№ 526
гр. Русе, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20224520200328 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С.В. против Наказателно постановление № 21-1085-
003085/02.12.2021 г., издадено от Началник група при ОД на МВР-Русе, с което на
основание чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата на
жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 800 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения, като в тази насока се моли същото да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призован, не се явява, като
вместо нея се явява адв. С.С. от Адвокатска колегия – Русе, който поддържа
изложеното в жалбата и го доразвива в хода на пледоарията си. Претендира
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
1
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е
получено от жалбоподателката на 11.02.2022 г., а жалбата е подадена на 18.02.2022 г.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 23.03.2021 г. в 15:36 часа в гр. Русе, на бул. „България“ до бензионстанция
„Еко“, движейки се в посока ГКПП – Дунав мост, с автоматизирано техническо
средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение - стационарен преносим уред за контрол на скоростта ARH CAM S1 №
11743E4, фиксираща скорост, дата и час, е заснето МПС – лек автомобил „Опел
Зафира“, с регистрационен номер Р9502КК. Установено било, че при ограничение на
скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26, горепосоченото МПС се движи с 83
км/ч, което представлява превишение от 33 км/ч, като във връзка с така
констатираното нарушение бил изведен фотокадър, на който бил заснет
регистрационния номер и моторното превозно средство, с което било извършено
превишението на скоростта.
Впоследствие свидетелката Д.Г. – младши автоконтрольор в Сектро „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Русе, извършила справка по регистрационния номер на
автомобила и установила, че същият е собственост на жалбоподателката С.В..
Свидетелката Г. извършила справка в информационната система на КАТ и установила,
че В. е наказвана неколкократно с влезли в сила електронни фишове с № 3433098,
3567137 и 2638946 за превишаване на разрешената скорост.
Жалбоподателката Д. попълнила декларация за предоставяне на информация,
във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, в която посочила, че на посочените дата
и час в наказателното постановление е управлявала процесното МПС.
Съобразявайки така изложеното, свидетелката Г. преценила, че настоящото
нарушение е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на горепосочените
електронни фишове, поради което и съставила АУАН № 21-1085-003085/06.10.2021 г.,
който бил подписан от жалбоподателката с отбелязване, че има възражения. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателката В. не депозирала такива.
2
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за
осъщественото нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 5 във вр. с
ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателката били наложени административни наказания
„Глоба“ в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца.
Стационарен преносим уред за контрол на скоростта „ARH CAM S1” е одобрен
и вписан в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на
07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г.
Процесната система за видеоконтрол е преминала проверка на 29.04.2020 г. в
Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ в Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“ към Български институт по метрология, като допустимата грешка
при измерване на скоростта в реални условия е ± 3%, за което бил съставен и Протокол
№ 23-С-ИСИС/29.04.2020 г.
Процесната система за видеоконтрол е била поставена на 23.03.2021 г. с място
на контрол – бул. „България“ до бензионстанция „Еко“ и с време на работа 13:50 –
15:40 часа, където с пътен знак било въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч,
като посоченото било обективирано в Протокол с рег. номер 1085р-2968. Към
протокола е приложена и снимка от мястото, на което е била поставена системата за
видеоконтрол.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 21-1085-003085/06.10.2021 г., Наказателно постановление №
21-1085-003085/02.12.2021 г., Декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, справка за
нарушител водач, справки за връчване на електронни фишове, Протокол за проверка №
23-С-ИСИС/29.04.2020 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, снимка № 11743Е4/0206060, Протокол за измерване на АТСС № 1085р-
2968, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелката Д.Г..
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От приложената снимката се установява нарушението на разпоредбата на чл. 21,
ал. 2, индивидуализирано чрез време и място на извършване, скорост и регистрационен
номер на автомобил.
От приложения удостоверение и протокол за премината проверка се установява
техническата годност на процесното АТСС, както и че използваната система е от
3
одобрен тип.
От приложената справка за нарушител е видно, че ЕФ с № 3433098, 3567137 и
2638946 са издадени за нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От приложените три броя справки се установява, че процесните електронни
фишове са влезли в сила, както следва: ЕФ с № 3433098 на 24.03.2020 г., ЕФ с №
3567137 на 29.05.2020 г. и ЕФ с № 2638946 на 24.03.2020 г.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния
случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – младши
автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от
компетентен АНО – началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
По същество на спора:
От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се
установява, че 23.03.2021 г. в 15:36 часа МПС – лек автомобил „Опел Зафира“, с
регистрационен номер Р9502КК, бил управляван от жалбоподателката С.В. в гр. Русе,
на бул. „България“ до бензионстанция „Еко“ в посока ГКПП – Дунав мост със скорост
от 86 км/ч. При определяне на скоростта АНО се е съобразил с разпоредбата на чл. 755,
4
ал. 1, т. 2, пр. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, като от реално измерената скорост е приспаднал допустимата
техническа грешка от 3 км/ч. В този пътен участък било въведено с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 50 км/ч. Видно от така изложеното е налице превишение
на разрешената скорост от 33 км/ч, което обективира и наличието от обективна страна
на нарушение на 21, ал. 2 от ЗДвП.
АТСС, с което е установено нарушението, се явява мобилна АТСС по смисъла
на т. 65, б „б“ от ДР на ЗДвП, доколкото е била временно разположена на участък от
пътя в присъствието на контролен орган, който е поставил начало и край на работния
процес. Съдът счита, че при използването не са допуснати нарушения на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като е попълнен протокол за
използването с отбелязване на начало и край на работа /л. 58/, както е изготвена и
снимка на разположението на уреда.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината
пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение представи относно
всички обективни признаци от състава на нарушението на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, а
именно, че управлява МПС в зоната на действие на пътен знак В 26, с който е въведено
ограничение на скоростта от 50 км/ч, както и че се е движил с установена скорост от 83
км/ч, като във волево отношение жалбоподателката пряко е целяла настъпването на
общественоопасните последици от своето деяние.
При така изложеното съдът намира за доказано по несъмнен начин, че
жалбоподателката С.В. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В същото време съдът счита, че от съвкупния анализ на доказателствата по
делото не се установява жалбоподателката В. е осъществила това нарушение в
условията на системност.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, която е издирил и приложил
АНО, предвижда, че при системно осъществяване на нарушения по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т.
4-6 и ал. 3, т 4-6 водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер и се лишава от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Според легалното определение, въведено с § 1, т. 62 от ДР на ЗДвП, „системно“
е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила
на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
В настоящия случай ЕФ с № 3433098 касае нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, ЕФ с № 3567137 касае нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и ЕФ с №
5
2638946 касае нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Нито един от тези три
електронни фиша не касае нарушение, посочено в разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от
ЗДвП, обуславящо приложение на санкцията предвидена в чл. 182, ал. 5 от ЗДвП,
поради което е налице неправилно приложени на материалния закон от страна на
наказващия орган.
Същевременно, както бе посочено и по-горе, съдът намира за безспорно
доказано, че жалбоподателката С.В. е извършила нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП,
тъй като на посочената в наказателното постановление дата и час управлявала
процесното МПС, като превишила разрешената и въведена с пътен знак скорост.
Съобразявайки гореизложеното, дадените задължителни указания в Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г. и измененията в ЗАНН, в сила
от 23.12.2021 г. – чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, и при еднородност на фактите и
обстоятелствата по нарушението и наличие на обвинение за такова нарушение, съдът
счита, че НП следва да се измени, като се преквалифицира нарушението като
извършено без квалифициращият му признак „системно“, като в съответствие с това се
приложи и закон за по-леко наказуемото нарушение – санкционната норма на 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП, относима към настоящия случай с оглед установения размер на
превишението на скоростта. Обратното би означавало съдът да премира нарушителя,
като го освободи изцяло от административнонаказателна отговорност при доказаност
на извършено административно нарушение от фактическа страна, което противоречи
на целите на административното наказание - чл. 12 от ЗАНН, доколкото, за да бъде
отменено НП се изисква не само санкционираното лице да не е извършило нарушение
според квалификацията на основанието за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност в НП, а и според фактите на
обвинението.
Не се установиха многобройни или едно, но изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, което да обосновава извод, че извършеното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията от
този вид, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде изменено, като вместо чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП се приложи
относимата норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвиждаща наказание във фиксиран
размер – „Глоба“ в размер на 400 лева.
По разноските:
В хода на производството пред настоящата инстанция С.В. е бил представлявана
от адв. С.С., като в тази връзка е направено и искане за присъждане на направените
разноски за процесуално представителство. Видно от приложения по делото договор за
правна помощ /л. 5/ жалбоподателят е заплатил сумата в размер на 300 лева, която
6
сума не надхвърля предвиденото в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и направеното възражение за прекомерност от АНО се
явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
На следващо място, доколкото разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН препраща
към АПК по въпросите за направените разноски в хода съдебното производство, в
процесния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 143 от АПК.
Видно от нормата на чл. 143 от АПК липсва уредба относно присъждането на разноски
в случаите на изменение на обжалвания административен акт, то с оглед на чл. 144 от
АПК следва да намери приложение чл. 78 от ГПК, съответно правото на разноски да се
съблюдава в условията на съразмерност. Така съразмерно с уважената част от жалбата
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ОД на МВР-Русе следва да бъде осъдено да заплати
на жалбоподателя сумата в размер на 150 лева.
По делото АНО не е направил искане за присъждане на разноски и не е
представил доказателства за направени такива, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление № 21-1085-
003085/02.12.2021 г., издадено от Началник група при ОД на МВР-Русе, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на С. Д. В.,
с ЕГН: **********, се налага административно наказание „Глоба“ в размер на 400
лева, вместо по чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП „Глоба“ в размер на 800 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе да заплати на С. Д. В., с ЕГН: **********, сумата в
размер на 150 /сто/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната съобразно уважената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7