№ 361
гр. Варна, 28.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900505 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на ГПК и се разглежда по общия
съдопроизводствен исков ред.
Приет е за разглеждане иск, предявен от АЛ. СЛ. Н., ЕГН **********,
с адрес: гр. Т., ул.******** № 45, чрез адв. Г.( АК- С.З.), сл. адрес: гр. С.З.,
бул. ******** № 66, ет. 1, ап. 3, срещу Г. П. Г. , ЕГН **********, гр. Варна,
ул. ******** № 40, ет. 3, ап. 11, чрез адв. Х.(ВАК) със съд. адрес гр. Варна
бул. ******** № 52, партер и КР. Д. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ул.
******** № 19, вх. Б, ет.1, ап. 13, чрез адв. Х.-Х. (ВАК) със съд. адрес гр.
Варна бул. ******** № 52 за присъждане в полза на служебно конституиран
като съищец „Академика груп инвест" АД, ЕИК *********, гр. Варна,
район р-н Приморски, ул. „********" № 35, вх. А, ет. 7, ап. 21, на дължимо
солидарно от ответниците обезщетение за виновно причинени вреди в размер
на сума от 272 865.98 лв, изразили се в загуби поради неизпълнено в период
от пет години след 31.05.2014г. задължение за положена грижа на избраните
за членове на управителен орган(съвет на директорите), причинило
погасяване по давност на парично вземане на дружеството от трето лице, на
осн. чл. 240а ТЗ, вр. чл. 240 ал.2 вр. с чл. 237 ал.1 и 2 ТЗ, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на претенцията на 29.07.2021г до
окончателното изплащане на сумата по сметка на акционерното дружество.
Ищецът, чрез проц. представител адв. Г., твърди, че притежава над 10
% от акциите на „Академика груп инвест" АД, което е било управлявано от
двамата ответници като членове на Съвет на директорите, съответно от 2011г
и от 2016г. до едностранното им оттегляне от функциите им през 2021г.
Сочи, че самият той също е членувал в управителния орган, но от 2015г е бил
изолиран от дружествените работи, не бил канен и не е участвал в работата на
1
съвета. Счита, че ответниците са нарушили задълженията си за полагане на
грижи за имуществото на дружеството, като са допуснали изтичане на
давностен срок най- късно на 31.05.2019г. за погасяване на вземане на
дружеството в размер на 272 865.98лв. Този дълг, според ищеца е бил
породен при извършването на множество разходи от дружеството за
изграждане на водопровод с минерална вода за захранване на чужд имот
(описани в справка – приложение № 9 по опис към искова молба). Тъй като по
договор за партньорство от 19.07.2013г. тези строителни работи били
уговорени за сметка на Ж. К., ищецът смята, че дружеството е изпълнило
чуждо задължение и следва да бъде компенсирано от задължения партньор,
но тъй като и двамата ответници са били в близки отношения с длъжника, са
пренебрегнали интересите на управляваното дружество и са осуетили
събирането на дълга до погасяването му по давност. Пропусната възможност
за възстановяване на направени за чужда сметка разходи според ищеца пряко
ощетява дружеството като намалява актива, а тъй като от 2015г. не били
свиквани и провеждани и събрания на акционерите, дейността на
управляващите не е отчитана. Тъй като съставът на съвета не е бил попълнен,
за да може да бъде ангажирана отговорността на напусналите го членове,
ищецът предявява претенцията си в полза на дружеството. Допълнително
ищецът е репликирал позоваването от страна на ответниците на договорено
задължение на дружеството за изграждане на водопровода, като сочи, че
тристранното споразумение преурежда предходната уговорка между съищеца
и К. за изпълнение на задължението за построяване на отклонението от
сондажа до имота му, като изрично прехвърля поемането на разходите за
изпълнението от дружеството на третото лице.
Пълномощникът на акционера не е упражнил в срок предоставената му
от съда възможност за писмено становище в допълнение към бланкетна
пледоария за уважаване на основателна претенция. Изпратените от него
бележки са постъпили в съда на 19.08.22г, но несъмнено насрещните страни
са били запознати по-рано с тях, доколкото са цитирани в техните становища.
Въпреки това, посочените в бележките доводи и искания биха могли да се
съобразяват от съда само като доводи по същество на ищеца, доколкото не се
различават от вече излаганите пред съда реплики, тъй като съдебното дирене
е било приключено. В този аспект, не следва да се разглежда искането за
присъждане на сума, различна по размер от предявената с искова молба
претенция и обосноваване на доводи с факти, които не са били вече посочени
по делото.
Служебно конституираното като съищец акционерно
дружество(титуляр на спорното право на вземане за обезщетение за вреди от
управленския деликт) чрез упълномощен от новоназначен изпълнителен
директор пълномощник, поддържа становище за неоснователност на
претенцията, като отрича твърденията за пораждане на описаната от ищеца
отговорност за вредоносно управление от ответниците. Сочи, че
предявяването на иск от мажоритарен акционер, който е член и на
управителния съвет както през целия процесен период, така и понастоящем не
удовлетворява интереса на дружеството, а цели изгода за ищеца, търсещ
алтернатива за удовлетворяване на личен интерес като кредитор на
дружеството. Оспорва възникване на задължение на третото лице Ж. К., като
2
сочи, че разходите за изграждане на водопроводното отклонение от сондаж за
минерална вода и кабелна линия за захранване на помпа са направени не без
основание и за чужда сметка, а в изпълнение на договор с този възложител,
сключен на 09.07.2012г., като всички разходи по проектирането и
строителството са направени по този договор, сключен със съответно
управленско решение, отчетено пред акционерите и одобрено с
освобождаването на съвета от отговорност за съответната година.
В подробни писмени бележки по същество, представителят на
дружеството съищец моли за отхвърляне на неоснователната претенция.
Излага доводи за рамков, предварителен характер на многостранния договор
за партньорство, който не може да формира задължение за престация,
респективно дълг, който ищецът твърди, че дружеството е изпълнило вместо
длъжника, нито да новира вече наличното основание за изпълнение на
ангажимента на самото дружество по вече сключения договор. Позовава се на
съхранен актив на дружеството, придобит в резултат на извършените разходи,
който не е бил обезценяван и продължава да се отчита в баланса на
предприятието, както и на липса на каквото и да било управленско решение
или инициатива от страна на ищеца като член на съвета на директорите за
трансформиране на този актив във вземане към трето лице, за да се породи и
нужда от управляването му занапред. Моли претенцията, предявена от ищец,
злоупотребяващ с правата на дружество, в което членува, да бъде отхвърлена.
Макар и да упражняват процесуални права поотделно и чрез различни
пълномощници, ответниците оспорват претенцията със сходни съображения,
като отричат твърденията за наличието на каквото и да е задължение, което да
е било съществуващо, изискуемо и съответно погасено по давност в резултат
на целенасочено тяхно поведение за ощетяване на дружеството. Насрещно
твърдят, че на 09.07.2012г. дружеството „Академика Груп инвест“АД, като
притежател на разрешение за водовземане от сондаж за минерална вода се е
задължило да изгради със свои средства водопровода от сондажа до имот на
Ж.К., който е следвало да поеме разходи само частта, попадаща в личния му
имот за връзката със съоръжението. Именно в изпълнение на този договор,
дружеството е договорило и със собственик на служещ терен МБАЛ
Св.Марина ЕАД придобиване на сервитутно право на прокарване на
водопровода за топла минерална вода и възложило строителните работи по
изработката му на изпълнителя НЕКТОН 2 ООД. В последствие при
договаряне на партньорството на участниците в споразумението от
19.03.2013г., между които Ж. К. (акционер) и „Академика Груп Инвест“ АД
не е било уговаряно друго задължение, а в клаузата на чл. 8.8 е посочен само
ангажимента на собственика да поеме разход за свързването на вече
планираното съоръжение със сградата, представляваща обща инвестиция на
партньорите. Евентуално оспорват поемането на ново задължение с тази
клауза, като сочат, че договарянето за поемане на разходите по цялостното
строителство на водопровода от К. не е довършено с изрично волеизявление
на дружеството за съгласието му за някакво основание за получаване на
такава безвъзмездна престация, а самото многостранно съглашение е рамково
и има предварителен характер и не може да поражда конкретни притезателни
права, нито е дерогирало вече сключени двустранни договори, действащи
между договарящите се. Отделно считат, че сключените от предприятието
3
договори сами по себе си са достатъчно основание за извършването на
разходите в изпълнение на лични задължения на дружеството съищец, което
изключва тезата за изпълнение на чужд дълг, евентуално изтичане на
давностен срок, чието начало не е ясно обосновано. Ответниците възразяват
и за съгласуване на всички управленски решения относно извършването на
разходите за изграждане и придобиване на водопровода от дружеството,
предназначен за захранване на чужда сграда с минерална вода и изричното
освобождаване от отговорност на изпълнителния директор, договорил тази
инвестиция със средства на дружеството, след сключване на новото
споразумение с партньорите, на общо събрание на акционерите за приемане
на отчета за 2015г, на което е гласувал и самия ищец, притежаващ 70 % от
акциите на предприятието. Възразяват по твъденията за умишлено
вредоносно бездействие на ответниците, като освен липсата на имуществена
вреда при разходване на средства за изпълнение на договорено придобиване
на съоръжението се позовават на липса на каквито и да е конкретни цели и
подбуди на двамата членове на съвета които да индикират съзнателното им
въздържане от действия по събиране на някакво вземане, което да е било
налично по време на управлението им, така че да е налице умишленото
противоправно бездействие в срок на погасителна давност, респективно и
каквато и да е причинна връзка между липсата на претенция към третото лице
и някакво намаляване на активите на предприятието.
По същество пълномощниците на ответниците пледират за пълно
отхвърляне на неоснователните и недоказани искове на ищеца. В писмените
си бележки представителите на двамата ответници поясняват и развиват
правните си доводи за неоснователност на предявените срещу всеки от тях
претенции по сходен начин. Сочат че не са били доказани загуби за
дружеството, а напротив вещото лице е потвърдило, че направените разходи
съответстват на придобит актив, които не е бил обезценяван и не е отчитано
несъбрано парично задължение; че инвестицията за дружеството е била
извършена за изпълнение на задължение за доставка на минерална вода
поето към Ж. К. с договора от 09.12.2011г, като отношенията с това лице –
собственик на имота, ползващ водата не са били изменяни със следващо
споразумение по начина, сочен от насрещната страна. Поддържат се
възраженията срещу новационен характер на многостранния договор от
19.07.2013г. и тезата на ищеца за промяната на лицето, за чиято сметка
остават разходите за водопровода, съответно считат, че новопосочените
доводи в писмените бележки на ищеца за поемане на разходите от К. поради
отпадане на основанието за изграждане на водопровода за сметка на
дружеството при промяна на собствеността на захранвания с минерална вода
имот не са били посочени като основание на иска и се отнасят за управленски
решения на предходен състав на съвета, одобрени при освобождаване от
отговорност.
Насрещните страни претендират и за определяне на разноски по
делото, като конкретните размери са посочени в списъците по чл.80 ГПК
(л.294, 298 и 301). Всяка от страните е възразила за прекомерен размер на
възнаграждението на пълномощник на насрещна страна. Привлеченият
съищец не претендира разноски, като поддържа оспорването на интереса си
от неоснователно предявен иск на субституента му.
4
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са
били разрешени в нарочно определение № 412/17.03.2022г(л.171), като съдът
е изложил мотиви по възраженията на ответниците и служебно
конституирания съищец относно процесуалните предпоставки по
упражняване на правото на иск от субституент, претендиращ защита на
чуждо материално право. Допълнително съдът констатира, че към
приключване на съдебното дирене е изтекъл абсолютен тримесечен
преклузивен срок за защита на акционерите по чл. 74 ТЗ срещу решение на
общо събрание, проведено на 27.01.22г(което е било и обявено по делото при
подготовката на открито заседание) и по данни от съдебните книги в
компетентния съд по седалището на дружеството няма регистрирана искова
претенция. Налага се извод, че избраните с това решение лица са надлежно
легитимирани да изпълняват функциите си като органи във вътрешните
отношения с членовете на ЮЛ, макар още овластяването им спрямо третите
лица да не е оповестено в ТР. С това представителството на пълномощника на
съищеца е окончателно стабилизирано.
Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 26.05.2022
г., като след допълване на твърдения на ищеца по репликите му за новиране
срещу възраженията на ответниците за договорно основание на разходите е
бил утвърден обявеният на страните начален проект (л.174), съдържащ
мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на
претенциите и приложимото право. Още в този проект са били изключени
част от ирелевантните фактически твърдения на ищеца, които не са били
съответни на заетата от него процесуална позиция на субституент и се
отнасят не към увреждането на акционерното дружество, а към личните му
отношения с него.
По съществото на делото:
Няма спор между страните (с оглед съвпадащи твърдения, изграждащи
защитни тези на насрещните страни) относно участието на ищеца АЛ. СЛ. Н.
като акционер в „Академика Груп инвест" АД, от 11.03.2013 г., когато е
придобил джиросани от учредител 7 временни удостоверения (купюри от 4
до 10) за общо 3500 бр. обикновени поименни акции от капитал, разпределен
на 5000 бр. по 10 лв.
Безспорно е съдържанието на устава на „Академика груп инвест" АД
(регистриран по ЗТРРЮЛНЦ), оповестен публично чрез публичния сайт на
Агенция по вписванията. При справка съдът констатира, че акциите на
дружеството са издадени като два класа, като наред с обикновените акции с
право на глас, придобити от ищеца, акционерни права дружеството е
предоставило и на привилигировани акционери, записали акции от клас А с
гарантиран дивидент и ликвидационен дял( чл.28 от устава) и ексклузивно
право да номинира и избере двама члена на съвета на директорите, вкл. и
законния представляващ - изпълнителния директор. Уставът предвижда и
особен ред (чл. 69 от устава )за вземане на решенията на общото събрание на
акционерите, като изисква пълен кворум(присъствие на всички акционери) и
единодушие за назначаване и освобождаване на членовете на съвета, но това
мнозинство се отчита за двама директори, вкл. номиниран изпълнителен член
в класа на привилигировани акционери(чл. 28 и чл. 54 б. „г“); с единодушие
5
на всички класове следва да се приема годишния финансов отчет(чл. 54 б. „г“
и „е“), но обикновено мнозинство (чл. 54 б. „г“ и „е“), формирано по класове
се изисква за решението, с което управляващите се освобождават от
отговорност. В отклонение от диспозитивната уредба на закона са и
уговорени компетентностите на управителните органи, като предмета на
управленски решения на колективния орган (чл. 86) е ограничен за
съществени за дейността дългосрочни партньорства, а оперативните въпроси
по водене на търговията и включване на сделки, вкл. със стойност на
престация над 5% от уставния капитал, са предоставени в изключителни
правомощия на изпълнителния директор (чл. 105 и 106 от устава).
Няма спор, че на 09.08.2013г. ищецът (титуляр на цялата емисия
обикновени акции) Н. е бил и вписан като член на съвета на директорите,
наред с ответника Г. П. Г., член на съвета от 18.11.2011 г., а от 11.01.2016 г. в
състава на този орган участва и ответника КР. Д. Г..
Безспорен е и факта на оттеглянето на двамата ответници от участие в
управителния орган, с едностранните им изявления, вписани съответно на
13.04.2021г. за К.Г. и на 13.04.2021г. за Г.Г..
Не е спорно и обстоятелството, че ответникът Г.Г. е бил овластен като
представляващ дружеството член на управителен орган от 11.01.2016 г., като
отпадането на тези негови функции не е било отразено в регистъра
едновременно със заличаването му от състава съвета на директорите.
Междувременно дружеството е обявило като последен приет
единодушно от акционерите годишен отчет за 2014г., а за периода от 2017г
до сега декларира периодично липса на стопанска дейност. По повод
вписването на освобождаването на изпълнителния директор Малина
Симеонова дружеството е обявило и единодушно решение на
акционерите(включително гласуващ като титуляр на отделен клас
непривилигировани акции ищец Н.), взето на събрание на 23.12.2015г, с което
този управляващ член на съвета е освободен изрично от отговорност за
действията му през 2014г, отчетени в доклада за дейността, включително по
продължаващо изграждане на бъдещ актив на балансова стойност от 245 хил.
лв., отразен в баланса за съответната година и справката за ДМА на
предприятието към 31.12.2014г.
На съда е известно и оповестено от съищеца, заявено, но невписано по
партидата му в ТР, решение на общо събрание от 27.01.22г, взето с
единодушие на гласовете на привилегировани акционери от клас А, за
попълване на състава на съвета на директорите с двама нови
членове,номинирани от единствения такъв акционер Ж. К., като единият от
тях е посочен и за нов изпълнителен директор на място на оттеглилия се от
управлението Г..
Между страните няма спор и по фактите по сключването на двата
договора, свързани със съществената за това предприятие инвестиция в
строителството на водопроводно съоръжение за отвеждане на минерална вода
от наличен стар сондаж до имот, предназначен за строителство на студентски
общежития, установени с безспорните като съдържание писмени документи,
приети по делото:
С решение от 02.04.2012 г. тогава едноличния собственик на капитала
6
на „Академика Груп инвест" АД, чрез пълномощника си Малина Симеонова е
взел решение да се инвестират дружествени средства в изграждане на обект
„Водопровод за топла минерална вода от Сондаж Р-119 и кабелна линия за
захранване на помпа“ като възложил на съвета на директорите да договорят
изпълнение на всички необходими действия по проектиране и реализиране на
това инвестиционно намерение (л.81). На 03.07.2012г Басейнова дирекция
издала на дружеството разрешение за водовземане на минерална вода, а на
09.07.2012 г. лицензиантът се договорил с Ж. Димитров К. да доставя
безсрочно до имота му нужна за отоплението на бъдеща сграда минерална
вода срещу цена за тази услуга, която страните следвало да договорят
допълнително. Доставчикът поел задължение със собствени средства да
изгради нужното съоръжение - отклонение от сондажа до застроявания имот
10135.2555.320, а собственикът се задължил да изгради частта, необходима за
свързването на водопровода със сградата в своя имот(л.76). На 17.12.2012 г.
едноличният собственик на „Академика Груп инвест" АД наредил на съвета
на директорите да продължи инвестирането със следващия етап на
инвестиционен проект - технически проект за водоснабдителния обект(л.82).
През следващата година дружеството се снабдило с необходимите проекти и
получило от Община Варна право за прекарване на водопровода до имота на
К. със Заповед №027/04.02.2013 г., поправена със Заповед №037/13.02.2013 г.
(л. 83-4), договорило на 30.04.2013 г. със собственика на служещия имот
10135.2555.330 МБАЛ „Св. Марина" сервитутно право за водопрекарване за
срока на своя лиценз за водовземане по реда на чл.193 от ЗУТ (л.77),
получило Разрешение за строеж № 89/ГИ/ от 08.05.2013 год.(л. 18) по
одобрения му инвестиционен проект, възложило на 30.10.2013г изпълнението
на строителните работи на „Нектон 2“ООД(л.23-28), като строителят
започнал работите по уговорения график на 25.11.2013г., когато била открита
строителната площадка с Акт №2 (л.19). В хода на строителството обема на
възложените работи на изпълнителя на строежа бил изменен двукратно до
08.04.2013 год с добавяне на непредвидени в първоначалната оферта
дейности (л.29-33).
По делото е назначена комплексна експертиза, чието заключение е
прието без възражения на спорещите страни след изслушването на
обясненията на експертите – инженер и счетоводител. Съдът възприема
изцяло изводите на вещите лица, които са обосновани убедително с лично
възприети при оглед на място и по документацията в предприятието
обстоятелства интерпретирани със специални знания в съответната област и
професионалния опит на експерта. Инж. Г. потвърждава, че съоръжението е
налично, изпълнено е като тръбопровод, свързващ реновиран сондаж, като
трасето му преминава с ф110 през имот 10135.2555.330 (по проект 450м.) и
достига до имот 10135.2555.320, като преди да навлезе в него по проект
преминава през улица с трасе 14 м с проектирана шахта, от която продължава
с Ф63 по проект към втора шахта. Вещото лице е категорично, че
технологично съоръжението представлява едно цяло и няма самостоятелни
етапи, които да могат да се отграничат като съответни на дейности по
частите, достигащи до имота на К. и след него, тъй като значителна част от
тях като проектирането, реновирането на сондажа, преминаването на трасето
през улицата са общи за цялото съоръжение. Експертът е констатирал, че
7
макар и да не изпълнен в съотвествие с проектирането, строежът е съобразен
със строителни правила и фактическото отклонение от първоначалния проект
е било необходимо и е годно за ползване, но към настоящия момент обектът
не е довършен в цялост, затапен е във временна шахта на Ф 110 и не се
използва за доставка на вода, като липсва финалния елемент от водопровода,
представляващ връзката с вече построената сграда в имот 10135.2555.320.
Именно липсата на втората голяма (начална) шахта, планирана в имота на
крайния потребител със съответните водомерни съоръжения в по-малка
водомерна шахта за отчет на количествата доставена вода за отопление на
краен потрабител препятства въвеждането в експлоатация на иначе изцяло
годния за ползване според вещото лице водопровод. В обясненията си на
въпросите на страните, в.л. Г. (л. 305-306) потвърждава, че цялото
съоръжение е било планирано само като тласкател до имота на потребителя,
договорил доставката на водата за отопление, тъй като захранването с
електричество на помпата се осигурява чрез кабела, подаден от обслужвания
имот, като техническа пречка за довършването му в цялост липсва.
Вещото лице счетоводител е установило отразяването на всички
горепосочени технически дейности по изпълнение на инвестицията във
счетоводството на съищеца като капиталови разходи за придобиване на
очакван дълготраен актив. Отчитаните като предназначени за една
инвестиция плащания са били извършени в периода 28.05.2012г. –
03.06.2014г по фактурирани задължения за изготвяне на проекти,
съгласуването им, таксуване на административните услуги, цена на
придобити сервитути и разрешителни за прокарване на съоръжението и
ползването на общинска инфраструктура(тротоарно право), закупуване на
материали и изпълнените строителни дейности от наетия строител и
консултациите на надзорника на строежа. Общата сума на така отчетени
разходи по поетите от дружеството задължения възлизат на 286634.30лв(вкл.
ДДС), като фактически за били заплатени 276574.30лв по банков път и в
брой. Експертът обяснява, че според възприетата от предприятието
счетоводна политика в съответствие с Национален счетоводен стандарт 16,
направените разходи за придобиване на един очакван от търговеца актив
преди началото на използването му следва да се отчитат именно по начина,
установен в това предприятие. В.л. П. пояснява в обясненията пред съда (л.
306), че за целите на счетоводната политика не е необходимо търговецът да
притежава право на собственост върху конкретнен нефинансов ресурс с
натурално-веществена форма, за да го използва като дълготраен актив, респ.
да отчита разходи преди придобиването му, тъй като стандартите допускат
по-широко третиране на правата на предприятието. Достатъчно е да
съществува сигурност при извличане на експлоатационни ползи от
конкретната вещ, и тази сигурност да е гарантирана с правни основания,
независимо как са възникнали те. В случая договорените сервитутни права
върху съоръжението, изградено от лицензиант с право да извлича и ползва за
себе си минерална вода от сондаж и поетото от собственик на обслужван
имот задължение да купува така извлечената вода от лицензианта несъмнено
покриват както изискването за правомерен контрол върху съоръжението,
планирано да довежда продаваната от предприятието стока до крайния му
клиент, така и сигурността на бъдещата икономическа изгода от пласмента.
8
Съответно и до края на 2014г всички разходи, направени в изпълнение на
решението на едноличния собственик от 2012г за тази инвестиция са били
отчитани с натрупване до салдо от 242537.25лв (без ДДС)по счетоводната
сметка разходи за придобиване на ДМА, като те не са били трансформирани в
придобит актив поради все още липсващ надлежно съставен документ за
приключване на строителството и въвеждане на изградения тласкател в
експлоатация. В.л. П. посочва че към 2015г, когато е отпаднало действието на
разрешението за водовземане, издадено първоначално за ползване на водата
за лачебни цели, предприятието е следвало да преразгледа намерението си да
се ползва от изграждания актив като средство за доставка на водата
договорена за отопление в бъдеще.
Вещото лице не е установило никакви парични транзакции между
съищеца и Ж. К. за целия период до 2014г, нито осчетоводени парични
вземания или погасяване на насрещни задължения между тези две лица.
Според експерта сключения на 19.07.2013г договор за партньорство, в който
са участавали и дружеството съищец и лицето К. не е намерил отражение
върху така описаното осчетоводяване на актива и пасива, но това не
представлява нередност, тъй като според в.л. П. договора не третира
ползването на водопровода.
По изявеното в писмена форма съдържанието на това съглашение( л. 4-
17) страните също не спорят, макар да обосновават насрещните си тези с
различно тълкуване на волята на участвалите в него наред с акционерното
дружество други три лица. За да изясни смисъла на уговореното съдът не
може да пренебрегне основната цел на договора, ясно заявена още в
заглавната част на документа като предварителен договор за организиране на
планирана промяна в акционерно участие в друго дружество(„Академика
инвест“АД, учредено от собственика на застроявания имот и сина му) и
привличане на нов инвеститор с предложено ново акционерно участие за
финансиране на построяването на сградата, подчертано изрично и в раздел 3
„предмет на договора“, визиращ планирани отделни окончателни договори
между различните участници. Съглашението е сключено за да проектира
цялостно както заварените до момента отношения между участниците в
строителство и експлоатация на студентски комплекс така и бъдещите им
ангажименти по тази обща инвестиция. В тази връзка, съдът отчита и
участието в съглашението между акционерите на „външен“ за предприемача
„Академика инвест“АД четвърти партньор „Академика груп инвест“АД,
който до този момент е бил ангажиран с осигуряване на топла вода за
отопление и е очаквал да я доставя дългосрочно срещу заплащане, като е
вложил разходи за необходимото за това техническо съоръжение
(обвързаността на първия акционер Ж. К. с този доставчик е изрично
оповестена и призната като относим документ по сделката). Този партньор
вече е посочен като проектиран наемател за срок от 10 години на всички
нововъзникнали с построяването на сградата нови обекти, но в чл. 7.1 е
уговорено неговите разходи да се считат за разходи на наемодателя за целите
на определяне на печалбата на инвеститора, като е планирана и промяна на
собствеността на капитала му( указано е че наемателят се притежава от
акционерите на наемодателя). В раздел 10, уреждащ планираната
експлоатацията на бъдещия студентски комплекс от общо контролирани
9
дружества е уговорено сключване наемен договор с фиксирана масечна цена
за 10 години и опция за подновяване с други 10 години, през които съищеца
като основен наемател ще експлоатира сградата като поема разходите по
цялостната й поддръжка. Същевременно бъдещият наемател се е задължил и
да преотдаде жилищните и търговските помещения за същия период под
наем със също фиксирани цени на новоучредени и контролирани от същите
акционери други дружества, които като пренаематели да използват бъдещите
обекти. В раздел 8 на съглашението се урежда финансирането на
строителството, като там е планирано разходването на средствата, внесени от
новия акционер, евентуалното дофинансиране на строежа на сградата, като
именно в този раздел е посочено и задължението на първия акционер Ж. К. да
изгради за своя сметка водопровода захранващ с топла вода сградата по
издаденото вече строително разрешение. За съда не остава място за съмнение,
че клаузата в т.8.8 е уговорена като пояснение за ограничаване на финансовия
ангажимент на новия акционер, който няма да поема разходите по това
съоръжение. Целта на тази уговорка несъмнено е да изясни отношения между
напускащия вече акционер(задължил се в раздел 4 и 5 да довърши
прехвърлянето на собствеността си върху имота в полза на дружеството и
обозначен като прехвърлител на своето участие на втория, оставащ в
дружеството акционер – негов син) и новия привлечен да финансира
инвестицията акционер. Това тълкуване е най-близко и до общата цел на
предварителното уговаряне на отношенията именно между тези
акционери(описани като основни страни в чл. 3 от споразумението, в който
наемателя не фигурира). Няма достатъчно връзки между тази клауза и
раздела, уреждащ отношенията с „външните“ партньори, третирани като
контролирани от основните страни дружества, за да може да се извлече
влаганото от ищеца съдържание на тази клауза. Напротив, участието на
съищеца, посочен като партньор-наемател в споразумението е ограничено до
раздела, проектиращ ползването на обекта и определящ положението му на
администратор на общата поддръжка( обозначен дори като трета страна в чл.
10.5), като е уговорен стабилен негов приход от пренаемане. Затова не може
клаузата от чл. 8.8 автоматично да се свърже с отношенията между първия и
четвъртия партньор. Напротив, тя остава в най-тясна и естествена връзка с
вътрешните отношения между старите и новия акционер на „Академика Груп
инвест" АД. Затова и в крайна сметка съдът споделя констатацията на вещото
лице – счетоводител за липса на относимо към осчетоводяването на разходите
в предприятието на съищеца съдържание в това споразумение за
партньорство.
При така установените факти съдът намира претенцията за изцяло
неоснователна.
Потестативният иск на члена в корпоративно дружество, суброгиращ се
в права на юридическата личност за обезвреда от управленски деликт
(Определение № 532 от 31.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 266/2019 г., II т. о.,
ТК) има за предмет обезщетяването на вреди от лошо управление на
дружеството. За да възникне вземането на акционерното дружество – съищец
следва да се установи вредоносен резултат от неположената грижа в рамките
на оперативната стопанска дейност (обикновена търговия), ръководена от
колективен управителен орган(чл. 240 ал.2 ТЗ), независимо от вътрешно
10
разпределение на функциите (чл. 240 ал.2 и 3 ТЗ) и наличието или не на
отделен договор за възлагане на представителните функции на някои от
членовете(чл. 237 ал.1 и 2 ТЗ). Доколкото в устава на дружеството
правомощията на съвета са ограничени от предоставена изрично широка
автономия за управленски решения на изпълнителния директор, номиниран
от привилегирован акционер, отговорността на останалите членове може да
бъде ангажирана само при взети решения, засягащи съществено дейността на
предприятието, респективно при допуснато бездействие да се контролира
представлявящия при узнаване на наличие на предприето несъгласувано със
съвета действие с такова значение. Затова на първо място следва да се
установи, че описаното от ищеца бездействие е такова управленско
поведение, което е причинило реално вреди поради лошото управление,
предприето от изпълнителен член, съгласувано или допуснато след
узнаването му от останалите членове.
Съдът не установи негативна промяна в имущественото състояние на
дружеството. Разходите, които са натрупвани до края на 2014г. са били
предназначени за придобиване на дълготраен актив и са извършени по
изрично нареждане на едноличен собственик, като цялостното им разходване
е отчитано периодично като счетоводен резултат в балансите и одобрявано от
акционерите, включително и след придобиването на пакета от обикновените
акции от ищеца. Сделките по реализиране на намерението на предприятието
да изгради съоръжението, което да обслужва като основна дейност доставката
на минералната вода добивана за сметка на доставчика и предлагана като
готов продукт до имот на краен клиент – ползвател на водата, са достатъчно
основание за третиране на заплатените за проектиране и строителство суми
като актив (разход за бъдещ ДМА), а не като загуба за търговеца. Промяна в
това намерение не се установява и участието в споразумение за планиране на
експлоатацията на по-мащабния инвестиционен проект(към който вече
изграждащия се водопровод би се оказал обслужващо съоръжение) само по
себе си не изключва извличането на облагата от вложените във водопровода
разходи. Това е така поради планираното съхраняване на отношенията между
досегашния потребител(собственика на захранена с минералната вода сграда)
и правоприемника му (собственик на новоизграждащия се студентски
комплекс), под формата на дългосрочно поддържане на цялата сграда
срещу възнаграждение(разлика в цена на пренаемане) вкл. и възможното
технически осигуряване на отопление с минералната вода след довършване на
останалата непокрита от първоначалния договор връзка със сградата. Затова
само по себе си участието в споразумението не поражда каквито и да е
задължения за управляващите да коригират досегашната политика, а
съхраняването на статуквото в отчета на балансовата стойност на разходите е
одобрено изрично и единодушно с годишния отчет и допълнително е
потвърдено с единодушното решение за освобождаване на изпълнителния
член от отговорност за оперативната дейност.
Не се установи и причина за трансформиране на разходите за ДМА във
вземане към трето лице. Липсва каквото и да било основание за такова
трансформиране. Посоченото споразумение за партньорство не само има
несъмнено само организационен характер и не поражда пряко престации,
които да могат да бъдат търсени, но и дори не урежда обещание спрямо
11
съищеца за преуреждане, изменяне или погасяване на ангажимента му да
изгради със свои средства водопровода до последния етап на свързването му
със сградата, нито подмяна на този ангажимент с поемане на разходите по
вече изпълнено строителство в цялост от Ж. К.. Няма дори индиция за
подобна новация, а при изследването на целта на партньорството съдът
установява съвсем друго съдържание на спорната клауза. Затова принципното
положение, въз основа на което е изградена претенцията на ищеца остава
недоказано: не е възникнало задължение на К. за възстановяване на стойност
на разходи вложени в съоръжението, предназначено за ползване като актив на
доставчика на минералната вода, съответно няма и задължение на
управляващите да полагат грижа за счетоводен отчет на такъв паричен актив
или своевременното му събиране. Съдът намира, че при липса на такова
задължение е без значение поведението на който и да е от членовете на
съвета.
Липсват всички елементи от фактическия състав на специалната форма
на деликтна отговорност: не е налице противоправно бездействие, което да
причинява обезценка на събираем изискуем паричен дълг поради пропускане
на възможност за принудителното му събиране след изтекла давност.
Претенцията за нанесени вреди е изцяло неоснователна и следва да се
отхвърли.
По разноските:
Предявяването на неоснователен иск ангажира отговорност на ищеца,
упражнил свое самостоятелно право на иск като субституент. Привлеченият в
този процес задължително необходим другар не следва да понася отговорност
за разноски, тъй като от самото начало становището му е противоположно на
това, поддържано от субституента. На основание чл.81 вр. чл. 78 ал.3 от
ГПК, ответниците следва да бъдат компенсирани за всички направени от тях
разходи по защита срещу търсената солидарна отговорност. Възражението на
ищеца за съразмеряване на интереса на защитата с частите, в които би се
разпределила отговорността между съдлъжниците е неоснователно, тъй като
исковете изрично са предявени като субективно съединена претенция за сума,
търсена в цялост от всеки от тях и затова размерите на адвокатските
хонорари следва да се определят съответно на цялата търсена сума. Така
отчетени хонорарите на двамата адвокати от 7 000лв не са прекомерни и
затова посочените в списъците направените разноски за защита по
неоснователни претенции, съответно на доказателствата на заплатените от
страните суми, следва да се присъдят в цялост. Към общият размер на
направени от ответниците разходи се включват и авансирания хонорар на
вещо лице(по 300лв).
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
РЕШИ:
12
ОТХВЪРЛЯ предявен от АЛ. СЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Т.,
ул.******** № 45, срещу Г. П. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ул. ********
№ 40, ет. 3, ап. 11, и КР. Д. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ул. ******** № 19,
вх. Б, ет.1, ап. 13, иск за присъждане в полза на служебно конституиран като
съищец „Академика груп инвест" АД, ЕИК *********, гр. Варна, район р-н
Приморски, ул. „********" № 35, вх. А, ет. 7, ап. 21, на дължимо солидарно
от ответниците обезщетение за виновно причинени вреди в размер на сума от
272 865.98 лв, изразили се в загуби поради неизпълнено в период от пет
години след 31.05.2014г. задължение за положена грижа на избраните за
членове на управителен орган(съвет на директорите), причинило погасяване
по давност на парично вземане на дружеството от трето лице, на осн. чл. 240а
ТЗ, вр. чл. 240 ал.2 вр. с чл. 237 ал.1 и 2 ТЗ, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на претенцията на 29.07.2021г до окончателното
изплащане на сумата по сметка на акционерното дружество.
ОСЪЖДА АЛ. СЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул.******** №
45, да заплати на Г. П. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ул. ******** № 40, ет.
3, ап. 11, сумата от 7300лв(седем хиляди и триста лева), представляваща
направени разноски за защита по неоснователен иск на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА АЛ. СЛ. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул.******** №
45, да заплати на КР. Д. Г., ЕГН **********, гр. Варна, ул. ******** № 19, вх.
Б, ет.1, ап. 13, сумата от 7300лв(седем хиляди и триста лева), представляваща
направени разноски за защита по неоснователен иск на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез
пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13