Решение по дело №4729/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

С., 26.02.2015 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на втори февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

 

при секретаря В.Х., като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 4729/2014 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ вр.с чл.45 от ЗЗД.

Ищците А.М.Р., ЕГН **********,*** и П.М.П., ЕГН **********,***, твърдят, че са родители на М.П. П., починал вследствие на ПТП от 20.01.2014 г. около 09.50 часа в гр. С.З., по път I-5 на 224 км. Водачът Д.Ж.Д., при управление на л.а. марка „М.”, модел „Ц 220” с рег.№ СТ *****, нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал лекия автомобил с несъобразена с пътните условия скорост на мокра настилка и след десен завой загубил управлението и се блъснал в метален билборд. В резултат от удара е настъпила смъртта на водача на автомобила и на пътника М. П..

По случая е образувано ДП № 40/2014 г. по описа на ОДМВР – гр.С.З., което не е приключило все още. Ищците твърдят, че съгласно установеното от техническа гледна точка в досъдебното производство основаната причина за сблъсъка е виновното поведение на водача на лекия автомобил.

Твърдят, че за увреждащия лек автомобил марка „М.”, модел „Ц 220” с рег.№ СТ ***** има сключен договор за задължителна застраховка ГО със З. „Е.” АД съгласно полица № 07513001394025/2013 г. със срок на действие от 21.05.2013 г. до 20.05.2014 г. По силата на този договор застрахователят покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях  имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС.

Ищците твърдят, че в резултат на извършените противоправни деяния от водача на автомобила са претърпели неимуществени вреди от смъртта на детето им, изразяващи се в морални страдания, претърпяна неописуема и огромна скръб от невъзвратимата загуба на рожбата им, което ще ги съпътства през целия им живот. Родителите са отчаяни, а безвъзвратната загуба на сина им се отразява изключително тежко на емоционалното и З.равословното им състояние, загубили са смисъла на живота си. Считат, че за тези вреди отговаря дружеството, което е сключило застраховка ГО с процесния автомобил, поради което за тях е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетение.

А.Р. и П.П. предявяват настоящите искове срещу ЗД „Е.” АД с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 от ЗЗ., за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от по 270 000 лв. – частичен от по 300 000 лв . за всеки един от ищците /общо 540 000 лв./, ведно със законна лихва от момента на настъпване на увреждането – 20.01.2014 г. до окончателното им изплащане на сумите. Претендират и направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. Сочат доказателства в подкрепа на твърденията си.

Ответникът ЗД „Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Х.К.” № **, оспорва така предявените срещу него искове изцяло – както по основание, така и по размер. Твърди липса на вина от страна на застрахования водач на л.а. Изразява становище, че обезщетение за претърпени неимуществени вреди в случай на смърт, имат право да претендират най-близките на починалия, които са били в добри отношения с него, не и такива, които са били в лоши лични отношения.

Твърди, че размерът на предявените искове е изключително завишен съобразно принципа на справедливостта, трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот в страната.

Счита, че представените доказателства не доказват противоправно и виновно поведение на застрахования водач на лекия автомобил и не изясняват точния механизъм на ПТП-то. С оглед на това ответното дружество правят възражение за евентуално наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в пътуване без предпазен колан.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Предявени са частични искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ вр.с чл.45 от ЗЗ. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от по 270 000 лв. за всеки един от ищците /общо 540 000 лв./.

По делото от страна на ищците е приложена справка от Гаранционен фонд, изх. № 24-01-58/04.02.2014 г., посредством която се установява безспорно наличието на валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между увреждащия лек автомобил марка „М.”, модел „Ц 220” с рег.№ СТ *****, от една страна, и ЗД „Е.” АД – от друга, съгласно полица № 07513001394025/2013 г. със срок на действие от 21.05.2013 г. до 20.05.2014 г.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин настъпването на ПТП от 20.01.2014 г. около 09.50 часа в гр. С.З., по път I-5 на 224 км и фактът, че водачът на автомобила – Д.Д., нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал лекия автомобил с несъобразена с пътните условия скорост на мокра настилка и след десен завой загубил управлението, блъснал се в метален билборд и в резултат от удара е настъпила смъртта на водача на автомобила и на пътника М. П..

От представеното удостоверение за наследници изх.№ 009/24.01.2014 г. е видно, че ищците в настоящото производство са законни наследници на починалия М. П..

Спорът се свежда до размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот, и евентуалното наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице М. П..

От представеното Постановление № 422/ 2014 г. на ОП – С.З. е видно, че може да бъде направен безспорен извод, че смъртта на М. П. – пътуващ на предна дясна седалка е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, което е в резултат на виновното поведение на водача на лекия автомобил.

От назначената и неоспорена от страните по делото КСМАТЕ, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, става ясно, че по време на настъпване на ПТП починалият М. П. е бил с поставен предпазен колан. Вещите лица излагат доводи, че с оглед механизма на произшествието, високата скорост, с която се е движел лекият автомобил и фактът, че същият е бил тотално унищожен, използването или неизползването от пострадалия на обезопасителен колан не би предотвратило настъпилия летален изход.

По искане на ищците и с оглед доказване на претърпените неимуществени вреди по делото са разпитани двама свидетели при режим на довеждане.

Свидетелите Ф.К. – леля на починалия и С. Р. – сестра на ищцата А.Р., твърдят, че М. П. е бил много добро, лъчезарно и усмихнато дете, помагал е на всеки. Живеел е с майка си и е поддържал прекрасни взаимоотношения с баща си. След загубата на сина си майката е с влошено здравословно състояние, приема лекарства за сърце и за нервната система. Бащата също е съсипан, починалият е бил единственото му дете. Загубата е съсипала родителите, затворили са се в себе си.

Настоящият съдебен състав намира, че така предявените искове по чл.226, ал.1 от КЗ вр.с. чл. 45 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на М. П., са основателни и като такива следва да бъдат уважени.

Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищците. В настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на непозволено увреждане.

Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане  се определя от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищците.

Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.

В резултат на ПТП от 20.01.2014 г. около 09.50 часа в гр. С.З., по път I-5 на 224 км, загива детето на ищците А.Р. и П.П.. Настоящият състав приема, че в резултат на това те търпят болки и страдания. От показанията на двамата свидетели се установява, че починалият е бил добро, лъчезарно и усмихнато дете, в близки взаимоотношения с двамата си родители. Съдът приема, че ищците трудно приемат загубата на сина си, отчитайки факта, че той е бил единственото дете на П.П..

От представените доказателства по делото не се доказа по безспорен начин наличието на съпричиняване от страна на М. П., който е бил пътник в процесния лек автомобил. Нещо повече – доказа се, че по време на настъпване на фаталния инцидент, починалият е бил с поставен обезопасителен колан.

Настоящият състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, но относно техния размер следва да се разгледа възражението на ответника за неговото намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Съдът приема, че с каквато и сума да се обезщетят родителите на починалото дете, то тя едва ли би компенсирала липсата на сина им. Съдът, след като се съобрази с тези обстоятелства, както и с  представените доказателства по делото, прецени, с оглед критерия на справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗ., счита, че предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 270 000 лв. за всеки един от ищците са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени в пълен размер.

По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава  и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно, намира, че сумата от по 270 000 лв. за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на тяхното дете следва да бъде присъдена заедно със законната лихва от момента на настъпване на увреждането – 20.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумите.

С оглед изхода на спора и тъй като ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски по делото, ответното дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъдено за заплати по сметка на СГС сума в размер на 21 700 лв.

На следващо място ответникът З. „Е.” АД следва да бъде осъден за заплати на адв.П.К. на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр.с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения сума в размер на 16 730 лв. – адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1 от КЗ във вр.с чл.45 от ЗЗ. З. „Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Х.К.” № ** да ЗАПЛАТИ на А.М.Р., ЕГН **********,*** и П.М.П., ЕГН **********,*** сумата от 540 000 лв. /по 270 000 лв. за всеки от двамата ищци/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син М.П. П., починал при ПТП, станало на 20.01.2014 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 20.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ЗД „Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Х.К.” № ** да ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 21 700 лв., представляваща държавна такса и разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата ЗД „Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Х.К.” № ** да ЗАПЛАТИ на адвокат П.К.,***, офис 10 адвокатско възнаграждение в размер на 16 730 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: