№ 2071
гр. Варна, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100501084 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 11738/18.05.2022 г. от ОП „К за д.х.“, ЕИК
........., чрез гл. юрк. Светлана Цанева, с адрес гр. Варна, бул. „М .Л.“ № 11, срещу Решение
№ 652/14.03.2022 г., постановено по гр. дело № 15006/2021 г. по описа на ВРС, 49 състав, с
което въззивното дружество е осъдено да заплати на М. П. М., ЕГН **********, гр. Варна,
кв. „Ч.”, бл. 11, вх. Б, ет.1, ап. 20, сумата 4840,36 лв., представляваща обезщетение по чл.
222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на завеждане
на исковата молба в съда- 15.10.2021 г., до окончателното изплащане, както и сумата от
100,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ
за периода от 30.07.2021 г. до 13.10.2021 г., на основание чл.86 ЗЗД и ОП е осъдено да
заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 243,61 лв. и разноски в полза на М.
П. М. в размер на 720.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В жалбата е изразено становище за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на постановеното решение. Неправилно съдът е приел, че е налице
хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ и прехвърляне на дейността на едно предприятие в
другото, включително прехвърляне на материалните активи, като е приел, че са налице
предпоставките за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Изискването на закона,
за непрекъснат трудов стаж за възникване на правото по чл. 222, ал. 3 от КТ, означава
работникът или служителят да е работил при същия работодател и придобил при този
работодател 10 години трудов стаж преди прекратяване на трудовото правоотношение, без
да е необходимо той да е бил непрекъснат. Още в отговора на исковата молба е наведено , че
не е спорно обстоятелството, че се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. Спори се
относно размера. ВРС не е съобразил в решението приложението на чл. 1, ал. 1 от ПМС №
31/1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ, като
е допуснал нарушение на материалния закон. Допуснал е нарушение на материалния закон,
като е приел, че е налице универсално правоприемство между „ССД" ЕАД /предходния
работодател на ищцата/ и ОП „КДХ" при Община Варна /работодателят, при който е
възникнало правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ/. Трудовото правоотношение между
„ССД“ ИАД и ищцата е било прекратено на 01.02.2013г. Възникнало е ново трудово
1
правоотношение с ОП „КХД“ при Община Варна, считано от 01.02.2013г. ПМС №
31/11.02.19994г. се отнася само до учрежденията и звената на бюджетна издръжка и
стопанските и търговски предприятия само с държавно участие. Не е взето под внимание и
обстоятелството, че по силата на приетото Решение № 577-9/ Пр. № 10 от заседание,
проведено на 26,27.07.2012г. на ОбС Варна, на основание чл. 154, ал. 1, т. 2 от ТЗ е
прекратил чрез ликвидация Търговско дружество „Стопанска и спомагателна дейност".
Твърди, че ищцата не е имала един и същ работодател и по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ
и не е налице универсално правоприемство по смисъла на чл. 123 от КТ. Общинското
предприятие е структурна единица на Общината която не разполага със самостоятелност и
правосубектност, за разлика от ТД.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна М. П. М.,
чрез адв. Р.Ж., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира
разноски за двете инстанции.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 от ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите
необходими приложения.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 11738/18.05.2022 г. от ОП К
за д.х., ЕИК ........., чрез гл. юрк. Светлана Цанева, с адрес гр. Варна, бул. „ М .Л.“ № 11,
срещу Решение
№ 652/14.03.2022 г., постановено по гр. дело № 15006/2021 г. по описа на ВРС, 49 състав, с
което въззивното дружество е осъдено да заплати на М. П. М., ЕГН **********, гр. Варна,
кв. „Ч.”, бл. 11, вх. Б, ет.1, ап. 20, сумата 4840,36 лв., представляваща обезщетение по чл.
222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на завеждане
на исковата молба в съда- 15.10.2021 г., до окончателното изплащане, както и сумата от
100,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ
за периода от 30.07.2021 г. до 13.10.2021 г., на основание чл.86 ЗЗД и ОП е осъдено да
заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 243,61 лв. и разноски в полза на М.
П. М. в размер на 720.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 1084/2022 г. на ВОС за 21.06.2022 г. от 14:00
ч., за която дата и час да се призоват страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2