РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. Враца, 25.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.08.2020г./
единадесети август две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ , като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 241 по описа на
АдмС – Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ДА “Държавен резерв и
военновременни запаси” гр.София, депозирана чрез * И.К. против РЕШЕНИЕ №61/14.02.2020г., постановено
по АНД №883/2019г. на Районен съд Враца, с което е отменено НП №2894/28.05.2019г.,
издадено от касатора. С това НП лицето Д.С. е санкционирано в качеството му на *
и отговорно лице за изпълнение на задълженията на „ДМВ“ ЕООД гр.*** с глоба в
размер на 2500лв. за неизпълнено първо задължително предписание дружеството да приведе
определените му нива ЗИС от гориво за дизелови двигатели в съответствие с
Разпореждане №Р-12-8/27.03.2018г. и последващите актове за изменението му, като
създаде количество от 488.065 запаси за
извънредни ситуации /ЗИС/ от гориво за
дизелови двигатели в складове, регистрирани по чл.38 от ЗЗНН и глоба в размер на 500 лв. за неизпълнено второ задължително
предписание дружеството да представи в
ЦУ на ДА ДРВВЗ и ТД ДР гр.Плевен необходимите
документи, с които да удостовери създадените ЗИС, на основание чл.69 ал.1
пр.трето вр.чл.56 ал.1 т.9 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/.
С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
необосновано и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се
потвърди наказателното постановление. Излагат се съображения, че въззивният съд
неправилно е възприел фактическата обстановка, от което е направил необоснования
извод, че задълженото лице е било
изправено пред обективна невъзможност да изпълни дадените му предписания. Касаторът
смята, че ако това е било така, то същото е следвало да уведоми органите, които са му
дали предписанията за невъзможността да ги изпълни и да предложи нов срок за
изпълнение.
В с.з. касаторът, чрез * И. К. поддържа касационната жалба. Счита, че
нарушението е доказано по несъмнен начин, както и неговото авторство, поради
което предявената касационна жалба е основателна.
Ответникът в писмена защита, депозирана от пълномощника * Г.М. оспорва касационната жалба, като
неоснователна. Счита, че не са налице основания за отмяна на оспореното
решение, за което се излагат съображения. Моли за оставяне в сила на решението,
като правилно и законосъобразно.
Представителят
на ОП
Враца дава заключение за
основателност на касационната жалба и
прави искане за отмяна на решението като неправилно.
Административен
съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното в настоящото
производство Решение №61/14.02.2020г., постановено по АНД №883/2019г.
на Районен съд Враца е отменено НП №2894/28.05.2019г., на Председателя на ДА
“Държавен резерв и военновременни запаси”, с което на Д.Р.С. в качеството й на *
и представляващ „ДМВ“ ЕООД гр.***, ЕИК *********, на основание чл.8, ал.2, т.15 и чл.69, ал.1 пр.трето
вр.чл.56 ал.1 т.9 от Закона за запасите
от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ е наложена глоба в размер на 2500 лева за неизпълнено първо задължително предписание дружеството
да приведе определените му нива ЗИС гориво за дизелови двигатели в съответствие
с Разпореждане №Р-12-8/27.03.2018г. и последващите актове за изменението му,
като създаде количество от 488.065 запаси за извънредни ситуации от гориво за дизелови двигатели в складове,
регистрирани по чл.38 от ЗЗНН и глоба в
размер на 500 лв. за неизпълнено второ задължително предписание дружеството да
представи в ЦУ на ДА ДРВВЗ и ТД ДР гр.Плевен
необходимите документи, с които да удостовери създадените ЗИС, които
предписания са дадени с КП №1595-1/29.11.2018г. В оспореното решение е прието,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН,
съдържат необходимите реквизити и към тях са приложени относимите писмени
доказателства. По съществото на спора е прието, че НП е незаконосъобразно,
поради което и същото е отменено, защото задълженото лице обективно е било в невъзможност да ги
изпълни, тъй като базата на дружеството е бил запечатана още на 23.11.2018г. от
Агенция „Митници“, като същата е останала запечатана до края на срока на
предписанията и е било невъзможно тяхното изпълнение, който факт е бил известен
на АНО преди издаване на НП с депозиране на
възражение от страна на санкционираното лице.
Настоящият касационен
състав споделя изводите на въззивния съд, водещи до отмяна на НП. От данните по
делото е видно, че с КП №1595-1/29.11.2018г.
на ответницата по касационната жалба в качеството й на управител на дружество,
което е задължено лице по чл.23 ал.2 и 3 от ЗЗНН, са дадени задължителни за
изпълнение предписания, подробно конкретизирани в протокола, със срок за
изпълнение 24.12.2018г. КП е подписан от комисията, извършила проверката, както
е налице и подпис за запознаване с
протокола и връчване на екземпляр от него на представител на дружеството, без
да е посочена и отразена дата на връчване. На 28.12.2018г. е извършена
последваща проверка на дружеството от касатора във връзка с изпълнението на
предписанията, за което е съставен КП №1595-1/28.12.2018г. и с който е
констатирано, че при извършената проверка на място обекта на дружеството е запечатан от Агенция Митници и предписанията
не са изпълнени. С оглед неизпълнението на дадените предписания със срок 28.12.2018г.
е съставен АУАН № 1595-1/11.01.2019г. за
нарушение на чл. чл.69, ал.1 вр. чл.56, ал.1,т.9 ЗЗНН и е ангажирана
административнонаказателната отговорност на управителя на дружеството, с издаденото НП
№2894/28.05.2019г. на основание чл.8, ал.2, т.15 и чл.69, ал.1 ЗЗНН. Налице са и
доказателства по делото, че към момента на даване на задължителните предписания
с КП №1595-1/29.11.2018г., както и към крайния срок за тяхното изпълнение
обекта на дружеството е бил запечатан от Агенция Митници. С оглед на така
установеното правилно РС е приел, че дадените
предписания с КП №1595-1/29.11.2018г. няма как да бъдат изпълнени от дружеството, тъй като базата на
дружеството е била запечатана на 23.11.2019г., останала е запечатана до края на срока на
предписанията и е било невъзможно тяхното изпълнение.
Също така следва да
се посочи, че в КП №1595-1/29.11.2018г., с който са дадени
задължителните предписания на дружеството, липсва отбелязване на датата на
връчване на същия, а само подпис на лицето, действащо като упълномощен
представител, поради което не може да се установи по категоричен начин, като
такива доказателства не се съдържат и в преписката, че ответницата по касация е била своевременно
уведомена за задълженията си.
Предвид на изложеното правилно и в съответствие с доказателствата по
делото въззивният съд е приел, че оспореното НП е незаконосъобразно и е отменил
същото. При извършена служебна проверка на решението съгласно изискванията на чл.218,
ал.2 АПК, настоящия състав не констатира основания за неговата отмяна извън
посочените в касационната жалба, които да сочат на невалидност, недопустимост или несъответствие
с материалния закон. Същото е постановено от законен състав, в рамките на
заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон.
По тези съображения оспореното решение на РС Враца следва да бъде
оставено в сила, а жалбата против него като неоснователна, да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение №61/14.02.2020г., постановено по АНД №883/2019г. на Районен съд Враца, с което
е отменено НП№2894/28.05.2019г. на Председателя на ДА „ДРВВЗ“ гр.София.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.