№ 169
гр. Ловеч , 18.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500095 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производствопо чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 327/ 04.02.2021 година (клеймо 03.02.2021
година) от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, чрез адвокат В. Г. - САК, съдебен
адрес: град София, бул.”България”№81, вх.“В“, ет.8, срещу Разпореждане № 34/
18.01.2021 година, постановено по ч.гр.д.№ 5/ 2021г. по описа на РС-Тетевен, с която е
отхвърлено заявлението за дължима и незаплатена неустойка в размер на 97.47 лева за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент. Жалбоподателят счита заявлението
в отхвърлителната му част за незаконосъобразно и неправилно, като моли да бъде
отменено и постановено уважаване на претенцията.
Изтъква, че първостепенният съд неправилно е приел, че е налице хипотезата на
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и е отхвърлил заявлението за издаване на заповедта в тази част,
поради тове, че уговорената неустойка не отговаря на изискванията на добрите нрави,
както и на изискванията за равноправност на договорните клаузи, уговорени с
потребители.
Твърди, че в чл. 11 стр. 2 и 3 от представения по делото Договор за мобилни
услуги от дата 14.01.2019г. за мобилен номер +359*********, е уговорена неустоечна
клауза, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения
срок по вина на Потребителя в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без
1
ДДС.
Посочва, че първостепенният съд е приел неправилно, че клаузата води до
значително неравновесие в правата и задтълженията на двете страни и, че същата е
равна на цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин
позволява на Оператора да получи цената, независимо от това, че след прекратявване
не предоставя услугата. Излага съображения, че претендираната неустойка от
Заявителя не е в размер на услугата за оставащия период от договора, което е видно от
изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от процесния договор. Същата е съобразена с
подписаната Спогодбата с КЗП от 12.01.2018г., с която са договорени условия, при
които Теленор да изчислява неустойките за предсрочно прекратяване на срочните
договорни абонаменти, така че същите да не се явяват неравноправни, или размерът им
да не представлява всички абонаментни такси за оставащия срок на договора.
Счита, че в т.12 от заявлението са изложили основанията, на които е
претендирана неустойката, а именно на основание т. 11 от договора за мобилни услуги.
Посочва още, че изводът на PC Тетевен, че вземането, за което отказва да издаде
заповед за изпълнение, е такова за неустойка, която противоречи на добрите нрави и в
този смисъл същата представлява неравноправна договорна клауза, е не само
неправилен, но и в противоречие с обстоятелствата по делото. Решаващият съд не е
съобразил, че ако с вземането за неустойка се цели заместване на реалното изпълнение
на договора, Операторът щял да претендира оставащите, дължими до края на срочния
абонамент месечни, стандартни за съответната програма абонаментни такси, а не само
трикратния размер на последните
Моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменено атакуваното
Разпореждане № 34/ 18.01.2021г. по описа на PC Тетевен, постановено по ч.гр.д. №
5/2020г., в частта с която е оставено без уважение заявлението на Теленор за дължима
договорна неустойка за сумата в размер на 97.47 лева, като вместо това, бъде
постановено да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника и за
посоченото вземане в размер на 97.47 лева.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
2
Производството е образувано по повод подадено от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град София, ЖК “Младост - 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адвокат В. Г. - САК, съдебен адрес град София,
бул.”България” № 81, вх.“В“, ет.8, ап.22, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника А. Б. А., ЕГН **********, постоянен
адрес: град Тетевен, Община Тетевен, Област Ловеч, кв. „Пеновото” № 2, вх. А, ап.3, за
парично вземане общо в размер на 97.47 лева, представляваща дължима и незаплатена
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за мобилен №
+359********* от дата 14.01.2019 година, за която сума е издадена фактура №
**********/ 25.05.2019 година, както и разноски – 180.00 лева адвокатски хонорар и 25
лева държавна такса.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за мобилни услуги за мобилен
номер +359********* от дата 14.01.2019 година. Посочва, че по договора длъжникът не
е заплатил в срок издадените фактуриза периода 25.01.2019 година – 24.03.2019 година
в общ размер на 167, 93 лева, като това неизпълнение е ангажирало договорната му
отговорност да заплати на Теленор неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, поради виновно неизпълнение, изразяващо се в заплащане на
дължимите суми съгл. т. 11 от индивидуалния договор в размер на трикратния размер
на стандартните мечесчи абонаменти без ДДС.
С разпореждане № 7/ 05.01.2021 година по ч.гр.д. № 5/ 2021 година
Тетевенският районен съд е оставил без движение заявлението, като е указал да бъдат
изложени обстоятелства относно какъв е размерът на месечната абонаментна такса по
договора, размерът на тримесечната абонаментна такса, която формира неустойката,
както и кога, на какво основание, уведомен ли е длъжникът и по какъв начин за
предсрочното прекратяване на договора.
В изпълнение на указанията е подадена молба от 15.01.2021 година, с която е
посочено, че размерът на месечната абонаментна такса е 38.99 лева с ДДС, размерът на
абонаментната такса, на база на която се изчислява претендираната неустойка е без
ДДС и е в размер на 3х32.49 лева, общо 97.47 лева без ДДС. Посочено е още, че
договорът е прекратен на 20.05.2019 година на основание т.11 от Договора, във връчка
с чл. 75, вр. чл. 19б от Общите условия на мобилния оператор, поради неплатени
задължения за ползване на мобилни услуги. Посочва, че длъжникът е уведомен с SMS-
известяване за налични незаплатени месечни фактури за ползваната услуга, като
системата автоматично генерира деактивация на процесния абонамент на дата
14.01.2019 година.
Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението изцяло, с мотива, че
констатираните нередовности на заявлението не са отстранени, тъй като не се сочат
3
данни за прекратяване на договора, за което да е уведомена другата страна, което от
своя страна да обоснове възникване на задължението за заплащане на неустойка на
това основание. Развити са съображения и по същество за отхвърляне на заявлението,
поради неравноправност на неустечната клауза.
При действието на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
В конретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл.411,
ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не
отстранил допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението. Видно от
приложения договор, абонаментната такса е в размер на 38.99 лева, като в т.11 от
Договора е предвидено заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, изразяващо се в незаплащане в срок на дължими суми за
ползване на мобилни услуги. В заявлението е посочено, че е налице неизпълнение на
задължението по две фактури на обща стойност от 167.93 лева, поради което е
възникнало задължение за А. зааплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по негова вина. По реда на чл. 129 от ГПК с допълнителна
молба е посочено, че договорът е прекратен на 20.03.2019 година, като преди това на
длъжникът е бил уведомяван за неплатените фактури с SMS-известяване, като
системата автоматично е генерирала прекратяване на договора на 14.01.2019 година.
В индивидуалния договор и в Общите условия не е посочено по какъв начин,
другата страна ще бъде уведомяване на изменение, респ. предсрочно прекратяване на
договора (разваляне на договора). Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД Договорите
могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Базспорно длъжникът
има качеството на потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, поради което при
действието на чл. 410, ал. 3 от ГПК към заявлението се прилагат договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива.
В конкретния казус твърдението е за едностранно разваляне на договора, поради
виновно неизпълнение от страна на длъжника – абонат на мобилни услуги. Касае се за
писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в писмена форма,
както и достигнало до другата страна – чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД. В този смисъл
4
липсват твърдения в заявлението, като това не се установява и от приложените към
заявлението писмени доказателства, съгласно чл. 410, ал.3 от ГПК.
Предвид на това, че е налице хипотезата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът не
следва да се произнася относно това дали са налице предпоставките за отхвърляне на
заявлението по см. на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК - неравносправност на неустоечната
клауза.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Тетевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 34/ 18.01.2021 година, постановено по
ч.гр.д.№ 5/ 2021г. по описа на РС-Тетевен, с която е отхвърлено заявлението, подадено
от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град
София, ЖК “Младост - 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адвокат В. Г. - САК,
съдебен адрес град София, бул.”България” № 81, вх.“В“, ет.8, ап.22, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника А. Б. А., ЕГН **********,
постоянен адрес: град Тетевен, Община Тетевен, Област Ловеч, кв. „Пеновото” № 2,
вх. А, ап.3, за парично вземане общо в размер на 97.47 (деветдесет и седем 0.47) лева,
представляваща дължима и незаплатена неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги за мобилен № +359********* от дата 14.01.2019 година, за
която сума е издадена фактура № **********/ 25.05.2019 година.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5