Р Е Ш Е Н И Е № 260151/5.11.2020г.
гр. Ямбол, 05.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Т. К. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 3929/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД- гр.София, представлявано от юрисконсулт И.Н., срещу С.А.С. ***. В нея се твърди, че между „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен на 25.10.2017 г. договор за стоков кредит с № *** за сумата 1065,41 лв., от която 998 лв. е преведена по банкова сметка ***-телевизор и мобилен телефон, а 67,41 лв. е преведена на застрахователя като еднократна премия по застраховка „Стандарт +”. Уговорени са възнаградителни лихви в размер на 246,74 лв., както и обща стойност на плащанията в размер на 1312,15 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 25.10.2018 г. на 12 месечни погасителни вноски, първите 11 - в размер на 109,35 лв., а последната погасителна вноска - 109,3 лв. Срокът на договора е изтекъл на 25.10.2018 г. Съгласно Общите условия към договора за стоков кредит, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня, следващ падежа, определен в погасителния план, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 25.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 192,32 лева. Длъжникът не е извършил плащане и дължи: главница в размер на 1065,41 лв., договорна лихва: 272,06 лв. и законна лихва за забава в размер на 192,32 лв. Кредиторът е цедирал вземанията на ищеца. На 13.06.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на банката с уведомително писмо. В заповедното производство не е намерен на адресите за връчване на издадената заповед за изпълнение От съда се иска да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца вземането по договора -неизплатена главница в размер на 1065,41 лв., договорна лихва: 272,06 лв. за периода от 25.11.2017 г. до 25.10.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 192,32лв. за периода от 25.11.2017 г. до 03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното плащане. Иска се присъждане и на разноските в настоящото производство и съдебните разноски в заповедното производство.
В с.з. ищецът не изпраща
представител, в подадена писмена молба исковете се поддържат.
В срока за отговор особеният
представител на ответника оспорва исковете като неоснователни. Възразява, че
длъжникът не е надлежно уведомен за цесията, което изискване следва да е било
налице към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Оспорен е и размерът на претенциите като завишени.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения Договор за стоков кредит с № ***от 25.10.2017 г., страните са се договорили кредиторът да предостави сумата от 1065,41 лв., част от която
не се спори, че е изплатена по банкова сметка *** „Технополис България” ЕАД,
от който кредитополучателят
е закупил стоките-телевизор „Самсунг” и
мобилен телефон „Самсунг“, а с останалата част е платена
застрахователна премия. По делото е
представен Служебен бон от 25.10.2017 г. за сумата от 998 лв., издаден от търговеца,
както и Сертификат за застраховано лице по групов застрахователен договор за
застраховане на кредитополучатели по стокови кредити с идентичен номер като
този на договора за кредит. В договора са налице цитираните в исковата молба
клаузи- относно договорна лихва в размер на 40,32 % годишно, относно срока на
договора-12 месеца. Според Погасителен план, подписан от страните, връщането на сумите става на
12 месечни
вноски, в общ размер от 1312,15 лв.,
включващи лихва 246,74 лв. В договора е записан годишният процент на разходите по кредита-48,67 %.
Съгласно Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11. 04.
2018 г.,
сключен между банката и ищеца, Допълнително споразумение от 13.06.2018 г., Приложение №1 към
договора, вземането е цедирано
на ищеца. Той е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за цесията с изрично
пълномощно, копие от което е представено по делото. Изпратено е Уведомително
писмо от 02.07.2018 г. от ищеца като пълномощник на банката, адресирано до
ответника, за цесията. Същото е получено на 18.07.2018 г. от С. Кемалова-майка
на ответника съгласно Известие за доставяне от 19.07.2018 г. на „Български
пощи“.
От заключението на вещото лице по
счетоводната експертиза се установява, че кредитополучателят е
усвоил кредита, като е
предена сумата 998 лв. на търговеца на закупените от ответника стоки, заплатена
е и застрахователната премия от 67,41 лв.. Ответникът не е направил погасителни плащания. Неплатени са главницата в договорения размер и
246,74 лева - възнаградителна лихва за периода от 25.11.2017 г. до 25.10.2018 г. Размерът на лихвата за забава за периода от 25.11.2017 г. до 03.09.2019 г. -датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК,
изчислена върху всяка падежирала и
неплатена вноска, е 138,92 лв.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните
суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС. Книжата са връчени
на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 430 от ТЗ вр. чл.99 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът претендира установяване на цедираните му вземанията
за заплащане на главница и лихви по договор за банков кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ.
Съгласно ал.1 на същия, с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Ал. 2 урежда задълженето на заемателя за плащане на лихва по кредита, уговорена с банката. В ал. 3 е предвидена форма за действителност на договора за банков кредит,
а именно- писмена форма. В настоящия случай е безспорно сключването на договор между банката
и кредитополучателя в писмена форма.
Съдът счита, че договорът поражда
задължение за връщане на взетата в заем сума, за заплащане на възнаграждение
под формата на лихва. Вземанията по договора са прехвърлени на ищеца и той има
качеството на кредитор за тях. Налице е упълномощаване на ищеца да уведоми
длъжника за цесията от името на цедента. Това е направено с уведомително писмо,
получено от майката на ответника (съгласно практиката на ВКС връчването на пълнолетен член на
домакинството на получателя, живеещ на адреса, посочен в пратката, се счита за редовно, тъй като е извършено по правилата на ЗПУ, препращащ в
чл.6 ал.4 към Общите
правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети от Комисията за регулиране на съобщенията). Правно значение има и съобщаването на цесията с
връчването на исковата молба с приложенията на ответника. В този смисъл е
практиката на ВКС: Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., т. к.,
І т. о. на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к.,
ІІ т. о. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.
№ 12/2009 г. на ІІ т.о, според която поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от
цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена
на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК. Предвид изложеното съдът счита, че в случая
следва да бъде взет предвид и настъпилия в хода на делото факт на връчване на
книжата. С оглед на изложеното вземанията са преминали в патримониума на
цесионера. Прехвърлянето има действие за длъжника съобразно чл. 99 ал.4 от ЗЗД
и възражението на ответника е неоснователно.
Настъпил е крайният падеж на
задълженията и те са изискуеми. Ответникът не е заплатил нито една от
падежиралите вноски. Главницата е изискуема в общ размер на 1065,41 лв., т.е. искът
следва да се уважи. Искът за възнаградителна лихва е основателен само за договорения
й размер, посочен и от вещото лице-246,74 лв., за която сума следва да бъде
уважен, а за разликата до предявения размер от 272,06
лв. –да се отхвърли като
неоснователен. Искът за мораторна лихва също е частично основателен- за
изчислената от експертизата сума -138,92 лв., за
която следва да се уважи, а за разликата до предявения размер 192,32 лв. –да се отхвърли.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските е частично основателно и следва да се уважи съразмерно на уважената
част от иска съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. Направените разноски в общ размер
(заедно с юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.) са 705,22 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното
производство в исковото производство.
Водим
от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
Приема за установено, че С.А.С. *** с ЕГН **********,
дължи на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД- гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, с ЕИК*********, главница в размер на 1065,41
лв., договорна лихва- 246,74 лв. за периода от 25.11.2017 г. до 25.10.2018 г. и обезщетение за забава в
размер на 138,92 лв. за периода от 25.11.2017 г. до 03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 03.09.2019 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2019 г.
на ЯРС, а искът за договорна лихва за разликата над 246,74 лв. до 272,06 лв. и искът за обезщетение за забава за разликата
над 138,92 лв. до 192,32 лв. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.А.С. да заплати на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД- гр.София направените по заповедното производство разноски в
размер на 77,25 лв., както и направените по настоящото дело разноски в размер
на 680,19 лв..
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: