Определение по дело №9891/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3623
Дата: 21 март 2023 г. (в сила от 21 март 2023 г.)
Съдия: Валентина Ангелова
Дело: 20221100509891
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3623
гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова

Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно частно
гражданско дело № 20221100509891 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. В. Н., срещу Определение от 19.08.2022 г.
на съдия по вписванията, с което бил постановен отказ за заличаване на възбрани. В
жалбата се излагат и подробно мотивират оплаквания, че обжалвания отказ е
неправилен и незаконосъобразен, като се позовава на съдебна практика, която
представя. Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалвания отказ и
укаже на Служба по вписванията да извърши исканото вписване. Претендира
сторените деловодни разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството, в което е постановено обжалваното определение, било
образувано по заявление, с вх. № 62184/19.08.2022 г., по описа на Агенция по
вписванията, с което Н. В. Н. поискал да се заличи възбрани, вписани в Служба по
вписване, гр. София с вх. рег. № 36664 от 24.06.2015 г., том, 10, акт № 295, наложена
от ЧСИ № 851; вх. рег. 6531/12.12.2016 г., том 3, акт 23, наложена от ЧСИ № 783; вх.
рег. № 81153/19.12.2016 г., том 22, акт 44, наложена от ЧСИ № 783 и вх. рег. №
55558/23.08.2018 г., том 15, акт 185, наложена от ЧСИ № 790. Със заявлението си
представил доказателства за платена такса от 10 лева в полза на АВ, копие от вписано
постановление за възлагане, копие от вписана възбрана, копие от определение на ВКС.
С обжалваното определение, съдията по вписванията отказал да разпореди
заличаване на възбраните по искане с вх. 62184/19.08.2022 г.
1
Като основание за постановения отказ се сочи, че представеното заявление не е
акт, от категорията на подлежащите на заличаване. Позовал се на разпоредбите на чл.
31, ал. 1 и 2 от ПВ, съгласно които вписването на възбрани се заличава по писмено
искане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или
пред което е представена гаранцията или обезпечението, а когато гаранцията или
обезпечението не са послужили, заличаването на възбраната става по искане на
заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното
учреждение, че вписването може да се заличи. Приел, че в процесния случай,
заявителят не бил представил акт, който съдията по вписванията да подреди в книга
„заличавания“ ПВ, като следвало да се представи постановление за вдигане на
възбраната от съответния ЧСИ, който акт се подрежда от съдията по вписванията в
книгата, съгласно ПВ.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което същата е допустима с оглед разпоредбата на
чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното :
Съгласно чл. 2 от Правилника за вписванията, вписване, отбелязване и
заличаване се допуска само за случаите, които са изрично предвидени в законите.
Възбраната на недвижим имот, спрямо който е насочено изпълнението се вписва
съгласно чл. 26 от Правилника за вписванията, по искане на съдия-изпълнителя или на
финансовия служител, който извършва публичната продан, с писма в два еднакви
екземпляра, съдържащи освен данните в точки "а" - "в" на чл. 24, още и номера на
изпълнителното дело и датата на изпълнителния лист и от кой съд е издаден. Съгласно
чл. 31 от Правилника за вписванията, вписването на възбраните се заличава по
„писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило
възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението“ или "по
искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от
надлежното учреждение, че вписването може да се заличи". Съответно, редът и
условията за заличаване на възбраните е уредено в императивната норми на чл. 31 и ,
като съгласно чл. 32 от ПВ Заличаването се извършва чрез нанасяне в партидната
книга с указание на основанието, по което то е станало, и кога е направено. За
извършеното заличаване съдията по вписванията прави отбелязване отстрани на
вписания акт, като посочва входящия номер на молбата за заличаване, а съгласно чл.
33, б. „п“ от ПВ службите по вписванията водят книга, която се образува от
подреждането молбите за заличаване на ипотеки и възбрани и констативни протоколи.
Също така, съгласно разясненията, дадени с мотивите към т. 3 Тълкувателно решение
№ 1 от 10.07.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС след влизане
в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият
2
собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска
заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не
брани права. Релевирани са съображения, че заличаването на възбраната има обратно
действие-все едно, че никога не е била вписвана, поради което след като бъде заличена,
заинтересованите лица няма да могат да се позоват на защитното действие на чл. 452,
453 и 496, ал. 2, предложение ІІ от ГПК, тъй като вписана възбрана вече няма. Затова с
посоченото тълкувателно решение е прието, че има хипотези, при които възбраната
продължава да брани права, включително и на лицето, придобило имота с влязло в
сила постановление за възлагане при извършването на публичната продан, поради
което не следва да бъде заличавана в тези случаи.
След постановяване на горното тълкувателно решение, с изричната разпоредба
на чл. 433, ал. 4 от ГПК законодателят изрично урежда въпроса, като приема, че
вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имущества,
продадени в хода на изпълнителното производство има действие занапред, като по
този начин отрича възможността заличаването на възбраната да има обратно действие,
а се запазва действието им в периода от тяхното вписване до тяхното заличаване. По
този начин се запазва поредността на вписванията и противопоставимостта на правата,
произтичащи от по-рано вписани актове.
Целта на възбраната е да запази възбранения имот от изменение, повреждане и
унищожаване, както и от разпоредителни сделки, с цел изнасянето му на публична
продан и осребряването му за удовлетворяване на кредиторите от цената му. Тази цел
се постига с приключване на публичната продан на възбранения имот, влизане в сила
на възлагателното постановление и заплащането на цената или част от нея на
взискателя, респективно разпределението й между взискателите. Новата разпоредба на
чл. 433, ал. 4 от ГПК е гаранция, че действието на възбраната ще се запази за целия
период на вписването й, независимо от последващото й заличаване. Запазването на
действието на възбраната след провеждане на публичната продан не е оправдано, тъй
като тя вече е изпълнила функциите си. При настъпване на нови факти (като например
последващо придобиване на същият имот от длъжника или прогласяване на
нищожност на публичната продан по реда на чл. 496, ал. 3 от ГПК), кредиторът има
възможност да впише нова възбрана или да предприеме други действия за защита на
правата си. В този смисъл, представеното от жалбоподателя влязло в сила
постановление за възлагане се явява актът на съдебния изпълнител, удостоверяващ, че
вписването може да се заличи.
Следователно, при искане за заличаване на вписването на възбраната
изискванията на чл. 31 от ПВ ще са удовлетворени и в случая, когато заявлението за
това е подадено от купувача на възбранения имот, придобил го в резултат на проведена
публична продан с влязло в сила постановление за възлагането му, като последното е
3
представено към заявлението, какъвто е и процесният случай. Предвид това, е
несъмнено, че нуждата от възбраната е отпаднала, като същата следва да бъде
заличена, като се направят необходимите отбелязвания и заявлението за заличаването й
се подреди в книгата по чл. 33, б. „п“ от ПВ. В този смисъл съдията по вписванията
няма право да поставя допълнително изискване за представяне на друг акт, въз основа
на който да се извърши заличаването на възбраната, тъй като нормативната уредба и
задължителната съдебна практика по прилагането й не предвижда като условие за
извършване на вписването наличието им.
Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваният отказ на съдията по
вписванията се явява незаконосъобразен, като същият следва да бъде отменен, като се
уважи молбата за заличаване на вписването на възбраната и делото се върне на съдията
по вписванията за фактическото извършване на действията по заличаването.
По разноските:
Частният жалбоподател е направил искане за присъждане на деловодни разноски
по делото, като е представил доказателства да е сторил такива в размер на 15 лева
държавна такса по подаване на настоящата частна жалба. Не е представил списък на
същите. Независимо от уважаване на жалбата, настоящият съдебен състав, предвид
характера на производството намира, че такива не му се следват, поради което
претенцията му като неоснователна следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Софийски градски съд
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1316/09.06.2021 г., постановено от Делян Кръстанов,
съдия по вписванията при СРС, по молба, вх. № 62184/19.08.2022 г. по входящия
регистър на Службата по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано
заличаването на възбрана.
Да се извърши заличаване на вписани възбрани, вписани в Служба по вписване,
гр. София с вх. рег. № 36664 от 24.06.2015 г., том, 10, акт № 295, наложена от ЧСИ №
851; вх. рег. 6531/12.12.2016 г., том 3, акт 23, наложена от ЧСИ № 783; вх. рег. №
81153/19.12.2016 г., том 22, акт 44, наложена от ЧСИ № 783 и вх. рег. №
55558/23.08.2018 г., том 15, акт 185, наложена от ЧСИ № 790, върху следния недвижим
имот – ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 32216.2340.114, с адрес на
поземления имот село Иваняне, район Банкя, с площ 900 кв. м., с предназначение на
територията земеделска, начин на трайно ползване – нива, стар идентификатор
32216.2340.3, при съседи по кадастрална карта – поземлен имот с идентификатор
32216.2340.50; поземлен имот с идентификатор 32216.2340.46, поземлен имот с
4
идентификатор 32216.2340.105, поземлен имот с идентификатор 32216.2340.103,
поземлен имот с идентификатор 32216.2340.115 и поземлен имот с идентификатор
32216.2340.113.
УКАЗВА на съдията по вписванията при Софийски районен съд да предприеме
необходимите действия за заличаване на посочените възбрани по заявление, подадено
от частния жалбоподател, с вх. № 62184/19.08.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията на частния
жалбоподател Н. В. Н. за присъждане на сторените в настоящото производство
деловодни разноски.
ПРЕПИС от настоящето определение да се изпрати на Служба по вписванията
при Софийски районен съд за сведение и изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5