Решение по дело №5125/2019 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 №.............

 

                                          Гр. София, 21.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                              

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

   ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                              СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

                                                                          

при секретаря Вероника Димитрова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 5125 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

 

С Решение от 12.02.2019 г. по гр.дело № 68469/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 състав съдът по предявените от „С.в.“ АД  срещу М.Н.Б. - С. установителни искове при квалификацията на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 86 от ЗЗД съдът е признал за установено, че ответникът М.Н.Б. - С., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на ищеца „С.в.“ АД, ЕИК*******, със седалище ***, сгр. 2А следните суми: 800 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената услуга „водоснабдяване“ за периода от 10.08.2015 г. до 19.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за горницата до пълния й предявен размер от 2 397,36 лева, както и за периода от 20.03.2012 г. до 09.08.2015 г., като частично погасена по давност и частично неоснователна; както и сумата от 200 лева - мораторна лихва за периода от 10.08.2015 г. до 19.07.2018 г., като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 586,52 лева, както и за периода от 20.04.2012 г. до 09.08.2015 г., като частично погасена по давност и частично неоснователна.

С решението ищецът „С.в.“ АД е осъдено да заплати на ответника М.Н.Б.-С., на основание чл. 78, ал. 3, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 332,46 лв., представляваща деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска и направена компенсация.

Недоволен от решението в ЧАСТТА, с която установителните искове при квалификацията на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 86 от ЗЗД са уважени, е останал ответникът М.Н.Б.-С., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърдения за неправилност, нарушение на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му.

По-конкретно твърди, че не е установено по безспорен начин, че тя именно е собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот през процесния период. Заявява, че неуведомяването на ищеца за смяна в собствеността на процесния имот от нейна страна не може да доведе до извод, че тя остава задължена за цената на ВиК услугите, предоставени на новия собственик. Искането й към въззивната инстанция е да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените установителни искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „С.в.“ АД – редовно уведомена,  не депозира отговор в законоустановения срок и не ангажира доказателства.

Решението В ЧАСТТА, с която искът при правна квалификация на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен, като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение е допустимо. Разгледано по същество, решението в обжалваната част е неправилно според настоящият въззивен състав по следните съображения:

Предявените пред първоинстанционния съд искове са установителни при правна квалификация чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.09.2018 г. по ч.гр.д. № 53307/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 състав.

Производството се развива след постъпване по реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК на възражение от ответника против издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение и предвид разпоредбата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява процесуално допустимо.

В § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е предвидено, че "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответната обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейна вода. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдените имоти /в този смисъл и чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца, в сила от 01.09.2006 г./. Фактът, че Общите условия за предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-064/17.07.2006 г. са публикувани във в-к "Стандарт" на 30.07.2006 г. и във в-к "Куриер" на 28.07.2006 г., е общоизвестен и служебно известен на съда, като последният удостоверява влизането им в сила съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от същите. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от последващите Общи условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., които са приложими за част от процесния период. По отношение на имоти в етажна собственост, какъвто е и настоящия случай, разпоредбата на § 1, т. 2, б. "б. " от ДР на ЗРВКУ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - на собственост или вещно право на ползване.

В хода на първоинстанционното производство въззиваемият-ищец не провежда доказване на оспорения от страна на ответника факт, а именно, че страните се намират в облигационно правоотношение. Първоинстанционният съд е допуснал обяснение на страна по реда на чл. 176 от ГПК. От обясненията, дадени от страна на ответника съдът е формирал изводи за наличие на предпоставките, предвидени в закона, водещи до извод за наличие на облигационно правоотношение между страните. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че след като не бил уведомен ищецът за промяната на собствеността, ответникът следва да търпи неблагоприятните последици за това. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ лимитивно е указано кой може да бъде страна по облигационното правоотношение. От събраните доказателства пред първата инстанция, в това число и свидетелските показания на ответника не може да се обуслови извод, че въззвникът има качеството на собственик или на вещен ползвател. Софийски районен съд неправилно е възприел обясненията, дадени по реда на чл. 176 от ГПК. Облигационна връзка може да бъде създадена при определените от закона предпоставки, фактът, че въззивницата не е уведомила за промяна на собствеността на процесния недвижим имот въззиваемия, не създава възможност за последния да претендира наличие на облигация между страните. В обясненията си въззивницата изрично указва, че се е разпоредила с процесния имот, а именно този факт прекратява облигационната връзка, като мотивите, изложени в решението са изцяло неправилни. Направени са изводи, без за това да са ангажирани писмени доказателства по делото, с които единствено се установява правото на собственост, както и са мотивирани единствено предположения на първостепенния съд, което противоречи на процесуалните изисквания за правилното постановяване на краен съдебен акт. Заключението, че разпоредителната сделка е осъществена „относително скоро“ е предположение, а не факт, доказан по реда на чл. 154 от ГПК.

За да е налична облигация, законодателят е определил кръга на лицата, които по силата на закона и Общите условия на въззиваемия биват обвързани от облигационна връзка по доставка на В и К услуги. По делото въззиваемият-ищец не е провел пълно и главно доказване на твърдяната от него облигационна връзка, не е представил и не е поискал събиране на доказателства, които да опровергаят твърдението на ответника-въззивник, че последният не е собственик или ползвател на процесния недвижим имот.

Настоящият въззивен състав, счита, че е безпредметно обсъждането на останалите мотиви на първоинстанционното решение, т.к. липсва доказано облигационно правоотношение. Фактите и обстоятелствата по делото относно количество, качество, доставка и стойност на претендираната В и К услуга се явяват ирелевантни при тази фактическа и правна обстановка.

Съобразно горните мотиви, Софийски градски съд, счита, че искът на ищеца следва да бъде отхвърлен като неоснователен, включително в частта за разноски, присъдени на ищеца по компенсация, а първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част.

С оглед изхода на спора, разноски се следват само на въззивника, като такива следва да се присъдят още в размер на 417, 54 лв. – разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 535 лв. –разноски във въззивното производство. На въззиваемата разноски не се следват.

Така мотивиран Софийски градски съд,

 

 Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение от 12.02.2019 г. по гр.дело № 68469/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 състав в обжалваната част, вкл. в частта за разноските, присъдени на ищеца, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОХВЪРЛЯ предявните от „С.в.“ АД, ЕИК*******, със седалище ***, сгр. 2А установителни искове по реда чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 800 лева., представляваща главница за доставена и незаплатена В и К услуга за периода 10.08.2015 г. – 19.07.2018 г., както и на основание чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва за периода 10.08.2015 г. – 19.07.2018 г. в размер на 200 лв. срещу М.Н.Б. - С., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез процесуалния си представител – адв. П.Х., САК, като неоснователни.

В останалата си част решението като необжалвано от страните е влязло в сила.

ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК*******, със седалище ***, сгр. 2А да заплати на М.Н.Б. - С., ЕГН **********, чрез адв. П.Х., на основание чл. 78, ал. 3  от ГПК сумата от още 417, 54 лв., представляваща сторените разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК*******, със седалище ***, сгр. 2А да заплати на М.Н.Б. - С., ЕГН **********, чрез адв. П.Х., на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК сумата от 535 лв., представляваща сторените разноски във въззивното производство, представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса по въззивната жалба в производството пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.