Решение по дело №327/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 793
Дата: 4 май 2022 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20227180700327
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 793

 

град Пловдив, 04.05.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 327 по описа за 2022 година, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Делото е образувано по жалба на Ф.Л.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, ап.27, против Решение № 2153-15-15/18.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалба на Д. против Разпореждане № ********** /Протокол № N01429 от 05.11.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.

 Жалбоподателят в жалбата си до съда, както и в съдебно заседание лично, моли за отмяна на решението, в частта му относно приетата начална дата на инвалидизация. На следващо място жалбоподателката оспорва така определения размер на отпуснатата и пенсия.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. С., изразява становище за неоснователност на жалбата.

 Окръжна прокуратура - Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 Съдът, като прецени данните по административната преписка и представените от делото доказателства, намери следното:

 Подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

 С Експертно решение /ЕР/ № 1852/066/27.05.2021 г. на ТЕЛК към "УМБАЛ Пловдив" АД на Ф.Д. е определен 50 % ТНР /вид и степен на увреждане, в което е определена дата на инвалидизиране от 28.05.2009 г. С ЕР № 2244/077/11.06.2021 г. на ТЕЛК към "УМБАЛ Пловдив" АД е уточнен срок на инвалидността до 01.05.2024 г.

Със заявление вх. № 2112-15-1045/09.07.2021 г. Ф.Д. е направила искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, aл. 1 от КСО. Към заявлението са приложени Трудова книжка /ТК/ № 0047/12.10.1979 г.; ТК № 1/19.04.1999 г; ТК без номер и дата на издаване; удостоверение за раждане и ЕР на ТЕЛК към "УМБАЛ Пловдив" АД № 1852 от 066/ 27.05.2021 г. и № 2244 от 077/11.06.2021 г.

При преглед на представените със заявлението документи и данните от регистъра на осигурените лица на лицето е зачетен общ осигурителен стаж в периода от 04.10.1979 г. до 30.06.2019 г. с прекъсване - 25 г. 03 м. и 04 дни.

Въз основа на събраните по преписката по заявлението на Д. доказателства за осигурителен доход и инвалидизиране, с Разпореждане на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив № **********/ Протокол № N01429/05.11.2021 г. на жалбоподателката била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 20.04.2021 г. Със същото разпореждане е зачетен осигурителен стаж - 20 години, 10 месеца и 19 дни - до датата на инвалидизиране, а именно до 28.05.2009 г. и 04 години, 04 месеца и 15 дни осигурителен стаж след датата на инвалидизиране.

Недоволна от така постановеното разпореждане Ф.Д. го обжалвала пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, като в жалбата си изложила съображения, че според нея неправилно е определен размера на отпуснатата ѝ пенсия, както и че неправилно е определена датата ѝ на инвалидизиране.  По жалбата, Директорът на ТП на НОИ се произнесъл с обжалваното по настоящото дело решение № 2153-15-15 от 18.01.2022 г., с което отхвърлил жалбата срещу разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване като неоснователна.

При така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО и в предвидената в закона форма, като съдържа правните и фактически основания за издаването му. При издаването на обжалваното решение не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и решението е постановено в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 72 от КСО, пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, а според разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. Моментът или началната дата, от която се отпускат пенсиите се определя съобразно с предвиденото в нормата на чл. 94 от КСО и съвпада с датата на придобиване на правото, когато заявлението с необходимите документи за отпускането на пенсията са подадени в 2-месечен срок от тази дата.

Специалната разпоредба на чл. 94, ал. 3 от КСО, относима само към пенсиите за инвалидност, предвижда, че извън случаите по ал. 1 на чл. 94 от КСО, пенсията за инвалидност се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК или НЕЛК по отношение на правоимащото лице.

Инвалидизирането като правнорелевантен факт се установява и удостоверява с ЕР на компетентния орган по медицинската експертиза на работоспособността и не настъпва по силата на закона. Следователно, за да е налице възможност изобщо дадено лице да упражни надлежно правото си на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е необходимо да е налице влязло в сила експертно решение, в което да е определена датата на инвалидизирането му, относима съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО, към момента на пораждане на правото на пенсия за инвалидност. Именно поради това са предвидени и различни хипотези при определяне началната дата на отпускане на пенсията в нормата на чл. 94 от КСО, защото е възможно датата на инвалидизация, удостоверена по предвидения за това ред с ЕР на ТЕЛК /НЕЛК/ да предхожда значително неговото влизане в сила.

Следва да се има предвид, на първо място, че нормата на чл. 94, ал. 3 от КСО се прилага само за пенсиите за инвалидност, когато не са налице случаите на чл. 94, ал. 1 от КСО, тоест, когато поради каквато и да било причина е пропуснат двумесечният срок по ал. 1. Прилагането на тази по-благоприятна начална дата на изплащане на пенсията е обвързано от разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, както със срок на депозиране документите пред ТП на НОИ, така и с конкретно ограничение, свързано датата на инвалидизиране. В случая, Д. е подала документи за отпускане на пенсия в рамките на двумесечния срок от датата на инвалидизирането.

 Законът в нормата на чл. 94, ал. 3 от КСО обаче, поставя ограничение, свързано с датата на инвалидизиране, като посочва, че пенсията за инвалидност се отпуска от датата на подаване на заявлението-декларация до ТЕЛК, при спазване на посочения едномесечен срок, но не по-рано от датата на инвалидизиране. Следователно и дори и да са изпълнени останалите елементи от посочената хипотеза на чл. 94, ал. 3 от КСО, то най-ранната дата, от която в случая може да се отпусне пенсията е датата на инвалидизиране, посочена в ЕР на ТЕЛК – 20.04.2021 г., която именно дата е посочена като начална такава за изплащане на пенсията и в процесното разпореждане за отпускането ѝ. Посоченото ограничение в нормата на чл. 94, ал. 3 от КСО е в съответствие с цитирания по-горе текст на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО, предвиждащ, че правото на пенсия за инвалидност се поражда от момента на инвалидизирането. Следователно и напълно законосъобразен ще бъде отказът да се отпусне пенсия от дата, която предхожда датата на пораждане на правото на пенсия въобще, доколкото противното ще е в противоречие с принципа по чл. 73, ал. 1 от КСО. В случая, правилно административният орган е отчел факта, че Д. е депозирала заявлението си за отпускане на лична пенсия за инвалидност в рамките на двумесечния срок от датата на придобиване на правото на пенсия за инвалидност, поради което и правилно и при приложение на тази по-благоприятна законова хипотеза, в сравнение с втората хипотеза на чл. 94, ал. 1, пр. 2 от КСО, пенсията на Д. е била отпусната от датата на инвалидизация 20.04.2021 г.

В тази насока, ако Д. е била несъгласна с определената в ЕР на ТЕЛК дата на инвалидизация, то същата е имала възможността да обжалва това ЕР на ТЕЛК в предвидения за това срок, нещо, което тя не е сторила. При това положение и предвид влизането в сила на това ЕР на ТЕЛК, за пенсионните органи не е съществувала друга възможност освен, като приложат закона съобразно с конкретните обстоятелства, съобразно с точно приложения чл. 94, ал. 1 от КСО, а и в конкретния случай и съобразно с чл. 94, ал. 3 от КСО, следва да е началната дата, от която да се изплаща отпуснатата на Д. пенсия за инвалидност поради общо заболяване. И това е така, доколкото действително не е в правомощията на органите на ТП на НОИ да определят датата на инвалидизирането, която се определя от органите на медицинската експертиза на работоспособността, каквито са ТЕЛК и НЕЛК. Все в тази връзка не е и в правомощията на съда в настоящото производство с предмет законосъобразността на решение на Директора на ТП на НОИ по разпореждане за отпускане на пенсия, да преценява дали правилно е определена датата на инвалидизиране на жалбоподателя, при наличието на валидно и неоспорено от нея експертно решение на ТЕЛК.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от КСО размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1.2 (до 25.12.2021 г.) за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.

На основание чл. 75, ал. 2 от КСО, когато към датата на инвалидизиране осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1, разликата между възрастта му, но не по-рано от навършване на 16 години и възрастта по чл. 68, ал. 1 се признава за стаж.

При определяне на пенсията, признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж се умножават с коефициент в зависимост от определената в експертното решение трайно намалена работоспособност. В случая коефициентът е 0.5 предвид чл. 75, ал. 2, т. 3 от КСО, а именно - за лицата с трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане от 50 до 70.99 на сто.

С разпореждане № **********/Протокол № N01429/05.11.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на Ф.Д. са определени: -Проценти осигурителен стаж по реда на чл. 75, ал.1 от КСО - 25г.3м. х 1.2% - 30.30%  -Проценти осигурителен стаж по реда на чл. 75, ал.2 от КСО - 08г.1м. х 1.2% - 9.7%  Проценти  признат  осигурителен  стаж  в  зависимост  от  процента  намалена работоспособност 9.7% х 0.5 = 4.85%.

Или общо проценти осигурителен стаж: 30.30% + 4.85% = 35.15%

На Д. е зачетен осигурителен стаж 25 години,  03 месеца и 04 дни и при определяне размера на пенсията по реда на чл. 75, ал. 2 от КСО са прибавени още 08 години, 01 месец признат стаж.

Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 4, т. 3 от КСО, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по нисък от: за лицата с трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане от 50 до 70.99 на сто - 85 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12 от КСО.

Съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10 от ЗБДОО от 01.01.2021 г. до 24.12.2021 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО е 300.00 лв. А 85% от тази сума е 255.00 лв.

В конкретния случай правилно и при спазване на нормативната уредба е изчислен действителен размер на пенсията съгласно чл. 75 от КСО - 250.00 лв., който на основание чл. 75, ал. 4 от КСО е приравнен на минималния размер от 255.00 лв. към 20.04.2021 г. за съответния процент трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане по представеното експертно решение.

Ето защо и правилно е била отхвърлена с обжалваното решение на Директор на ТП на НОИ жалбата на Ф.Д. против Разпореждането за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Предвид изложеното и съдът намира, че жалбата срещу това решение следва да отхвърли като неоснователна.

При посочения изход на спора, в полза на ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

Предвид горното, Административен съд Пловдив, II отделение, десети състав,

 

                                              Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Л.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, ап.27, против Решение № 2153-15-15/18.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалба на Д. против Разпореждане № **********/Протокол № N01429 от 05.11.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив.

ОСЪЖДА Ф.Л.Д., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 100лв. /сто/ лева за  юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: