№ 65030
гр. София, 18.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Частно гражданско дело №
20221110129742 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на *** срещу В. ЛЮБ. К. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за задължения по договор за паричен
заем а именно: непогасена главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, както и за
сумата 600 лева – такса гарант.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в
полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо
валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или
добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните
(каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
По отношение на претендираната такса гарант:
На основание чл. 4 от договора за потребителски кредит кредитополучателят се
задължава да заплати на кредитодателя такса гарант в размер на 720 лева, а кредитодателят -
да сключи договор с трето лице, което да гарантира връщане на вноските по кредита /т.е. да
сключи договор за поръчителство/.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
1
Сумата за „такса гарант“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не
се дължи никакво поведение – кредиторът не извършва насрещна престация, доколкото с
тази такса длъжникът покрива евентуалното възнаграждение на поръчителя. Процесната
клауза, регламентираща такса за сключване на договор за поръчителство, преследва
забранена от закона цел – потребителят да заплати „скрита възнаградителна лихва“, която
не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на
уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание
за дължимост на това вземане.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 03.6.2022 г. на *** срещу В. ЛЮБ. К. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 600 лева – такса
гарант.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2