пр. № 744/2015 г. по описа
на РП - гр.Асеновград, бил внесен обвинителен акт и било образува НОХД №
207/2016 г. по описа на Районен съд - гр.Асеновград, по което с влязла в сила
присъда № 20/16.05.2016 г., Б. А. Б. бил признат за виновен и осъден за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2, б. „а“, предл. 2, вр. ал.
1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП
е получила следните
увреждания: счупване
на 7 ребра в лявата гръдна половина, довело до трайно затрудняване на снагата
за срок повече от 1 месец и травматичен пневмоторакс, довел до разстройство на
здравето временно опасно за живота й. Вследствие на получените
увреждания, ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се силни болки, страдания,
неудобства и унижения.
След ПТП, ищцата била приета за лечение в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД -
гр.Кърджали, за което на 22.05.2015 г. заплатила в касата на болницата сумата
от 714 лева. Впоследствие била оперирана в УМБАЛ „Св.Георги" ЕАД-
гр.Пловдив, за което на 28.05.2015 г., ищцата заплатила по сметка на болницата
сумата от 891.30 лева.
Ищцата твърди, че към датата на увреждането,
ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „БМВ 328 ЦИ“, с
рег. № *******, включително и на водача Б. А. Б..
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да й заплати: сумата от 45 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1605.30 лева –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи ведно със
законната лихва, считано от датата на извършването им. Ищецът претендира и
направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът З. „Б.И.” АД е депозирал
отговор на исковата молба. Осветникът
оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Сочи, че по делото не са
представени убедителни
доказателства за наличие
на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата, на което
ответникът да е пасивно легитимирана страна в процеса. Ответникът оспорва иска
с възражението и че е завишен по размер. Излага съображения, че от представената медицинска документация било
видно, че на 09.05.1015 г., Океана М. е била приета в болнично заведение с
оплаквания от болки в гръдния кош и корема. Било описано, че не е губила
съзнание, че няма отклонения в неврологичното състояние. От направените
изследвания било установена наличие на
счупване на 6 ребра в ляво и частичен пневмоторакс (наличие на въздух в
плевралната кухина) в ляво, който е бил лекуван с пункция и дренаж
(горакоцентеза). На контролно рентгеново изследване от 11.05.2015г. - въздухът
бил евакуиран и белодробните полета били нормални. Ответникът сочи, че няма
данни за настъпили усложнения, а общият срок за възстановяване на двете средни
телесни увреждания били около 3 месеца. Счита, че справедливото обезщетение би
било 15 000 лева.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.
267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, съдът приема за установено по делото, че към 09.05.2015 г.
(датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен на 29.04.2015 г. във формата на
застрахователна полица № 02115001205702, валидна от 29.04.2015 г. до 28.04.2016
г., З. „Б.И.” АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно
управляващи лек автомобил „БМВ 328 ЦИ“, с рег. № *******, включително и на
водача Б. А. Б.. Този факт се установява от представената по делото застрахователна
полица (л. 18).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На
09.05.2015 г., на път II-86, км. 28+851, Б. А. Б.,
с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „БМВ 328 ЦИ“, с рег. № *******,
нарушил правилата за движение по пътищата, реализирал пътно-транспортно
произшествие с лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № *******, и по
непредпазливост причинил две средни телесни повреди (счупване на 7 ребра в лявата гръдна половина, и травматичен пневмоторакс) на ищцата О.А.М.,
която била в лек автомобил “Опел Астра“, с рег. № *******.
Тези факти се установяват от Присъда № 20/16.05.2016 г. по НОХД № 207/2016 г. по описа на Районен
съд - Асеновград, с която Б. А. Б., с ЕГН: **********, е признат за виновен в
това, че на 09.05.2015 г., на път II-86, в зоната на км. 28+851, обл. Пловдивска, при управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ 328 ЦИ“, с
рег. № *******, е нарушил правилата за движение: чл. 20, ал. 2 ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“, и по непредпазливост е причинила телесни повреди на
повече от едно лице: две средни телесни
повреди на украинската гражданка О.А.М., изразяващи се в счупване на 7
ребра в лявата гръдна половина, довело до трайно затрудняване движенията на
снагата за срок по-голям от един месец и травматичен
пневмоторакс, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота; средна телесна повреда на Асен Севдалинов
Филипов, изразяваща се в счупване на двете кости на лявата
подбедрица (тибия и фибула), довело до трайно затрудняване движенията на левият долен крайник за
срок по-голям от един месец - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2-ро, б. „а“,
пр. 2-ро, вр. ал.1 б. „б”, пр. 2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Видно от извършеното отбелязване, присъдата на Районен съд -
Асеновград е влязла в сила на 01.06.2016 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на постановената
от Районен съд - Асеновград присъда, настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на
съдебния акт и да приеме, че от
него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а
именно, че Б.
А. Б. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е
извършено виновно, както и че на ищеца е
причинена вреда, изразяваща се в описаните в присъдата увреждания – счупване на 7
ребра в лявата гръдна половина, довело
до трайно затрудняване движенията на снагата за срок по-голям от един месец и травматичен пневмоторакс, довел до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението
средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на постановената присъда обхваща
и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с
извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение
№ 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от
05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема,
че по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение
на застрахования при ответника водач, на 09.05.2015 г.,
на ищеца са причинени описаните увреждания.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, извършена от
вещото лице д-р А.Т.М., който е посочил, че според представената по делото
медицинска документация, след ПТП на 09.05.2015 ж., в УМБАЛ „Св. Георги“ – гр.
Пловдив, е установено: Контузия на гръдния кош и корема; Излив на въздух в
лявата гръдна кухина от травма; Счупване на 1-6 леви ребра. Видно от СМЕ,
счупването на 1-6 леви ребра е довело до трайно затруднение движението на
снагата за срок не по-малък от 1.5 месец, при обичаен ход на възстановителния
процес.
Установените
чревни сраствания и чревна непроходимост, наложили лечение в болницата в гр
Кърджали, не са свързани с ПТП. В
болницата в гр. Пловдив не са били описани оплаквания и болки в корема.
Счупването
на ребрята в ляво от 1 до 6 е било придружено със силни болки и страдания при
ходене, кашляне, кихане, обръщане в леглото, за срок около 1 месец.
Излива
на въздух в лявата гръдна половина, наложил оперативното му отстраняване, е
реализирало признака разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Описаните
увреждания би следвало да преминат за около 2 месеца.
В
СМЕ е посочено, че теоретично е възможно в мястото на торакоцентезата
(оперативната интервенция на гръдния кош) да се получат плеврални сраствания,
които пострадалата би усещала като придърпване, за срок от около 6 месеца – 1
година след травмата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Ж.Ф.Г.. Свидетелката
сочи, че през месец май 2015 г. е била в болницата в гр. Пловдив, при неин близък,
когато ищцата била приета в болницата, след като е претърпяла катастрофа в
близост до Бачковския манастир. Ищцата била в много тежко състояние, дори не
можела да си вдигне главата да пие вода. В болницата никой не я посещавал, била
сама. Свидетелката й напазарувала всичко необходимо за болницата – бельо,
пижами и др. Грижела се за нея три дни, като
за човек, който е сам в болница и е в тежко състояние. След това свидетелката
отново я посещавала, тъй като разбрала, че е сама в България. След като ищцата
била изписана от болницата, се настанила в близост до свидетелката и тя
продължила да се грижи за ищцата. Двете се сприятелили и оттогава поддържали
връзка. Свидетелката сочи, че и „сега“ (разпитът е проведен на 21.05.2018 г.), когато
е по-студено времето, ищцата се оплаквала че има болки, не можела да си вдига
хубаво ръката до горе.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „Б.И.” АД дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява О.А.М. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици
за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната
съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът
съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията
които е търпял пострадалия, възрастта на
ищеца към датата на ПТП – 50 години, отражението, което е дало процесното ПТП
върху живота на ищеца, както и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали върху начина на живот на О.А.М., съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 26 000 лева.
Сумата
е дължима от ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.05.2015 г.
По
отношение на иска за обезщетение на имуществени
вреди:
След
процесното ПТП, на 09.05.2015 г., ищцата е постъпила на лечение във Втора
хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, откъдето е изписана на 15.05.2015 г.
– видно от епикризата, приложена на л. 16 от делото.
От
20.05.2015 г. до 22.05.2015 г., ищцата е била на лечение в МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски“ – гр. Кърджали, където й е била поставена диагноза „чревни сраствания
и непроходимост“.
Видно
от заключението по СМЕ, което не е
оспорено от страните и което съдът кредитира, установените чревни
сраствания и чревна непроходимост, наложили лечение в болницата в гр Кърджали, не са свързани с ПТП. Поради това,
съдът приема, че извършените разходи в общ размер на 1605.30 лева,
представляващи сбора от: сумата от 714 лева, платена на 22.05.2015 г. в полза
на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – гр. Кърджали, и на сумата от 891.30 лева,
платена на 28.05.2015 г. в полза на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, не се намират
в причинна връзка с процесното ПТП.
Искът за заплащане на сумата от 1605.30 лева – обезщетение за
имуществени вреди, е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата от 1344 лева (2400 лв. х 0.56), представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.01.2018 г.,
приложен на лист 45 от делото. Доказателства за други разноски по делото не
са представени, поради което и такива не се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
2112 лева, с вкл. ДДС (4800 лв. х
0.44), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 03.04.2017 г., приложен на лист 31 от делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1236 лева, които включват:
1040 лева – държавна такса, и 196 лева (350
лв. х 0.56) – депозит за СМЕ, от внасянето на които ищцата е била освободена.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да
заплати на О.А.М., перс. №********, гражданин на Украйна,
на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 26 000
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 09.05.2015 г., на път ІІ-86, ведно със законната лихва, считано
от 09.05.2015 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
сумата от 1344 лева – разноски по
делото, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни: иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 26 000 лева до пълния
предявен размер от 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за заплащане на сумата от 1605.30 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА О.А.М., перс. №********,
гражданин на Украйна,
да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2112
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1236 лева – разноски по делото,
представляващи държавна такса и депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: