Мотиви към
присъда по НОХД № 293 по описа за 2019г. на ШОС
На 23.08.2019г. е внесен в ОС -
гр.Шумен обвинителен акт от Шуменска окръжна прокуратура по ПД №25/2019г. - преписка
Вх. № 950/2018г. по описа на Окръжна прокуратура - Шумен, ведно с материалите по
ДП № 57/2018г. по описа на ОД на МВР - Шумен, по който на 23.08.2019г. е
образувано производство пред първа инстанция срещу А.Х.С. с ЕГН **********,***,
за извършено от нея престъпление от общ характер наказуемо по чл.343 ал.3
предл.ІІ б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че: на 29.04.2018 година, около 14.15 часа
на главен път І – 7, км. 76+650 / Силистра - Шумен/, при управление на лек
автомобил „****** нарушила правилата за движение по пътищата, а именно:
Чл.16(1) от ЗДвП – На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено: т.1 когато платното за движение има две пътни
ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване и заобикаляне;
Чл.132, т.2 от ЗДвП – При превозване на пътници водачът е длъжен преди
потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им
превозване;
Чл.137в, ал.3 от ЗДвП – В моторните превозни средства от категория М1,
които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването
на деца под 3 годишна възраст, а децата на възраст 3 и повече години на ръст
под 150 см. заемат седалка, която не е предна и по непредпазливост причинила смъртта на С. С.А.
ЕГН -********** *** и средна телесна повреда на С.Г.А. ЕГН – ********** ***
изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок
по – голям от един месец и трайно затруднение в движението на левия долен
крайник за срок по – голям от един месец, като от деянието са настъпили смърт и
телесна повреда – престъпление по
чл.343, ал.3 предл. ІІ-ро б.”б” във вр. с чл.343 ал.1 б.“в“ от НК и във вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
В хода на разпоредителното
заседание всички участници в него – подсъдимата, нейният защитник и прокурорът
недвусмислено заявяват, че според тях квалификацията по ал.3 на чл.343 от НК, а
не по ал.4 на същия законов текст в диспозитива на обвинителния акт, е от
категорията на фактическите грешки и следва да се отстрани като такива, а не
чрез връщане на делото за допълнително разследване, защото правата на пострадалите,
на подсъдимата и на защитника в процеса не са били накърнени, тъй като всички
са били наясно с деянието и приложимите текстове от закона. Именно предвид
изявленията им, съдът в разпоредителното заседание е приел, че не е налице
нарушение на правото на защита на пострадалите, подсъдимата и защитата и на
основание чл. 248 ал. 5, т. 4 и чл. 248а, ал. 1 от НПК е постановил предвид
намеренията на подсъдимата да се възползва от разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК, делото да се разгледа по реда на
глава ХХVІІ от НПК, като на основание чл.
248а, ал. 1 от НПК е дал 7-мо дневен срок, в който прокурора да отстрани
констатираните очевидни фактически грешки в диспозитива на обвинителния акт.
Предвид изричното изявление на прокурора, че ще отстрани техническата грешка
незабавно и декларираното желание на подсъдимата и защитата да получат препис
от коригирания обвинителен акт в същото съдебно заседание и процеса да приключи
в същия ден, е дадена възможност на прокурора да отстрани очевидните фактически
грешки своевременно. След внасянето на коригиран обвинителен акт препис от него
е връчен в съдебно заседание, както на подсъдимата, така и на защитника и е
дадена възможност в спокойна обстановка да се запознаят с коригирания
обвинителен акт. В диспозитива на коригирания обвинителен акт, след
отстраняването на ОФГ, е посочено, че: подсъдимата А.С. на 29.04.2018 година,
около 14.15 часа на главен път І – 7, км. 76+650 / Силистра - Шумен/, при
управление на лек автомобил „****** нарушила правилата за движение по пътищата,
а именно: Чл.16(1) от ЗДвП – На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено: т.1 когато платното за движение има две
пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване и заобикаляне; Чл.132, т.2 от ЗДвП – При превозване на пътници
водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички
условия за безопасното им превозване; Чл.137в, ал.3 от ЗДвП – В моторните
превозни средства от категория М1, които не са оборудвани със системи за
обезопасяване, не се допуска превозването на деца под 3 годишна възраст, а
децата на възраст 3 и повече години на ръст под 150 см. заемат седалка, която
не е предна и по непредпазливост
причинила смъртта на С. С.А. ЕГН -********** *** и средна телесна повреда на С.Г.А.
ЕГН – ********** *** изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия
горен крайник за срок по – голям от един месец и трайно затруднение в движението
на левия долен крайник за срок по – голям от един месец, като от деянието са
настъпили смърт и телесна повреда – престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 предл.
ІІ-ро б.”б” във вр. с чл.343 ал.1 б.“в“ от НК и във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
След даване възможност на
подсъдимата и нейния защитник да прочетат коригирания обвинителен акт, ведно с
отстранената фактическа грешка в диспозитива и изявленията на подсъдимата и нейния
защитник, че са се запознА., организирА. са защитата си и поддържат намерението
си за признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт по
реда на чл.371 т.2 от НПК, е проведено предварително изслушване по реда на глава
ХХVІІ от НПК за решаване въпросите по
чл.371 от НПК. Подсъдимата С. се възползва от тази диференцирана процедура
по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимата по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 22.10.2019г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не са изслушвани обяснения на подсъдимата за деянието описано в
обвинителния акт и не е извършван разпит на свидетелите и вещите лица.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа така възведеното с коригирания обвинителен акт
обвинение, като предвид посоченото и прието в обстоятелствената част на
обвинителния акт, че подсъдимата е оказала помощ на пострадалата и установената практиката, че
е без значение дали на едно или повече лица се оказва помощта, предлага на съда
да приеме квалификацията на чл.343а б.“г“ от НК, където се предвижда наказание
лишаване от свобода от две до десет години и и
предлага на съда да наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода, което
след редукцията на основание чл.58а ал.1 от НК бъде определено на 1 година и 4 месеца,
както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6
месеца. Счита, че предвид наличието на законовите предпоставки за приложението
на чл.66 ал.1 от НК, следва да бъде отложено изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години. Моли съдът да присъди в полза на
ОДМВР Шумен и разноските по делото.
Защитника се солидаризира с
прокурора, но пледира за по-ниски наказания – шест месеца лишаване от свобода отложено
с изпитателен срок от три години и осем месеца лишаване от права. В хода на
съдебното следствие, в защитната си реч и в последната си дума подсъдимата изразява искрени съжаления и
разкаяния за случилото се, още не може да си обясни как се е случило и твърди
че още е в шок. В защитната си реч изразява съгласие с казаното от адвоката й.
В последната си дума пред съда заявява, че съжалява за случилото се и че никой не иска да убива детето си.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като
съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимата
А.Х.С. била правоспособен водач на МПС от месец февруари 2016г., като след
сключване на граждански брак със С. А. СА.м от с.Венец през месец август 2016г.
двамата си закупили лек автомобил „******, който само подсъдимата управлявала.
На 22.02.2018г. подсъдимата родила дете – С. С.А..
На
29.04.2018г. подс. С. с двумесечното си бебе, приятелката си С.М.Х. и двете
ѝ деца, пътували с управлявания от подсъдимата автомобил „***“ от с.Венец
до с.Вълнари където след като напазарували около 14.00 часа тръгнали обратно за
с.Венец. Автомобила през целия път бил управляван от подс.С., която седяла на
шофьорското място, а на предната пътническа седалка била С.Х., като и двете
били с поставени предпазни колани. На задната седалка на автомобила в детско
столче зад шофьорската седалка била закопчана с предпазен колан малката дъщеря
на свид.Х. – И.Т.Н.. Голямата дъщеря на свидетелката Х. - Т.Т.Н.седяла зад нея
със сложен предпазен колан, а върху краката си в платняна чанта държала
невръстното дете на подсъдимата – С. С.А..
Времето
било ясно с добра видимост, пътното платно сухо и без неравности. След като се
включила на главен път Силистра – Шумен в посока с.Венец около 14.15 часа подс.
С. възприела, че срещу тях се движи микробус на около 100 метра, като в същия
пътували пострадалия С.Г.А. и
свидетеля Д.И.А.. Подсъдимата вследствие на неопитност предприела маневра с
която напуснала своята лента за движение желаейки да избегне удар и навлязла в
насрещната лента за движение където се намирал и микробус „***“ с рег. № ***управляван
от свид. Д.А., който бил и негов собственик. На 29.04.2018г. около 10 часа
тръгнали в посока гр.Дулово след като посетили животински пазар в
гр.Пловдив от където си закупили
пострадалия С.А. четири пилета, които поставил в кашон на пода пред предна
дясна седалка на микробуса където седял, а свид. Д.А. една овца, която сложил
отзад в микробуса. Движейки се по главен път Шумен - Силистра микробуса
подминал с.Венец и няколко разклона за други села достигнал до прав участък
където на около 100 метра водачът Д.А. забелязал в неговото пътна лента срещу
него да се движи малък лек автомобил, а именно управляваното от подс. С. „***“.
В този момент пострадалия С.А. бил наведен и гледал в краката си закупените от
него пилета. Управлявайки микробуса св.Д.А. първоначално решил да мине в ляво,
но преценил, че лекият автомобил следва
да се върне в неговата си лента за движение поради което застанал в края
пътната лента по която се движил. В този момент пострадалият С.А. след като
усетил едно олюляване на микробуса първо вдясно, после в ляво, вдигнал глава си
и видял на около 3-4 метра в тяхната лента за движение насреща им да се движи
лекият автомобил „***“. Подс.С. имайки опит като шофьор едва от около една
година и половина, не направила спасителна маневра в дясно, с която да се върне
в лентата по посоката на движението си, а продължила да се движи в лентата за
насрещно движение. Последвал сблъсък между двете моторни превозни средства на
главен път І-7, км.76+650 /Силистра - Шумен/ в Шуменска област, в пътната лента
по посоката на движение на товарен автомобил „***“, който се движил с 77,83
км/ч., скоростта на движение на лек автомобил „***“ била 57,3 км/ч. В следствие
на удара микробуса останал на място, като се завъртял около вертикалната си ос
спрямо предната дясна част и застанал напречно на пътя, а лекият автомобил бил
изтласкан и се завъртял в дясно като се преместил със задната си част в
затревената част извън платното където спрял до край пътно дърво.
Свидетелят
Д.А. излязъл от микробуса и помогнал на спътника си пострадалия С.А., който
слязъл от неговата врата, тъй като дясната не можела да се отвори, да легне в
затревената част на пътната лента по посока гр.Дулово, понеже изпитвал болки.
През това време от лекият автомобил излязла подс. С.. Свид. А. отишъл до лекият
автомобил, отворил дясната задна врата и извадил по-голямото дете – Т., след
което го завел до пострадалия С.А., а след това от другата страна извадил
по-малкото дете – И. Свид. С.Х. излязла от лекият автомобил и чула подс.С. да
вика името на детето си. Подс.С. извадила бебето си - С. С.А. през отворената
задна дясна врата на колата, където същото лежало между предните и задните
седалки на пода на лекия автомобил и започнала да му оказва първа помощ.
Пътувайки с лек автомобил в посока гр.Шумен свид. Н.Х.Н.и съпругата му С.
спрели забелязвайки станалото пътно транспортно произшествие и се обадили на
телефон 112. След като установили, че всички пътници от двете коли са извън тях
предложили на подс.С. заедно с бебето ѝ да я закарат до спешното, тъй
като линейките още не били дошли. По пътя срещнали една линейка на която
били прехвърлени обвиняемата А. С. и
пострадалата С. А.. Впоследствие всички лица участници в пътното транспортно
произшествие били откарани за преглед в МБАЛ гр.Шумен, където двумесечното бебе
С. С.А. починало, а подс.С., свид.С.Х., пострадалия С.А. и Т.Т.били оставени в
болницата за лечение.
Видно
от заключението на назначената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза за
оглед и аутопсия на труп № 26/2018 г., С. С.А. е получила съчетана травма:
глава, гръден кош, крайници. Една дълбока кожна драскотина на челото в дясно.
Едно петнисто кръвонасядане на челото – над вътрешния край на дясната вежда,
едно ивицовидно кожно охлузване слепоочно в ляво – пред ухото. Кръвонасядане на
ограничена площ на меките черепни обвивки, теменно в дясно и ляво. Кръвонасядане
на ограничена площ на меките черепни обвивки слепоочно в дясно, задно теменно в
ляво и в тилната област. Фрактура на люспата на тилната кост в дясно.
Травматично разкъсване на ламбовидния шев в дясно с пролапс на разкъсани
мозъчни гънки в подножието. Травматично разкъсване на сигиталния шев на черепа
– до голямата фонтанела. Субарахноидален кръвоизлив на малкомозъчните полукълба
двустранно. Травматично разкъсване на паренхима на дясното мозъчно полукълбо
теменно тилно (енцефалорексис). Две ивицовидни кръвонасядания подключично в
ляво – хоризонтално разположени. Счупване на дясната ключица.
Причина
за смъртта на С. С.А. е тежка закрита черепномозъчна травма протекла с фрактура
на черепа, разкъсване на шевовете му и травматично разкъсване на мозъка. Всички
установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи
предмети със значителна кинетична сила. Касае се за високоенергийна травма
получена при ПТП – травма в автомобил. Травматичните увреждания са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.
Видно от заключенията
на назначените по делото четири съдебно медицински експертизи, С.Х., А.С. и Т.Т.в
следствие на претърпяното ПТП са получили временно разстройство на здравето
неопасно за живота, а пострадалия С.А. е получил трайно затруднение в
движението на левия горен крайник и на левия долен крайник за срок по-голям от един месец.
Видно
от заключението на химическата експертиза № 641/03.05.2018 г., в кръвната проба
иззета на 29.04.2018г. от Д.И.А. не се установява наличие на етилов алкохол.
Видно
от заключението на химическата експертиза №642/03.05.2018 г., в кръвната проба
иззета на 29.04.2018г. от А.Х.С., не се установява наличие на етилов алкохол.
Видно от
заключението на назначената в хода на ДП автотехническа експертиза, мястото на
удара е в лентата за движение на товарен автомобил „***“ с рег.№ ***по
дължината на пътното платно на главен път І-7 км.76+650 на 20 метра от Ор1 и
1,35 метра в ляво от десния край на пътя. Скоростта на движение на товарен
автомобил „***“ в момента на удара и преди ПТП е била 77,83 км/час, а на лекият
автомобил ***“ - 57,3 км/час. Опасната зона за спиране на товарен автомобил „***“
при движение с изчислената скорост на движение от 77,83 км/час е 63,37 метра.
Опасната зона за спиране на лек автомобил „***“ при движение с изчислената
скорост на движение 57,3 км/час е 41,32 метра. Причината за станалото
автопроизшествие е, че водачът на лек автомобил „***“ не е наблюдавал непрекъснато
при движение полосата пред автомобила и е допуснал навлизане в насрещната лента
в момента когато срещуположно се е движел товарен автомобил „***“. В конкретната
ситуация водачът на товарен автомобил „***“ не е имал възможност да предотврати
удара поради това, че опасната зона за спиране в случая е по-голяма от
разстоянието, на което се е намирал от мястото на удара при възникване на опасността.
Произшествието е било предотвратимо само в случай, че водачът на лек автомобил
„***“ е наблюдавал непрекъснато пътното платно и не е навлизал в насрещната
лента за движение, каквато възможност е имало.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимата А.С. депозирано по реда на чл.371 т.2 от НПК в
хода на предварителното изслушване, с което признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит, на свидетелите и вещите
лица. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимата по чл.371 т.2
от НПК се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното производство по
надлежния процесуален ред гласни
доказателства - от показанията на свидетелите, от заключенията на
съдебно-медицинските експертизи, от заключенията на съдебно-химическите
експертизи, от заключението на съдебно-автотехническа експертиза. Те са в
синхрон и със събраните писмени доказателства и материали в хода на ДП - с
протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, скица на
местопроизшествието, протокол за технически оглед на МПС и от всички останали
писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, които са
приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК. Заключенията
на експертизите и събраните писмени доказателства по делото са в синхрон
помежду си и са взаимнодопълващи се, а така също и кореспондират на показанията
на разпитаните по досъдебното производство свидетели и на самопризнанието на
подсъдимия. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства
по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимата С. на 29.04.2018г. в Шуменска
област, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „******
нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.16(1) от ЗДвП – На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: т.1 когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и
да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване и
заобикаляне; чл.132, т.2 от ЗДвП – При превозване на пътници водачът е длъжен
преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното
им превозване и чл.137в, ал.3 от ЗДвП – В моторните превозни средства от
категория М1, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се
допуска превозването на деца под 3 годишна възраст, а децата на възраст 3 и
повече години на ръст под 150 см. заемат седалка, която не е предна; в
резултат на което допуснала ПТП и
по непредпазливост причинила смъртта на С. С. А. ЕГН от с.Венец, общ.Венец,
обл.Шумен и средна телесна повреда на С.Г.А. ЕГН от гр.Дулово, обл.Силистра,
като след деянието подсъдимата е направила всичко зависещо от нея за оказване
помощ на пострадалата С. А. и с това е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.343а б.“г“
вр. чл.343 ал.4 вр. чл.343 ал.3 предл. ІІ б. „б” вр. чл.343, ал.1, б. „в“ от НК
във вр. с чл.342 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на живот;
* от обективна страна подсъдимата е извършила фактически действия по
"управление на автомобила", което съгласно константната практика на
Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и
механизмите му";
- безспорно се
установи, че при управлението на лекия автомобил подс.С. е навлязла в
насрещната лента за движение по платно с две ленти за движение, с което е
нарушила чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, според която разпоредба на пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: т.1
когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване и заобикаляне; в същото
време, тя не е обезопасила пътуването и превоза на пътниците, като 2-месечното
дете не е било в специална детска седалка застопорена с колан за седалка на
колата, а е било в платняна бебешка торба, държана от по-голямо дете, с което е
нарушила чл.132 т.2 от ЗДвП, според който при превозване на пътници водачът е
длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за
безопасното им превозване; както и чл.137в ал.3 от ЗДвП, според който в
моторните превозни средства от категория М1, които не са оборудвани със системи
за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под 3 годишна възраст, а
децата на възраст 3 и повече години на ръст под 150 см. заемат седалка, която
не е предна.
- вследствие на тези нарушения на
правилата за движение по пътищата подс. С. става причина за ПТП с движещия се в
насрещната лента за движение товарен автомобил „***“ с рег. № СС 2278 РВ, при
което на пътника в товарния автомобил С.Г.А. са причинени множество травматични
увреждания, които обусловили трайно затруднение в движението на левия горен
крайник и на левия долен крайник за срок по-голям от един месец; на пътуващите
в лекия автомобил С.Х., А.С. и Т.Т.в следствие на претърпяното ПТП са причинени
травматични увреждания обусловили за всяка от тях временно разстройство на
здравето неопасно за живота /представляващо несъставомерен за делото резултат –
лека телесна повреда по чл. 130 ал.1 от НК/; а бебето С. С.А. получила съчетана
травма: глава, гръден кош, крайници, в резултат на която по-късно същия ден
починала в МБАЛ – Шумен; Причина за смъртта на С. С.А. е тежка закрита
черепномозъчна травма протекла с фрактура на черепа, разкъсване на шевовете му
и травматично разкъсване на мозъка - високоенергийна травма получена при ПТП –
травма в автомобил и травматичните увреждания са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилата смърт.
- подсъдимата на 29.04.2018
година, около 14.15 часа на главен път І – 7, км. 76+650 / Силистра - Шумен/ в
Шуменска област, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „****** въздействала пряко и непосредствено върху
пострадалите и по този начин е увредила обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на живота на С. А. и обществените отношения които
гарантират здравето и телесната неприкосновенност на личността на пострадалия С.А.;
в резултат на деянието е настъпила биологичната смърт на С. С. А. на 29.04.2018г.
и средна телесна повреда на С.Г.А.; между ПТП и настъпилата смърт на С. А. и
средна телесна повреда на С.Г.Али е налице причинно следствена връзка, тъй като
в резултат именно на нараняванията от това ПТП са настъпили смъртта на
пострадалата С. А. и средната телесна повреда на С.А.; т.е. подсъдимата чрез
своите действия противоправно е лишила от живот пострадалата С. А. и смъртта й
е в пряка каузална връзка с посочените по-горе нарушения на правилата за
движение от подсъдимата С.и противоправно е причинила средна телесна повреда на
пострадалия С.А., като настъпването й е в пряка каузална връзка с посочените
по-горе нарушения на правилата за движение от подсъдимата С.;
- след извършване на деянието
подсъдимата С. е направила всичко
зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата С. А., като започнала да
и прави изкуствено дишане и продължила докато пострадалата не била преместена в
линейката.
* субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице – подсъдимата е била пълнолетно вменяемо лице, притежаващо
свидетелство за управление на МПС - по време на извършване на деянието тя е била
в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата по
непредпазливост във формата на небрежност - подс. С. не е целяла и не е
предвиждала настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжна и е
могла да ги предвиди.
Предвид гореизложеното
подсъдимата следва да бъде призната за виновна за престъпление по привилегирования
състав на чл.343а ал.1 б.“г“ от НК, тъй като съобразно константната практика на
ВКС щом пострадалите са повече е достатъчно помощта да е оказана и само на един
от тях, за да се приложи този текст. Според Решение № 10/1984 г. на ІІІ н.о.,
Решение №126/1984 г. на ІІІ н.о., Решение № 263/1985 г. на ІІІ н.о. и Решение №
233/1987г. на ІІІ н.о., ако има повече
от един пострадал оказването на помощ на един от тях е основание за носене на
отговорност по привилегирования състав. Достатъчно е подсъдимата да е оказала необходима
помощ, помощта да е на жив човек и да е насочена към спасяване на живота
и запазване на здравето на пострадалия. Нещо повече в обстоятелствената част на
обвинителния акт /стр.3 от ОА, л.5 от съдебното производство/ сам прокурорът е
посочил, че подсъдимата след като е намерила детето си между седалките е
започнала да му оказва първа помощ. Тези факти са сред признатите от
подсъдимата по реда на чл.371 т.2 от НПК и поради това и в следствие с
предложението на прокурора в съдебно заседание и на искането на защитата, този
факт следва да се приеме като установен и доказан в хода на ДП и посочен в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а по отношение на деянието следва
да се приложи съответната привилегирована разпоредба на чл.343а от НК.
Аналогичен е случая разгледан в решение № 38/19.04.2012 г. по ВНОХД № 469/2011г. на Варненския апелативен
съд и решение №415/01.11.2012г. по к.д.№1330/2012г. на ІІ н.о. на ВКС. Предвид
на гореизложеното настоящият състав намира, че деянието следва да бъде
преквалифицирано по чл.343а ал.1 б.”г”
вр. чл.343 ал.4 вр. чл.343 ал.3 предл. ІІ-ро б.”б” вр. с чл.343 ал.1 б.“в“ от НК вр. с чл.342
ал.1 от НК и подсъдимата следва да бъде призната за виновна именно по този
законов текст, като бъде оправдана по първоначално повдигнатото обвинение срещу
нея с ОА с отстранената ОФГ по чл.
чл.343 ал.4 вр. чл.343 ал.3 предл. ІІ-ро б.”б”
вр. с чл.343 ал.1 б.“в“ от НК вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на подсъдимата.
При определяне на наказанието на
подсъдимата за извършеното от него престъпление съдът прецени следните
обстоятелства:
- степента на обществената опасност на деянието е висока, предвид на
факта, че се касае за управление на МПС и транспортните престъпления принципно
се отличават с висока степен на обществена опасност;
- степента на обществена опасност на подсъдимата: от данните за
личността й – А.Х.С. е родена на
16.12.1989 година в гр.Истанбул, Република Турция, българска гражданка, омъжена, с висше образование,
работеща, неосъждана; подсъдимата има малко дете, което кърми – на 42 дни към
датата на съдебното заседание. Няма регистрация за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП. Всички тези данни обуславят категоричния
извод, че у подсъдимата няма изградена антисоциални нагласи към противоправно
поведение и нейната обществена опасност е
в ниска степен.
- подбудите за извършване на престъплението – несериозно отношение към
обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС.
Предвид гореизложеното, съдът
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимата:
Налице са следните смекчаващи вината
обстоятелства: чисто съдебно минало, липса на нарушения, за които да са
налагани наказания по ЗДвП, добри данни за личността й, младежка възраст
/съобразно § 1 от Закона за младежта "младежи" са лица на възраст от 15 до 29 години
включително/, съдействие на органите на наказателното производство, както в
досъдебната, така и в съдебната му фаза, искрено разкаяние и осъзнаване на
вината; Самопризнанията не се вземат предвид от съда като такова, тъй като по
силата на чл.373 ал.2 от НК те се съобразяват като безусловно предопределящи
приложението на чл.58а от НК. В този смисъл и т.7 от ТР № 1 /2009г. на ОСНК. Съдът не констатира отегчаващи
вината обстоятелства.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като
наказанието бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като
са налице многобройни смекчаващи отговорността, а именно: За престъплението по
чл.343а ал.1 б.”г” от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" до две до десет години и съобразно чл.343г от НК се предвижда наказание лишаване от право да управлява МПС. Съдът счита, че
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни, и дори и
наложено в минимален размер, наказанието лишаване от свобода би се оказало
несъразмерно тежко както за дееца – подс.С., така и за деянието, поради което
следва да се приложи чл.55 от НК. Затова съдът счита за справедливо и съответно
на извършеното предвид ниската степен на обществена опасност на дееца да наложи
наказание "лишаване от свобода" в размер на шест месеца. В
съответствие с чл.343 г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК следва да се
наложи и наказание лишаване от правото
да управлява МПС за срок надвишаващ срока на наложеното наказание лишаване
от свобода, а имено – една година и шест месеца. По отношение на определеното наказание “лишаване
от свобода”, съдът,
счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл.36 от НК,
не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, защото условното осъждане
при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение по отношение на подсъдимата
С. са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство за
превъзпитание на подсъдимата, след като настоящото деяние представлява
инцидентен случай в нейния съзнателен живот. Поради това, като съобрази данните
за личността й съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание
лишаване от свобода за минималния предвиден от закона срок от три години. Наказанието
не следва да бъде съобразявано преимуществено със специалната или генералната
превенция – то следва да изпълни и двете цели. Именно определеният
размер на тези наказания съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдената. Освен това съдът счита, че така определените
наказания ще въздействат възпитателно и предупредително и върху другите членове
на обществото.
По този
начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Съдът
възложи на подсъдимата направените деловодни разноски в съответствие с чл.189
ал.3 от НПК направени в хода на досъдебното производство в размер на 2510,84лв,
които следва да бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на ОД на МВР -
Шумен.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: