Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.
П., 25.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри състав, в
открито съдебно заседание двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан
Янев
като разгледа
гр. д. № 00362 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
“Топлофикация – П.” АД, с която е поискано да бъде признато за установено по
отношение на М.А.В., че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1183,34
лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., както и сумата от 156,36 лева, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
С
исковата молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник
“СъП.” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответника по реда на чл. 190,
ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и да
бъде изискано делото, по което се е развило заповедното производство.
Ответната
страна не се е възползвала от правото си да подаде отговор
на исковата молба и не се явява в съдебно заседание.
В
първото съдебно заседание, проведено на 29.05.2019
г., процесуалният представител на ищцовото дружество е направил искане за
постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 ГПК.
Съдът
констатира, че ответната страна М.А.В.
не
е подала отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото,
за което е редовно призована, както и не взема становище по спора. В първото
съдебно заседание ищцовата страна е направила искане за постановява на
неприсъствено решение спрямо ответника.
От
представените писмени доказателства (извлечение от сметка и препис от вестник
„СъП.“ с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди) може да се направи извод за вероятната основателност на предявените
искови претенции.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице
кумулативно изискуемите предпоставки по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника.
В
този смисъл настоящият състав намира за основателни исковите претенции на “Топлофикация – П.” АД срещу М.А.В. за
установяване на следните вземания: 1183,34
лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2017 г., както и сумата от 156,36 лева, представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението.
Горното
налага предявените исковете да се уважат, като на основание чл. 239 ал. 2 ГПК,
съдът не следва да излага мотиви за това.
По
разноските:
В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в исковото
производство, които са в общ размер на 126,79 лева (26,79 лева – държавна такса
и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение) и тези от заповедното производство,
възлизащи на 76,79 лева (26,79 – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение).
С оглед изложеното Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.В., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на
„Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в
размер на 1 183,34 лева,
представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «****, за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2017 г., както и сумата от 156,36 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 06.06.2018
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 04417 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд.
ОСЪЖДА М.А.В., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в
размер на 126,79 лева,
представляваща направени от ищеца разноски в исковото производство, както и
сумата 76,79 лева, представляваща
направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 04417 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
Решението
е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което на основание
чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване в тази му част.
Препис
от решението да се връчи на страните по делото.
Изисканото ч. гр. д. № 04417
по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.