Определение по дело №181/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260066
Дата: 9 септември 2020 г. (в сила от 25 септември 2020 г.)
Съдия: Ивайло Петров Георгиев
Дело: 20201800100181
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 09.09.2020г.

 

Софийският окръжен съд, в закрито заседание на 09.09.2020 г., в състав:

 

Председател: Ивайло Георгиев

 

разгледа гр.д. № 181/2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Постъпила е искова молба с вх. № 2114/09.03.2020г., с която Г.И.Ц. е предявила иск по чл. 105 от СК за предоставяне на информация за биологичния й произход.

С разпореждане от 30.04.2020г. исковата молба е била оставена без движение, а на ищцата са дадени указания да посочи съда, постановил решението за допускане в осиновяването, да посочи момента на извършване на осиновяването, да обоснове конкретен и непосредствен правен интерес от информацията по чл. 105 от СК, а именно: причинно- следствена връзка между изтъкнатите от нея здравословни проблеми и минали оперативни интервенции от една страна, и бъдещо разкрИ.е на произхода й – от друга страна, както и да представи препис от исковата молба и да внесе държавна такса от 50 лв.

В изпълнение на така дадените указания, ищцата е подала молба, постъпила в съда на 29.05.2020г., с която е представила доказателства за внесена държавна такса и препис от исковата молба с приложенията. Заявила е, че не разполага с информация за момента на осиновяването и за допусналия го съд. По отношение на правния си интерес от информацията по чл. 105 от СК твърди, че вече е изложила подробни аргументи в тази насока, като изтъква неизвестността за наличие на сериозни наследствени заболявания от биологичните й родители и желанието й да създаде и отгледа здрави деца и нормално семейство. 

Констатирайки, че указанията не са изпълнени в цялост, съдът е оставил исковата молба повторно без движение и е указал на ищцата да посочи момента на извършване на осиновяването и постановилия го съд, както и да обоснове конкретен и непосредствен правен интерес от информацията по чл. 105 от СК, а именно: ясна причинно- следствена връзка между изтъкнатите от нея минали здравословни проблеми и оперативни интервенции от една страна, и бъдещо разкрИ.е на произхода й от друга страна, т.е. обосновани твърдения за генетичен характер на тези заболявания, съществуването им към настоящия момент и възможното им отражение върху нейното поколение. Разпореждането съдържа и изрично предупреждение, че, при неизпълнение на указанията на съда в посочения срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.

Постъпила е нова молба от Ц., в която се посочва, че осиновяването е допуснато от Ботевградския районен съд през месец декември 1976г. Във връзка с останалата част от указанията, ищцата възпроизвежда дословно твърденията си от исковата молба и от предходната уточняваща молба, като счита за съществуваща причинно- следствена връзка между здравословните й проблеми и извършените й оперативни интервенции от една страна, и бъдещото разкрИ.е на произхода й от друга страна.

С разпореждане от 18.06.2020г. съдът е изискал служебна справка от Ботевградския районен съд относно допуснати осиновявания през 1976г. от С. И. Ц. и И. В. Ц..

Постъпило е писмо вх. № 260203/25.08.2020г. от Ботевградският районен съд. От него се установява, че на 05.11.1976г. в този съд е образувано гр.д. № 384/1976г. със страни С. и И. Ц.и срещу Първа окръжна болница гр. Х. и Районен прокурор, като предмет на делото е осиновяване, а делото е архивирано с арх. № 51/1977г., но не се открива в архива на съда. Същите осиновители са участвали и в дело за осиновяване срещу Ботевградска районна болница и Ботевградска районна прокуратура. Делото е приключило с решение от 23.05.1969г., с което е допуснато осиновяването.

При тези данни съдът намира, че ищцата няма правен интерес от предявяване на настоящия иск поради следните съображения:

1.     Независимо от двукратно дадените изрични и подробни указания на съда, ищцата дори не е изложила твърдения за генетичен характер на миналите си заболявания, за съществуването им към настоящия момент, както и за възможно тяхно отражение върху потомството й. Вместо това, в двете уточняващи молби огледално и декларативно се възпроизвежда формулировката на дадените от съда указания относно тези обстоятелства. Наличието на някакви заболявания в отдалечен минал момент, обаче, както и неопределените съмнения и предположения на ищцата с оглед намерението й да стане майка, сами по себе си не са достатъчни да обосноват правен интерес от предоставяне на информация по чл. 105 от СК. Същността на това производство е доказване и преценка на ясни и конкретни твърдения относно важни обстоятелства по смисъла на СК, но не и служебна проверка на всички възможни хипотези за наличие на такива обстоятелства, без да са заявени от ищцата (напр. че заболяването „струма нодоза еутироидес“ може би е генетично обусловено, както и че същото вероятно персистира при ищцата от 2014г. до настоящия момент, респ. че би имало потенциал да повлияе върху потомството й). Поради това съдът намира, че непосочването на конкретни релевантни обстоятелства, които биха обосновали разкрИ.е на тайната на осиновяването (ако бъдат доказани), лишава производството от предмет и изключва правния интерес от провеждането му.

2.     Видно от писмо вх. № 260203/25.08.2020г., през посочения от ищцата период в Ботевградският районен съд действително е било допуснато осиновяване от страна на С. И. Ц. и И. В. Ц.. Делото, обаче, не се открива в архива на съда, което изключва съществуването на информация, подлежаща на разкрИ.е по реда на чл. 105 от СК. Следователно, дори да се докажат някакви (в случая – дори непосочени от ищцата) важни обстоятелства по смисъла на тази разпоредба, съдът би бил поставен в невъзможност да уважи предявения иск поради липса на годна за предоставяне информация, т.е. и от тази гледна точка производството би се оказало безпредметно.

3.     За пълнота на изложението, съдът отбелязва, че наведените в исковата молба доводи за евентуални бъдещи законодателни промени, както и за принципна европейска практика по въпроса за личния и семеен живот на гражданите, не обуславят сами по себе си правен интерес от предявяване на иска, и – дори да бъдат споделени – не са в състояние да преодолеят обсъдените по- горе предпоставки за неговата недопустимост.

С оглед гореизложеното, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба вх. № 2114/09.03.2020г., с която Г.И.Ц. е предявила иск по чл. 105 от СК за предоставяне на информация за биологичния й произход.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 181/2020г. по описа на Софийския окръжен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

Съдия- докладчик: