№ 2908
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110136150 по описа за 2021 година
при секретаря К. Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Топалова гр.д. № 36150 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.430, ал. 1 и чл.430, ал. 2 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от
ЗЗД
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
07.08.2009 г. сключил с ответника Договор за ипотечен кредит, по силата на който му
предоставил банков кредит в размер на 15 000 лева, която сума била преведена по посочена
в договора сметка на кредитополучателя, с краен срок на погасяване на кредита 15.08.2021
г., на 144 анюитетни месечни вноски всяка с размер 191, 45 евро, платими на 15-то число на
съответния месец. За ползване на предоставената сума с клаузата на чл.5, ал.1 от договора
страните уговорили възнаградителна лихва в размер на 9,5 %, начислявана ежемесечно, а с
клаузата на чл.6, ал.1 уговорили обезщетение за забава в размер на 5 пункта над уговорения
лихвен процент. Поради неплащане на 30 от дължимите вноски, дължими в периода
15.04.2018 г. – 15.09.2020 г. на 24.09.2020 г. на ответника е връчено уведомление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, с което е даден 14 – дневен срок за
доброволно изпълнение. Предвид изложеното ответникът дължи сумата от 6166,15 евро
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 15.10.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 1006,27 евро
възнаградителна лихва за периода от 15.4.2018 г. до 08.10.2020 г.; сумата 655,71 евро -
1
договорна мораторна лихва за периода от 15.04.2018 г. до 08.10.2020 г.; 10,28 евро – законна
лихва за забава за периода от 09.10.2020 г. до 14.10.2020 г. и сумата 78.61 евро – разноски
по чл.7 от договора, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу вземанията, по която е постъпило възражение, което обосновава интереса от иска за
установяване на посочените вземания. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл.131 ГПК, не подава отговор на исковата молба, във
възражението по чл.414 ГПК оспорва обстоятелството, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. Релевира възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва с
твърдение, че е неравноправна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
От представения по делото договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на
07.08.2009 г. съдът приема, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно
отношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника сумата 15 000 лева, а
последният се е задължил да я върне, ведно с договорената в чл.5, ал.1 годишна
възнаградителна лихва в размер на 9. 5 % на 144 анюитетни месечни вноски, всяка с размер
191, 45 лв., платими на 15-то число на съответния месец. С клаузата на чл.6, ал.1 от договора
страните уговорили при забава на плащането на месечните анюитетни вноски по кредита от
страна на кредитополучателя, право на банката да олихвява просрочените суми от
главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения в чл.5 лихвен
процент.
От заключението на изслушаната и приета, без да бъде оспорена съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че сумата от 15 000 лв. е преведена по сметка на
ответника и е усвоен еднократно на 04.09.2009 г.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са доказани по основание.
Ответникът не твърди, респективно не доказва да е платил претендираните суми, а от
приетото без да бъде оспорено заключение на ССЕ се установява, че към 09.10.2020 г. не са
заплатени общо 30 вноски за главница, дължими в периода 15.04.2018 г. – 15.09.2020 г. с
настъпил падеж ( таблица на стр.2 и стр. 3 от заключението ), поради което за банката е
възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това е извършено с
уведомление от 04.08.2020 г. на адреса, посочен в договора за кредит чрез залепване на
уведомление по чл.47 ГПК. Съдът намира, че това уведомление за предсрочна изискуемост е
надлежно връчено, в приложение на фикцията на чл.8, ал.5 от договора за кредит, тъй като
според уговорката в договора опитът за предаване на адреса, се приравнява до фактическото
му получаване. Предвид изложеното за субективната предпоставка на състава на
предсрочната изискуемост и установената от ССЕ обективна такава, съдът приема, че
ищецът е упражнил надлежно правото си да отнеме преимуществото на срока на ответника
и целият кредит е станал изискуем от деня, следващ датата на изтичане на предоставения 14
2
– дневен срок от 24.09.2020 г. Независимо от горното дори и да се приеме, че уведомлението
не е връчено, към настоящия момент е настъпил и последния падеж на вноска, поради което
този факт следва да се зачете от съда по реда на чл.235 ГПК и предсрочната изсикуемост е
ирелевантна.
Установи се по делото, от заключението на вещото лице и фактът, че ищецът не е
променял лихвеният процент от датата на сключване на кредита, поради което
възражението за нищожност на клаузата, с която е уговорена едностранната му промяна е
ирелевантно.
Съгласно заключението на ССЕ усвоената и непогасена главница е в размер на
6166,15 евро; възнаградителната лихва за периода от 15.4.2018 г. до 08.10.2020 г. е в размер
1006,27 евро; договорната мораторна лихва за периода от 15.04.2018 г. до 08.10.2020 г. е в
размер 655,71 евро ; 10,28 евро – законна лихва за забава за периода от 09.10.2020 г. до
14.10.2020 г. и сумата 78.61 евро – разноски
Предвид изложеното исковете са основателни в пълния предявен размер и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
заповедното производство в размер на 359,69 лв., а за исковото производство в размер на
1072,72 лв. ( за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение ).
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Р. АЛ. ИВ., ЕГН
**********, и адрес гр. София, ж.к. “*****“ ****, дължи на „Обединена българска банка”
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „****, на основание
чл. 430, ал. 1 от ТЗ сумата от 6166,15 евро, представляваща главница по договор за
ипотечен кредит, сключен на 07.08.2009 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 15.10.2020 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД
сумата от 1006,27 евро - възнаградителна лихва за периода от 15.04.2018 г. до 08.10.2020 г.;
на основание чл.86 , ал.1 от ЗЗД сумата 655,71 евро - договорна мораторна лихва за
3
периода от 15.04.2018 г. до 08.10.2020 г. и сумата 10,28 евро – законна лихва за забава за
периода от 09.10.2020 г. до 14.10.2020 г., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 78.61 евро –
разноски по чл.7 от договора, за които суми по ч.гр.д.№ 50040/2020 г. по описа на СРС, 157
състав е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
ОСЪЖДА Р. АЛ. ИВ. , ЕГН **********, и адрес гр. София, ж.к. “*****“ ****, да
заплати на „Обединена българска банка” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул. „****, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 359,69 лв. –
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ 50040/2020 г. по описа на СРС, 157
състав и сумата от 1072,72 лв. - разноски за исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4