РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Кърджали, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело №
20215140101746 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на ищеца „Лавчев“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Х., ул.Д.Х.***, представлявано от управителя
Н.Л.Л., чрез упълномощен адвокат, срещу ответника „Меаца“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.Х.Б.**, представлявано от управителя
Ф.Ф.И., с посочена цена на иска 2 983.07 лв., формирана от 2 738.16 лв. главница,
представляваща частично неплатена цена на доставка и монтаж на ВиК инсталация за
обект – Болница в Сливенски минерални бани, за която е издадена фактура N
********** от 27.01.2021г. на обща стойност 11 738.16 лв., и от 244.91 лв. лихва за
забавено плащане за периода от 27.01.2021г. до 14.12.2021г. включ. Изложени са
твърдения, че ищецът извършил в полза на ответника доставка и монтаж на ВиК
инсталация за обект – Болница в Сливенски минерални бани, за която е издадена
фактура N ********** от 27.01.2021г., по която е извършено плащане в размер от
9 000 лв., и дължима е сумата от 2 738.16 лв., а поради забава е дължима и сумата от
244.91 лв. лихва за забавено плащане за периода от 27.01.2021г. до 14.12.2021г. включ.,
както и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска на
15.12.2021г. и до окончателното й изплащане Искането, което и в съдебно заседание се
поддържа чрез процесуален представител адвокат, е ответникът да се осъди да плати
на ищеца исковите суми и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Меаца“ ЕООД не подава отговор на
исковата молба и в съдебно заседание не се представлява.
1
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Предявените осъдителни искове са по чл.327, вр. чл.318 и сл. от ТЗ и чл.294, ал.1
от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, за парични вземания, произхождащи от търговска
сделка, за която е издадена процесната фактура N ********** от 27.01.2021г.. Същата
е издадена от ищеца на ответника за сумата 11 738.16 лв., с основание за издаването й
- доставка и монтаж на ВиК и ОВ инсталация на обект „Болница“ в Сливенски
минерални бани. Фактурата е едностранно подписана за ищеца и не засвидетелства
получаването на доставката, което обстоятелство установява неоспореното от страните
заключение на допуснатата ССчЕ. Според него, фактурата е надлежно осчетоводена от
страните по нея, с упражнено от получателя на доставката/ответника/ право на данъчен
кредит по справка –декларация по ЗДДС за данъчен период за м.април 2021г., който в
полза на доставчика/ищеца/ прави частични плащания и дължима е сумата от 2 738.16
лв., върху която и за периода от 27.01.2021г. до 14.12.2021г. включ. законната лихва
възлиза на 244.91 лв..
Съгласно трайната съдебна практика упражняването на правата на търговеца,
свързани с използването на данъчен кредит с оглед нормите на ЗДДС, е доказателство
за наличието на съответната правна сделка и нейното изпълнение.Включването на
процесната фактура в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит по
нея от ответника, представлява недвусмислено признание на задължението за
дължимата цена на материализираната с фактурата доставка и доказва неговото
съществуване, което обуславя правомощие на съда да уважи иска за главница за
неплатена цена на материализираната с фактурата доставка до непогасения й размер от
2 738.16 лв., ведно със законна лихва от предявяване на иска на 15.12.2021г. до
окончателното й изплащане, както и с обезщетение за забава от 244.91 лв. за периода от
27.01.2021г. до 14.12.2021г. включ. В срока по чл.131 от ГПК, както и в първото по
делото заседание, ответникът не е направил възражение за неизпълнение на
доставката, в частност за забава на продавача като търговец. Поради това и предвид
осчетоводяването на доставката, съдът приема, че обстоятелствата, от които
произтичат вземанията на ищеца, са доказани главно и пълно.
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго, а съгласно чл.327, ал.2 от ТЗ ако продавачът се е задължил да
изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане на цената
или срещу представяне на доказателства за плащането й.
Съдът приема, че ответникът изпада в забава да плати цената на доставката от
датата, посочена от ищеца, с оглед диспозитивното начало и обстоятелството, че тази
дата съвпада с датата на фактурираната доставка по ДДС. Съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ
2
лихва между търговци се дължи, освен ако друго е уговорено, като съгласно чл.72, ал.1
от ЗДДС осчетоводяването на фактура за доставка по ДДС от получателя й и съответно
упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е допустимо за данъчния
период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни
периода, за което е необходимо съгласно чл.72, ал.2 т.1 от ЗДДС регистрираното по
ДДС лице да включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за
данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период.
Следователно, осчетоводяването на процесната фактура е от значение за ползването на
правата по ЗДДС, но не и за възникване на правото на продавача да получи цената на
стоката, тъй като изпълнението на задължението му по договора за продажба е
правопораждият това му право факт, а в случая изпълнението на договора от
продавача не е оспорено от купувача.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право
на разноски по настоящото дело в пълен размер, които възлизат на 119.32 лв. за
държавна такса по делото, 630 лв. за адвокатско възнаграждение, 5 лв. за държавна
такса за обезпечителна заповед и 150 лв. за възнаграждение на вещо лице, общо 904.32
лв., които са в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Меаца“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Кърджали, ул.Х. Б. ***, представлявано от управителя Ф.Ф.И., да заплати на
„Лавчев“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.Д.Х.***,
представлявано от управителя Н.Л.Л., сумите, произхождащи от неизпълнение на
търговска доставка от 27.01.2021г., както следва:
1. сумата 2 738.16 лв., представляваща частично неплатена цена на доставка по
фактура N **********/27.01.2021г., ведно със законната лихва от 15.12.2021г./дата на
предявяване на иска/ до окончателното й изплащане,
2. сумата 244.91 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата 2 738.16 лв. за периода от 27.01.2021г. до 14.12.2021г. включ.,
както и сумата 904.32 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
3