Р Е Ш Е Н И Е
№ 793
град Пловдив, 04.05.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно
дело № 327 по описа за 2022 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на Ф.Л.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, ап.27, против Решение № 2153-15-15/18.01.2022
г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалба на Д. против
Разпореждане № ********** /Протокол № N01429 от 05.11.2021 г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.
Жалбоподателят в жалбата си до съда, както и в съдебно
заседание лично, моли за отмяна на решението, в частта му относно приетата
начална дата на инвалидизация. На следващо място жалбоподателката оспорва така
определения размер на отпуснатата и пенсия.
Ответникът – Директор
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. С., изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
процесуален срок налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
С Експертно решение /ЕР/ № 1852/066/27.05.2021 г. на
ТЕЛК към "УМБАЛ Пловдив" АД на Ф.Д. е определен 50 % ТНР /вид и
степен на увреждане, в което е определена дата на инвалидизиране от 28.05.2009
г. С ЕР № 2244/077/11.06.2021 г. на ТЕЛК към "УМБАЛ Пловдив" АД е
уточнен срок на инвалидността до 01.05.2024 г.
Със заявление
вх. № 2112-15-1045/09.07.2021 г. Ф.Д. е направила искане за отпускане на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, aл. 1 от КСО.
Към заявлението са приложени Трудова книжка /ТК/ № 0047/12.10.1979 г.; ТК №
1/19.04.1999 г; ТК без номер и дата на издаване; удостоверение за раждане и ЕР
на ТЕЛК към "УМБАЛ Пловдив" АД № 1852 от 066/ 27.05.2021 г. и № 2244
от 077/11.06.2021 г.
При преглед на представените
със заявлението документи и данните от регистъра на осигурените лица на лицето
е зачетен общ осигурителен стаж в периода от 04.10.1979 г. до 30.06.2019 г. с
прекъсване - 25 г. 03 м. и 04 дни.
Въз основа на
събраните по преписката по заявлението на Д. доказателства за осигурителен
доход и инвалидизиране, с Разпореждане на ръководителя на ПО при ТП на НОИ
Пловдив № **********/ Протокол № N01429/05.11.2021 г. на жалбоподателката била
отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от
20.04.2021 г. Със същото разпореждане е зачетен осигурителен стаж - 20 години,
10 месеца и 19 дни - до датата на инвалидизиране, а именно до 28.05.2009 г. и
04 години, 04 месеца и 15 дни осигурителен стаж след датата на инвалидизиране.
Недоволна от така постановеното
разпореждане Ф.Д. го обжалвала пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, като в
жалбата си изложила съображения, че според нея неправилно е определен размера
на отпуснатата ѝ пенсия, както и че неправилно е определена датата ѝ
на инвалидизиране. По жалбата, Директорът
на ТП на НОИ се произнесъл с обжалваното по настоящото дело решение № 2153-15-15
от 18.01.2022 г., с което отхвърлил жалбата срещу разпореждането на
ръководителя на пенсионното осигуряване като неоснователна.
При
така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, б. "а"
от КСО и в предвидената в закона форма, като съдържа правните и фактически
основания за издаването му. При издаването на обжалваното решение не е
допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и решението е
постановено в съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 72 от КСО,
пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена
работоспособност, а според разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО, правото на
пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. Моментът или
началната дата, от която се отпускат пенсиите се определя съобразно с предвиденото
в нормата на чл. 94 от КСО и съвпада с датата на придобиване на правото, когато
заявлението с необходимите документи за отпускането на пенсията са подадени в
2-месечен срок от тази дата.
Специалната разпоредба на чл. 94, ал. 3
от КСО, относима само към пенсиите за инвалидност, предвижда, че извън случаите
по ал. 1 на чл. 94 от КСО, пенсията за инвалидност се отпуска от датата на
подаване от лицето на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на
инвалидизиране, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на
НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК или НЕЛК
по отношение на правоимащото лице.
Инвалидизирането като правнорелевантен
факт се установява и удостоверява с ЕР на компетентния орган по медицинската
експертиза на работоспособността и не настъпва по силата на закона.
Следователно, за да е налице възможност изобщо дадено лице да упражни надлежно
правото си на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е необходимо да е
налице влязло в сила експертно решение, в което да е определена датата на
инвалидизирането му, относима съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО, към момента на
пораждане на правото на пенсия за инвалидност. Именно поради това са предвидени
и различни хипотези при определяне началната дата на отпускане на пенсията в
нормата на чл. 94 от КСО, защото е възможно датата на инвалидизация,
удостоверена по предвидения за това ред с ЕР на ТЕЛК /НЕЛК/ да предхожда
значително неговото влизане в сила.
Следва да се има предвид, на първо
място, че нормата на чл. 94, ал. 3 от КСО се прилага само за пенсиите за
инвалидност, когато не са налице случаите на чл. 94, ал. 1 от КСО, тоест,
когато поради каквато и да било причина е пропуснат двумесечният срок по ал. 1.
Прилагането на тази по-благоприятна начална дата на изплащане на пенсията е
обвързано от разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, както със срок на депозиране
документите пред ТП на НОИ, така и с конкретно ограничение, свързано датата на
инвалидизиране. В случая, Д. е подала документи за отпускане на пенсия в
рамките на двумесечния срок от датата на инвалидизирането.
Законът в нормата на чл. 94, ал. 3 от КСО
обаче, поставя ограничение, свързано с датата на инвалидизиране, като посочва,
че пенсията за инвалидност се отпуска от датата на подаване на
заявлението-декларация до ТЕЛК, при спазване на посочения едномесечен срок, но
не по-рано от датата на инвалидизиране. Следователно и дори и да са изпълнени
останалите елементи от посочената хипотеза на чл. 94, ал. 3 от КСО, то
най-ранната дата, от която в случая може да се отпусне пенсията е датата на
инвалидизиране, посочена в ЕР на ТЕЛК – 20.04.2021 г., която именно дата е
посочена като начална такава за изплащане на пенсията и в процесното
разпореждане за отпускането ѝ. Посоченото ограничение в нормата на чл.
94, ал. 3 от КСО е в съответствие с цитирания по-горе текст на разпоредбата на
чл. 73, ал. 1 от КСО, предвиждащ, че правото на пенсия за инвалидност се
поражда от момента на инвалидизирането. Следователно и напълно законосъобразен
ще бъде отказът да се отпусне пенсия от дата, която предхожда датата на
пораждане на правото на пенсия въобще, доколкото противното ще е в противоречие
с принципа по чл. 73, ал. 1 от КСО. В случая, правилно административният орган
е отчел факта, че Д. е депозирала заявлението си за отпускане на лична пенсия
за инвалидност в рамките на двумесечния срок от датата на придобиване на правото
на пенсия за инвалидност, поради което и правилно и при приложение на тази
по-благоприятна законова хипотеза, в сравнение с втората хипотеза на чл. 94,
ал. 1, пр. 2 от КСО, пенсията на Д. е била отпусната от датата на инвалидизация
20.04.2021 г.
В тази насока, ако Д. е била несъгласна
с определената в ЕР на ТЕЛК дата на инвалидизация, то същата е имала
възможността да обжалва това ЕР на ТЕЛК в предвидения за това срок, нещо, което
тя не е сторила. При това положение и предвид влизането в сила на това ЕР на
ТЕЛК, за пенсионните органи не е съществувала друга възможност освен, като
приложат закона съобразно с конкретните обстоятелства, съобразно с точно
приложения чл. 94, ал. 1 от КСО, а и в конкретния случай и съобразно с чл. 94,
ал. 3 от КСО, следва да е началната дата, от която да се изплаща отпуснатата на
Д. пенсия за инвалидност поради общо заболяване. И това е така, доколкото
действително не е в правомощията на органите на ТП на НОИ да определят датата
на инвалидизирането, която се определя от органите на медицинската експертиза
на работоспособността, каквито са ТЕЛК и НЕЛК. Все в тази връзка не е и в
правомощията на съда в настоящото производство с предмет законосъобразността на
решение на Директора на ТП на НОИ по разпореждане за отпускане на пенсия, да
преценява дали правилно е определена датата на инвалидизиране на жалбоподателя,
при наличието на валидно и неоспорено от нея експертно решение на ТЕЛК.
На следващо място, съгласно разпоредбата
на чл. 75, ал. 1 от КСО размерът на пенсията за инвалидност поради общо
заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи
с процент 1.2 (до 25.12.2021 г.) за всяка година осигурителен стаж и
съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.
На основание чл. 75, ал. 2 от КСО,
когато към датата на инвалидизиране осигуреното лице е на възраст, по-ниска от
възрастта по чл. 68, ал. 1, разликата между възрастта му, но не по-рано от
навършване на 16 години и възрастта по чл. 68, ал. 1 се признава за стаж.
При определяне на пенсията, признатото
време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен
стаж се умножават с коефициент в зависимост от определената в експертното
решение трайно намалена работоспособност. В случая коефициентът е 0.5 предвид
чл. 75, ал. 2, т. 3 от КСО, а именно - за лицата с трайно намалена
работоспособност/ вид и степен на увреждане от 50 до 70.99 на сто.
С разпореждане № **********/Протокол №
N01429/05.11.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -
Пловдив на Ф.Д. са определени: -Проценти осигурителен стаж по реда на чл. 75,
ал.1 от КСО - 25г.3м. х 1.2% - 30.30% -Проценти
осигурителен стаж по реда на чл. 75, ал.2 от КСО - 08г.1м. х 1.2% - 9.7% Проценти
признат осигурителен стаж
в зависимост от
процента намалена работоспособност
9.7% х 0.5 = 4.85%.
Или общо проценти осигурителен стаж:
30.30% + 4.85% = 35.15%
На Д. е зачетен осигурителен стаж 25
години, 03 месеца и 04 дни и при
определяне размера на пенсията по реда на чл. 75, ал. 2 от КСО са прибавени още
08 години, 01 месец признат стаж.
Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 4,
т. 3 от КСО, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може
да бъде по нисък от: за лицата с трайно намалена работоспособност/ вид и степен
на увреждане от 50 до 70.99 на сто - 85 на сто от минималния размер по чл. 70,
ал. 12 от КСО.
Съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО
минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1
се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 10 от ЗБДОО от 01.01.2021 г. до 24.12.2021 г. минималният размер
на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО е 300.00 лв.
А 85% от тази сума е 255.00 лв.
В конкретния случай правилно и при
спазване на нормативната уредба е изчислен действителен размер на пенсията
съгласно чл. 75 от КСО - 250.00 лв., който на основание чл. 75, ал. 4 от КСО е
приравнен на минималния размер от 255.00 лв. към 20.04.2021 г. за съответния
процент трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане по
представеното експертно решение.
Ето защо и правилно е била отхвърлена с
обжалваното решение на Директор на ТП на НОИ жалбата на Ф.Д. против
Разпореждането за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване. Предвид изложеното и съдът намира, че жалбата срещу това решение следва
да отхвърли като неоснователна.
При посочения изход на
спора, в полза на ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска защита
следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Предвид горното, Административен
съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Л.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***,
ап.27, против Решение № 2153-15-15/18.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ
Пловдив, с което е отхвърлена жалба на Д. против Разпореждане № **********/Протокол
№ N01429 от 05.11.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ Пловдив.
ОСЪЖДА
Ф.Л.Д., с ЕГН **********,*** сумата в
размер на 100лв. /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: