МОТИВИ към
присъда №5/13.01.2020 г., постановена по НОХД №1209/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд
Срещу подсъдимата Д.С.Т. ***,
Пловдивска област, е внесено обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.3,
б.Б, пр.1 вр. ал.1, б.В, вр. чл.342, ал.1 от
НК - за това, че на 09.05.2017 г. на път III-375 в отсечката от пътя между
гр. Пловдив и с. Кадиево, обл. Пловдив, след употреба на наркотични вещества
/наркотично вещество с активна съставка тетрахидроканабинол/ при управляване на
моторно превозно средство – товарен автомобил „БМВ“ с рег.№ *** – е нарушила
правилата за движение, а именно чл.20, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като по
непредпазливост е причинил смъртта на М. Х.Н., ЕГН **********.
В
хода на съдебното производство не са предявени за съвместно разглеждане с
наказателния процес граждански искове.
Наследниците
на пострадалия – съпругата М.Н., синовете Х.Н. и К.Н., както и братът С.Н. – са
конституирани като частни обвинители.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със
същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт. Акцентира, че спорния момент в делото е при управлението на
МПС била ли е подсъдимата употребила наркотичното вещество, като излага
подробни съображения в тази насока и защо подсъдимата следва да бъде призната
за виновна по квалифицирания състав на престъплението. Счита, че наказанието
следва да се наложи при наличието на смекчаващи вината обстоятелства – чисто
съдебно минало, трудова ангажираност и добър социален статус, а като отегчаващи
– наличието на множество санкции за допуснати нарушения на правилата за
движение по пътищата, както и факта, че е управлявала МПС, след като
свидетелството за управление е отнето за настоящето деяние. Иска да се наложи
наказание между 4 и 6 години лишаване от свобода, което да се изтърпи реално,
със съответстващо приложение на разпоредбата на чл.343г НК. Ако се приеме, че
подсъдимата е осъществила основния състав на престъплението, дори и да е
възможно, с оглед размера на наказанието лишаване от свобода, да се приложи
разпоредбата на чл.66 НК, да се постанови да се изтърпи ефективно, а
наказанието по чл.343г НК да бъде ориентирано към максимума. Автомобилът „БМВ“
да се върне на подсъдимата, автомобилът „Фиат Брава“ – на наследниците на
пострадалия, частите да се унищожат като вещи без стойност, а дисковете да
останат по делото. Подсъдимата да заплати направените по делото разноски.
Повереникът
на частните обвинители адв. Т. поддържа изложеното от прокурора, счита, че
обвинението е доказано, подсъдимата е осъществила състава на вмененото ѝ
престъпление, нарушавайки правилата за движение, и по непредпазливост е
причинила смъртта на М. Н.. Акцентира на отношението на подсъдимата към
извършеното деяние и последващото ѝ поведение. Предлага, независимо от
размера на наказанието, което се наложи, да се постанови ефективното му
изтърпяване. Солидаризира се с изнесеното от прокурора по отношение на
веществените доказателства, като моли да се присъдят и разноските по делото.
Частните
обвинители М.Н., К.Н. и С.Н. поддържат изложеното от повереника си.
Частният
обвинител Х.Н. не се яви и не изрази становище.
Защитникът адв. Д., без да
оспорва фактическата обстановка, събраните по делото доказателства и
заключенията на експертизите, настъпилото ПТП и причините за него, излага
подробни съображения, че е осъществен основния, а не – квалифицирания състав на
престъплението. Счита, че не е доказано по безспорен и категоричен начин
подсъдимата да е употребила наркотичното вещество преди настъпване на ПТП –
обясненията на подсъдимата не са опровергани от събрания доказателствен
материал, като моли да бъде призната за невинна и оправдана по обвинението в
тази му част. Иска наказанието да се определи в минимален размер, с приложение
разпоредбата на чл.66 от НК, като излага подробни съображения за това. Относно
разпореждането с веществените доказателства и разноските се солидаризира с
изложеното от прокурора.
Подсъдимата Т. поддържа изложеното
от защитника си, моли за наказание, изпълнението на което да се отложи с
изпитателен срок, и твърди, че съжалява за извършеното.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено със становищата на страните, прие
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Д.С.Т. е родена на *** ***, но живее в гр. С., обл. Пловдив. Тя е
българка, българска гражданка, омъжена е и не е осъждана. Има две деца.
Завършила е средно специално образование. Понастоящем е безработна. ЕГН
**********.
Подсъдимата е правоспособен водач на МПС от началото на 2005
г., като ѝ е издадено свидетелство за управление на моторни превозни
средства за категория В. Като водач на пътно превозно средство Т. била
многократно санкционирана по административен ред за допуснати нарушения по
ЗДвП.
От
септември 2015 г. подсъдимата управлявала по силата на пълномощно автомобил
„БМВ“ 320Д X Драйв с peг. №
***, собственост на „УниКредит Лизинг“ ЕАД гр.София.
Макар превозното средство да било сред модификациите на серия 3 на марката
„БМВ", с оглед предназначението му било класифицирано и регистрирано в КАТ
като товарен
автомобил.
Пострадалият
М. Х.Н. към
момента на смъртта си бил български гражданин. Завършил висше образование,
специалност „Радиотехника“. Работил като монтажник на подемни съоръжения. Женен бил за частния обвинител М.Н., като от
брака си имали две деца - Х.Н. и К.Н.. Родителите му били починали, но
поддържал близки отношения със своя брат С.Н..
Пострадалият
бил този, който основно осигурявал финансовата сигурност на семейството. Тъй
като съпругата му била държавен служител и доходите ѝ били по – ниски, а
той притежавал добри технически умения, търсел и друга работа за допълване
бюджета на фамилията – всичко, свързано с електричество и електроника. Бил
отдаден баща и се грижел за семейството, съветвал и отделял време на синовете
си, споделяли хобита. Бил внимателен и стриктен шофьор. Придобил
правоспособност през 1991 г., като до 2017 г. е санкциониран с едно наказателно
постановление /през 2006 г./, както и неколкократно – с фишове.
На
09.05.2017 г. подс. Т. и дъщеря ѝ били на тренировка в град Пловдив. След
приключването ѝ – около 21 часа - се насочили с управлявания от
подсъдимата автомобил „БМВ“ 320Д X Драйв с peг. № *** към изхода на град Пловдив, като продължили
пътуването си по път III-375 от
републиканската пътна мрежа, придвижвайки се към гр. С.. Малолетното дете било
настанено на задната седалка вдясно. Около 21.20 часа автомобилът се намирал между Пловдив и с. Кадиево, близо до пътния
възел Пловдив - Пещера, движейки се в посока от изток на запад. Пътничките
разговаряли и наблюдавали празничната заря, която се виждала зад тях над Пловдив.
Вече
било тъмно, движението ставало на светлината на автомобилните фарове. В този
участък пътят бил със суха асфалтова настилка, гладка, без повреди на
покритието. Платното за движение се състояло от две срещуположни пътни ленти,
всяка с ширина около 3.5 м, разделени от единична прекъсната линия. В двата
края на платното имало банкети с ширина 1 м.
Т.
управлявала автомобила си по северната лента (дясната според посоката ѝ
на движение) със скорост около 77 км/ч. Пред „БМВ“-то на около 10 м се движел
товарен автомобил, превозващ дърва, а зад Т. се движел автомобил „Фолксваген
Голф с peг. № ***, управляван
от св. А.К., като с него пътувала св. Н. С.. И трите превозни средства се
движели на постоянна дистанция. Имало и много други превозни средства, движещи
се в двете посоки.
Придвижвайки
се в описания пътен участък, който бил хоризонтален и прав, около
21:25 часа подсъдимата загубила концентрация. При липсата на обективни
предпоставки, предизвикани от пътната ситуация, изгубила за момент контрол върху
автомобила. Същият, пресичайки разделителната линия, навлязъл при движението с
посочената скорост в южната (лява според посоката на движение на подсъдимата)
пътна лента, предназначена за ползване от насрещно движещите се превозни
средства.
По
същото време в тази отсечка в посока от запад на изток по южната пътна лента
(насрещната по отношение на Т.) се движел лек автомобил „Фиат Брава“ с peг. № ***,
управляван с включени
светлини
от М. Н. със скорост около 85 км/ч. Малко преди това Н. изпреварил движещата се
в същото направление кола, управлявана от св. Д.К. - М., която констатирала
този факт – включените светлини. Това поведение било съобразено и с движение в
обстановка с намалена видимост.
В
момента на внезапното
навлизане
на „БМВ“-то в насрещната пътна лента, „Фиат“-ът се намирал на разстояние около 8.46 метра. Водачът му М.
Н.
бил в абсолютна невъзможност да реагира. След около 0.4 секунди от възникването
на конфликтната ситуация последвал сблъсък между двете превозни средства в южната лента, на около 50-70
см южно от разделителната линия между пътните ленти, от който на настилката се
получило черно
петно. Ударът настъпил в предната лява част на
автомобила на Т. и в предната лява част и лявата страна на „Фиат“-а. Вследствие
на сблъсъка от автомобила на Н. се откъснали предния ляв калник, предното ляво
колело, предната и задна леви врати, които изхвърчали южно от пътя. Изпаднал и
акумулаторът. В резултат на възникналия въртящ момент, „Фиат“-ът се завъртял в
посока, обратна на движението на часовниковата стрелка, и, движейки се на
югоизток, напуснал пътното платно, установявайки се южно от него в затревен
земен участък.
По
автомобила, управляван от подсъдимата, при удара настъпили деформации в
областта на предната лява част, като бил засегнат предния ляв калник, а
предното ляво колело с окачването му се откъснали. С предната лява алуминиева
джанта била оставена следа от задиране, сива на цвят, по пътната настилка в
областта на разделителната линия, но леко навътре в южната пътна лента. Ударът
за „БМВ“-то преминал по-далеч от центъра му на тежестта, поради което се
получил голям въртящ момент. Машината се завъртяла много бързо в посока,
обратна на часовниковата стрелка, но едновременно с това движейки се и на
северозапад. За около 10-15 м „БМВ“-то се завъртяло почти на 180 градуса,
заставайки с предната си част към движещия се след него „Фолксваген Голф“,
управляван от св. А.К. със скорост около 73 км/ч.
Свидетелят,
с оглед създалата се непосредствено преди това конфликтна пътна обстановка и
краткия период от време, бил в невъзможност да спре. Предприел възможните за
ситуацията действия, натискайки спирачката и завивайки надясно, за да избегне
челния удар. Въпреки това с предния си ляв калник се ударил в предната част на
„БМВ“-то, който сблъсък, значително по-лек като сила, станал върху северния
банкет на пътя. В резултат и двете превозни средства напуснали платното за
движение и се установили северно от него, като пътуващите в тях лица не
пострадали съществено. К. слязъл от автомобила си и отишъл до другата кола, с
която настъпил удар от управляваното от него превозно средство, като установил,
че хората в нея (Т. и дъщеря ѝ) са в относително добро състояние.
От
силата и механизма на удара, на водача на лекия автомобил „Фиат“ М. Н. обаче
били причинени множество
травматични увреждания, като тези в черепната, гръдната и коремната кухини били
изключително тежки и несъвместими с живота, вследствие на което той починал на място.
При
спирането на „Фиат“-а след инцидента извън пътното платно, вдясно по посоката му
на движение, трупът на загиналия водач изпаднал на земята през пространството
на откъсналата се шофьорска врата, като в обсега на закопчания преди това
предпазен колан останал единствено краят на десния му крак.
По
същото време в пътната отсечка пътувал с автомобила си свидетелят Р.С. ***.
Наближавайки към мястото на инцидента, забелязал, че по платното за движение
има разпилени отломки, а вляво от него - две катастрофирали моторни превозни
средства. С., който е полицейски служител в III РУ гр. Пловдив, веднага спрял и
влязъл в контакт с лицата, пътували с автомобилите, за да установи
здравословното им състояние.
По
това време подсъдимата и дъщеря ѝ излезли от автомобила, като майката
успокоявала детето, и, прегръщайки го, се опитвала да прикрие какво става около
него. Малолетната се оплаквала от болки в коляното и ръката. Треперела, като
подсъдимата помолила св. С. да остане при нея, за да вземе от автомобила си
одеяло, с което да завие детето.
После,
разбирайки, че нямат видими травми, свидетелят предприел действия по
обозначаване на местопроизшествието, поставяйки светлоотразителни триъгълници.
Когато С. се поинтересувал какво се е случило, водачката на катастрофиралото
„БМВ“ Т. го информирала, че в произшествието участвал и трети автомобил, който
навлязъл в нейната лента за движение без включени светлини и я ударил челно.
Полицаят научил от К. в каква посока е излязъл от пътя другият участник в
инцидента и отишъл заедно с неустановено по делото лице да провери състоянието
му. На място констатирал, че водачът на „Фиат“-а е загинал. Свидетелят С. в
21.29 часа се обадил на националния спешен телефонен номер 112 и съобщил за
пътния инцидент, както и какво е установил.
Впоследствие
на място пристигнали екипи на Спешна медицинска помощ и Пожарна безопасност, а
след това - и два патрула от сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, включващи
свидетелите Л.А., Т.Т., К.И. и К.Д.. Св. Т. изпробвал
Т. и св. К. с техническо средство за употреба на алкохол, което отчело
отрицателни резултати. По-късно пристигнал и автопатрул от РУ гр. С., включващ
свидетелите Р.П. и Т.М., на които колегите им от пловдивския сектор предали
случая. По това време Т. вече не била на място, тъй като заедно с дъщеря ѝ
била откарана от екипа на ЦСМП в болнично заведение в Пловдив, за да ги прегледат.
На
местопроизшествието с цел оказване на нужното съдействие пристигнал и друг
служител на РУ на МВР гр.С., свидетелят И.П., който, докато разглеждал
състоянието на катастрофиралия „Фиат“, констатирал, че лоста за фаровете е във включено състояние.
Предвид
настъпилия фатален инцидент, от съответните органи на РУ на МВР гр. С. на
същата дата започнало по реда на чл.212 ал.2 от НПК досъдебно производство с
извършване на оглед
на местопроизшествието, при който, в съставения за целта протокол, са
отразени особеностите на пътния участък, разположението и състоянието на
катастрофиралите превозни средства и на загиналия водач на лекия автомобил
„Фиат“. Констатирано е, че превключвателят за светлините на „Фиат“-а е във включено положение. Наред
с това са иззети автомобилът „БМВ“ с peг. № ***, автомобилът „Фиат“ с peг. № ***, различни
части и детайли от превозни средства (гума с джанта и част от окачване, преден
ляв калник, вътрешна част от предна лява врата, сив на цвят преден ляв калник,
външна ламарина от предна лява врата и гума „Бриджстоун“.
След
оказаната медицинска помощ родителите отказали болнично лечение на детето и
тръгнали към дома си. При прибирането си подсъдимата и съпругът ѝ спрели
до местопроизшествието. Съпругът, който отишъл при полицейските служители, бил
уведомен, че не е необходимо тя да присъства, както и, че в момента няма да се
извършват действия с нея, и се прибрали в дома си.
Тъй
като подсъдимата не могла да заспи, а имала останала една цигара с марихуана,
закупена преди време от нея с цел оказване помощ на болен близък, тя я
запалила, за да се успокои. Дръпнала един – два пъти, като вдишала дълбоко.
Усетила силна миризма, тежест в гърдите със сърцебиене и от миризмата на тютюна
почувствала леко втрисане. Изхвърлила цигарата. Отишла до стаята на дъщеря си,
без да усеща промяна във възприятията си.
Сутринта
в 7.30 часа на 10.05.2017 г., след като не могла да спи през нощта, отишла на
работа. Около 8.30 – 9.00 часа ѝ се обадил разследващият полицай, и я
поканил да отиде в полицейското управление за неформален разговор. Наложило се
да го изчака, тъй като отсъствал – по това време бил извършен повторен оглед на мястото на
пътния инцидент, при който били документирани оставените следи по пътното платно
от ударилите се автомобили и била иззета допълнително открита външна ламарина
от задна лява врата.
На
същата дата 10.05.2017 г., в 13.50 часа, от подс. Т. била взета кръвна проба за
провеждане на изследване за наличие на наркотично вещество, за което била
съставена съответната документация. Подсъдимата не уведомила полицейските
органи или медика, че през нощта е употребила марихуана, тъй като не мислела,
че двете дръпвания от цигарата ще се отразят по някакъв начин на резултатите от
изследването.
На
следващия ден – 11.05.2017 г. – отново ходила в полицията, за да си получи
документите, тъй като майка ѝ починала и трябвало да отиде за
погребението.
За
проверка на първоначални сведения, получени от подс. Т., че участвалият във
фаталния инцидент лек автомобил „Фиат Брава“ се е движел без включени светлини
на фаровете, служителят на РУ на МВР гр. С. И.В. извършил оперативни
мероприятия за установяване на охранителни камери в района на произшествието.
Констатирал наличието на устройство, обхващащо участък от път III-375 на около
километър в западна посока от мястото на катастрофата.
След
като му бил предоставен достъп до видеозаписите, свидетелят ги прегледал и
установил, че в периода от 21:10 до 21:40 часа няма автомобил,
който да се движи без включени светлини, както и, че камерите не са с
достатъчна разделителна способност, позволяваща индивидуализиране на марката и
модела на преминаващите коли. После св. В. свалил прегледания запис на оптичен
диск, който предал на 20.11.2017 г. с протокол за доброволно предаване на
разследващия орган.
Смъртта
на М. Н. въздействала изключително тежко на семейството му. Финансовата
стабилност била нарушена, съпругата му не могла сама да се справя с издръжката
на семейството, а в последствие здравословното ѝ състояние рязко се
влошило. Това наложило синът Х.Н., който бил студент, да започне работа, да се
прехвърли от редовна в задочна форма на обучение, както и да смени
специалността, която изучавал. Върху него паднали и домашните дейности. Всичко
това се отразило и на неговото здравословно състояние. Особено тежко смъртта на
бащата се отразила на малкия син К., който бил изключително близък с него и
двамата имали силна връзка.
След
привличането на Т. като обвиняем, с постановление на Окръжна прокуратура гр.
Пловдив от 09.11.2018 г., издадено по реда на чл.69а ал.1 от НПК, е разпоредено
временното отнемане на свидетелството ѝ за управление на моторно превозно
средство. Прокурорският акт е изпълнен на 13.11.2018 г., когато подсъдимата
предала доброволно документа в сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, за което е
съставен надлежен протокол.
Въпреки
че отнемането на свидетелството за правоспособност обуславяло невъзможност
подсъдимата да управлява моторно превозно средство, на 16.12.2018 г. около
12:40 часа св. М., заедно с колега – и двамата служители на РУ гр. С.,
констатирали, че в същото населено място Т. управлява л.а. „БМВ“ с peг. № ****. По този
повод ѝ е съставен акт за установяване на административно нарушение, а
регистрационните табели на превозното средство били свалени. Издадено е и
наказателно постановление от 03.01.2019 г., с което е наложено на подсъдимата
административно наказание глоба в размер на 300 лв. Същото ѝ е връчено на
23.04.2019 г.
Според
заключението на съдебномедицинската
експертиза,
при изследването на трупа на М. Н. е установена множествена травма, изразяваща
се в: кръвоизлив в мозъчните стомахчета, оток на мозъка, разкачане на
съчленението между първия шиен прешлен и тилната кост с прекъсване на
продълговатия мозък; счупване на ребра двустранно със засягане на плеврата,
счупване на гръдната кост, счупване на осми гръден прешлен с прекъсване на
гръбначния мозък в областта, контузия на двата бели дроба, разкъсване на десния
бял дроб, излив на кръв в двете гръдни половини, разкъсване на диафрагмата;
разкъсване на слезката, разкъсване на черния дроб, разкъсване на левия бъбрек с
кръвонасядане на капсулата му, кръв в коремната кухина, счупване на костите на
таза; счупване на лявата раменна кост, счупване на лявата лакътна кост,
счупване на лявата капачка, счупване на лявата бедрена кост, счупване на
долната челюст; разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания. Причина за смъртта
на
Н. е наличието на тежки, множествени и несъвместими с живота увреждания в черепната,
гръдната и коремната кухини.
Експертът
е категоричен, че описаните травматични увреждания са получени по механизма на
удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално
действие и могат да бъдат получени при пътнотранспортно произшествие, в което
пострадалият е участвал като водач на лек автомобил. Обоснован е извод, че е
налице причинна
връзка
между причинените травматични увреждания и настъпилата смърт.
Според
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство токсикохимична
експертиза,
изследвала иззетите на 10.05.2017 г. проби от кръвта на Д.Т., е установено наличието на метаболит на тетрахидроканабинол (хидрокситетрахидроканабинол)
в концентрация под 50 нг/мл, което обосновало необходимостта от изготвяне на допълнителна
токсикохимична експертиза. Същата разяснява, че наличието на
метаболит на тетрахидроканабинола в изследваната проба кръв е в резултат на употребата
на вещество с активна съставка тетрахидроканабинол (марихуана,
хашиш и др.).
От
заключението на още една допълнителна токсикохимична експертиза се
установява, че липсата на непроменен тетрахидроканабинол, както е в настоящия
случай, е индикация за употреба на веществото в интервал от време, по-голям от
1.5 — 2 часа спрямо момента на вземане на кръвната проба за анализ.
Метаболитите на канабиноидите могат да бъдат установени в кръвта до 5-6 дни
след употребата. Самите метаболити на тетрахидроканабинола не се синтезират в
човешкия организъм, а наличието им е в резултат на употребата на канабиноиди.
За
принципното определяне на въздействието на наркотични вещества, съдържащи
тетрахидроканабинол, върху човешкия организъм и психика, отново в хода на
досъдебното производство е назначена съдебномедицинска експертиза в областта на
токсикологията, която посочва като възможни последици намалената концентрация и
координация на движенията. Вещото лице е отбелязало, че е
безспорно, че изпушването даже на една цигара марихуана повлиява негативно
върху способността
за каране на кола и за извършване на отговорни и адекватни действия въобще. Допълнителната експертиза е категорична, че не може да се
обоснове отговор дали наркотичното вещество е било употребено от Т. преди или
след транспортното произшествие на 09.05.2017 г.
В
хода на съдебното следствие, след изслушване обясненията на подсъдимата и във
връзка с изявление на експерта, че ако се установи какви са били субективните
усещания и възприятия след употребата, би могло евентуално да се прецизира кога
е употребено наркотичното вещество, бе назначена допълнителна съдебномедицинска
токсико – химична експертиза. И тя обаче не можа да даде категоричен отговор
кога Т. е пушила канабис – преди, след или преди и след транспортното
произшествие, като експертът посочи, че се придържа към изводите от предходната
експертиза. В съдебно заседание вещото лице разясни, че по – вероятно е
наркотичното вещество да е употребено преди настъпване на инцидента.
По
отношение на загиналото лице също е изготвена химическа експертиза, като
се установява, че при проведеното изследване на негови проби кръв не е
установено наличието на алкохол.
От
заключението на назначената по досъдебното производство автотехническа експертиза се установява,
че скоростта на движение на автомобила „БМВ“ 320Д в момента на удара и преди
задействане на спирачната система е била около 77 км/ч.,
а
на л.а. „Фиат Брава“ - около 85 км/ч. Скоростта на
движение на л.а. „Фолксваген Голф“ непосредствено преди задействане на
спирачната му система е била около 73 км/ч. Първият удар (между автомобилите „БМВ" и „Фиат
Брава")
е настъпил в южната лента на платното за движение на около 0.5 – 0.7 м южно от
прекъснатата разделителна линия между двете ленти. Вторият удар, състоял се
между автомобилите „БМВ“ и „Фолксваген Голф“, е настъпил върху северния банкет.
Според заключението
на експертизата, водачът на лекия автомобил „Фиат“ е нямал техническа
възможност да установи превозното средство преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Такава би имал, ако се е движел
със скорост, по-малка от 15 км/ч., но дори и
тогава ударът пак би настъпил, тъй като автомобилът „БМВ“ се е движел насрещно
на „Фиат“-а. Анализирайки обстоятелствата, вещото лице е посочило, че водачът
на автомобила „БМВ“ е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако
се е движел по дясната (северна) лента и не бе навлязъл в лявата (южна) лента в
момент, когато там насрещно се е движел лекия автомобил „Фиат Брава“.
Изследвайки
механизма на пътния
инцидент,
експертът е възприел като най-вероятна от техническа гледна точка ситуация, при
която водачът Д.Т. е управлявала автомобил „БМВ“ 320Д по северната лента на
платното за движение на пътя гр. Пловдив - с.Кадиево, в посока от изток на
запад. Зад този автомобил в същата посока водачът А.К. е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф“. Пред автомобила „БМВ“ се е движел товарен
автомобил, превозващ дърва. През това време водачът М. Н. е управлявал лек
автомобил „Фиат Брава“ по платното за движение на същия път - срещу автомобила
„БМВ“ 320Д - в посока от запад на изток. В един момент водачът на автомобила
„БМВ“ 320Д го е отклонил наляво и е навлязъл в лявата (южна) лента, където след
около 0.4 секунди е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е
настъпил в предната лява част на автомобила „БМВ“ и в предната лява част и
лявата страна на автомобила „Фиат Брава“. От удара вследствие на възникналия
въртящ момент автомобилът „БМВ“ започнал да се върти в положителна посока
/обратна на часовниковата стрелка/, като едновременно с това продължил да се
движи на северозапад, а „Фиат“-ът, въртейки се в положителна посока /също
обратна на часовниковата стрелка/, е продължил да се движи на югоизток.
Междувременно
водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е реагирал, екстрено задействайки
спирачната система и отклонявайки се надясно, но, въпреки това, е настъпил лек
удар в предната лява част на автомобила „БМВ“ и в предната лява страна на
„Фолксваген“-а.
След
ударите трите превозни средства се установили извън платното за движение.
Като
основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка
експертът посочва предприемането на маневра от водача на автомобила „БМВ“ Д.Т.
и отклоняването на
автомобила ѝ наляво, като така е навлязла в южната лента за насрещно
движение
на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно предвид насрещно
движещия се лек автомобил „Фиат Брава“.
Заключението
на назначената в хода на досъдебното производство повторна тройна
автотехническа експертиза потвърждава изводите на единичната.
В
хода на разследването е изготвена и техническа експертиза за изследване на електронни
устройства, анализирала
съдържанието на записите, съдържащи се в приобщения като веществено
доказателство диск, предаден доброволно от св. В.. Вещото лице е констатирало,
че на файла не е открито преминаването на лекия автомобил „Фиат Брава“ с peг. № ***, и че през
цялата продължителност на видеоматериала не се открива преминаване на превозно
средство без включени светлини. В съдебно заседание уточнява, че преминаващите
автомобили не могат да бъдат индивидуализирани.
С
цел изследване дали лекият автомобил „Фиат Брава“ с peг. № *** е бил с
активирано осветление към момента на произшествието, е проведено още едно автотехническо изследване
/допълнителна съдебно автотехническа експертиза/, но според
същото, предвид състоянието на превозното средство след произшествието не може
да се определи по технически път дали осветлението е работело. В тази връзка
експертизата в обстоятелствената си част е акцентирала, че превозното средство
е с липсващи фарове, като единият се намира в купето. В съдебно заседание бе
разяснено, че е достатъчно само да се прекъсне веригата, за да спре
осветлението, а в конкретния случай всички кабели, които са от лявата страна на
автомобила, висят, което е в резултат от удара.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
обясненията на подсъдимата, частично от показанията на св. А.К., Н. С., С. К.,
Р.С., изцяло от показанията на свидетелите М.Н., Х.Н., К.Н., С.Н., Т.Т., Д.К. – М., И.В., И.П., Р.П., Л.А., К.Д., Т.М. и К.И., от писмените
доказателства и доказателствени средства – протоколи за оглед на
местопроизшествие с приложени фотоалбуми, протоколи за оглед на веществени
доказателства, част от тях и с приложени фотоалбуми, протоколи за доброволно
предаване, справки – от АИС „БДС“, от Централна база – КАТ за превозни
средства, от РЦ 112, за съдимост, характеристична, за нарушители от региона,
удостоверение за наследници, копия от свидетелства за управление на МПС и
контролни талони, документи за МПС, АУАН, медицинска документация, протокол за
вземане образци за сравнително изследване, протокол за медицинско изследване,
разписки, писмо от ЦСМП, наказателно постановление, от заключенията на
съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия, химическите,
автотехническите – първоначална, допълнителна и повторна, съдебнотехническа на
електронни устройства, съдебни токсикохимически – основна и допълнителни,
съдебномедицински токсикохимични експертизи – основна и допълнителни, от
веществените доказателства, приложени по делото.
Съдът възприе заключенията на
назначените в хода на досъдебното и съдебното производство експертизи като
изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област, обективни и безпристрастни. Заключенията са обосновани и мотивирани, не
са оспорени от страните, като съдът ги възприе изцяло.
Съдът се довери на
обясненията на подсъдимата, тъй като се подкрепят или не се опровергават от
други доказателствени източници или способи на доказване.
Не се даде вяра на
показанията на св. А.К., че инцидентът е станал между 20.00 и 20.30 часа, тъй
като са налице обективни данни – телефонното обаждане до номер 112, че ПТП са
настъпили около час по – късно. Съдът се довери и на показанията на този
свидетел, приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК относно това,
в коя част от платното за движение е настъпил първият удар – между леките
автомобили, управлявани от подсъдимата и пострадалия, а не на първоначално
изнесеното от него в съдебно заседание в различна насока. Свидетелят разясни на
какво се дължи констатираното противоречие, като потвърди, че вярното е
изнесеното в хода на досъдебното производство. Разминаванията, които се
посочиха, не се дължат на недобросъвестност, а на изминалия период от време,
както и на неприятното изживяване от инцидента, определен от свидетеля като
„потресаващ“, като е искал да го забрави.
Не се даде вяра на
изнесеното от св. С., че ПТП е настъпило между 20.30 – 21 часа, тъй като са
налице обективни данни, че това е станало малко по – късно. Разликата и в този
случай се дължи на продължителния период от време. Макар и свидетелката да е
била в един от автомобилите, участвали в злополуката, тя не допринася за
изясняване на правнорелевантни факти – за съставомерността на деянието, но
съдейства за уточняване на пътната обстановка.
Относно показанията на св.
К. – съдът се довери на приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК, а не на противоречащите им, дадени в съдебно заседание, за това, колко
автомобила е забелязала. И в този случай различието не се дължи на
недобросъвестност, а на изминалия период от време.
Отново на отдалечеността във
времеви период от датата на деянието до провеждане на разпита непосредствено и
устно пред съдебния състав се дължи констатираното противоречие в показанията
на св. С. от кого са управлявани автомобилите, като се даде вяра на изнесеното
от него в хода на досъдебното производство, респективно – на приобщените по
реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК показания, а не на изложеното
първоначално пред съдебния състав.
В останалата част съдът се
довери на показанията както на тези свидетели, така и на останалите разпитани
по делото, като прие, че фактите, които излагат, са еднопосочни, логични,
кореспондиращи и взаимно допълващи се. Не се установи някой от свидетелите /с
изключение на частните обвинители/ да е заинтересован от изхода на делото, като
се прие, че показанията им са обективни и се възприеха изцяло /с посочените
изключения/.
Колкото до пострадалите –
съдебната практика е категорична, че както
обясненията на подсъдимия са едновременно и доказателствено средство, и
средство за защита, така и показанията на пострадалия свидетел са едновременно
източник на доказателства и средство за защита на накърнените му от престъплението
права. Особеното положение на пострадалия в процеса може да го мотивира да бъде
тенденциозен, недобросъвестен и необективен. В настоящия случай обаче такава
тенденция не се установи по делото, като показанията на частните обвинители се
възприеха изцяло.
Необходимо е да се отбележи,
че, с изключение на св. К. и подсъдимата, никой друг не е възприел как точно е
настъпило произшествието. Св. С., макар и присъствала, посочва, че е била заета
с друга дейност, а след като е разбрала, че нещо се случва, е затворила очи.
Ето защо освен от обясненията на Т. и показанията на К. относно това, къде е
настъпил първия удар, както и последвалия втори /като местоположение на
платното за движение/, как /с кои точки/ са контактували превозните средства,
къде са се установили, може да се съди по обективни данни – отразените в
протоколите за оглед на местопроизшествие петна и задирания върху пътното
платно, намерените следи и от веществени доказателства.
Въпреки че според св. С.
подсъдимата е заявила непосредствено след инцидента, че е имало автомобил,
който се е движел без светлини, което е наложило и разпит на свидетели в тази
насока, а и назначаване на експертиза, в съдебно заседание тя не твърди такъв
факт. Вещото лице М. е категоричен /с оглед и показанията на св. К. – М., че е
изпреварена от автомобил, който обаче е бил с включени фарове/, че между
мястото, където е изпреварена, и мястото на инцидента има десен завой, който не
е лек, пътят е неосветен и, ако е без светлини, автомобил не би го минал
безпрепятствено.
Настоящият състав счита, че
автомобилът, управляван от пострадалия, е бил с включени светлини. За да приеме
този факт, се довери както на показанията на посочената свидетелка, на
показанията на св. В., прегледал записа на преминалите през участъка превозни
средства, който не е установил такива, движещи се без светлини – факт, който се
потвърждава и от заключението на съдебнотехническата експертиза, изготвена от
вещото лице К., а и от заключението на допълнителната автотехническа експертиза
и разясненията на експерта, изготвил същата, дадени в съдебно заседание, а
именно, че липсата на светлини се дължи на разкъсване на веригите, а не толкова
на изпадането на акумулатора. В този смисъл няма противоречие с показанията на
свидетелите, че след удара автомобилът „Фиат“ е бил без светлини.
От заключението на
неоспорените автотехнически експертизи /първоначална и повторна/ се установява
мястото на удара – в лентата за насрещно движение спрямо посоката на движение
на подсъдимата. При изслушването му в съдебно заседание на 09.09.2019 г. /л.95
от делото/ вещото лице М. е категоричен, че мястото на удара е определено по
обективни данни – отразените следи по платното в протоколите за оглед на
местопроизшествие, фотоалбумите, деформациите по двата автомобила, които са
такива, че еднозначно го определят. Категорично се изключва възможността
„Фиат“-а на пострадалия да е навлязъл в лентата за движение на подсъдимата, тъй
като в този случай деформациите на автомобилите биха били съвсем различни.
Нещо повече – самата
подсъдима в обясненията си твърди, че не помни къде е станал удара.
Същевременно заявява, че е гледала зарята в огледалото за обратно /“задно“/
виждане /л.139 от делото/, като допуска, че „…може да съм се обърнала към нея
да погледна. Самият волан на колата е много чувствителен и може би по някакъв
начин при обръщането съм завъртяла волана…“ /л.141 от делото/.
По тези съображения, а
именно наличните обективни данни, отразени в протоколите за оглед на местопроизшествие,
заключенията на автотехническите експертизи и констатираните увреждания върху
приобщените веществени доказателства – пострадалите автомобили, се прие, че
ударът е настъпил на около 0.5 – 0.7 м от разделителната линия, в южната
лента на пътното платно, т.е. в лентата на движение на пострадалия М. Н..
Според
настоящия състав при настъпилото транспортно произшествие на 09.05.2017 г.
подс. Т. е нарушила правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а
именно чл.20 ал.1: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", и чл. 16 ал.1 т.1: „На пътно платно
с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“. Видно и от
обясненията на подсъдимата, същата е наблюдавала зарята, която се е виждала зад
превозното средство, като за съвсем кратко е загубила контрол над превозното
средство, което е управлявала. Вместо да продължи движението си по дясната
лента /спрямо посоката ѝ на движение/, автомобилът, без упражняван от
водача контрол, се е отклонил и е навлязъл в лявата, като по този начин е
допуснато нарушение и на втората норма. Това е станало в момент, когато там се
е намирал автомобилът, управляван от пострадалия. Настъпил е удар, който е бил
неизбежен. Пострадалият не е имал възможност да го предотврати. Това е можела
да направи единствено подсъдимата, ако не бе предприела навлизане в лентата за
насрещно движение.
Посочените нарушения са в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и причинения вредоносен резултат -
смъртта на пострадалия М. Н.. Впрочем, по делото не е и спорно мястото на настъпилото ПТП,
причините за него и настъпилия резултат. От
защитата не се оспорва, че е осъществен основния състав на престъплението.
Спорът е към инкриминирания момент била ли е подсъдимата под въздействие на
наркотични вещества.
Безспорно по делото е
установено, че в изследваната кръв, взета от подсъдимата, е установено наличието на метаболит
на тетрахидроканабинол (хидрокситетрахидроканабинол) в концентрация
под 50 нг/мл. Кръв обаче е взета не
непосредствено след инцидента, а на 10.05.2017 г. в 13.50 часа, т.е. повече от
шестнадесет часа по – късно. През това време подсъдимата не е била под
непрекъснато наблюдение. Нещо повече – тя твърди, че през нощта е употребила
марихуана – две „дръпвания“ от цигарата, като е вдишала дълбоко. С оглед
употребеното количество е считала, че това няма да се отрази на изследванията,
като именно това е причината да не заяви този факт на разследващия или медика.
Обясненията ѝ в тази част не се опровергават от други доказателства,
доказателствени средства или способи на доказване, поради което и настоящият
състав им се довери. Нещо повече – заявеното от нея кореспондира и със
заключението на първата токсикохимична експертиза, която установява вида на
метаболита, а и на третата такава, според която липсата на непроменен
тетрахидроканабинол, както е в настоящия случай, е индикация за употреба на
веществото в интервал от време, по – голям от 1.5 – 2 часа спрямо момента на
вземане на кръвната проба за анализ. Тези изводи на експертите съответстват на
обясненията, че е употребена марихуана /която съдържа ТХК/, както и, че това е
станало през нощта, т.е. повече от два часа преди да ѝ е взета кръвна
проба.
По делото са изготвени три
съдебномедицински токсикохимични експертизи, които обаче отново не можаха да
дадат конкретен отговор кога е употребено наркотичното вещество – преди или след
инцидента. В съдебно заседание на 13.01.2020 г. експертът посочи, че по – вероятно е да е приела
наркотичното вещество преди произшествието. Чл. 303, ал.2 от НПК обаче
постановява, че съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. По
делото не е възможно събиране на нови доказателства за изясняване на този факт.
Присъдата не може да почива на предположения и вероятности. Не е безспорно и
категорично доказано, че подсъдимата е управлявала МПС под влияние на наркотични
вещества. Въз основа на това не се прие, че е осъществен квалифицирания състав
на престъплението. По тези съображения
подс. Т. бе призната за невинна в това, деянието да е осъществено след употреба
на наркотични вещества /наркотично
вещество с активна съставка тетрахидроканабинол/ и бе оправдана по първоначално повдигнатото ѝ
обвинение по
чл. 343, ал. 3, б. Б, пр. 1 от НК.
Както
вече се отбеляза, при така установената фактическа обстановка по делото съдът
прие, че подс. Д.Т. е осъществила както от обективна, така и от субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343, ал.1, б.В, вр.
чл.342, ал.1 от НК - за това, че на 09.05.2017 г. на път III-375 в отсечката от пътя между гр. Пловдив и с.
Кадиево, обл. Пловдив, при управляване на моторно превозно средство – товарен
автомобил „БМВ“ с рег. № РВ 9819 КР – е нарушила правилата за движение, а
именно - чл. 20, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост е
причинила смъртта на М. Х.Н., ЕГН **********.
От
обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи
безопасността на транспорта. Изпълнителното деяние е извършено чрез действия -
чрез тях подсъдимата е нарушила посочените разпоредби от ЗДвП, а именно тези на чл. 20, ал.1 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като се посочи и по какъв начин е станало това.
Налице
са всички обективни съставомерни признаци на престъплението, а именно -
противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за движение, тези нарушения са в пряка причинна връзка с
ПТП и увреждането на пострадалия, който е починал в резултат на множеството и
тежки травми, които е получил при удара.
Престъплението
е резултатно – причинена е смъртта на Н., като е налице пряка причинно –
следствена връзка между поведението на подсъдимата и настъпилия резултат,
установена и от заключението на съдебно – медицинската експертиза.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимата по непредпазливост, под формата на небрежност
/несъзнавана непредпазливост/ – същата не е предвиждала настъпването на
обществено опасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Относно наказанието:
Предвиденото в чл.
343, ал.1, б.в от НК наказание е лишаване от свобода
от две до шест години.
При
определяне на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на
деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Деянието според настоящия
състав е с висока степен на обществена опасност с оглед прекомерното
разпространение /като брой загинали/ на този вид общоопасни престъпления за
съдебния район и цялата страна, които са резултат именно от управлението на МПС
в нарушение на изискванията на ЗДвП и Правилника за неговото приложение. Касае
се за деяние, при което е причинена смъртта на човек.
Самата подсъдима е личност с
ниска степен на обществена опасност – не е осъждана, няма данни за криминални
прояви, добри характеристични данни, социално интегрирана, била е и трудово
ангажирана, грижи се за децата си, които съдът отчете и като смекчаващи вината обстоятелства. Като такова
обстоятелство следва да се приеме конкретната форма на вината – небрежност,
която обуславя и по – леко наказание в сравнение с непредпазливите деяния,
извършени при самонадеяност. Като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха
множеството установени нарушения на правилата за движение по пътищата,
допуснати от подсъдимата. Следва да се отчете и демонстрираното поведение към
неспазване на същите разпоредби, макар и след извършване на деянието. Това поведение
има значение за осъществяване на една от целите на наказанието – превенцията –
както лична, така и генерална.
В конкретния
случай не може да се приеме, че при наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
и най – лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко с оглед
обществената опасност на деянието и дееца, като не са налице предпоставките за
налагане на наказание при условията на чл.55 от НК.
Според настоящия
състав, най – справедливо е наказанието да се определи при превес на
смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, в размер на три години
лишаване от свобода. Същото е съобразено с високата обществена опасност на
деянието, но ниската такава на дееца.
На основание чл.
343г във връзка с чл.
343, ал.1, б.В, вр. чл.342, ал.1, във
вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК подс. Т. бе лишена от право да управлява МПС за
срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, като на
основание чл. 59, ал. 4 от НК се приспадна времето от 13.11.2018 г. до влизане
на присъдата в сила, през което е била лишена от това право по реда на чл. 69а,
ал. 1 от НПК.
За да определи този размер на кумулативното
наказание, съдът отчете демонстрираното от подсъдимата последователно и
тенденциозно поведение, свързано с незачитане на правилата за движение по
пътищата. Отчетоха се отбелязаните нарушения в справката за нарушител от
региона, а и констатираното след отнемане на СУМПС във връзка с настоящето
производство ново управление на МПС, в разрез с действащите правила и норми.
Обяснението, което се дава, е, че обича да шофира, като именно това я е
мотивирало, въпреки че е лишена от упражняване на правото, като не се твърдят
каквито и да е сериозни причини за допускане на неправомерното поведение. Това
наказание се налага заедно с наказание лишаване от свобода, като не може да
бъде в по – нисък размер от него съгласно нормата на чл. 49, ал.2 от НК и
трайно установената съдебна практика, а същевременно не може и да го надвишава
с повече от три години. С оглед индивидуалната превенция – поправяне и
превъзпитание на подсъдимата, това наказание се определи над средния предвиден
от закона размер, а именно надвишава наказанието лишаване от свобода с две
години.
По
отношение начина на изтърпяване на наложеното на подсъдимата Т. наказание
лишаване от свобода: съдът взе предвид, че се касае за лице, което е социално
интегрирано, с добри характеристични данни, както и, че се касае за поведение,
довело до един изключително тежък резултат. Според настоящия състав за
осъществяване целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да се въздейства
предупредително – възпиращо и възпитателно – не е необходимо подсъдимата да
изтърпи реално наложеното ѝ наказание. Освен това са налице и кумулативно
предвидените предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК -
липсата на предишни осъждания на подсъдимата, както и това, че наложеното
наказание е в допустим от тази норма размер. По тези съображения изпълнението на наложеното на
подсъдимата Т. наказание от три години лишаване от свобода се отложи с
изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.
Веществените
доказателства по делото попадат под различен режим. Товарен автомобил „БМВ“ с
рег. № *** е ползван от подсъдимата, не се установи друго лице да има претенции
към него, като се постанови да се
върне на Т. след влизане на
присъдата в сила.
Вещественото
доказателство - лек автомобил „Фиат
Брава“ с рег. № ***, намиращ се на съхранение в РУ на МВР - С., собственост на
пострадалия М. Н., се постанови да се върне
на наследниците му след влизане в сила на присъдата.
За
част от веществените доказателства - гума с джанта и част от окачване, външна
ламарина от предна лява врата, преден ляв калник, вътрешна част от предна лява
врата, преден ляв калник, сив на цвят, гума „Бриджстоун“ и външна ламарина от
задна лява врата, също намиращи се на съхранение в РУ на МВР – С., се прие, че
са вещи без стойност и се постанови да се унищожат след влизане на присъдата в
сила.
Веществените доказателства, приложени по
делото - оптичен диск от РЦ 112 –
Кърджали и оптичен диск от охранителна камера – се постанови да останат приложени по делото след влизане на
присъдата в сила.
С оглед постановената осъдителна присъда
и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата бе осъдена да заплати по сметка
на ОД на МВР Пловдив сумата от 2775.89 лева разноски по делото, направени в
хода на досъдебното производство, а в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Окръжен съд – Пловдив, сумата от 389.63 лева направени разноски –
изплатени възнаграждения на експертите и разноски на свидетел за явяване в
съдебно заседание.
Разноски са поискани от частните
обвинители, дължат се при поискване съобразно нормата на чл.189, ал.3 от НПК,
но, според цитирания текст, следва да се заплатят направените такива. По делото
са налице доказателства за платени от всеки от частните обвинители М.Н. и Х.Н.
по 400 лв. в хода на досъдебното производство за възнаграждение на
поверениците. Ето защо подсъдимата бе осъдена да заплати на всеки от тях
направените разноски.
Причините
за извършване на престъпленията са незачитане на законовите разпоредби и
установения в страната правов ред, в частност - правилата за движение по
пътищата.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: /П/