№ 276
гр. Стара Загора, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20225501000306 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №492/06.06.22 г. по гр.д. №3295/21 г. по описа на
Районен съд-С.З.,с което се отхвърля като неоснователен предявения от „А.“
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., район ***, иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Е.“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., бул. ***, че му дължи
сумата от 1100 лева за неустойки за предсрочно прекратяване на договор
М5800463 с № *********/29.09.2017 г., с приложение № 1/29.09.2017 г. към
него и допълнително приложение от 11.11.2017 г., начислени по сметки №№
**********/25.01.2019 г., № **********/25.01.2019 г., №
**********/25.01.2019 г., № **********/25.01.2019 г., №
**********/25.01.2019 г., № **********/25.01.2019 г., №
**********/25.01.2019 г., № **********/25.01.2019 г., и №
**********/25.01.2019 г., и законна лихва върху тази сума от 12.04.2021 г. до
изплащането й, за което парично задължение е издадена заповед №
91/15.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 1666 по описа за 2021 г. на С. районен съд, както и искането на „А.“
ЕАД за присъждане на сторените по настоящото дело разноски.
1
Въззивникът „А.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., район *** в депозираната въззивна жалба излага съображения относно
незаконосъобразността на обжалваното решение. Моли решението на
районния съд да бъде отменено и да се постанови друго по същество на
спора,с което да се уважи предявения иск.Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемият „Е.“ ЕООД, с ЕИК *** чрез процесуалния си представител
взема становище,че решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намира за установено следното:
Жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на въззивно обжалване е постановеното решение на РС-С.З. по
предявен иск по с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът е подал на 12.02.2021 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за процесните неустойки в общ
размер от 1340 лв. Образувано е ч.гр.д. № 1666/2021 г. на СтРС, по което е
издадена заповед по чл. 410 ГПК .
На 29.09.2017 г. страните са сключили в писмена форма договор №
*********. Налице е и приложение № 1 към този договор, за срок от 24
месеца .Ищецът се задължил за същия срок да предоставя на ответника
електронни съобщителни услуги при условията на договора, приложенията и
общите му условия, а ответникът се задължил да му ги заплаща ежемесечно,
заедно с дължимата месечна абонаментна такса за избраните тарифни
планове, съгласно издадена му от ищеца фактура, в срок до 15 дни от
издаването й, независимо от това дали е получил същата. В чл. 8.3.1 от това
приложение към този договор страните уговорили, че в случай, че абонатът
наруши задълженията си, произтичащи от същото, договора или общите му
условия, в това число, ако по негово искане или вина достъпът до мрежата
бъде спрян или договорът по отношение на услугите в това приложение, бъде
прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право
да получи неустойка в размер, както на всички стандартни месечни
абонаментни такси на пакета (без отстъпка), дължими до изтичане на
определения срок на ползване, така и стойността на крайните устройства,
2
получени от абоната като отстъпка от цената, дължима за предоставените
услуги, съгласно т. 5.5, а в чл. 8.3.2 от същото приложение към този договор
страните уговорили, че в случай, че при прекратяване на договора по
отношение на услугите в това приложение или в останалите случаи,
определени в общите условия, което и да е оборудване, предоставено за
ползване от оператора на абоната, бъде върнато от последния в неизправно
състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната
обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащият
му ценоразпис.
На 11.11.2017 г. страните подписват и допълнително приложение № 1 към
договора, за активиране и условия за ползване на допълнителен ТВ пакет към
услугата телевизия.
В чл. 54.12 от общите му условия е уговорено, че се счита едностранно
прекратен от ищеца договора в случай, че забавата на плащането на дължими
суми от абоната/потребител е продължила повече от 124 дни.
От представените по делото от ищеца и неоспорени от ответника шест
фактури №№ *********/12.12.2018 г., № *********/12.10.2018 г., №
*********/12.09.2018 г., № *********/13.08.2018 г., № *********/13.11.2018
г., № *********/14.01.2019 г., се установява, че в изпълнение на този договор
ищецът е предоставил на ответника в периода от 09.08.2018 г. до 08.01.2019 г.
уговорените в приложенията към договора им електронни съобщителни
услуги на обща стойност 819.69 лева с ДДС.
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-
икономическа експертиза,като относно анализа на експертните изводи
настоящата инстанция препраща към мотивите на районния съд на осн.чл.272
ГПК.
Установява се още, че на 25.01.2019 г., ищецът автоматично, на основание
чл. 54.12 от ОУ на договора, е развалил предсрочно, поради виновното
неплащане от ответника, сключеният между тях договор. На същата дата
25.01.2019 г. са станали дължими процесните неустойки.
Настоящият съдебен състав приема,че неустоечни клаузи са нищожни,
поради противоречието им с добрите нрави.
Допустимо е уговарянето на неустойка за вредите от развалянето, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
3
функции. В противен случай клаузата за неустойка е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора. Предвид чл.
88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, при разваляне на договора кредиторът има право на
обезщетение за вредите от неизпълнението, но не и от развалянето му.
Следва обоснования извод ,че предявеният иск е неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли.Първоинстанционното решение следва да се
потвърди като в полза на въззиваемия се присъдят сторените по делото
разноски.
Водим от горните мотиви,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №№492/06.06.22 г. по гр.д. №3295/21 г. по
описа на Районен съд-С.З..
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., район *** да заплати на „Е.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. С.З., бул. *** сумата от 300 лв.–разноски в настоящото
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4