Номер 31507.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Русе
На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Николинка Чокоева
Боян Войков
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20204500500462 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
ГД"П.б. и з. на н." - МВР е обжалвала решението на Русенския районен
съд, постановено по гр. д. № 680/2020 год. по описа на РРС, с което е осъдена
да заплати на И. И. И. от град Русе сумата 1410.97 лева, представляваща
обезщетение за положен извънреден труд, резултат от преобразуване на
нощен към дневен труд, за периода 05.02.2017 год. - 05.02.2020 год., 190.90
лв. – лихва за забава върху главницата, както и законната лихва върху нея,
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане и разноските в
производството. Развива оплаквания за неправилност на решението и иска
отмяната му и отхвърляне на иска по подробно развити в жалбата
съображения.
Ответникът по жалбата И. И. И. взема становище за неоснователност
на жалбата. Моли решението да се потвърди и претендира деловодни
разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Производството по гр. д. № 680/2020 год. по описа на РРС е образувано
по предявени от И. И. И. против ГД"П.б. и з. на н." - МВР искове за
заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд след
преобразуване на нощния към дневен такъв за периода за периода 05.02.2017
год. - 05.02.2020 год. и за 190.90 лв. - лихва за забава върху главницата.
По делото не се спори, че в процесния период страните са били в
служебно правоотношение, като ищецът изпълнявал длъжността „командир
на екип“ в ГД „ПБЗН“ при МВР, при режим на труд на смени от 24 часа при
сумирано изчисляване на работното време.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд, като е приел, че в
действащите в процесния период наредби на Министъра на вътрешните
работи, издадени въз основа на законова делегация, не съдържат правна
норма за преобразуване на положения нощен труд с коефициент. Според съда
е налице празнота в уредбата, поради което субсидиарно е приложил нормата
на чл.9 от НСОРЗ и е уважил иска в посочения от съдебно-счетоводната
експертиза размер, съвпадащ с размера по претенцията на ищеца.
Решението на районния съд е валидно и допустимо. При преценка на
неговата правилност, окръжният съд съобрази следното:
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в
съответствие със закона. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които
съгласно чл.178 ал.1 т.3 от закона е възнаграждение за извънреден труд.
Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство и др. се определят на
основание чл.187 ал.9 от Министъра на вътрешните работи. В периода, за
който се претендира възнаграждението за извънреден труд в действащите
Наредби № 81213-592 от 25.V.2015 год. и № 81213-776 от 29.VІІ.2016 год.
2
липсва норма, аналогична на чл.31 ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407
от 11.VІІІ.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0,143. При липса на изрична законова регламентация следва
субсидиарно да се приложат разпоредбите на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Противното разрешение би довело до неравностойно положение на
държавните служители в системата на МВР спрямо останалите държавни
служители, така също и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд. В този смисъл е и решение № 311 от 8.ХІ.2019 год. на ВКС
по гр. д. № 1144/2018 год. То е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждения на държавни служители от системата на МВР, но дава
принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг
закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 от
ЕКЗПЧОС. По отношение размера на иска, съдът е съобразил установените
по делото обстоятелства относно часовете нощен труд, положени от ищеца в
процесния период и дължимото му се възнаграждение съобразно
заключението на вещото лице.
По тези съображения и изложеното в мотивите на
първоинстанционното решение, към които съдът препраща на основание
чл.272 ГПК, решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция на ответника по
жалбата се дължат направените от него разноски съобразно списъка по чл.80
от ГПК. Направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност е
неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с минималните
размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Окръжният съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 906 от 13.07.2020 год. на Русенския
районен съд, постановено по гр. д. № 680/2020 год. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ГД"П.б. и з. на н." – МВР да заплати на И. И. И. от гр. Русе
сумата от 600 лева – деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4