Р Е Ш Е Н И Е
№ /10.11.2011г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и шести
октомври през две хиляди и
единадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря А.И.
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1978 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно
основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Образувано е по
иск на С.С.С. ЕГН ********** срещу К.Г.Г.
ЕГН ********** с правно основание чл. 55,
ал.1 ЗЗД. Ищецът излага, че на 17.03.2008
сключил с ответника договор,
който назовали договор за сътрудничество, с който целели да уредят отношенията си във връзка с учредяване от страна на
ответника в полза на ищеца на право на преминаване върху имот, собственост на ответника, находящ се в кв. „ Виница „ гр. Варна, а така
също във връзка с изграждане на ВиК, ел. инсталация и
останалата инженерна инфраструктура от т. 164 към т.158 от уличната регулация
на кв. „Виница”. С така подписания договор, ответникът се съгласил
срещу заплатената му сума от 270 лева,
да учреди на ищеца право на преминаване през имота му, в съседство с
неговия имот. Ищецът твърди, че в деня на подписване на договора, заплатил на
ответника сумата от 14 000 евро, вместо дължимите му се само 272 лева. Така без
основание ответникът получил от ищеца сумата от 13 865 евро, представляваща
разликата между реално заплатената сума и тази, която се бих задължил да му
плати. С нотариална покана, получена от ответника на 24.06.2010 г., връчена му
чрез нотариус Ю.К.-К., с рег.484,
ищецът го поканил да му върне неоснователно получената сума, с която се е
обогатил без основание, но ответникът и до днес не е върнал сумата. С оглед на
това, ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 13 865
евро, получена от него без правно основание, с която се е обогатил
неоснователно, ведно със законната лихва върху нея от деня на подаване на
исковата молба в съда, както и да му бъдат присъдени направените по делото
съдебно деловодни разноски
Ответникът, в
депозирания писмен отговор излага, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Ответникът твърди, че видно от самия Договор за сътрудничество с дата 17.03.2008
г., между страните е постигнато съгласие да си сътрудничат, за да бъдат
постигнати няколко цели, а именно: да бъде прокаран подход през имота на
ответника К.Г.Г., като същевременно бъде предоставено право на преминаване към
поземлен имот, собствен на ищеца, ведно с изграждане на ВиК инсталация, ел. инсталация и останалата част от инженерна
инфраструктура - чл.2 от Общите условия на договора. В чл. 3 е регламентирано предоставянето
на право на преминаване в полза на ищеца С., или на фирми и лица, закупили
обекти в изградените сгради, като правото на преминаване ще се реализира чрез
прокарване на подход с ширина 3.5 м. в източния (долния) край на имота на
ответника. Действително, цената на това конкретизирано право на преминаване -
чрез прекарване на подход, е определена на 270 лева, платена в момента на
подписването на договора. Но посоченото в чл.3 от договора, е само част от
предмета на договора, регламентиран в предходния чл. 2. Страните са договорили конкретни разработки и условия
за изграждане на инженерната инфраструктура, вкл. подземната такава. С оглед така изложеното, ответникът излага, че сумата от 270 лева, посочена в чл.3 от договора, е
заплатена само за част от уговорените действия на страните, и по-точно за
предоставеното от ответника на право на преминаване чрез прекарване на подход.
И това задължение да предостави право на преминаване през имота си срещу
определена цена на фактическото действие (прекарването на подхода), е
изпълнено. Като правно действие обаче правото на преминаване е
сервитутно право и следва да бъде учредено в предвидения по закон ред, поради
което не може да се приеме, че с подписването на договора е учреден и сервитута, и между страните са уредени отношенията по повод
вещната тежест - в посочения смисъл е и изрично уговореното в чл. 17 от
договора. В чл. 13 и чл.14 от договора страните са регламентирали конкретни
действия н по повод висящо съдебно производство и отношения с Община Варна. С
оглед изложеното, ответникът оспорва
основателността на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, тъй като поетото
задължение за фактическо предоставяне право на преминаване (подход) през имота
му срещу цена от 270 лева, е изпълнено, поради което не следва да се приема за
основателно твърдяното от ищеца отпадане на договорното основание. Освен това, между страните е сключен и последващ Договор от 18.06.2009 година, в който като страни
участват както ищеца, така и ответника наред с трети лица. Оспорват се
твърденията в исковата молба по повод представената разписка за сумата от 14
000 евро, получена от ответника К.Г.Г. от С.С.С. - в обстоятелствената част на
самия частен документ е посочено основанието за получаване на сумата - във
връзка с договор за сътрудничество от 17.03.2008 г. при учредяване право на
преминаване върху имота. Клаузите на Договора за сътрудничество от 17.03.2008 г., от
който ищецът черпи правата си, следва да се тълкуват в тяхната взаимовръзка с
оглед действителната воля на страните. Уговорките са последвани от друг
многостранен договор, конкретизиращ уговореното в чл. 3 право на преминаване не
само за ищеца, а и за трети лица и фирми. Направеното плащане на сумата от 14
000 евро е с изрично посочено основание, което обхваща съобразно договора, не
само фактическото преминаване през имота, а и правното регламентиране на сервитута, както в полза на ищеца, така и в полза на трети
лица. От страна на ищеца не са наведени твърдения Г. да е отказал сключване на
окончателния договор за учредяване на сервитута, или
пък учредяването на самия сервитут да е станало в
последствие невъзможно. По изложените съображения, моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен.
След преценка на
събраните по делото доказателства и въз основа на доводите и възраженията на
страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД. Ищецът
твърди, че без основание е заплатил на ответника сумата от 13 865 евро, явяваща
се разлика между дължимо получените 272 лв. и платените му общо 14 000 евро.
С исковата молба
е представен договор за сътрудничество от 17.03.2008г., сключен между К.Г. и С.С..
По силата на същия, те се споразумяват да си сътрудничат с цел прокарване на подход през
имота на К.Г.Г., както и предоставяне от К.Г.Г.
на С.С.С. право на преминаване към поземления имот на втория, както и изграждането на ВиК, ел. инсталация и останалата инженерна инфраструктура
по улица от т. 164 към т. 158 от уличната регулация на кв. „Виница'", гр. Варна. В чл. 3 от същия, страните се
договарят, че К.Г.Г. се съгласява и предоставя на С.С.С. или на фирма и
лица, закупили обекти в изградените сгради, право на преминаване чрез прокарването на подход с ширина 3.5 метра в източния /долния/ край на пътя -улицата, към настоящия момент дворно място, собственост на К.Г.Г., както и документално,
подписвайки необходимите за целта документи и декларации срещу сумата 270 (двеста и седемдесет)
лева, платена към момента на подписване на настоящия договор пред Нотариус. В останалите точки по договора страните
договарят други задължения, които всеки от тях поема във връзка с посочения в чл.2 основен предмет на
договора. Не са посочени други парични задължения, поети от С.С., освен
посоченото по-горе по чл.3, а по чл. 7 са договорени суми, имащи характер на
неустойка, която той се задължава да плати в случай на създаване на
препятствия, създаващи затруднения на К.Г..
Ответникът К.Г. от своя страна, не оспорва, че
получил сумата от 14 000 евро. В тази връзка по делото е представена разписка, видно от която К.Г. декларира, че на
17.03.2008г. е получил от С.С. сумата от 14 000 евро, във връзка с договор за сътрудничество при учредяване
на право на преминаване, подписан на 17.03.2008г. Разписката е с нотариално заверен подпис на лицето, и не е оспорена от страните.
С оглед
изложеното, съдът приема за безспорно установено, че на 17.03.2008г.,
ответникът е получил от ищеца сумата от 14 000 евро.
Твърдението на
ищеца, че от тази сума е дължал само 272 лв., а останалите 13 865 евро е
заплатил без да има основание за плащането им.
По повод твърдението на ответника, че тази сума е платена във връзка с
последващ договор за съвместна дейност от 18.06.2009г., съдът установи следното: Видно от
представеното копие, същият е сключен межди
ищеца, ответника и др. лица: ЗСК “Девня”
АД, П.А.С. -лично за себе
си и в качеството му на пълномощник на И.С.С. и Ю.Н.Н.. Според
изложеното в т. I, страните се съгласяват да обединяват усилията си за изграждането
на канализационно отклонение за задоволяване на битовите им нужди, което трябва
да премине през собствените им поземлени
имоти находящи се в гр. Варна, кв."Виница, съставляващи "УПИ ХХШ-660,659,662:УПИ ХХ1Х-661 и ПИ
№1126,1127,1127а в кв.1 и ДХХГУ -655 идентичен с идентификационен
№10135.2575.1378. Според договореното в чл. 3 всички разходи за изграждането на
канализационното отклонение ще бъдат поделени между ЗCK
“ДЕВНЯ” АД, и П. А. С. Съдружниците К.Г.Г., Ю.Н.Н. и С.С.С. няма да участват в
строителството и разходите за него. К.Г. и С.С.С. ще предоставят достъп за
преминаване на трасето, а Ю.Н. ще придвижи необходимата документация за
осъществяването на проекта. В чл. 4 от договора изчерпателно
са посочени условията, при които К.Г. се задължава да предостави достъп за
преминаване на трасето.
При твърдение на
ищеца за пълна липса на основание за получаване на претендираната сума, в тежест на ответника е да посочи основанието за получаване, както и да докаже осъществяването на същото.
Съдът не счита, че ответникът по пътя на пълното
и главно доказване е установил наличието на основание за получаване на сумата от 13 865 евро.
В тази връзка
съдът съобрази следното:
На първо място
по никакъв начин не се установи безспорното наличие на твърдяната от
ответника връзка на договора за
сътрудничество от 17.03.2008г., сключен между К.Г. и С.С. - във връзка, с който са
получени парите и договора за съвместна дейност от 18.06.2009г.
Но дори да се
приеме за вярно твърдението, че
сумата е заплатена и с оглед на този последващ договор, то отново не се установява основание за получаването и от ответника. По този договор страните не
са договорили К.Г. да получи никакви сума.
Напротив –уговорката е той да предостави достъп на преминаване срещу поети от
останалите страни насрещни престации, изрично
посочени в договора.
В този смисъл са
и показанията на свидетелите, изслушани в с.з. 26.10.2011г.
Св. Ю. Н., чийто показания съдът възприема
като обективни и непротиворечиви, излага, че със С. и К.
направили договор за канализационни отклонения, който да обслужва нашите имоти,
който бил изпълнен от „ЗСК Девня”. Били
пуснати пет канализационни отклонения само за парцела на К.. Свидетелят излага,
че канализационното отклонение вече е изпълнено, то е под земята. Няма някой,
който да е недоволен. Всички са удовлетворени. Не знае К. да е имал претенции,
нещо да му се дължи по този договор, освен, че на пет места трябвало да бъдат
направени отклонения за неговия парцел. К. бил предоставил достъп през имота си
на С.. С. от своя страна изградил подпорна стена в имота на К. *** свидетеля
този договор няма връзка с договора за правото на преминаване. Това беше само
за изграждане на канализационното отклонение. Знае за договора за преминаване,
тъй като е присъствал на разговорите межди ищеца и ответника, виждал е и
самия договор. Чувал е, че сумата от 14 хил. Евро е била договорена като
някакъв залог, да не му причинят някакви вреди в имота на К..
Другият свидетел
П.С.Б., който работи в фирма „ЗСК Девня” АД - гр. Девня, излага, че знае за
договора за съвместна дейност от 18.06г., тъй като ЗСК Девня е страна по него.
Възникнал проблем с канализацията, тъй
като трябвало да се намери решение от къде да мине канализацията. Договорът за
съвместна дейност решил този проблем. Свидетелят излага, че канализационното отклонение вече е въведено в експлоатация с акт образец
№ 15, протокол № 16 и удостоверение за ползване. Свидетелят излага, че
действително по време на строежа бил скъсан водопровода, но след това бил
поправен и К. никакви щети не е претърпял. По този договор от 18-ти К. е
получил от „ЗСК Девня” безвъзмездно тези
пет отклонения, тъй като каналът преминава през
имота му. ЗСК Девня и К.Г. не са имали никакви парични претенции един към друг.
Свидетелят В.К.Д., разпитан в същото с.з. знае, че К. и С.
сключили договор за сътрудничество, за преминаване. К. дал право за преминаване
на С.. Това е станало през 2009 г. Следващата година бил сключен договора между
„ЗСК Девня”, С., К., Ю. и още някой за направата на канализация. Към настоящия
момент договорът е изпълнен, канализацията е направена. Според свидетеля К. не
е претърпял вреди, тъй като уговорките по договора били изпълнени. С. изградил подпорна стена в имота на К..
Уговорката за правото на преминаване беше 250 евро.
С оглед изложеното и ппредвид липсата на доказателства в тази насока, съдът счита, че не се установява наличието на основание за
получаване на претендираната сума от страна на ответника.
Не би могло да
се приеме, че тази сума е платена с оглед евентуални бъдещи вреди, които биха
настъпил за ответника във връзка с изпълнение на канализационното отклонение, тъй като такива твърдения не са наведени от неговия
пълномощник. Но и в този случай не биха били основания за получаването и, тъй
като според свидетелските показания всички причинени неудобства и щети са били
възстановени, а и сам ответникът не твърди да му причинени вреди, още повече,
че изпълнител на канализационното отклонение е не ищеца, а трето лице –ЗСК “Девня”.
С оглед
изложеното и предвид липсата на доказателства за наличието на основание за
получаване на сумата от 13 865 евро, съдът намира, че ответникът я е получил
при начална липса на такова, поради което искът за връщането по реда на. чл. 55 ЗЗД следва да бъде уважен като основателен.
Предвид
основателността на иска, ответникът има право да му бъдат присъдени направените
от негова страна разноски. С оглед на което и на осн.
чл. 78, ал.1 и чл. 80 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
3097.13 лв., включваща заплатен адвокатски хонорар, и ДТ.
На осн. чл. 75 ГПК, и предвид постъпилата молба, съдът счита,
че на свидетеля П. Б. следва да бъде присъдена сума в размер на 40,00 лв. във връзка с явяването му в качеството на свидетел по делото. Така определеното възнаграждение следва да бъде
заплатена от ответника предвид неоснователността на иска.
По
гореизложените съображения и на осн. чл.235 ГПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА К.Г.Г. ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на С.С.С. ЕГН **********,*** сумата от 13 865 /тринадесет хиляди
осемстотин шестдесет и пет/ евро на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска –
30.08.2010г., до окончателното и изплащане
на осн. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Г.Г. ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на С.С.С. ЕГН **********,*** сумата 3097.13 /три хиляди и деветдесет и седем лв. и 13
ст./ лв. на осн. чл.78, ал.1 ГПК /отм/.
ОСЪЖДА К.Г.Г. ЕГН **********,***, да ЗАПЛАТИ на П.С.Б. сумата от 40.00 /четиридесет/ лв. на осн. чл. 75 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Варненския апелативен съд в 2 седмичен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: