Решение по дело №771/2020 на Районен съд - Бургас

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 540

 

гр.***, 28.05.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                     

          

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 771 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Х.М.Б. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 19-0769-006687/11.02.2020г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.***, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Застъпва се, че при съставянето на АУАН са допуснати нарушения, изразяващи се в посочване на свидетели, без да се уточни какво е тяхното качество, отделно от това не е конкретизирано точното място на нарушението, посредством посочване на номер от ул. „***”, до който е извършена проверката, липсва посочване на възраст на нарушителя и неговата месторабота. Застъпва се още, че връченият препис от АУАН е нечетлив, което води до нарушаване на правото на защита на санкционирания. Твърди се, че това е попречило на жалбоподателя да упражни правото си по чл. 44, ал.1 ЗАНН и да изложи възражения срещу акта. На последно място се посочва, че действително водачът е бил поканен за проба с техническо средство, но не му е бил връчен талон за кръвна проба и по този начин му е било попречено да даде проба. Пледира се за отмяна на НП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Андон Андонов – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява. В приложено по делото писмено становище от гл. юрисконсулт Владимирова се застъпва, че жалбата е неоснователна. Оборват се възраженията на жалбоподателя, като се моли НП да се потвърди изцяло и на АНО да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 – НП е връчено на жалбоподателя на 12.02.2020г., а жалбата е депозирана още на същия ден). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 17.12.2019г., около 07.20 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** в гр. ***, кв. ***, по ул. „***“ в поска към ПП – Е87. Той бил спрян за проверка от полицейски патрул при 05 РУ-***, в състава на който влизал и св. Н.К. *** (в последствие посочен като свидетел-очевидец в акта). В хода на проверката полицейските служители решили да тестват водача за употреба на алкохол и наркотици, поради което и поискали съдействие от колегата си от Сектор „ПП“ – св. Х.К.. Последният пристигнал на място и поканил водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000 с фаб. № ARAM-0005”, но Б. категорично отказал. Актосъставителят издал на водача талон за медицинско изследване № 0067127, в който изрично посочил, че лицето може да се яви в МБАЛ-*** до 45 минути от издаване на талона, ако желае да даде кръвна проба. Талонът бил връчен на жалбоподателя, който удостоверил това с подписа си.

За горните обстоятелства Х.К. съставил на водача АУАН с бл. № 690167, в който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, както и че му е връчен талон за медицинско изследване с № 0067127 за явяване в МБАЛ-***. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушения по чл. 174, ал.3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци – полицейските служители от 05РУ-***, след което бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал акта без възражения и получил препис от него, което също било отразено с подписа му.

Въпреки че в срока, даден от контролните органи, Б. се явил в медицинското заведение, той отказал да даде проба, което било надлежно отразено в журнала (л.27-28).
            В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН жалбоподателя не депозирал писмени възражения.

Въз основа на АУАН на 11.02.2020г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради което и на основание същата норма, наложил на Б. административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че на процесната дата и място е управлявал лекия автомобил, че му е била извършена проверка, както и че е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.***, която към дата 11.02.2020г. е бил оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Действително в АУАН не е посочен точният номер на ул. „***”, до който е била извършена проверката, но това не е нужно, доколкото начинът, по който е описано мястото на констатиране на нарушението от актосъставителя и АНО (гр. ***, кв. ***, по ул. „***“ в посока към ПП – Е87) е повече от изчерпателен, не оставя никакви съмнения и не създава никакви трудности пред съда или пред нарушителя да разберат, къде точно се твърди да е било извършено нарушението. По-детайлната индивидуализация на мястото е ненужна, доколкото по никакъв начин не би се отразила на съставомерността на извършеното. Всички факти в АУАН и НП са поднесени в ясен и разбираем вид, като за настоящия състав не остава никакво съмнение, че жалбоподателят е бил в обективна възможност да разбере какво „обвинение” му е повдигнато, респективно – възможността му за защита не е била ограничена.

Настоящият състав не споделя становището, че в акта не е посочено качеството на свидетелите, което според жалбоподателя е съществено процесуално нарушение, както и че такова се явява липсата на отбелязване на възраст и месторабота на нарушителя.

Критерият за същественост на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането, на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая в акта Е ПОСОЧЕНО, а и от разпита на свидетеля пред съда, категорично се изяснява, че св. К. е свидетел-очевидец на нарушението, поради което и не са допуснати твърдените пороци. Дори обаче в АУАН качеството на свидетеля да не беше посочено – то това по никакъв начин не би могло да накърни правата на санкционирания, нито съдебната проверка за законосъобразност, поради което и дори в този случай нарушението би било несъществено.

Действително разпоредбата на чл. 42, т.6 от ЗАНН регламентира посочване на възрастта и местоработата на нарушителя (ако той въобще реши да предостави на актосъставителя информация в тази насока) и липсата на тези реквизити съставлява формално нарушение на посочените правни норми. Съдът обаче намира, че в конкретната хипотеза тези нарушения не са съществени, тъй като с тях не се накърнява правото на защита на наказаното лице, нито се препятства съдебния контрол върху законосъобразността на НП. В АУАН е посочено ЕГН на нарушителя, което е напълно достатъчно, за да се установи възрастта на водача, като изискването за вписване на месторабота няма никакво отношение към обстоятелствата, при които е констатирано нарушението и е съставен акта, поради което и не се явява съществен елемент от съдържанието му, и неговата липса, макар и да съставлява нарушение, не е порок от категорията на съществените, налагащи отмяна на НП.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за нарушение свързано с това, че преписът от АУАН, връчен на същия е нечетлив, което е довело до невъзможност да организира защитата си. Дори да се приеме, че преписът, връчен на жалбоподателя действително е нечетлив - то това не променя факта, че същият представлява копие на първия четливо попълнен екземпляр от съставения АУАН, който е предявен на жалбоподателя и който с положения си подпис е удостоверил, че е запознат със съдържанието му. Поради това и съдът приема, че твърдяното връчване на нечетлив препис от АУАН, не представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото в конкретния случай не са създадени пречки за жалбоподателя да се запознае със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е „обвинен”. В този смисъл е и практиката на съдилищата – Решение № 1141/26.06.2015г по  к.н.а.х.д. № 859/2015г. по описа на АдмС-***, Решение №  104/17.02.2012г. по к.н.а.х.д. № 14/2012 г. по описа на АдмС-Плевен и много други. Изрично следва да се посочи, че в горния смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция, като например – Решение № 1960/18.11.2019г. по к.н.а.х.д. № 2238/2019год. на АдмС-***, където се допълва, че: „… дори да се приеме за вярно, че връченият препис от АУАН да е бил изцяло нечетлив за Д., той е разполагал с възможност да впише възражение в този смисъл, както и да подаде писмени такива в 3-дневен срок, съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, което не е сторено. Освен това, до нечетливост на акта може да се достигне и в случай на неподходящо  съхраняване. В случая, няма съмнение, че на ответника по касация са известни фактите, съставляващи основание за образуване на административно-наказателното производство и за налагане на санкцията, доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. В този смисъл не е било ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и да организира защитата си, поради което не е налице соченото от районния съд процесуално нарушение от категорията на съществените.“ Нещо повече – очевидно Б. много добре е знаел какво е съдържанието на акта, защото се е явил в МБАЛ-*** за даване на кръвна проба, но поради собствения си избор е отказал да го стори.

Тук е мястото да се посочи, че горните изводи на съда намира подкрепа и в разясненията, дадени още с Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС, където е застъпено, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

На последно място съдът следва да посочи, че не споделя доводите на жалбоподателя за нарушено право да даде кръвна проба, посредством невръчване на талон за изследване. Тези твърдения категорично се оборват от приложения талон (л.7), от който е видно, че лицето с подписа си е удостоверило, че го е получило. Нещо повече – видно от медицинския журнал Б. ***, но там е решил да не дава проба – т.е. единствената причина да не му бъде взета кръвна проба се корени в собственото му поведение, а не в неправомерни действия на контролните органи.

По същество, съдът следва да посочи следното:

Разпоредбата на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол/наркотично вещество, се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в  чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - *** по к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на актосъставителя и от приложения по делото талон за медицинско изследване  се установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и въпреки че му е бил издаден и връчен талон за медицинско изследване и въпреки че се е явил в МБАЛ-*** в предвидения срок, е отказал да даде проба за анализ. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.

В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от приложена Справка за водач (л.17-18), се установява, че процесното нарушение далеч не е първо такова на Б., а тъкмо напротив - до датата на нарушението същият е бил санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата с общо 9 влезли в сила НП и 6 фиша и едно Решение по реда на чл. 78а НК – т.е. неговата лична обществена опасност също е висока.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-006687/11.02.2020г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр.***, с което за нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на Х.М.Б. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „Х.М.Б. с ЕГН: **********  да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-*** с БУЛСТАТ: ********* сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. *** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

   ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала:М.Р.