Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр. Сливен, 22.07.2019
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в откритото заседание на двадесет и втори юли
през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Мария
Тодорова, като разгледа докладваното от
Надежда Янакиева въз.гр. д. N 376 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно, бързо и се движи по
реда на чл. 258 и сл. и сл. 310 и следващите от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение №
72/11.03.2020г. по гр.д. № 1480/19г. на НзРС,
с което е признато дисциплинарното уволнение на В.Х.Р. за незаконно и е отменена заповед №
141/01.08.2019г. на управителя на „Вал Солар“ЕООД, гр. Нова Загора, с която е
прекратено трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение, работникът
е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-консултант“,
работодателят е осъден да заплати
обезщетение за оставане без работа за 6 месеца поради незаконното уволнение в
размер на 3 585 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата
лихва от предявяването на исковата молба, признато е за установено, че
работникът не дължи на работодателя обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ в размер
на 595 лв., допусната е поправка в трудовата книжка на работника на основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение и са присъдени разноски и такси по
делото.
Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното
производство.
Въззивникът обжалва
изцяло първоинстанционното решение, като твърди, че същото е незаконосъобразно
и неправилно. Твърди, че съдът избирателно е сочил факти и обстоятелства,
голяма част от доказателствата не са ценени или са ценени погрешно, поради
което крайните правни изводи са неправилни.
Заявява, че съдът е
допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в
непълнота на мотивите и едновременно с
това – повторение на определени части от изложението, мотивите са неясни и
объркани, съдържат преповтаряне на становищата н астраните, а не факти. Освен
това съдът не се е произнесъл в мотивите си по направените в изявленията на
страните възражения, фактически и правни доводи, приел е като доказателстено
средство копие от Наредба 5/1987г.
Въззивникът твърди още,
че първоинстанционният съд е допуснал и редица материалноправни нарушения, не е
изложил пълна и ясна фактическа обстановка, не е прецизирал мотивите си
касателно всяка от претенциите, необосновано е уважил иска за обезщетение за
оставане без работа, макар ищцата да не е доказала този факт и времетраенето на
твърдяното състояние. Също така РС е пренебрегнал събраните доказателства чрез
свидетелски показания, за постоянни отсъствия от работа на ищцата, а е счел, че
тя е отработила нормата си за м. юни 2019г. и няма неизпълнени часове.
Въззивникът се оплаква, че неправилно съдът е изложил в мотивите си, че за
работодателя има задължение да извърши процедура по проучване здравословното
състояние на ищцата, без да посочи къде е нормативно закрепено това изискване.
Твърди, че не е бил уведомен за заболяванията на ищцата, освен това тя не е
уведомявала никого за наличие на уважителни причини за неявяването й на работа
на 28, 29 и 30.06 2019г., които са били работни дни, нито е представяла на
никого документи за това. Така своите твърдения ищцата изобщо не е доказала в
хода на процеса, но съдът тенденциозно е приел, че това е сторено и е уважил
исковете.
Обратното – ответникът
счита, че при анализ на събраните писмени и гласни доказателствени средства
следва категоричен извод за неоснователност на претенциите.
Поради това моли
въззивния съд да отмени изцяло като неправилно атакуваното решение и вместо
това постанови ново, с което отхвърли всички субектвино съединени искове като
неоснователни и недоказани.
Претендира разноски за
двете инстанции.
Във въззивната жалба няма направени нови
доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на
производството.
В срока
по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор на
въззивната жалба, с който оспорва изцяло
въззивната жалба като неоснователна. Развива подробни доводи, с които оборва
всички релевирани с въззивната жалба оплаквания, излага аргументи относно основателността
на исковете. Твърди, че намира атакуваното решение за правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба – за безсъдържателна мешавица между петте
иска, показваща явното непознаване от страна на жалбоподателя на българското и
европейско законодателство.
В обобщение въззиваемият иска да бъде оставена
без уважение въззивната жалба, а атакуваното решение - потвърдено. Претендира
разноски за тази инстанция.
В отговора не са направени нови доказателствени
ил други процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна
жалба.
В с.з. за въззивното
дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон,
явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
поддържа въззивната жалба, оспорва отговора, намира първоинстанционното решение
за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и постанови ново, с
което отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски, представя списък за тази инстанция.
В с.з., въззиваемата,
редовно призована, не се явява и не се представлява, с писмено становище процесуаленият
й представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържайки отговора си, оспорва
жалбата като изцяло неоснователна, моли съда да потвърди атакуваното решение
като правилно и законосъобразно. Няма нови искания. Претендира разноски за въззивната
инстанция по представения списък.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна
и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е
подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на
чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение
е валидно, а с оглед пълния обхват на
обжалването – ЧАСТИЧНО недопустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за
законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че
обжалваното решение, в ДОПУСТИМИТЕ СИ ЧАСТИ, е правилно като краен резултат,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите
на решението, е непълна, което е действително резултат на допуснати процесуални
нарушения, макар и неводещи до крайна неправилност на съдебния акт, поради
което допълва релевантната хронограма на фактите, както следва:
Трудовият договор е
сключен на 23.10.2018г. между ищцата В.Х.Р.,
от една страна, като работник и ЕООД „Вал Солар“ с управител В.В. от друга,
като работодател.
Работодателят, с
оглед възможността по чл. 142 от КТ, е установил за работниците си /сред които
и ищцата/ в обекта в гр. Нова Загора, ул. „Сливница“ 21, работен режим при
сумирано месечно изчисляване на работното време, като за целта са съставяни
графици. Видно от представените заверени копия от график за м. Юни 2019г., от
една страна, в първата таблица, са посочени за ищцата по график дежурства за
28.06. – първа смяна и за 29 и 30.06 – втора смяна, от друга страна, във
втората таблица за нея е отразено, че при норма от 160 ч. за месеца, тя има
отработени 160 ч., в графата „под/над нормата“ няма вписани часове в повече или
по-малко. По-късно представеното копие от график за същия месец не касае
ищцата, а друго лице – В. Георгиева.
Ищцата страда от няколко
заболявания – захарен диабет тип 2, биполярно афективно разстройство и
увреждане на междупрешленни дискове в поясния отдел на гръбначния стълб с
радикулопатия. Заболяванията са констатирани от надлежни органи, за което са
издадени валидни документи /епикризи, амбулаторни листи, вписвания в болничния
картон/, годни да установят тези факти. С ЕР от 03.10.2018г. на ТЕЛК й е
определена 30% трайно намалена работоспособност.
През периода 30.05.19г
– 31.07.19г. тя е била в отпуск за временна нетрудоспособност от 30.05.19г. до
08.06.2019г., от 09.06.2019г. до 09.06.2019г., от 10.06.2019г. до 12.06.2019г.,
от 13.06.2019г. до 27.06.2019г., от 01.07.2019г. до 16.07.2019г. и от
17.07.2019г. до 31.07.2019г., като два пъти е приемана на лечение в болница, за
което са представени надлежни писмени доказателства, през останолото време е
била на домашен режим на лечение въз основа на издадени от компетентни за това
лица болнични листи, които също са събрани като доказателствени средства.
За дните 28, 29 и
30.06.2019г. няма данни ищцата да е била
на болнично или домашно лечение, няма данни да е представяла документ, даващ й
основание да ползва отпуск поради временна неработоспособност по чл. 162 от КТ.
На 12.07.19г. чрез
куриерска пратка на ищцата е връчен писмен документ без дата, озаглавен „покана“,
без обозначен автор на изявлението, с което тя е поканена на основание чл. 193 ал. 1 от КТ във връзка с
извършено дисциплинарно нарушение „да представи в срок до 15.06.2019г. писмените
си обяснения по повод неявяването си на работа на 28, 29 и 30.06.2019г.“
В графа
„работодател“ на поканата има параф без да е посочено името или длъжността на
лицето, което го е положило, както и печат на дружеството. Не е указано и пред кого следва да се дадат обясненията.
По никакъв начин не
е установено ищцата да е давала пред някого устни или писмени обяснения във
връзка с посоченото нарушение на трудовата дисциплина.
Със заповед № 141
от 01.08.2019г. работодателят „Вал Солар“ ЕООД, чрез управителя В. Вадилев, е
прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основания чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ и чл. 188 т. 3 от КТ поради дисциплинарно уволнение за неявяване на работа
на 28, 29 и 30 юни 2019г. и е разпоредено заплащането на обезщетение на
работника по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск, както и е
посочено, че работникът дължи обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ на работодателя
в размер на месечно брутно трудово възнаграждение от 595 лв.
Заповедта е връчена
чрез нотариална покана на 06.08.2019г. лично на ищцата.
За шестмесечен период след дисциплинарното
уволнение ищцата не е работила по трудово правоотношение.
Горната фактология
обуславя следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т.т. 1, 2, 3 и 4 и ал. 3 от КТ и
чл. 124 от ГПК – за признаване на
дисциплинарно наказание „уволнение“ за незаконосъобразно и за отмяна на заповедта,
с която е прекратено трудовото правоотношение, и обусловените от него - за
възстановяване на предишната длъжност, за заплащане на обезщетение за оставане
без работа вследствие на незаконното уволнение, за промяна на основанието в
трудовата книжкана и установяване недължимост на обезщетение по чл. 221 ал. 2
от КТ.
По главния иск:
При осъществяване на механизма за съдебен
контрол за законосъобразност, проверката на обжалвания акт следва да започне
най-напред от формалните изисквания към работодателя относно реда за
осъществяване на дисциплинарната отговорност и вида и съдържанието на
заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание.
Спазването на дисциплинарната процедура и
приключването й с надлежен акт на субекта на дисциплинарна власт, е предпоставка
за извършване и на проверка по същество, относно твърдените дисциплинарни
нарушения.
Законодателят е предвидил изрично с
императивни правни норми начина на започване, провеждане и приключване на
процедурата за налагане на всяко от дисциплинарните наказания, включително
използваното в случая най-тежко от тях – уволнение. Всяко нарушение на
изискванията, на които неотвратимо е придаден задължителен характер, води до
опорочаване на процедурата и прави заповедта незаконосъобразна, а това влече и
нейната отмяна. По отношение на формата на заповедта за налагане на
наказанието, като сублимат на дисциплинарната процедура, законодателят също е
изчерпателен и категоричен, и волята му не подлежи нито на разширително
тълкуване, нито на прилагане на аналогия. Съгласно разпоредбата на чл. 195 ал. 1
от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено то, наказанието и
законовият текст, въз основа на който се налага.
По настоящото дело компетентността на органа,
издал обжалваната заповед, е безспорна, с оглед представените писмени
доказателства за страните по трудовото правоотношение.
Съдържанието й също отговаря на предписаното от
правната норма Що се отнася до съдържанието й – словесните мотиви на
работодателя за налагане на дисциплинарното наказание описват същността на
нарушението, което отговаря на посоченото цифрово такова по т. 2 на чл. 190 и
чл. 187 т. 1 от КТ.
Задължителен елемент
от дисциплинарното производство е поискването на обяснения от работника или
служителя за нарушенията, за които ще му бъде наложено дисциплинарното
наказание, в момент, предхождащ издаването на заповедта, като недаването на
такива, поради личен избор на работника/служителя, не рефлектира върху
законността на последната. Обясненията следва да се изискат от и дадат пред
органа на дисциплинарна власт, като събрани от друг субект нямат стойността,
придадена им от правната норма и не могат да ползват работодателя.
В настоящия случай се наблюдава драстично
противоречие с разписаното от правната новела.
Действително на
12.07.19г. ищцата е получила „покана“ за даване на обяснения точно за
нарушенията, за които й е наложено дисциплинарното наказание, преди издаването
на заповедта на 01.08.19г.
Поканата обаче не е
отправена от работодателя /чрез управителя на ответното дружество/, който е и
оторизираното за това лице. Тя е без автор, в нея не е посочено нито кой иска,
нито пред кого следва да се дадат обясненията. При обикновено сравняване на
подписите в трудовия договор и заповедта за уволнение, чийто автор безусловно е
управителят на ЕООД „Вал Солар“ В.В. с този на поканата, е видно, че парафите са коренно
различни, със съвършено различни инициали. Но дори и без извършването на такава
визуална преценка от страна на съда, фактът, че не е посочен авторът на
изявлението и името на подписалото го лице, е достатъчен да се приеме, че то не
изхожда пряко от субекта на дисциплинарна власт. Дисциплинарно-наказващият орган
по отношение на ищцата не е прекият й ръководител, ако се допусне, че той е
изпратил поканата, а управителят на ответното предприятие и няма писмени
доказателства той да е делегирал надлежно това правомощие на непосредствения
началник на ищцата.
Извън това тази
покана не може да се счете за годен елемент на дисциплинарната процедура, още
защото в нея е посочен срок за даване на обясненията 15.06.2019г., за нарушения,
извършени на 28, 29 и 30 юни, което при получаването й на 12.07.19г. поставя в
невъзможност работника да я изпълни.
Доколкото няма
събрани доказателства за даване на писмени или устни обяснения от страна на
ищцата по повод тези нарушения пред управителя на дружеството-работодател, то
въззивният съд приема, че е налице неподлежащ на заздравяване порок, тъй като
идеята на нормотвореца е обясненията да бъдат съобразени от работодателя преди
формиране и излагане в писмен вид на волята му.
Така в обобщение,
настоящият въззивен състав приема, че покана за даване на обяснения не е
надлежно и своевременно отправяна от субекта на дисциплинарна власт към ищцата
и съответно тя не е дала такива нито в устна форма, нито в писмен вид.
В светлината на изложеното до тук, въззивната
инстанция счита, че са налице нарушения на дисциплинарната процедура касателно
предхождащите уволнението изисквания към работодателя, поради което атакуваната
заповед е формално незаконосъобразна. Това е достатъчно да обуслави нейната
отмяна и да обезсмисли разглеждането на нейната законосъобразност по същество. Не
се налага проверка на наличието на твърдяното от ответника нарушение на
трудовата дисциплина, преценка дали може да доведе до дисциплинарно уволнение. Без
значение е дали ищцата действително не се е явила на работа на тези дати, при
положение, че по графика за този месец е вписано пълно изпълнение на
нормативните часове съгласно установеното от работодателя сумирано изчисляване
на работното време.
Може да се отбележе
още, че действително две от заболяванията на ищцата са от категорията на тези,
налагащи още едно задължително предварително действие от страна на работодателя
в хипотезата на прекратяване на трудовия договор по чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ – получаване
на предхождащо разрешение на инспекцията по труда, съгласно специалната закрила
по чл. 333 т. 3 от КТ - което той не е извършил. Това също е нарушение,
неотвратимо водещо до отмяна на уволнението като незаконосъобразно.
Поради това главният иск
се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По обусловените
искове:
Уважаването на
главния иск обуславя основателността, а оттам – и уважаването на иска за
възстановяване на работника на заеманата преди незаконното уволнение длъжност
„продавач-консултант“ при ответника-работодател.
Претенцията за
заплащане на обезщетение в размер на брутната работна заплата за 6 месеца за
оставане без работа поради незаконното уволнение също следва да се уважи в
предявения размер за периода 06.08.2019г. – 06.02.2020г., тъй като макар
заповедта за уволнение да е издадена на 01.08.2019г., ефектът на прекратяване
на трудовия договор възниква в момента, в който
волеизявлението на работодателя достигне до работника, независимо дали е
законно или не, тоест потестативният резултат се поражда съгласно общата
разпоредба на чл. 335 ал. 2 т. 3 от КТ. Неоснователно е оплакването на
въззивника, че не е доказано оставането без работа на ищцата. Вярно е, че по
отношение на този иск тежестта на доказаване лежи върху работника и тя е
правилно възложена от решаващия съд. Доколкото твърдението на ищцата е, че не е
работила и не е регистрирана в БТ, то за тези отрицателни факти касателно
релевантния период, тя е представила за справка трудовата си книжка, без
по-късни вписвания и писмена декларация пред съда. Тази декларация, щом има
характер не просто на изявление на страна, а на писмено доказателствено
средство – частен свидетелствещ документ, депозиран пред съд, то изявлението в
нея е скрепено с наказателна отговорност по НК и ищцата би носила такава в
случай, че бъде опровергано съдържанието на тази декларация. Ответникът не я е
оспорил и не е противопоставил някакво положителни факти, нито е поискал
справка от НОИ или НАП, поради което съдът счита за доказано оставането без
работа на ищцата за шест месеца след уволнението, както и размерът на трудовото
й възнаграждение за месеца, предхождащ същото.
Претенцията следва да се уважи в заявения размер,
заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане.
Що се отнася до
обезщетението по чл. 221 ал. 2 от КТ – то с отмяната на заповедта става
недължимо
Решението В ЧАСТТА, с която е допусната поправка на
основанието за уволнение, е недопустимо, като произнесено по недопустм иск.
Искът по
чл. 344 ал. 1 т. 4. от КТ се предявява в случаите, когато не се атакува
законосъобразността на самото уволнение, тоест не се оспорва прекратяването на
трудовото правоотношение, а само основанието за това. Той е приложим когато е
допусната грешка при вписването, при разминаване на цифровото и словесното изписване,
или при неправилното субсумиране от страна на работодателя на конкретния случай
към съответстващата му правна хипотеза, но не и когато се оспорва уволнението и
се иска неговата отмяна – тоест работникът не желае прекратяването на трудовото
правоотношение или счита, че уволнението е било незаконосъобразно. В такъв
случай отмяната му се вписва в трудовата книжка и няма необходимост от поправка
на основанието, тъй като трудовото правоотношение не се счита прекратено на
него.
Поради това този иск, предявен кумулативно с главния иск по
чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, е недопустим, тъй като двата взаимно се изключват
поради различните предпоставки, необходими за уважаванетона всеки от тях.
Така в тази част исковата молба следва да се остави без разглеждане, производството
пред РС – да се прекрати като недопустимо по отношение на тази претенция, а
решението, в частта, с която е уважен искът по чл. 344 ал. 1 т. 4 от КТ –
обезсили като недопустимо.
Поради това въззивната
жалба касателно този иск остава без предмет и следва да бъде оставена без
разглеждане в тази й част, а въззивното производство – прекратено като
недопустимо в нея.
В останалите
обжалвани части решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено в тях, а въззивната жалба спрямо тези части е
неоснователна и не следва да се уважава.
По отношение на
разноскита за първоинстанционното производство, с оглед недопустимостта на една
от претенциите, решението следва да се отмени в частта, с която са присъдени на
ищцата разноски за сумата над 800 лв., а на ответника бъдат присъдени такива в
размер на 128, 68 лв.
С оглед изхода на
процеса във въззивната инстанция отговорността за разноски с оглед частичната
недопустимост на жалбата следва да се разпредели съразмерно, като въззивникът-ответник
заплати на въззиваемата-ищца разноски в размер на 640 лв., а последната бъде
осъдена да му заплати такива в размер на 90, 54 лв.
Ръководен от
гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно
решение № 72/11.03.2020г. по гр.д. № 1480/19г. на НзРС в частта, с която е допусната поправка в трудовата книжка на
работника на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение като НЕДОПУСТИМО и
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от В.Х.Р.
против „Вал Солар“ ЕООД, гр. Нова Загора
иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 4 от КТ като НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1480/19г.
на НзРС по отношение на този иск като НЕДОПУСТИМО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на „Вал Солар“ ЕООД, гр. Нова Загора против първоинстанционно
решение № 72/11.03.2020г. по гр.д. № 1480/19г. на НзРС В ЧАСТТА, с която е УВАЖЕН
искът допускане на поправка в трудовата книжка
на работника на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА
производството по въз.гр.д. № 376/20г. по описа на СлОС в тази му част, като
НЕДОПУСТИМО.
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 72/11.03.2020г. по гр.д. №
1480/19г. на НзРС в частта, с която
е осъдено „Вал Солар“ ЕООД, гр. Нова Загора да заплати на В.Х.Р. разноски по
делото ЗА СУМАТА НАД 800 лв.
ОСЪЖДА В.Х.Р. да заплати на „Вал Солар“ ЕООД,
гр. Нова Загора направените разноски по делото съразмерно на уважените части от
исковете в размер на 128, 68 лв.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно
решение № 72/11.03.2020г. по гр.д. № 1480/19г. на НзРС в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „Вал Солар“ ЕООД, гр.
Нова Загора да заплати на В.Х.Р.
направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 640 лв.
ОСЪЖДА В.Х.Р. да заплати на
„Вал Солар“ ЕООД, гр. Нова Загора
направените разноски по делото за въззивното производство в размер на
90, 54 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му, а в прекратителните му части,
имащи характер на определение – с частна жалба пред БАС в едноседмичен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: