Решение по дело №81/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 май 2023 г.
Съдия: Веселка Велкова Златева
Дело: 20237150700081
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

№ 276/5.5.2023г.

 

 

В       И  М  Е  Т  О           Н  А           Н  А  Р  О  Д  А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, Х административен състав, в открито съдебно заседание на 05.04.2023г. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева

                                                        ЧЛЕНОВЕ: Веселка Златева

                                                                                     Мария Хубчева

 

при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Георги Кацаров, като разгледа докладваното от съдия Златева КАНД №81 по описа на съда за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Пловдив против решение №510/22.12.2022г., постановено по АНД №1285/2022г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

С обжалваното решение е изменено НП №656768-F643887 от 17.08.2022г., с което на ЕТ „Грозданови – Б.Г.“ ЕИК202583337, със седалище и адрес на управление с.Варвара, ул. „Двадесет и трета“ №40, представляван от управителя Б.С.Г., за нарушение на чл.180, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв, като е преквалифицирано нарушението и на осн. чл.182, ал.3 от ЗДДС е намален размерът на имуществената санкция на 200 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон. Моли се да бъде отменено и постановено ново, с което се потвърди НП и наложената с него имуществена санкция като правилна и законосъобразна.

В с.з. касаторът не се явява касаторът, представлява се от юрк. Ч.-Д., която поддържа жалбата и изложените в нея доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът ЕТ „Грозданови – Б.Г.“ ЕИК ********* не се явява. В съдебно заседание се представлява от адв. Г., която оспорва касационната жалба. Моли решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик в с.з. изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд - Пазарджик следва да бъде отменено, а НП – потвърдено изцяло.

Административен съд - Пазарджик след преценка допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, Районен съд -Пазарджик е приел следното от фактическа страна:

На 04.01.2022г. ЕТ „Грозданови – Б.Г.“ подал заявление вх. №**********/04.01.2022г. за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС.

По този повод служители на ТД на НАП-Пловдив извършили проверка за наличието на основанията за регистрация по ЗДДС. Било установено, че ЕТ е формирал от дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване облагаем оборот за задължителна регистрация, в размер на 55 703.64 лв., достигнат за периода 01.07.2020г. - 30.06.2021г., вследствие на което  е възникнало задължение в 7-мо дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000 лева, да подадат пред ТД на НАП-Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС, а именно до 07.07.2021г.

След извършване на проверката ЕТ бил регистриран по ЗДДС, считано от 21.01.2022г. чрез акт за регистрация по ЗДДС №130422200180084/18.01.2022г.

За периода от 22.07.2021г. - датата, на която е следвало да бъде издаден акт за регистрация, ако лицето беше подало заявление в срок - до 20.01.2022г. - датата на регистрация на ЕТ по ЗДДС - същият е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС и да начислява ДДС за извършените от него доставки по арг. на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. През данъчен период 01.09.2021г.- 30.09.2021г. ЕТ „Грозданови – Б.Г.“ бил извършил облагаеми доставки на обща стойност 3 432,10лв., за които не е начислил ДДС в размер на 283,38лв. Облагаемият оборот е формиран от продажби, извършени в заведения за бързо хранене в гр.Септември и с.Варвара - търговски обекти на ЕТ, към данъчно незадължени физически лица, за които са били издавани фискални бонове от въведените в експлоатация в тези две заведения фискални устройства, от които е отчетен оборот съответно 1 628,70лв и 1 803,40лв.

Ако лицето е било регистрирано по ЗДДС, то е следвало да начисли ДДС в общ размер на 283,38лв с данъчна основа 3 148,72лв по извършените облагаеми доставки по реда на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като в срок до 30.09.2021г. състави обобщен отчет по чл.119 ал.1 от ЗДДС, които е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик в срок до 14-число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.10.2021г., вкл.

ЕТ начислил ДДС в размер на 283,38лв. на 12.03.2022г. с протокол №**********/28.02.2022г. на основание чл. 102, ал.3 от ЗДДС, който бил включен в дневника за продажби и справка-декларация с вх.№13001864087/12.03.2022г. за данъчен период 01.02.2022г. - 28.02.2022г. Размерът на неначисления ДДС бил определен по реда на чл.67, ал.2 от във връзка с ал.1 от ЗДДС и съгласно формулата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е установил правилно фактите по делото и извършеното нарушение.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, свързано с приложението на привилегирования състав на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС.

При издаване на обжалваното НП органът не е взел предвид наличните предпоставки за приложение на чл.180 ал.3 от ЗДДС и незаконосъобразно го е санкционирал по чл.180 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.180, ал.3 от ЗДДС предвижда при нарушение по ал.2 и ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 400лв. В настоящия случай данъкът е следвало да бъде начислен за данъчен период 01.09.2021г. - 30.09.2021г., но това е сторено с протокол от 12.03.2022г. за данъчен период м.февруари, 2022г. Ако задълженото лице е било регистрирано по ЗДДС през периода 01.09.2021г.-30.09.2021г., както е следвало да бъде, то същото е трябвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки по реда и в сроковете на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и да подаде справка-декларация за ДДС и информация от отчетните регистри „Дневник за покупките“ и „Дневник за продажбите“ за данъчен период м.септември, 2021г. - съгласно чл.125, ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДДС в срок до 14.10.2021г. Така самоначисляването на данъка с протокола от 12.03.2022 г. е в рамките на 6-месечния период по ал.3 на чл.180 от ЗДДС. При наличие на всички предпоставки от една страна и предвид че тази норма е по благоприятна за нарушителя, то е следвало да бъде приложена от АНО.

Пет процента от неначисления данък възлизат на 14,17лв, която сума  е под минимално определения с посочената размер от 200лв. Затова санкцията следва да бъде в определения именно в този размер, което е и сторил районният съд и е изменил НП.

Съдът не споделя доводите в касационната жалба, че нормата на чл.180, ал.3 от ЗДДС следва да се тълкува стриктно и че този текст не препраща към нарушения по ал.2. При систематичното и граматическо тълкуване на нормите на чл. 180, ал. 1-3, следва извод, че се касае за нарушение, свързано с неначисляване на ДДС, поради което привилегированият състав на чл.180, ал.3 от ЗДДС следва да намери приложение и в случаите, когато това неначисляване се дължи на факта, че задълженото лице не се е регистрирало по ЗДДС в срок. Санкция обаче се налага след регистрирането му, което и в настоящия случай е факт. След като ДДС е начислен в шестмесечния срок, правилното процедиране на административнонаказващия орган е било да наложи имуществена санкция в размер на пет на сто от дължимия данък, но не по – малко от 200лв. / както е прието напр. в решение 130/15.3.2023г. по адм.д.№29/23г. по описа на Адм.съд-Пазарджик/.

Процесното нарушение не представлява маловажен случай, като настоящата инстанция изцяло споделя изложените от районния съд правни изводи и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и правилно е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.

Безспорно е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателя е описано в достатъчен обем и яснота, като покрива от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение

Районният съд е обсъдил всички направени от жалбоподателя възражения, направил е законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат повтаряни.

При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, настоящият състав приема, че доводите на касационните жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №510/22.12.2022г., постановено по АНД №1285/2022г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

 

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите - гр.София да заплати на ЕТ „Грозданови – Б.Г.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Варвара, ул. „Двадесет и трета“ №40, представлявано от Б.С.Г., сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 400лв.

 Решението е окончателно.

  

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……/п/………….

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. …/п/……….

 

 

                                                                                      2. ……/п/……….