РЕШЕНИЕ
№ 5221
гр. София, 30.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110213379 по описа за 2024
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБРАЗУВАНО е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-160/15.08.2024г., издадено от
ЗАМЕСТНИК - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ
НАДЗОР (КФН), РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „НАДЗОР НА
ИНВЕСТИЦИОННАТА ДЕЙНОСТ“, с което на основание чл.53 от ЗАНН е
наложено на УПРАВЛЯВАЩО ДРУЖЕСТВО (УД) „К.“ ЕАД, с ЕИК:
******** административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1
000.00 (хиляда) лева на основание чл.290, ал.9, т.1, пр.1 от Закон за пазарите
на финансови инструменти (ЗПФИ) за извършено административно
нарушение по чл.54, § 10, ал.1 вр. с чл.1, § 1 от Делегиран регламент (ЕС)
2017/565 във връзка с §4, ал.3 от ДР на Закона за пазарите на финансови
инструменти (ЗПФИ) и вр. с чл. 86, ал.5 от Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
финансиране (ЗДКИСДПКИ).
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ОСПОРВА с подробни доводи
законосъобразността на издаденото Наказателно постановление (НП). Твърди
се липсата на извършено административно нарушение. Счита се, че са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП. В
съдебно заседание санкционираното юридическо лице, редовно призовано, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който лично и в
писмена защита инвокира допълнителни съображения в подкрепа на доводите
1
от въззивната жалба. Не се претендират разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА, редовно призована, се представлява от
надлежен процесуален представител, който инвокира в съдебно заседание и в
писмена защита подробни доводи за неоснователност и недоказаност на
депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски.
II.). ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по
фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си
убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 09.09.2024г. в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от
жалбоподателя чрез съответен представител, с обоснован и доказан правен
интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление, връчен
по надлежния ред с обратна разписка на 27.08.2024г. на лицензиран пощенски
оператор „Б.“ АД, подлежащ на законов съдебен контрол пред родово, местно
и функционално компетентен районен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ от въззивния съд факти в настоящото
съдебно решение не се различават от фактическата обстановка, описана от
административно-наказващия орган в Наказателното постановление, а
именно:
УД „К.“ ЕАД е вписано под № РГ-08-5 във водения от Комисията за
финансов надзор Регистър на управляващите дружества по чл. 30, ал. 1, т. 5 от
Закон за Комисията за финансов надзор. Съгласно издаденият лиценз, УД „К.“
ЕАД има правото да предоставя дейностите и услугите по чл. 86, ал. 1 и 2 от
Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други
предприятия за колективно финансиране (ЗДКИСДПКИ).
В хода на извършена проверка от КФН чрез актосъставителя - свидетелят
К. е било установено, че клиентът Д. (с клиентски номер 10431) е имал при УД
„К.“ ЕАД два действащи договора за управление на портфейл със служебни
номера на портфейли 1035 и 1179, съответно сключени на 19.08.2021г. и
01.12.2021г.
Съгласно договореното в чл. 1, ал. 3 от сключения договор за доверително
управление на портфейл № 10431-55 от 19.08.2021г., доверителят (Д.) дава
своето изрично предварително одобрение и съгласие при извършване на
2
Доверителното управление Управляващото дружество да инвестира активите
на Доверителя във всякакви финансови инструменти, според
инвестиционните му цели и ограничения по чл. 2.
В чл. 2 от сключения договор за доверително управление на портфейл №
10431-55 от 19.08.2021г. изрично е регламентирано, че при осъществяване на
доверителното управление УД ще се ръководи от инвестиционните цели и
ограничения, така както са посочени от Доверителя в Приложение 4,
представляващо неразделна част от договора. Клиентът Д. е посочил като
инвестиционни ограничения относно сключеният договор да не бъдат
извършвани инвестиции в: акции на дружества със седалище в Република
България; корпоративни облигации, издадени от дружества със седалище в
Република България; банкови депозити и дялове на колективни
инвестиционни схеми, предлагани в Република България. В последствие,
обаче, в портфейла на клиента Д. е била налична извършена инвестиция в
акции, издадени от дружество със седалище в Република България, а именно
„А.“ АД, ISIN, код BG1100021226. Тази инвестиция не отговаряла на
заложените от клиента ограничения по силата на сключения договор за
доверително управление на портфейл № 10431-55 от 19.08.2021г. В хода на
проверката било установено, че през м. декември 2021г. за сметка на клиента
са били закупени акции, издадени от български емитенти, а именно: „Д.“
ЕАД, ISIN код BG1500007213, и „Е.“ АД, ISTN код BG1500006215, а през м.
декември 2022г. - акции на „А.“ АД, ISIN код BG1100021226. В портфейла на
клиента Д. към 31.12.2021г., съответно към 31.12.2022г., са били налични
неподходящи финансови инструменти, доколкото същите не отговаряли на
заложените от клиента в Приложение № 4 към договора инвестиционни
ограничения. Не е била извършена промяна на инвестиционните намерения
и/или на ограниченията от сключения договор за доверително управление на
портфейл № 10431-55 от 19.08.2021г. В писмена декларация от 07.12.2023г. до
КФН пълномощниците за УД „К.“ ЕАД - Д. и С. са посочили, че не са били
сключени допълнителни споразумения и/или анекси с клиента Д. На
10.08.2022г. е била подадена поръчка № 2938 за закупуване на акции,
издадени от „Ш.“ АД (старо наименование „А.“ АД), ISIN код BG1100003166,
на стойност 5 994.00 лева, като на същата дата със сделка с реф. № 2699 са
били закупени акции на същата стойност. Напрактика УД „К.“ ЕАД е било
предприело търгуване, в резултат на което за сметка на клиента Д. УД е
закупувало неподходящи финансови инструменти, а именно акции, издадени
от български емитенти, като извършените от дружеството инвестиции,
включително тази в акции, издадени от „Ш.“ АД, не отговаряли на заложените
от клиента в Приложение № 4 от 19.08.2021г. към договора инвестиционни
ограничения, а именно да не бъдат извършвани инвестиции в акции на
дружества със седалище в Република България. Същевременно, впоследствие
клиентът Д. е актуализирал инвестиционните си ограничения, като е
разширил обхвата на възможните инвестиции чрез включването на акции на
дружества със седалище в Република България и корпоративни облигации,
издадени от дружества със седалище в Република България. От друга страна,
УД „К.“ ЕАД провело среща с клиента си Д. Последният поискал от УД в
3
обхвата на допустимите инвестиции и за двата му портфейла по двата му
договора да бъдат включени такива на Българска фондова борса - София
(БФБ). Тази уговорка и със съгласието на УД „К.“ ЕАД залегнала като
изрично разписана в приложение № 4 от сключения договор за доверително
управление № 10431-115 на 01.12.2021г. В този договор, обаче, бил допуснат
технически пропуск, като договора не бил актуализиран с добавянето на
уговорката за включване на инвестиции на БФБ-София.
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетеля К. –
актосъставител при установяване на административното нарушение и при
съставянето на АУАН. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен
материал. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят
извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в
производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.
Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства
и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да
излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
При разглеждане на делата по оспорени наказателни постановления
районният съд, като инстанция по същество, в производството по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН осъществява цялостна съдебна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, обективирани в жалбата.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение
при призоваването на надлежен представител на санкционираното дружество
относно връчването на съставения АУАН. Правото на защита на въззивния
жалбоподател не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от материално
компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в съдебното
производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за назначение и
други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят от външна
страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН,
респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките
на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е
изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е
отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната норма
на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган
не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата
по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното
производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е
издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като
4
същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на
обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои
доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на
закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
Съгласно чл.290, ал.9, т.1, пр.1 от ЗПФИ за нарушения по ал. 1 и ал. 3 -
ал. 7 на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена
санкция в размери, както следва - по т. 1. за нарушения по ал. 1, т. 1 – 3 – от
1000.00 лева до 5000.00 лева.
Според чл.290, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от ЗПФИ който извърши или допусне
извършването на нарушение на:
т.1.). член 14, ал. 2, чл. 63, ал. 4, чл. 68, ал. 1, чл. 71, ал. 1 – 12, чл.
72 – 74, 78, 79, чл. 79а, ал. 3, чл. 80, чл. 89, ал. 6, чл. 130, чл. 133, чл. 160, ал.
9, чл. 200 – 204 или на нормативните актове по прилагането на закона, се
наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.;
т.2.). член 25, ал. 1, чл. 32, ал. 3, чл. 33, ал. 2, чл. 34, чл. 36, ал. 1 и 6, чл.
38, изречение второ, чл. 39, 40, чл. 42, ал. 1, 2, 5 и 6, чл. 43, ал. 1, 2, 4 и ал. 5,
изречение първо и ал. 8, чл. 45, ал. 3 и 5, чл. 46, ал. 3, чл. 47, чл. 53, ал.
1 и 2, чл. 54, ал. 1 и 2, чл. 69, ал. 3, чл. 82, 85, чл. 86, ал. 1 – 4 и 6 – 9, чл. 88,
ал. 1, чл. 90, ал. 3, чл. 112, ал. 1, 3 и 4, чл. 129, ал. 1 – 3, чл. 134, 136, чл. 157,
ал. 2, чл. 165, ал. 1, чл. 168, ал. 3 във връзка с чл. 90, ал. 3, чл. 180, ал. 7, чл.
181, ал. 1 – 3, чл. 190, ал. 1, чл. 229а, чл. 229в, ал. 2 и 3, чл. 229г и чл. 230, ал.
4 и 5, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв.;
т.3.). член 3, параграфи 1 и 3, чл. 6, чл. 7, параграф 1, ал. 1, чл. 8,
параграфи 1, 3 и 4, чл. 10, чл. 11, параграф 1, ал. 3, изречение първо, параграф
3, ал. 3, чл. 12, параграф 1, чл. 13, параграф 1, чл. 14, параграф 1, параграф 2,
изречение първо, параграф 3, изречения второ, трето и четвърто, чл. 15,
параграф 1, ал. 1 и ал. 2, изречения първо и трето, параграф 2, параграф 4,
изречение второ, чл. 17, параграф 1, изречение второ, чл. 18, параграфи 1 и 2,
параграф 4, изречение първо, параграф 5, изречение първо, параграф 6, ал. 1,
параграфи 8 и 9, чл. 20, параграф 1 и параграф 2, изречение първо, чл. 21,
параграфи 1, 2 и 3, чл. 22, параграф 2, чл. 23, параграфи 1 и 2, чл. 31,
параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 600/2014, се наказва с глоба в размер от
1000 до 3000 лв.;
Според чл.54, § 10, ал.1 вр. чл.1, § 1 от Делегиран регламент (ЕС)
2017/565 на Комисията от 25 април 2016 година за допълване на Директива
2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
организационните изисквания и условията за извършване на дейност от
инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на
посочената директива - когато предоставя инвестиционна услуга за
инвестиционни съвети или за управление на портфейл, инвестиционният
посредник не препоръчва или взема решение да търгува, когато никоя от
услугите или никой от инструментите не са подходящи за клиента.
5
Съгласно §4, ал.3 от ДР на ЗПФИ разпоредбите на чл. 5, ал. 4, чл. 64, ал.
2, чл. 65, ал. 1, 2 и 5, чл. 67, чл. 69, ал. 2 и 3, чл. 71, 72, 73, чл. 76, чл. 77, чл.
78, 81, чл. 82, чл. 85, ал. 1 и 8, чл. 86, 92, чл. 93, ал. 1, 3, 4 и 5 и чл. 94 и
актовете по прилагането им, както и разпоредбите, посочени в чл. 1 на
Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 на Комисията от 25 април 2016 г. за
допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на
дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за
целите на посочената директива (ОВ, L 86/1 от 31 март 2017 г.), наричан по-
нататък „Регламент (ЕС) 2017/565“, се прилагат съответно и за управляващите
дружества, които предоставят услуги по чл. 86, ал. 2, т. 2 - 4 от Закона за
дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за
колективно инвестиране, и за лицата, управляващи алтернативни
инвестиционни фондове, които предоставят услуги по чл. 198, ал. 5 от същия
закон.
Нормата на чл.86, ал.5 от Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране за
управляващото дружество, което предоставя услуги по ал. 2, т. 2 – 4, се
прилага § 4, ал. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на
финансови инструменти.
Правилен и законосъобразен е извода на административно-наказващия
орган, че в двата портфейла с № 1035 и с №1179 на клиента Димитър
Карастоянов по сключените на 19.08.2021г. и на 01.12.2021г. договори за
доверително управление не се установявали и са липсвали надлежни
доказателства за изричното уговаряне или изразяване на съгласие от клиента
или за неговите намерения да бъде разширен обхвата на допустимите
инвестиции по договор № 10431-55 от 19.08.2021г., като се включи в този
кръг и търгувани на БФБ акции, издадени от български емитенти. Засегнати са
били обществени отношения с висока степен на закрила в областта на
инвестициите и инвестиционния риск. Правилен и законосъобразен е извода
на административно-наказващия орган в съответствие със събраните
доказателства, че не е установено към момента на подаване на нарежданията
клиентът К. да е извършил промяна в инвестиционните ограничения,
посочени в Приложение № 4 от 19.08.2021 г. към договора. Допуснатият
технически пропуск от УД „К.“ ЕАД с липсата на актуализация на договора
на клиента К. с добавянето на уговорката за включване на инвестиции на
БФБ-София не е извинителен и в тази насока се явяват неоснователни и
недоказани подробните съображения в обратен смисъл, релевирани от
процесуалния представител на УД - жалбоподател в производството в хода на
пренията и депозираната писмена защита. В съответствие със закона и
събраните по делото доказателства са и изводите на административно-
наказващия орган относно изискването на чл. 78, ал. 8 от ЗПФИ, а именно, че
периодичните отчети към непрофесионалните клиенти, какъвто е и Д., следва
да съдържат актуализирано изявление и обосновка на начина, по който
инвестицията му отговаря на предпочитанията, потребностите и други
характеристики на непрофесионалния клиент. Клиентът Д. е бил
6
квалифициран от УД като „непрофесионален клиент“ - това е онзи клиент,
който не притежава опит, знания и умения, за да взема самостоятелно
инвестиционни решения и правилно да оценява рисковете, свързани с
инвестирането. Обоснован и законосъобразен е и извода на административно-
наказващия орган, че действията на УД са лишили непрофесионалния клиент
от възможността да получи реална преценка относно съответствието на
инвестицията със заложените от клиента инвестиционни цели и ограничения.
Решаващата инстанция на въззивния съд приема, че законосъобразно е
била ангажирана административно-наказателната отговорност на
УПРАВЛЯВАЩОТО ДРУЖЕСТВО (УД) „К.“ ЕАД на основание чл.290,
ал.9, т.1, пр.1 от Закон за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) за
извършено административно нарушение по чл.54, § 10, ал.1 вр. с чл.1, § 1 от
Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 във връзка с §4, ал.3 от ДР на Закона за
пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) и вр. с чл. 86, ал.5 от Закона за
дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за
колективно финансиране (ЗДКИСДПКИ). Юридическата отговорност на
УПРАВЛЯВАЩОТО ДРУЖЕСТВО (УД) „К.“ ЕАД е обективна, поради
което не следва да се разглежда от въззивния съд въпроса за наличие на вина
(субективно отношение на конкретен деец - човешка личност не се изисква
като елемент от административното нарушение, когато нарушителят е
физическо лице, а не юридическо лице. Наложената санкция в размер на
1000.00 лева е правилно индивидуализирана от наказващия орган в
минималния размер, съобразно изискванията на 27, ал. 1 от ЗАНН и е
съответна на нарушението. С цел постигане на предупредителен и
превантивен ефект на наказанието съгласно чл. 12 от ЗАНН, отчитайки
имущественото състояние на задълженото лице и засегнатите обществени
отношения въз основа на приобщените към административно-наказателната
преписка документи, релевантни към спора, Заместник-Председателят на
КФН е наложил законосъобразно, обосновано и справедливо
административното наказание в предел равен на минималния законов такъв.
Извършеното нарушение не е малозначително, но и не е маловажно, тъй като
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на
държавно управление в сравнение с други нарушения от този вид. Липсва
основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или за изменение на обжалваното НП. Същото следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно, законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и процесуалните правила.
Подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
В заключение, настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на
въззивния жалбоподател от жалбата му, тъй като същите изцяло и в
изложената пълнота обслужват упражняваната защитна функция в процеса и
като най-заинтересована страна да избегне инициираното срещу нея
административено – наказателно обвинение, като съдът счита, че с приемане
на неоснователността на тезите от въззивната жалба, с изложените от съда
7
изводи от фактическа и правна страна, се опровергават обратните по
съображения доводи на въззивния жалбоподател от жалбата му, поради което
съдът приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се
противопоставят допълнителни аргументи за тяхната неоснователност, с цел
процесуална икономия.
VIII.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски
по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК
вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, санкционираното дружество-жалбоподател
следва да понесе разноски за юрисконсулт в размер на 150.00 лева,
определена от съда в пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с
оглед обема на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на
въззиваемата страна.
IX.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-160/15.08.2024г.,
издадено от ЗАМЕСТНИК - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА
ФИНАНСОВ НАДЗОР (КФН), РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „НАДЗОР
НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ДЕЙНОСТ“, с което на основание чл.53 от
ЗАНН е наложено на УПРАВЛЯВАЩО ДРУЖЕСТВО (УД) „К.“ ЕАД, с
ЕИК: ................ административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1 000.00 (хиляда) лева на основание чл.290, ал.9, т.1, пр.1 от Закон за
пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) за извършено административно
нарушение по чл.54, § 10, ал.1 вр. с чл.1, § 1 от Делегиран регламент (ЕС)
2017/565 във връзка с §4, ал.3 от ДР на Закона за пазарите на финансови
инструменти (ЗПФИ) и вр. с чл. 86, ал.5 от Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
финансиране (ЗДКИСДПКИ).
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ УПРАВЛЯВАЩО ДРУЖЕСТВО (УД)
„К.“ ЕАД ДА ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА КОМИСИЯ ЗА
ФИНАНСОВ НАДЗОР чрез законният й представител с адрес гр.София, ул.
Будапеща № 16 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78,
8
ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл.
чл.63д от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за
юрисконсулт във въззивното производство.
Решението на съдебния състав може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет)
дневен преклузивен срок от съобщението за изготвянето му до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9