Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.12.2018
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на тринадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Мл. съдия БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 5674 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение от 19.01.2018 г., постановено по гр. д. № 7165/2017 г., Софийският
районен съд, ГО, 88-ми състав, е отхвърлил предявения от В.В.Г. срещу „Ч.Е.Б.“
АД иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, за признаване за установено, че
ответното дружество не дължи на ищцата сумата от 18,66 лв., представляваща
вземане за връщане на платена без основание лихва, начислена за периода от м.
януари до м. май и за м. юли и м. август през 2015 г. върху главница в размер
на 319,25 лв. по фактура № **********/26.07.2013 г. за доставена електроенергия
в електроснабден имот на адрес: гр. София, ул. *******, с клиентски №
300013932560, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.10.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. д. № 56113/2016 г. по
описа на СРС, 88-ми състав е издадена заповед от 24.10.2016 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. С оглед изхода на спора, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 325 лв. –
разноски в исковото производство.
В
законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от В.В.Г.,
чрез адв. Д.Д., в която се излагат оплаквания срещу правилността на
първоинстанционното решение, подкрепени с доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, необоснованост и неправилно прилагане на материалния
закон. Жалбоподателката счита, че от доказателствата по делото се установява,
че процесната сума от 18,66 лв. е платена на „Ч.Е.Б.“ АД именно от нея, и
доколкото е получена от ответното дружество без основание, същата следва да
ѝ бъде възстановена. Намира, че като не е уважил искането ѝ за
допускане на разпит на свидетел с оглед необходимостта от установяване
истинността на твърдението ѝ, че именно тя е лицето, което е извършило
плащането на процесната сума, първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване на възможността ѝ да
проведе доказване по отношение на обстоятелството, че именно тя е лицето,
извършило плащанията на процесната сума. Счита, че са налице всички
предпоставки за уважаване на исковата претенциа, като се противопоставя на доводите
за извършено прихващане на процеснта сума с последващи задължения за доставена
електроенергия, доколкото изявлението на
ответното дружество е изпратено до починалия съпруг на ищцата. В случай, че
правните последици на прихващането бъдат зачетени, счита, че с оглед
отговорността на ответното дружестви за разноски, следва да бъде съобразено
обстоятелството, че прихващенето е извършено едва след образуване на исковото
производство. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
В
срока за отговор на възивната жалба от „Ч.Е.Б.“ АД е постъпил такъв, в който се
излагат подробни съображяния в подкрепа правилността на първоинстанционното решение.
Въззиваемата страна счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че не
са налице предпоставките за уважаване на исковата претенцията, доколкото по
делото не се устанвоява активната материалноправна легитимация на ищцата да
получи платената без основание сума. Противопоставя се на възраженията на
въззивника за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с искането
му за събиране на гласни доказателствени средства, оставено без уважение от
първоинстанционния съд. Счита, че макар и процесната сума да е платена без
основание, същата е сторнирана и прихваната при условията на чл. 26, ал. 2 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД срещу съответна част от последващо задължение
на клиента за доставена електрическа енергия по фактура № *********/25.02.2017
г. Счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. В случай,
че жалбата бъде приета за основателна, въззиваемата страна се противопоставя на
искането на въззивника за присъждане на разноски като се позовава на извършена
от страна на последния злоупотреба с процесуални права, изразяваща се в предявяването
пред съда на част от вземане в по-голям размер с цел присъждането на разноски
по множество съдебни производства, всяко от които с предмет част от общото
вземане.
Софийски градски съд,
след като прецесни доказаталствата по делото и все предвид доводите на
страните, намира следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна,
разполагаща с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, с оглед на което същата е допустима. Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, което обуслава възможността за въззивната инстанция да
се произнесе по същество на спора.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема
следното:
На
11.08.2016 г. В.В.Г. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на парични вземания, произтичащи от платена без основание на „Ч.Е.Б.“
АД сума в размер на 18,66 лв., представляваща лихва, начислена за периода от м.
януари до м. май, както и за м. юли и м. август през 2015 г. върху главница в
размер на 319,25 лв. по фактура № **********/26.07.2013 г. за доставена
електроенергия в електроснабден имот на адрес: гр. София, ул. *******, с
клиентски № 300013932560, ведно със законната лихва върху нея, считано от
06.10.2016 г. до окончателното ѝ изплащане. Въз основа на така подаденото
заявление, по ч. гр. д. № 56113/2016 г. по описа на СРС, 88-ми състав е
издадена заповед от 24.10.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с която е постановено „Ч.Е.Б.“ АД да заплати на В.В.Г. сумата от 18,66
лв., представляваща недължимо платена лихва, начислена за периода от м. януари
до м. май, както и за м. юли и м. август през 2015 г. върху главница в размер
на 319,25 лв. по фактура № **********/26.07.2013 г. за доставена електроенергия
в електроснабден имот на адрес: гр. София, ул. *******, с клиентски №
300013932560, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.10.2016 г., до окончателното ѝ изплащане,
както и сумата от 325 лв. – направени разноски разноски за заповедното производство,
от които 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
След
подадено възражение за недължимост на посочените парични задължения от страна
на „Ч.Е.Б.“ АД, заявителката В.В.Г., в законоустановения срок, е предявила иск
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
установяване на вземанията, обективирани в издадената заповед за изпълнение.
За
да постанови обжалваното решение, с което предявеният от ищцата установителен
иск е оставен без уважение, първоинстанционният съд е приел за доказани
твърденията на ищцата, че в периода от 09.02.2015 г. до 07.09.2015 г. в полза
на „Ч.Е.Б.“ АД са извършени плащания, възлизащи в общ размер на сумата от 18,66
лв. Съдът е приел също така и че посочената сума е получена от ответното
дружество без основание поради несъществуване на вземанията във връзка, с които
са извършени плащанията, а именно – лихва, начислена за периода от м. януари до
м. май и за м. юли и м. август през 2015 г. върху вземане за главница в размер
на 319,25 лв. по фактура № **********/26.07.2013 г., признато за несъществуващо
с решение от 20.03.2014 г., постановено по гр. д. № 35623/2013 г. по описа н
СРС, 24-ти състав, влязло в сила на 17.04.2014 г. За да отхвърли претенцията на
ищцата за връщане на платената без основание сума първоинстанционният съд е
приел за недоказани твърденията на ищцата, че именно тя е лицето, което е
извършило плащанията, с оглед на което е счел, че същата не разполага с активна
материалноправна легитимация по заявената кондикционна претенция.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, предявен от
В.В.Г. срещу „Ч.Е.Б.“ АД, с който се иска да бъде признато за установено, че
ответното дружество дължи връщане на заплатената от ищцата сума в размер на
18,66 лв., представляваща недължимо платена лихва, начислена за периода от м.
януари до м. май, както и за м. юли и м. август през 2015 г. върху вземане за
главница в размер на 319,25 лв. по фактура № **********/26.07.2013 г.
С
решение от 20.03.2014 г., постановено по гр. д. № 35623/2013 г. по описа на
Софийски районен съд, 24-ти състав, по предявен от Г.Х.Г./съпруг на ищцата/ иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е било признато за установено, че същият
не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 319,25 лв., по фактура №
**********/26.07.2013 г., начислена след съставен констативен протокол
№1008747/23.07.2013год. след проверка на СТИ при установена грешка в отчитането
и съгласно ПИККЕ за периода от 25.03.2013 г. до 23.07.2013 г. по партида с
клиентски № 300013932560, аб. № **********, за електроснабден имот на адрес – гр.
София, ул. *******. Върху решението е удостоверено, че същото е влязло в сила
на 17.04.2014год.
Като
писмено доказателство по делото е представено удостоверение за наследници на Г.Х.Г.,
от което се установява, че същият е починал на 27.01.2016 г. като е оставил
трима наследници – съпруга – В.В.Г., и две дъщери – Л.Г.Х.и А.Г.Х..
По
делото са представени седем на брой разписки за извършени плащания, от които е
видно, че в периода от 09.02.2015 г. до 07.09.2015 г. в полза на „Ч.Е.Б.“ АД е
заплатена сума в общ размер от 18,66 лв., представляваща лихва, начислена за
периода от м. януари до м. май, както и за м. юли и м. август през 2015 г.
върху вземане за главница в размер на 319,25 лв. по фактура №
**********/26.07.2013 г. Вземанията за лихва, във връзка с които са извършени
процесните плащания, са установени със седем на брой фактури както следва –
фактура № 510030660714/26.01.2015 г. за сумата от 2,49 лв., представляваща
лихва за забава за м. януари 2015 г., фактура № 070082758130/27.02.2015 г. за
сумата от 2,75 лв., представляваща лихва за забава за м. февруари 2015 г.,
фактура № 570018173781/28.03.2015 г. за сумата от 2,75 лв., представляваща
лихва за забава за м. март 2015 г., фактура № 190084258293/30.04.2015 г. за
сумата от 2,84 лв., представляваща лихва за забава за м. април 2015 г., фактура
№ 820004348333/28.05.2015 г. за сумата от 2,49 лв., представляваща лихва за
забава за м. май 2015 г., фактура № 1800845355517/27.07.2015 г. за сумата от
2,67 лв. 2015 г., представляваща лихва за забава за м. юли 2015 г., и фактура №
030081194687/27.08.2015 г. за сумата от 2,67 лв., представляваща лихва за
забава за м. август 2015 г.
Представено
е писмо изх. № **********/22.03.2017 г. на „Ч.Е.Б.“ АД, изпратено до Г.Х.Г., в
което се съдържа изявление на ответника, че лихвите, начислени върху главницата
от 319,25 лв., установена с фактура № **********/26.07.2013 г., възлизащи в общ
размер от 113 лв., от които 110,52 лв. платени, са сторнирани, като платената
сума в размер на 110,52 лв. е отнесена за погасяване на съответната част от
задължение за главница за доставка на електрическа енергия в общ размер на
186,30 лв. по фактура № **********/25.02.2017 г., за което и издадено кредитно
известие № **********/13.03.2017 г.
С
протоколно определение от 25.10.2017 г. първоинстанционният съд е отделил като
безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството,
че платената в полза на „Ч.Е.Б.“ АД сума в размер на 18,66 лв. е била
сторнирана с кредитно известие № ********** от 13.03.2017 г. като част от
по-голямо задължение за доставена електроенергия, начислено по партида с
клиентски № 300013932560, установено с фактура № *********/25.02.2017 г.
Разпитаната
пред настоящата инстанция свидетелка А.Г.Х. – дъщеря на въззиницата В.В.Г.,
посочва, че заедно с майка ѝ, баща ѝ, преди да почине, и децата
ѝ живеят в едноетажна къща с два входа, находяща се в гр. София, ул.
„Справедливост“ № 11 А. Посочва, че имота е електроснабден, като за същия има
открити две партиди, едната от които на нейно име, а другата – на името на баща
ѝ. Твърди, че сметките за електроенергия били плащани от майка ѝ на
каса „Изипей“ в офиса, намиращ се на бул. „Адам Мицкевич“ или в този, намиращ
се в магазин „Фантастико“ в ж.к. „Надежда“. Свидетелката твърди, че винаги
придружавала майка си при плащане на сметките, като се е случвало баща ѝ
да ги вози до офиса. Посочва, че семейството живеело заедно, в общо
домакинство, като сметките за електроенергия били плащани със знанието и
съгласието на баща ѝ.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Наведените
от ищцата твърдения за това, че в периода от 09.02.2015 г. до 07.09.2015 г. е
извършила плащания в полза на ответното дружесто, възлизащи в общ размер на
сумата от 18,66 лв., представляваща недължимо
платена лихва, начислена за периода от м. януари до м. май и за м. юли и м.
август през 2015 г. върху главница в размер на 319,25 лв. по фактура № **********/26.07.2013
г., на които основава съдебно предявеното вземане за възстановяване на получената
без основание сума, сочат на елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД.
Основателността
на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД предполага
извършването на пряка престация от ищеца в полза на ответника при отсъствието
на правно основание за получаването ѝ.
Между
страните не се спори, а и се установява от предствените по делото седем на брой
разписки за извършени плащания, че в периода от 09.02.2015 г. до 07.09.2015 г.
на ответното дружество е платена сума в общ размер от 18,66 лв., представляваща
лихва за забава, начислена за периода от м. януари до м. май, както и за м. юли
и м. август през 2015 г. върху главница в размер на 319,25 лв. по фактура №
**********/26.07.2013 г. Обстоятелството, че процесните суми са платени именно
от ищцата се установява от показанията на разпитаната пред настоящата инстанция
свидетелка А.Г.Х., които съдът кредитира като достоверни, непротиворечиви и
съответстващи на останалия доказателствен материал, който извод се подкрепя и
от обстоятелството, че разписките, установяващи извършените плащания, се
намират във фактическата власт на ищцата.
След
като по делото се установява, че процесните плащания са извършени именно от
ищцата, който извод, при наличието на останалите предпоставки от фактическия
състав по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, би обусловил активната ѝ
материалноправна легитимация по претенцията, на следващо място при изследване
на въпроса за възникването на процесното кондикционно вземане се поставя
въпросът дали ответното дружество е разполагало с правно основание за
получаване на платените суми.
Между
страните не се спори, а и от представените по делото седем на брой разписки за
извършени плащания се установява, че процесните плащанията са извършени за
погасяване на задълженията по седем на брой фактури, в които са установени
задължения за заплащане на лихва в общ размер на 18,66 лв., начислена за периода
от м. януари до м. май, както и за м. юли и м. август през 2015 г. върху
главница в размер на 319,25 лв. по фактура № **********/26.07.2013 г.
Акцесорният
характер на лихвените задължения изключва възможността същите да съществуват
самостоятелно. Възникването на задължението за лихва предполага наличието на
главно задължение, във връзка с което акцесорното разкрива определена
зависимост. Отсъствието на главен дълг
изключва възникването на акцесорни спрямо него задължения за лихва.
С
решение от 20.03.2014 г., постановено по гр. д. № 35623/2013 г. по описа на
Софийски районен съд, 24-ти състав, по предявен от Г.Х.Г. иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК е било признато за установено, че същият не дължи
на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 319,25 лв., установена с фактура №
**********/26.07.2013 г., представляваща цена за доставена електроенергия,
начислена за периода от 25.03.2013 г. до 23.07.2013 г. по партида с клиентски №
300013932560, аб. № **********, за електроснабден имот на адрес – гр. София,
ул. *******. Посоченото решение,
влязло
в сила, считано от 17.04.2014 г., има действие и между страните в настоящото
производство на
основание чл. 298, ал. 2 ГПК, доколкото ищцата В.В.Г. е наследница на Г.Х.Г..
Установеното между страните по делото несъществуване на главното вземане за
сумата от 319,25 лв. налага извод за несъществуване на начислената върху него и
платена от ищцата лихва за забава, с оглед на което по делото се установява, че
ответното дружество е получило процесните плащания без основание. В резултат на
извършените без основание плащания в общ размер на сумата от 18,66 лв. за
ответника е възникнало задължението да върне получената сума на ищцата.
Между
страните по делото е безспорно обстоятелството, че платената в полза на „Ч.Е.Б.“
АД сума в размер на 18,66 лв. е била сторнирана от ответното дружество с кредитно
известие № ********** от 13.03.2017 г. като част от по-голямо задължение за
доставена електроенергия, начислено по партида с клиентски № 300013932560,
установено с фактура № *********/25.02.2017 г. На основание чл. 26, ал. 2 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД
тази сума, представляваща част от пълния размер на недължимо платената от
ищцата лихва за забава, възлизаща в размер на 110,52 лв., е приспадната срещу
съответна част от последващо задължение на клиента за доставена електрическа
енергия по фактура № *********/25.02.2017 г. в размер на 186,30 лв. Настъпилото
в случая погасяване на вземането на ищцата за връщане на платената без
основание сума чрез отнасянето ѝ от страна на ответното дружество за
погасяване на последващи задължения на клиента, налага извод за неоснователност
на предявения иск.
При съвпадане на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение по
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, предявен от ищцата В.В.Г. срещу „Ч.Е.Б.“ АД, като правилно следва да бъде
потвърдено.
С оглед крайния изход на делото
и предвид обстоятелството, че предявеният установителен иск се отхвърля поради настъпило
в хода на исковото производство погасяване на съдебно предявеното вземане, право
на разноски се поражда единствено в полза на въззивницата В.В.Г., която чрез
процесуалния си представител е отправила своевременно искане за присъждането
им, с представени към него доказателства за реалното им извършване. В.В.Г.
доказва да е извършила разноски за заповедното производство в размер на 325
лв., от които 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
Разноските, направени от нея пред първоинстанционната инстанция възлизат на
сумата от 325 лв., от които – 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатско
възнаграждение, като за водене на делото пред настоящата инстанция въззивницата
доказва разноски в размер на сумата от 425 лв., от които 25 лв. – държавна
такса и 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
По повод наведените от въззиваемия
доводи за извършена от страна на В.В.Г. злоупотреба с процесуални права,
настоящият съдебен състав намира, че макар и доказани, извършените от
въззивницата разноски не следва да ѝ бъдат присъдени в пълен размер. Съгласно
чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители
под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални
права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса
упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни
интереси на други, извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право,
поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган.
В процесния случай се установява,
че общият размер на платената без основание сума, фактурирана от ответното
дружество като лихва за забава върху главница в размер на 319,25 лв.,
установена с фактура № **********/26.07.2013 г., представляваща цена за
доставена електроенергия, начислена за периода от 25.03.2013 г. до 23.07.2013
г. по партида с клиентски № 300013932560, аб. № **********, за електроснабден
имот на адрес – гр. София, ул. *******, възлиза в размер на 110,52 лв.
Предявявайки само част от общия размер на вземането, без да са налице
обстоятелства, обосноваващи интереса на кредитора от предявяването му на части,
при данни, че за останалата част са инициирани
други съдебни производства, същият действа в условията на злоупотреба с
процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК. Присъждането на пълния размер на
разноските в случая би открило възможност за защитата на вземането в пълния му
размер да бъдат присъдени разноски в размер, далеч надвишаващ размера на
необходимите за ефективната им съдебна защита. С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав намира, че на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в
размер, съответстващ на предявената част от общия размер на вземането или на
16,88 %. Така на въззивницата следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в размер на сумата от 54,86лв. и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на сумата от 54,86лв. или общо 109,72лв.
При
неоснователност на въззивната жалба не се дължат разноски на въззивницата за
настоящото производство.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 19.01.2018 г. на Софийски районен съд,
ГО, 88-ми състав, постановено по гр. дело № 7165/2017 г., с което предявеният от
В.В.Г., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с който е
поискано да бъде признато за установено, че „Ч.Е.Б.“ АД дължи на В.В.Г. сумата
от 18,66 лв., представляваща вземане за връщане на платена без основание лихва,
начислена за периода от м. януари до м. май, както и за м. юли и м. август през
2015 г. върху главница в размер на 319,25 лв. по фактура №
**********/26.07.2013 г. за доставена електроенергия в електроснабден имот на
адрес: гр. София, ул. *******, с клиентски № 300013932560, е отхвърлен.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която са присъдени разноски за
първоинстанционното производство в полза на „Ч.Е.Б.“ АД.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****** да заплати на В.В.Г., ЕГН **********
, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 109,72лв. – разноски за заповедното
и първоинстанционното производство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.