Р Е Ш Е Н И Е №1012
29.06.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 924/2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.С.В., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 19-1030-010901/18.11.2019 г., издадено от Д.Г.В. – *** към ***,
сектор ***, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.
104а от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
оспорва фактическата обстановка, приета за установена от
административнонаказващия орган (АНО). Твърди да са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита и изразяващи се в
липса на надлежно описание на нарушението, в съставянето на акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) в присъствието само на един
свидетел и в непосочването на единния гражданско номер (ЕГН) на свидетеля по
акта. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в
съпроводителното писмо с вх. № 10012 от 10.02.2020 г., с което изпраща жалбата
и административната преписка, изразява становище производството по издаване на
наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати
съществени процесуални нарушения, а фактическата обстановка да е правилно
установена. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от В.С.В., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 17.01.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата
е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 24.01.2020 г., поради
което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 24.10.2019 г. около 17:00 часа в гр. Пловдив, на
бул. „Копривщица“ срещу № 80 жалбоподателят В.С.В. управлявал лек автомобил
марка „Шевролет“ модел „Круз“ с рег. № ***, като по
време на движение използвал мобилен телефон, като държал мобилния апарат в ръката
си. Жалбоподателят не ползвал устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете. По същото време и на посочения пътен участък свидетелите
К.Д.Н. и В.С.Б. – *** в група ***, сектор *** при ***, изпълнявали служебните
си задължения по контрол за спазването на правилата за движение. Двамата
забелязали, че жалбоподателят си служил с мобилен телефон по време на движение,
но без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на
ръцете. Тогава свид. Н. спрял управлявания от В.
автомобил за проверка. В хода на същата свид. Н.
съставил акт за установяване на административно нарушение с бл. № 216578 против
жалбоподателя В., на когото бил връчен препис срещу разписка. Актът бил
съставен в присъствието и на свид. Б..
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К.Д.Н. и
В.С.Б.. И двамата изцяло поддържат констатациите по редовно съставения АУАН.
Доказа се още, че и двамата свидетели са били очевидци на процесното деяние.
Обстоятелствата, които възпроизвеждат, са им станали известни при изпълнение на
служебните им задължения, поради което не се установяват никакви основания, по
които свидетелите да се считат за заинтересовани или предубедени. От
показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят е използвал мобилен
телефон, докато е бил в движение, управлявайки моторно превозно средство, като
е държал телефона в ръката си.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени
лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на
АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване
със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В
6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото
отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове
съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен
орган. Съдът намери, че е налице и съответствие между установените факти и
правни изводи в АУАН и НП.
В тази връзка неоснователно е възражението
производството да е било съществено опорочено при съставянето на АУАН поради
липсата на поне двама свидетели. В случая актът е бил подписан от свидетел
очевидец, който е присъствал при установяване на нарушението, поради което не е
било необходимо осигуряването на други двама свидетели по чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Това,
че свидетелят по акта, който е очевидец, е един, не води до необходимост от
осигуряване на поне още един, за да станат те двама. Законовият текст посочва,
че няма пречка да се впишат и повече свидетели, ако те са присъствали на
установяване на нарушението, или използваният термин „свидетели“ не се свързва
непременно с изискването те да са повече от един, а когато това е търсено от
законодателя, то той го сочи изрично - така чл. 40, ал. 3 ЗАНН, където се
изискват „...двама други свидетели...“ (така Решение № 907 от 23.04.2018 г. по к.а.н.д. № 471/2018 г. на
Административен съд – Пловдив). По тези съображения не е налице нередовност
на акта, нито е допуснато съществено процесуално нарушение. Свидетелят по акта
е бил и очевидец, присъствал е при установяване на нарушението, като
непосредствено е възприел обстоятелствата по неговото извършване, което съставлява
достатъчна гаранция за установяване на обективната истина. Следователно правото
на защита на жалбоподателя не е било ограничено по никакъв начин, нито е
нарушен редът за установяване на нарушението и неговото наказване, а
възражението за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователно. В
този смисъл е и трайната съдебна практика (така Решение № 288 от 17.02.2015 г. по к.а.н.д. № 3411/2014 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 245 от 13.02.2015 г. по к.а.н.д. № 3059/2014 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2051 от 16.10.2018
г. по к.а.н.д. № 1958/2018 г. на Административен съд – Пловдив).
Съдът намира за неоснователно и възражението на
жалбоподателя, че непосочването в АУАН на единния граждански номера на
свидетеля в нарушение на чл. 42, т. 7 ЗАНН е процесуално нарушение от
категорията на съществените. В случая свидетелят по акта е индивидуализиран
чрез посочване на трите си имена, адрес за призоваване и заемана длъжност. Следователно
имената и адресът на свидетеля са вписани, а единствено липсва отбелязване на неговия
ЕГН. Съдът приема, че само по себе си това обстоятелство не се приравнява
автоматично на съществено процесуално нарушение. При тази преценка трябва да се
съобрази дали нередовността на АУАН е препятствала разкриването на обективната
истина. Преследваната от законодателя цел с правилото за поведение по чл. 42,
т. 7 от ЗАНН е да бъдат ясно и недвусмислено индивидуализирани свидетелите по
акта в случай на необходимост от тяхното по-нататъшно участие в производството.
В настоящия случай свидетелят Б. беше призован и разпитан, именно въз основа на
вписаните в акта данни за него. Следователно целта на закона е изпълнена,
поради което съществено процесуално нарушение не е допуснато, а разгледаната
нередовност не е основание за отмяна на НП (така Решение № 2501 от 03.12.2019 г. по к.а.н.д. № 3245/2019 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2104 от 19.10.2018 г. по к.а.н.д. № 1957/2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2152 от 25.10.2018
г. по к.а.н.д. № 2203/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение от 10.12.2010 г. по к.а.н.д. №
2305/2010 г. на Административен - съд Пловдив; Решение № 2637 от 25.11.2013 г.
по к.а.н.д. № 2714/2013 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 605 от
23.03.2015 г. по к.а.н.д. № 358/2015 г. на Административен съд – Пловдив).
Не се споделя и възражението на жалбоподателя да
липсва надлежно описание на нарушението. В случая при описанието на нарушението
както в АУАН, така и в НП се съдържат твърденията на актосъставителя, респ.
фактическите изводи на АНО за това, че жалбоподателят В. в качеството си водач
на МПС по време на движението си на конкретно посочените дата и място е
използвал мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването
му без участие на ръцете. Именно това е необходимият набор от фактически
твърдения с оглед на правната квалификация на нарушението, който обуславя съставомерността на деянието и участието на наказаното лице
в осъществяването му, а следователно обуславя и редовността на описанието на
нарушението. Съгласно т. 4.2 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС всякакви други
обстоятелства, които не са част от състава на престъплението (в случая на
нарушението), могат да се установяват и в хода на съдебното следствие. Възражението
на жалбоподателя е изцяло бланкетно, като не се
посочва кое конкретно и съставомерно обстоятелство
счита, че не е било описано и това е ограничило правото му на защита.
Възражението съдът намира за неоснователно.
По приложението на материалния закон настоящият
съдебен състав намира, че от събраните и проверени по делото доказателствени
материали се установява жалбоподателят В. да е извършил нарушението, за което е
наказан с обжалваното наказателно постановление. От обективна страна на описаните в НП време и място – на 24.10.2019 г.
около 17:00 часа в гр. Пловдив, на бул. „Копривщица“ срещу № 80, жалбоподателят
В. е управлявал лек автомобил марка и модел „Шевролет Круз“
с рег. № ***, като е използвал мобилен телефон по време
на управление на превозното средство без устройство, позволяващо използването
на телефона без участие на ръцете. От показанията на свидетелите-очевидци се
установи, че жалбоподателят е извършил процесното деяние по време на движение,
докато е управлявал моторно превозно средство. Установява се и че именно
наказаният В. е управлявал процесния лек автомобил
към момента на извършване на деянието. Това обстоятелство не се и оспорва от
жалбоподателя. Следователно той е имал правното качество „водач“ по смисъла на
§ 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което е годен субект на
административното нарушение, за което е наказан. Така в обективната
действителност са се осъществили всички факти от хипотезата на правната норма
по чл. 104а от ЗДвП и за жалбоподателя е възникнало задължението да съобразява
поведението си с разписаното правило за поведение. В тази връзка доказа се по
делото, че от обективна страна по време на управлението на МПС жалбоподателят е
държал мобилен телефон в ръката си, като си е служил с него, но не е използвал устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете. С това си
поведение той е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Това нарушение е формално и с осъществяването на изпълнителното му
деяние, то е било довършено, без необходимост от настъпването на конкретен
вредоносен резултат.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на осъществяването му жалбоподателят В. е формирал в съзнанието си
представа относно проявлението в обективната действителност на всички елементи
от състава на нарушението. Съзнавал е, че управлява моторно превозно средство,
като боравейки с уредите му за управление, е привел същото в движение и се е
придвижвал по пътното платно. Съзнавал е и че по време на движението използва
мобилен телефон, но без устройство, позволяващо използването на телефона без
участието на ръцете. Въпреки това той е пристъпил към осъществяване на деянието.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
нямал телефон. Това обстоятелство е ирелевантно по
делото и не е от естество да изключи съставомерността
на деянието му. Общественоопасното поведение, осъществяващо
административното нарушение по чл. 104а от ЗДвП, е служенето с телефон от водач
на МПС по време на управление на превозното средство, когато няма устройство,
позволяващо му използването на телефона без участие на ръцете му. Следователно,
за да бъде деянието съставомерно от обективна страна,
достатъчно е използването на мобилен телефон от водача по указания в хипотезата
на правната норма начин. Без значение е дали използваният мобилен телефон е
собствен или чужд за дееца. Така, както неотносимо за този вид административно
нарушение е чия собственост е превозното средство, а кое е лицето, което
фактически го е управлявало, така неотносим е и
въпросът кой е титуляр на вещното право на собственост върху мобилния телефон.
За този вид нарушение е без значение дори дали държането на вещта е на годно
правно основание. Релевантният факт е кой фактически си служил с нея. По делото
се доказа, че жалбоподателят В. като водач на МПС и по време на движение е
използвал мобилен телефон, пък бил той и чужд, в нарушение на предписанието по
чл. 104а от ЗДвП, което е достатъчно за установяването на съставмерността
на деянието му от обективна страна.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице хипотеза
на маловажен случай на административно нарушение. Не се доказаха, а и не се
твърдят от жалбоподателя никакви обстоятелства, налагащи извънредна за него
необходимост да използва мобилния си телефон по време на движение без
устройство, позволяващо му да стори това без използването на ръцете. Напротив –
деянието разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушения от този
вид. Относими към тази преценка са и установените от
справката за нарушител/водач за жалбоподателя обстоятелства на извършени
предходни нарушения на правилата за движение, за които той е бил наказан с
влезли в сила наказателни постановления и електронни фишове. Следователно и
процесното деяние не съставлява изолирана проява за наказания по нарушаване на
правилата за движение. Това мотивира съда да приема, че обществената опасност
както на деянието, така и на дееца не са по-ниски от обикновените случаи на
нарушения от съответния вид, поради което използването на
административнонаказателната принуда е оправдано и законосъобразно за
постигането на поправителните и предупредителни цели на наказанието по чл. 12
от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно е определена и приложимата в
случая санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП
наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева. Видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя
във фиксиран размер. Съдът не констатира допуснато нарушение при определянето и
индивидуализацията на наказанието. По гореизложените съображения обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което трябва
да бъде потвърдено.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски в процеса.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл.
първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
19-1030-010901/18.11.2019 г., издадено от Д.Г.В. – *** към ***, сектор ***, с
което на В.С.В., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 183, ал. 4, т.
6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.
104а от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния
кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала
ХБ