№ 95
гр. Ловеч, 26.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН ИВАНОВ
при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело №
20254300200065 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от В. В. Б., с която моли да бъде условно предсрочно
освободен. Излага, че изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 9
месеца, и че към момента е изтърпял повече от половината. Изтъква, че по
време на изтърпяване на наказанието е дал необходимите доказателства за
своето по поправяне. Посочва, че има нисък риск от вреди за останалите
лишени от свобода и персонал, и че е налице нисък риск от рецидив. Посочва
също, че е със средно – специално образование, неженен с едно дете, което
отглежда сам. Излага, че няма дискриминационни нагласи, няма нито едно
наказание и е трудово ангажиран. Смята, че се е ресоциализирал и подготвен
за възможността да живее живота си сред свободните хора и да спазва
законите.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч ИРД Д.С. счита, че
подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без
уважение по изложените доводи в становището представено от Началника на
Затвора-Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч прокурор Т. П. счита, че
не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от
свобода, поради което моли молбата на Б. да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание служебно назначеният защитник на В. В. Б. – адв.
В. от ЛАК, моли да бъде уважена молбата, тъй като са налице условията на чл.
1
70 от НК. Акцентира на малкия остатък от наказанието и приема, че са налице
предпоставките за УПО. Прави възражение, че от страна на представителя на
затвора Ловеч са изтъкнати само отрицателни черти на подзащитния й като
сочи положителни такива като полагане на доброволен труд от негова страна,
липса на наказания, участия в спортни мероприятия и други.
Лишеният от свобода В. В. Б. в съдебно заседание се явява лично,
поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно. Заявява, че
е осъзнал грешката, си и че няма да я повтаря за в бъдеще като сочи, че е
самотен родител и отглежда сам детето си и желае да помага на своята майка.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
В момента затворникът изтърпява наказание лишаване от свобода
наложено с Определение № 246/26.09.2024 г. по НОХД № 1289/2024 год. по
описа на РС- Велико Търново в размер на 9 /девет/ месеца лишаване от
свобода, от което наказание към днешна дата фактически е изтърпял 5 /пет/
месеца и 22 /двадесет и два/ дни, от работа 1 /един/ месец, или ВСИЧКО 6
/шест/ месеца и 22 /двадесет и два/ дни и има ОСТАТЪК от 2 /два/ месеца и 8
/ осем/ дни.
Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание лишения
от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното
наказание лишаване от свобода.
От приложеното към делото становище от ГДИН Затвора-Ловеч е видно,
че лишения от свобода В. В. Б. частично изпълнява поставените цели в
първоначалния план на присъдата. Не показва трайни нагласи за положителна
промяна. Няма затвърдена позитивна линия на поведение и към момента
плана на присъдата не е изпълнен.
Становището на началника на затвора е, че не е налице първата
предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 70 от ПК и няма достатъчно
доказателства за поправянето и доброто поведение на осъдения, поради което
становището е да не бъде уважена молбата на л.св. Б. и да не бъде условно
предсрочно освободен за остатъка от изтърпяване на наказанието му.
В доклада на инспектор ИСДВР М. М. лишения от свобода В. В. Б.
търпи наказание лишаване от свобода в размер 9 м по НОХД № 1289/2024 на
Районен съд - Велико Търново. Първоначално постановен Строг режим от
03.10.2024 г. Осъждан по чл. 201, чл. 194, чл. 354а, чл. 3436 и чл. 343г от НК.
Постъпил в затвора на 03.10.2024 г., начало на изпълнение на наказанието -
12.10.2024 г., формално право за условно-предсрочно освобождаване е
2
придобил на 28.01.2025 г.
Престоят му в затвора през 2023 г. е за идентично правонарушение.
Осъждан в миналото за кражба и притежание на наркотици.
За времето на изтърпяване на поредната присъда показва, че е формирал
незаконосъобразно поведение, за което липсва съжаление и осъзнаване, за да
настъпи трайна положителна промяна в нагласите и начина му на мислене.
Вероятността от рецидив при него е перманентно повишена. Мотивацията за
промяна на поведението и на начина му на живот на този етап е твърде ниска
и декларативна. Изводите се налагат от това, че попада за пореден път в
затвора, а грешките и нарушенията му са еднотипни. Не си дава сметка за
причините и последиците от незаконосъобразните си постъпки.
Лишеният от свобода познава добре затворническия начин на живот,
адаптивен е към средата и ограниченията. Същият демонстрира поведение,
ориентирано към зачитане и спазване на правилата и реда в затвора.
Рискът от сериозни вреди към служителите на затвора е нисък, нисък е и
за останалите осъдени. Взаимоотношенията му с пенитенциарните служители
в общежитието са в рамките на установените правила. Това му осигурява едно
сравнително спокойно пребиваване в затвора, тъй като опитът от предишен
престой оказва своето влияние. Представя добър толеранс за фрустрация, не
се отчита! афективно-агресивни нагласи, способен да се ориентира в различни
ситуации и взаимодействия, да прояви гъвкавост, без излишна полемика и
конфронтация, но при засягане на интересите му не би останал в позиция на
потърпевш.
Участвал е в групова специализирана програма „Овладяване на
социални умения и активно поведение на трудовия пазар", включва се в
спортни и културни мероприятия, играе ежедневно тенис на маса. Дадена му е
тази възможност да работи по доброволния труд като „Дежурен по кухня" от
10.12.2025 г.
За времето на престоя си не е наказван и награждаван.
Л. св. Б. е изградил стереотип на девиантно поведение, липсва
му устойчивост за прекратяване на незаконосъобразните му действия, не си
дава сметка за последиците от тях. Вероятността за позитивни промени е
нищожна.
На този етап липсват доказателства за настъпили промени в нагласите и
начина му на мислене. В условията на затвора спазва правилата, но
еднотипното му поведение до момента на свобода дава индикации, че не умее
да владее себе си и с поведението си е опасен за обществото.
Л. св. Б. приема планираните корекционни дейности, показва желание
3
да промени действията и поведението си, но при него липсва устойчивост за
преследване на набелязаните цели.
Първоначално определеният риск от вреди, както и преразгледан към
момента остава със следните показатели: за обществото – среден по
отношение на самия него – среден; към служители - нисък - поведението му е
съобразено с изискванията; по отношения на режима - опасения от уязвимост
и опасения във връзка с нарушение на задълженията.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е в средния диапазон - 46 т.
За времето на престоя си не е дал основание да се счита, че е повишил
мотивацията си за промяна в личностовите нагласи и към настоящия момент
преоценката е със същото цифрово изражение - 46 т.
Анализът на риска от сериозни вреди е среден. Засяга като цяло
обществото /даване на негативен пример, причиняване на ПТП/ и самия него
/развитие на зависимост/. Има пътно-транспортен /непредвидим/ характер.
Ескалира при неблагоприятно референтно обкръжение. В условията на
затвора са отчетени опасения във връзка с нарушения на задълженията и
уязвимост в желанието си да употреби ПАВ. Рискови фактори: употреба на
наркотици.
Очаква се тенденция към завишаване на риска от вреди, имайки предвид
нагласите и повтарянето на едни и същи грешки от осъденото лице.
Не показва трайни нагласи за промяна в личностно-поведенчески план.
Не полага усилия да диференцира проблемите си и да намира приемливи
алтернативи за тяхното решаване. Мотивацията за промяна на този етап е
ниска и носи декларативен характер. Малкият период на престой до момента
не е достатъчен осъденото лице да осъзнае и приеме, че с поведението си
вреди както на себе си, така и на обществото. Повтарянето на едни и същи
грешки показва, че липсва воля и устойчивост за преодоляване на слабостите
му.
От правна страна:
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не по-
малко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това
формално изискване е налице, тъй като В. В. Б. е изтърпял всичко 6 месеца и
22 дни, а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата е 2 месеца и
8 дни.
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода,
становището от ГДИН Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че
молбата на В. В. Б. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
4
От направения анализ на всички доказателства за цялостното поведение
на Б. обосновават извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал.
1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй
като не е налице втората предпоставка необходима за уважаване молбата му.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало
доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за
доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са
всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности,
социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл.
155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това
налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на
престоя му в затвора.
Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното
наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да се отчита
при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
- ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с
оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото
общежитие при Затвора Ловеч по отношение на Б., тъй като не са налице
трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че
същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради
което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл.
70, ал. 1 от НК.
В тази връзка настоящата инстанция приема предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието
лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.
Колкото до направените възражения от страна на служебния защитник,
че са налице положителни промени в поведението му действително такива
5
както вече посочи и по горе са посочени в доклада на ИСДВР М. М., но
същите не са в достатъчен обем, за да се направи извод, че с изтърпяната част
от наказанието е настъпил изцяло поправителен ефект при осъдения Б.. Нещо
повече при анализа на риска от сериозни вреди същия е останал среден като
ИСДВР М. е посочила, че се очаква тенденция от завишаване на риска от
вреди имайки нагласите на осъдения и повтарянето на едни и същи грешки
/вж. т.4. т.4 л.14 от делото/.
Безспорно не са налични данни осъдения Б. да е наказван за
дисциплинарни нарушения следва да бъде посочено, че задължение на всеки
осъден е да спазва правилата за поведение посочени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС,
поради което настоящата инстанция приема, че от спазването на тези
задължения не може да се извлече позитивен факт относно поведението на
осъдения. Нещо повече ИСДВР М. сочи, че и към момента осъдения Б. е с
нагласи, които не съответстват на съответните правила и норми в обществото.
Констатирала е едно неглижиране на закона от негова страна както и че
осъдения не си дава сметка за последиците от незаконосъобразните си
действия /л. 14 т.5 от делото/. Предвид на посоченото ИСДВР М. съдът
приема за защитна реакция от страна на Б. заявеното по времето на съдебните
прения, че е осъзнал „грешката си „ както, и че за в бъдеще няма да се повтори
такова деяние. В противовес на същото е и факта за еднородните му
осъждания до този момент видно от справката му за съдимост.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода В. В. Б. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 2 месеца и 8 дни от наложеното
му наказание с Определение № 246/26.09.2024 г. по НОХД № 1289/2024 год.
по описа на РС-Велико Търново в размер на 9 месеца лишаване от свобода,
като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В. В. Б. – роден на
***** г. в гр. В.Т., с постоянен адрес и настоящ адрес гр. В.Т. ул. „М. № ***,
български гражданин, със средно образование, неженен, в момента изтърпява
наказание лишаване от свобода, осъждан, ЕГН **********, за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 2 месеца и 8
дни от наложеното му наказание с Определение № 246/26.09.2024 г. по НОХД
№ 1289/2024 год. по описа на РС – Велико Търново в размер на 9 месеца
лишаване от свобода, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
6
Затвора - Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд - гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
7