№28
гр. Силистра, 11.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, в открито
заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Теодора
Василева
Членове: 1. Виолета Александрова
2. Огнян Маладжиков
при секретаря Данаила Георгиева,
като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д.№ 7 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Г.Г.
чрез процесуален представител, против Решение № 416 / 02.12.2019 г. по гр.дело
№ 680 / 2019 г. на Силистренския районен съд, с което е отхвърлена исковата му
молба да се признае за установено спрямо „Енерго-про продажби” АД с ЕИК
*********, че не дължи сумата от 1907,06 лева, представляваща начислена корекция
на електроенергия за периода 23.12.2017-22.03.2018 г., за обект, намиращ се в
гр. Силистра, ул. „Отец Паисий” № 32, с кл.№ ********** и абонатен №
**********.
Въззивникът счита, че решението е
неправилно, тъй като не е приложен правилно материалният и процесуалният закон. Изложените доводи целят да
обосноват становището, че: 1. Приложената от ответното дружество корекционна
процедура не може да черпи основанието си само от общите условия по договора за
доставка на електроенергия, защото към 22.03.2018 г., когато е извършена
проверката на електромера, не е била налице действаща нормативна уредба,
указваща реда по който електроснабдителното дружество може да извърши
едностранна корекция на потребената електроенергия. 2. Накърнена е
справедливостта, защото началото на корекционния период е денят, който
непосредствено следва поставянето на средството за техническо измерване (СТИ).
Това, според жалбоподателя, означава, че ответното дружество вероятно е
монтирало неизправен електромер. 3. Прилагането на чл. 162 от ГПК само въз
основа на изготвените от ответника документи, включително констатациите на
Българския институт по метрология (БИМ), без проверката им с експертиза, е
неправилно и в нарушение на процесуалните правила. 4. Констатацията за
въздействие върху електромера липсва в констативния протокол от 22.03.2018 г. и
е оспорена с исковата молба.
Жалбоподателят моли за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се уважи
исковата му молба.
Постъпил е отговор от въззиваемото
дружество, с който въззивната жалба се оспорва и се моли окръжният съд да
потвърди решението на РС Силистра. Претендира разноски.
Силистренският окръжен съд, като
съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че по силата на
сключен между тях договор ответникът доставя електроенергия към обект, намиращ
се на адрес гр. Силистра, ул. „Отец Паисий” № 32, за който е определен кл.№ **********
и абонатен № **********, чийто титуляр е ищецът.
На 22.12.2017 г. е монтирано СТИ с
идентификационен № 1127031700267577, което обстоятелство е отразено в
констативен протокол № 19127037 / 22.12.2017 г. (л. 5 от първоинстанционното
дело).
На 22.03.2018 г. е извършена проверка
на въпросното СТИ, за която е съставен констативен протокол № 1900955. В него е
отразено, че при измерване с еталонен уред се установява грешка от минус 82,07 %,
което налага СТИ да бъде предадено в БИМ за експертиза. Електромерът е
демонтиран и поставен в чувал, който е запечатан и пломбиран с пломба № 285088.
Освен от двамата служители на „Енерго-про мрежи” АД, които са и пълномощници на
ответника, протоколът е подписан от един свидетел и от Маргарита Господинова, в
качеството ѝ на член на домакинството (л. 12 и 43). За последната ищецът
твърди, че му е съпруга.
В БИМ са изследвали електромера и са
съставили констативен протокол № 526 / 09.04.2019 г. Установено е, че върху СТИ
е въздействано, като е осъществен достъп до вътрешността му през отвор на
капака и са прекъснати проводници на първа и трета токова бобина. Електромерът
не съответства на метрологичните и технически характеристики и не отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, като
грешката е минус 67% (л. 14-15).
На 19.04.2019 г. ответното дружество е
изготвило справка за корекция на потребената електроенергия, като е взело за
изходни данни: показанията на електромера за върхово, дневно и нощно
потребление; отчетената грешка; и е съобразило (в полза на потребителя) класът
на точност на СТИ от 0,5%. В резултат на корекцията допълнително начислената
електроенергия е 10251 кВтч (л. 16).
Въз основа на справката за корекция е
издадена фактура № ********* / 19.04.2019 г., в която е дадена подробна
разбивка как е формирана крайната цена от 0,15503 лв/кВтч. Сумата по фактурата
е 1 907,06 лв с ДДС, която се явява предмет на делото (л. 17).
В предявения пред РС Силистра иск С.Г.
е изложил същите доводи, които изтъква във въззивната си жалба, което налага
цялостна проверка на първоинстанционното решение.
От правна страна Силистренският окръжен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а въззивната жалба
срещу него е допустима, но неоснователна.
Предметът на процесния договор,
страните, както и правата и задълженията по него характеризират
правоотношението като гражданскоправно. Основна характеристика на гражданското
правоотношение е принципната равнопоставеност на страните. Тази принципна
равнопоставеност всякога бива деформирана, когато една от страните е пазарен
монополист, другата е потребител, а предметът на сделката е от първа
необходимост.
За да компенсира икономическата
неравнопоставеност и предвид мащаба на пазара, на който оперират
електроснабдителните дружества, европейското законодателство се е намесило с
Директива 2009/72/ЕО относно общите правила на вътрешния пазар на
електроенергия. От многобройните и многословни съображения на директивата могат
да се изведат два от нейните принципи, насочени към защита на потребителите – прозрачност
и пропорционалност. Транспониран в Закона за енергетиката принципът за
прозрачност изисква от електроснабдителните дружества да информират потребителя
за предприетите действия и процедури, които засягат неговите права и задължения по
договора; а принципът за пропорционалност обвързва разумните усилия, които
дружествата се очаква да полагат за поддръжка на СТИ с правото им да извършат
корекция на сметката за потребена ел.енергия при доказана грешка в отчитането
ѝ.
По-конкретно в чл. 98а, ал. 2, т. 6, б.
„а” от Закона за енергетиката е предвидено, че в общите условия, при които
крайният снабдител продава електрическа енергия, следва да се съдържа редът за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката му в полза на
доставчика, когато консумацията не е отчетена правилно поради неправомерно
въздействие върху СТИ. Корекцията на сметката се извършва съгласно Правилата за
измерване количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ. Общите условия не са събрани като доказателство по делото, но не са и
поискани от ищеца да бъдат събрани. Съдът приема неоспореното твърдение на
ответника в отговора на исковата молба, че такъв ред за уведомяване е предвиден
в тях. Спорът се концентрира изключително върху съдържанието на ПИКЕЕ’13 и ПИКЕЕ’19,
тяхното действие и приложимост към конкретния казус, както и дали ответното
дружество е съблюдавало тези правила.
Сравнявайки двата подзаконови нормативни акта (ПНА) в
частите им, регламентиращи реда за корекция на сметката, съдът намира, че те не
съдържат съществени различия. Така чл. 47, ал. 1-5 от ПИКЕЕ’13 съответства на
чл. 49, ал. 1-5 от ПИКЕЕ’19. В първата алинея и на двата ПНА е указано, че при
извършване на проверки по реда на тези правила се съставя констативен протокол.
Алинеи 2 и 3 касаят лицата, които следва да подпишат протокола. В процесния
случай това са сторили свидетелят Димитър Романов и съпругата на ищеца.
Записано е в началото на документа, че проверката се извършва в нейно
присъствие, а изявлението преди подписа ѝ гласи, че е запозната с текста
и констатациите на този протокол и е присъствала на неговото съставяне. Тези
обстоятелства опровергават твърдението в исковата молба, че демонтажът на
електромера е извършен в отсъствието на свидетелката Господинова. Самият
демонтаж е извършен съгласно разпоредбите на ал. 5, електромерът е вложен в
найлонов плик, който е пломбиран с пломба № 285088 и е предаден в Регионалния
отдел – Варна на БИМ на 27.03.2018 г. (петият ден
от проверката, така както изисква по-краткият срок по ПИКЕЕ’13). Последните
обстоятелства се установяват от констативния протокол на БИМ, като важното в
случая е съответствието на номера на пломбата с този от протокола при демонтажа
на електромера.
Т.нар. метрологична експертиза е извършена от двама
експерти на БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, при Регионален
отдел Русе. Тази експертиза не е съдебна, а изрично регламентирана в чл. 57 и
чл. 58 от Закона за измерванията, изготвена е от длъжностни лица в кръга на
службата им, по установените форма и ред и поради това протоколът от нея се
явява официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила.
Последната не е оборена по реда на чл. 193 от ГПК, затова не е необходимо
назначаването на съдебна техническа експертиза, която да провери фактите, удостоверени
с официален документ. Следва да се отбележи, че въззивникът не е поискал
назначаването на съдебна експертиза нито пред първата инстанция, нито пред
окръжния съд. Освен това съдът намира, че въпреки твърдението във въззивната
жалба, с исковата молба не е оспорена констатацията за въздействие върху СТИ.
Такова оспорване не е възприето от районния съд и затова не е отразено в
доклада му по чл. 146 от ГПК, който е приет от страните без възражения.
Изтъкнатият в исковата молба факт, че в протокола за демонтаж от 22.03.2018 г.
липсва констатация, че електромерът е манипулиран, би могло да постави под
съмнение достоверността само на този частен документ, но не и протокола от
експертизата на БИМ. Въпреки това съдържанието на частния документ има своето обяснение:
не може да се очаква всяко въздействие върху СТИ да бъде възможно за
установяване от техниците при проверката на място. За тази цел е предвидена
метрологичната експертиза. Предвид идентичността на пломбите, не би могло да се
обсъжда каквато и да е намеса върху СТИ в периода от демонтажа до изпращането
му на БИМ.
Неоснователни са твърденията в исковата молба, че
ответникът не е установил периода на грешното измерване и причината за това,
както и дали това е резултат от неправомерно поведение на потребителя. В тази
връзка оплакването за несправедливост на процедурата също е неоснователно, тъй
като законодателят нормативно е ограничил в чл. 48, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ’13
периода на корекцията, а именно 90 дни от проверката (съответно 3 месеца по
чл. 50, ал.
1, б. „а” от ПИКЕЕ’19). Това ограничение е в полза на потребителя и е
съобразено с принципа за пропорционалност, тъй като не може разумно да се
очаква от електроснабдителните дружества да извършват технически проверки за
точност на електромерите на по-кратки интервали. Причината за грешното
измерване е ясно установена чрез метрологичната експертиза, а дали тя е
резултат от неправомерно поведение на потребителя – това е без значение, тъй
като целта на корекцията, е да се отстрани неоснователното обогатяване.
Именно към тази цел са насочени чл.
98а, ал. 2, т. 6, б. „а” и правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, но дори и
без тях гражданското право не търпи един субект да се обогатява без основание
за сметка на друг. Затова Законът за задълженията и договорите указва в чл.
200, ал. 1, че купувачът е длъжен да плати цената на благото, което е получил
по договора за продажба. Съпътстващата цел на чл. 98а и ПИКЕЕ е уреждането на
процедура, която да редуцира основанията за завеждане на осъдителни искове
срещу потребителите, посредством достатъчно прозрачен и справедлив
(пропорционален) начин за коригиране на сметките им. Въпросът дали за периода,
когато е извършена корекционната процедура, е имало действащи ПИКЕЕ е
несъществен. Липсата на такива правила не отменя правото на продавача да иска
заплащането на цената по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, като се има предвид факта, че
ответникът е предоставил електрическа енергия по договор с потребителя, която
последният е консумирал, но не я е платил изцяло. Без ПИКЕЕ нямаше да е ясен
само размерът на неплатената част от цената, което обуславя приложението на чл.
162 от ГПК. Ако трябваше съдът сам да определи този размера, пак би стигнал до
същия резултат, обективиран в справката за корекция, тъй като функцията „грешно отчетена стойност + % грешка” е логичният
начин за изчисляване на действително консумираната енергия в процесния казус.
Затова е без значение дали корекционната процедура е проведена при наличието,
или липсата на действащи ПИКЕЕ. По-важното е, че тя е проведена в съответствие с
принципите за прозрачност и пропорционалност, залегнали както в отменените,
така и в новоприетите правила, което неминуемо води до извода, че ответното
дружество е било добросъвестно в своите действия и справедливостта не е
накърнена с издадената от него фактура за 1 907,06 лв.
Неоснователно е становището на
жалбоподателя, че поетапната отмяна на ПИКЕЕ’13 от Върховния административен
съд (ВАС) води до незаконосъобразност на направената от ответника корекция на
сметката му за потребена електроенергия. Без да е казано изрично, тази теза
черпи доводи по аналогия с индивидуалните административни актове, издадени от
административен орган при липса на процесуална законосъобразност. Както съдът
посочи по-горе, правоотношението между страните е гражданскоправно и като
такова то се подчинява на двата основни негови принципа: забрана на
неоснователното обогатяване и добросъвестност при упражняване на субективните
права. Отменителните решенията на ВАС са провокирали приемането на новите
ПИКЕЕ’19 и с това се изчерпва тяхното действие. В същото време Силистренският
окръжен съд не приема, че за период от няколко месеца, докато е нямало
действащи правила, ефектът от тези решения за гражданските правоотношения се
изразява едва ли не в законосъобразното толериране на неоснователното
обогатяване. Резултат, до който се опитва да се домогне ищецът, молейки да му
се уважи отрицателният установителен иск. Ето защо същият е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Като е сторил същото, Силистренският
районен съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който
въззивната инстанция следва да потвърди.
Предвид изхода на делото въззивникът
дължи на ответното дружество разноски за тази инстанция в размер на 864 лева с
ДДС за представителство от адвокат.
Водим от гореизложеното, Силистренският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 416 / 02.12.2019
г. по гр.дело № 680 / 2019 г. на Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА С.Г.Г. да плати на „Енерго-про
продажби” АД с ЕИК ********* сумата от 864 лева (осемстотин шестдесет и четири
лева), представляваща разноски по в.гр.д.№ 7 / 2020 г. на ОС Силистра.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.