Решение по дело №390/2017 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 октомври 2017 г. (в сила от 17 март 2018 г.)
Съдия: Татяна Иванова Тодорова
Дело: 20171730100390
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ………

гр. Радомир, 23.10.2017 г.

 

Радомирският районен съд, гражданска колегия, ІІІ-ти състав, в публично заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

Районен съдия: Татяна Тодорова

При секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 390 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

По изложени в исковата молба обстоятелства ищецът И.С.Й., с ЕГН ********** и адрес: *** е предявил обективно кумулативно съединени искове против ТП ДГС Земен с ЕИК …….. със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. Ц.М. - директор, като е поискал от съда да постанови решение, по силата на което: да отмени само на процесуално основание (поради несвоевременно връчени заповеди и недадена възможност във време извън отпуска по болест да даде писмени обяснение пред директора на ТП ДГС Земен, станало единствено по вина на ответника) като незаконосъобразно, уволнението извършено със заповед № РД-07-47/03.04.2017 г. на директора на ТП ДГС Земен; да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар“, както и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1600 лева, равняващо се на брутното трудово възнаграждение за период от шест месеца, а именно от 03.04.2017 г. до 03.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 01.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Алтернативно моли съда ако приеме, че не е налице само процесуално основание за отмяна на уволнението, след като разгледа спора по същество, да постанови решение, с което: да отмени заповед № РД-07-47/03.04.2017 г. на директора на ТП ДГС Земен; да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1600 лева, равняващо се на брутното трудово възнаграждение за период от шест месеца, а именно от 03.04.2017 г. до 03.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 01.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Направил е искане в случай, че съда признае уволнението за незаконно, на основание чл.346, ал.1 от КТ да задължи ответника да впише настъпилата промяна в трудовата му книжка. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока за отговор в РдРС е постъпил от ответника ТП ДГС Земен. С депозирания по делото отговор на исковата молба ответника е оспорил предявените искове, като моли съда да постанови решение, с което да остави в сила заповед № РД-07-47/03.04.2017 г. на директора на ТП ДГС Земен, като законосъобразна и обоснована, издадена при спазване на материалния закон и процедурните правила и отхвърли исковата молба, като неоснователна. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебното заседание ищеца, чрез процесуалните си представители адв. А. и адв. Д. (преупълномощена от адв. А.), поддържа предявените искове, като на основание чл.214, ал.1 от ГПК бе допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл.225, ал.1 във вр. с чл.344, ал.1, т.3 от КТ, като същия се счита предявен за сумата от 5760 лв., представляваща сбора от брутното трудово възнаграждение на ищеца за 6 месеца, считано от 03.04.2017 г. датата на уволнението до 03.10.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 01.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки моли съда да отмени обжалваната заповед, с всички произтичащи от това последици, подробно формулирани в исковата молба.

В съдебното заседание и в депозирани по делото писмени бележки ответника чрез процесуалния си представител адв. И., оспорва предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции, като неоснователни и недоказани, като им се присъдят и направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от представения по делото трудов договор № 0004 от 17.05.1999 г. и допълнително споразумение от 01.09.2015 г., ищецът е заемал при ответника първоначално длъжността “горски стражар”, а в последствие длъжността “горски надзирател”, с място на работа Югозападно Държавно Предприятие ТП “ДГС-Земен” – гр. Земен, ул. “П.ш.” № ..

На 07.09.2016 г. била извършена проверка в двора на Л.М. Д. в с. Ковачевци, при която служителите установили, че в двора и се съхраняват 10 пр.куб.м. дърва от зимен дъб и цер, отбити с КГМ № 2525, за които не бил представен превозен билет. Според обясненията на провереното лице на 28.08.2016 г. ищеца и доставил 10 пр.куб.м. дърва за огрев срещу сумата от 570 лв., но не били придружени с превозен билет, като към 07.09.2016 г. също не бил представен такъв. На дървата за огрев били отбити два броя пластини с уникален идентификационен номер с № .. и № .., като пластините били иззети и съставени констативен протокол серия П04К, № ../07.09.2016 г. и констативен протокол., серия П04К, № .. от 07.09.2016 г. и двата представени на директора на ТП ДГС с рапорти от 07.09.2016 г. На 07.09.2016 г. Д. депозирала обяснения до директора на ТП ДГС, в които посочила, че на 28.08.2016 г. ищеца и бил докарал 10 м 2 дърва за огрев срещу сумата от 570 лв. В обясненията си сочи, че по това време била на работа, като Й. я взел от работа и отишли в тях, където стоварили дървата, а тя му предала посочената сума, но ищеца не и предал документи за дървата. Твърдяла, че към 07.09.2016 г. документ за дървата не и бил предоставен.

С писмо вх. № 11-00-66/07.09.2016 г. кмета на с. Лобош – Ш., уведомил директора на ТП ДГС, че от жители на с. Лобош събрал сумата от 1400 лв. за дърва за огрев, които предал на ищеца с цел да достави дърва на хората от селото.

На 07.09.2016 г. служители при ответното дружество с участието на Н.П. – горски инспектор при ЮЗДП ДП Благоевград извършили и проверка на територията на ТП ДГС Земен, за което бил съставен протокол от 07.09.2016 г. с вх. № 10-0312/07.09.2016 г. при ТП ДГС Земен. От съдържанието на протокола се установява, че служителите проверили четири имота, собственост на физически лица в с. Лобош, в които били установени складирани дърва за огрев, като не им били предоставени превозни билети. Такава проверка извършили и на 01.09.2016 г. в присъствието на представител на РУП Радомир, за всички дърва, съхранявани в частните имоти, за което били съставени констативни протоколи, с указания в срок до 02.09.2016 г. лицата да представят в ТП ДГС Земен документ за произход на дървата, но в указания им срок, такива документи не били представени. При направена справка в ТП ДГС било установено, че КГМ с № А 2525 е собственост на Й. – горски надзирател при ТП ДГС Земен, като и пластините също били получени от него, описани в опис № ../07.09.2015 г. към превозен билет № КС ../001871 от 07.09.2015 г., който придружавал транспортирана дървесина до с. Лобош на В.М., с автомобил рег. № РК .. АХ и водач Й. Й., като превозния билет бил издаден от ищеца.

Със заповед № РД-07-163/08.09.2016 г. на директора на ТП ДГС било наредено ищеца в срок до 13.09.2016 г. да представи писмени обяснения относно негови действия, свързани със следните нарушения: извършена проверка на 01.09.2016 г. на имоти, собственост на физически лица в с. Лобош от служители на ТП ДГС и представител на РУП Радомир, като в имотите на лицата били установени складирани дърва за огрев, за които на са предоставени документи, доказващи законния им произход. За всички дърва в посочените частни имоти са съставени констативни протоколи, в които е указано в срок до 02.09.2016 г., лицата да представят в ТП ДГС документ за произхода на дървата, но такива документи не били представен, като при направена справка в ТП ДГС, било установено, че няма издадени фактури и превозни билети на тези лица. На 07.09.2016 г. била направена повторна проверка и били изискани писмени обяснения от лицата, съхраняващи дървата в собствените си имоти за доказване на произхода на дървата, като всички дърва в имотите били отбити с КГМ, която не е поставена четливо и не може да се установи номера и, но не са поставени пластини с уникален идентификационен номер. Писмени обяснения били дадени от всички лица в с. Лобош, като лицето С. Й. Ч. посочил, че е потърсил документ за дървата от шофьора на автомобила, който му обяснил, че документ ще му бъде представен от ищеца – горски надзирател. При проведена среща кмета на с. Лобош – Г.Ш.и подадено от него писмо с рег. Индекс 35/07.09.2016 г. на Община Ковачевци, с. Лобош, било ясно, че от кмета са събрани пари от лица в размер на 1400 лв., които били предадени на ищеца с цел доставка дърва на хората от с. Лобош, като при извършена проверка на 07.09.2016 г. в двора на Л.М. Д. в с. Ковачевци, било установено, че в двора и се съхраняват 10 пр.куб.м. дърва от зимен дъб и цер, отбити с КГМ № .., за които превозен билет не е предоставен. От обясненията на Д. на 28.08.2016 г., ищеца доставил 10 пр.куб.м. дърва за огрев срещу сумата от 570 лв., които не били придружени с превозен билет. Към 07.09.2016 г. превозен билет не бил представен. На дървата освен КГМ били намерени отбити два броя пластини с уникален идентификационен номер с номера: № 00007373 и 00007369. при направена справка в ТП ДГС било установено, че КГМ с № А . е собственост на Й., като пластините също били получени от него на 04.06.2015 г. и описани в превозен билет № КС 244414/001871 от 17.09.2015 г., с който била транспортирана дървесина до с. Лобош на В.М., с автомобил рег. № РК … АХ и водач, Й. Й., като билета бил издаден от ищеца. В заповедта е посочено Й. да изясни конкретно: получавал ли е пари от физически лица или от кмета на с. Лобош с цел да достави дърва на жители; доставял ли е дърва на жители от с. Ковачевци; доставял ли е дърва на Л.М. Д. в с. Ковачевци срещу сумата от 570 лв., които не са придружени с превозен билет; отбивал ли е КГМ с № А … и пластини с уникален идентификационен номер с номера № . и № .. на дървата, съхранявани в двора на Д. в с. Ковачевци и издавал ли е превозен билет за транспортирането на същите; издавал ли е превозен билет за транспортираните дърва на С. Й. Ч..

Със заповед № РД-07-167/14.09.2016 г. на директора на ТП ДГС, заповед № РД-07-163/08.09.2016 г. била изменена в частта, в която било разпоредено ищеца да представи писмени обяснения в срок до 13.09.2016 г., като било наредено Й. – горски надзирател да представи писмени обяснения в срок до три работни дни от получаване на заповедта, тъй като предходната издадена заповед, не била получена з срок до 13.09.2016 г. Заповедта от 14.09.2016 г. била съобщена на ищеца, видно от приложената по делото обратна разписка на 15.09.2016 г., а заповедта от 08.09.2016 г. на 19.09.2016 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.

За времето от 12.09.2016 г. до 23.09.2016 г. и от 26.09.2016 г. до 31.03.2017 г. Й. е бил в отпуск за временна неработоспособност, което се установява, от приложените по делото болнични листове с номера: № Е20165366392; № Е20165366404; № Е20165922782; Е20167020943; № Е20167021168; № Е20167021355; № Е20178254526; № Е20178254321 и № Е20178254761.

Със заповед № РД-07-47 от 03.04.2017 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, считано от 03.04.2017 г., трудовото правоотношение на ищеца от длъжност “горски стражар”, било прекратено едностранно от работодателя без предизвестие поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение”, на основание чл.174, ал.2 от Закона за горите, чл.195, ал.1, чл.188, т.3, чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.10, чл.190, ал.1, т.4 и т.7, чл.192, ал.1 и чл.194, ал.1 и ал.3 от Кодекса на труда.

От съдържанието на представената заповед № РД-07-47 от 03.04.2017 г. на Директора на ТП ДГС – Земен се установява, че на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, а именно: злоупотреба с доверието на работодателя; други тежки нарушения на трудовата дисциплина; неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила; неизпълнение на законните нареждания на работодателя; неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение.

Като мотиви за налагане на дисциплинарното наказание в заповедта е посочено, че през м.юли-м.август 2016 г. ищеца, като горски стражар, след взети суми в размер на 1400 лева от Г.Ш. – кмет на с. Лобош, е доставил на С. Й. Ч., М.Г.С., В.Й. Д. и С. К. Г. – жители на с. Лобош, дърва за огрев без издадени фактури и превозни билети, като с тези действия Й. – горски стражар е злоупотребил с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата, за длъжността. Виновно не е изпълнил трудовите си задължения по чл.190, ал.1 от Закона за горите, Заповед № РД-07-90/12.10.2015 г. на директора на ТП ДГС Земен и връчена длъжностна характеристика. В заповедта е посочено, че констатациите са установени при извършени проверки на 01.09.2016 г. и на 07.09.2016 г. от служители на ТП ДГС Земен и представител на РУП Радомир в четири имота, собственост на физически лица в с. Лобош, както и проверка по документи в ТП ДГС Земен. В заповедта е посочено, че на 28.08.2016 г. Й. – горски стражар срещу сумата от 570 лева е доставил на Л.М. Д. в с. Ковачевци 10 пр.куб.м. дърва за огрев от зимен дъб и цер, отбити с КГМ № .. – собственост на Й., но без да издаде превозен билет, като на доставените дърва за огрев били отбити повторно и два броя пластини с уникален идентификационен номер № …. и уникален идентификационен номер № .. които ищеца отбил неправомерно. Сочи се, че пластините са били получени от Й. на 04.06.2015 г. и са описани в опис № 00060284/07.09.2015 г. към издаден от ищеца превозен билет с № КС ../001871 от 07.09.2015 г. за транспортиране на дървесина до с.Лобош на В.М. с автомобил рег. № РК .. АХ и водач Й. Й., като ответното дружество приело, че с тези си действия ищеца – горски стражар е злоупотребил с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността и виновно не е изпълнил трудовите си задължения по чл.190, ал.1 от Закона за горите, заповед № РД-07-90/12.10.2015 г. на директора на ТП ДГС Земен и връчена длъжностна характеристика. Тези констатации били установени при извършена проверка на 07.09.2016 г. от служители от ТП ДГС Земен и представител на РУП Радомир в двора на Л.М. Д. в с. Ковачевци, както и проверка по документи в ТП ДГС Земен. Оспорената заповед е връчена на ищеца на 06.04.2017 г.

По искане на ответната страна по делото са разпитани свидетелите Г.Ц.Ш. и Д.Г.Х..

По делото е изслушан свидетеля Г.Ц.Ш., който в показанията си сочи, че е кмет на с. Лобош от 20 години и познава ищеца. Твърди, че в кметството имат практика, когато някой не може да си заплати дървата, да остави сумата за тях, след което се обаждат на горския, който обслужва с. Лобош и той взема парите, като последния трябва да заплати дървата на горското в Земен и да достави дървата на хората. Сочи, че през м.август миналата година М.С., С. Й., В. Д. и К.Т. му дали пари за дърва, като парите дал на И.  Й. да докара дървата на хората. Не можа да посочи кога е дал парите на ищеца, но твърди, че не е получавал документ от ищеца за предадената му сума. Сочи, че не е виждал ищеца да кара дърва, тъй като той не карал камион.

В показанията си свидетеля Д.Г. Х., сочи, че ако дървата са добити в частна гора превозния билет трябва да бъде издаден от частен лесовъд, който има сключен договор със собственика на имота, като общинските и частните горски не са задължени да поставят пластина. Сочи, че е възможно да бъде отстранена поставената пластина върху, добита дървесина, като пластините били конструирани, така че премахването им от едно чело на дървесина на друго, би следвало да се провали, но е възможно и да не бъде наранена или счупена. В показанията си Х. сочи, че е участвал при извършване на проверка досежно дейността на ищеца през м.09.2016 г., извършена по сигнал на служители на служители при ответника, които извършили проверка в частни имоти, в които били съхранявани дърва за огрев и при поискване, не им бил представен превозен билет, за дървата, намиращи се в дворовете на лицата в с. Лобош. След поименна проверка на лицата посочени в писмо на кмета на с. Лобош, извършена в ответното дружество, било установено, че няма издадени фактури и превозни билети, за дървесината, която била намерена в дворовете на лицата.

В съдебно заседание е извършена констатация в трудовата книжка представена от ищцовата страна, при която съдът установи, че след прекратяването на трудовото правоотношение от ответната страна, ищецът не е работил по друг трудов договор.

По делото е изслушана, приета и неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза изготвена от вещо лице - икономист Н.С., която след извършена проверка при ответната страна, дава заключение, че размерът на претендираното обезщетение по реда на чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца, считано от 03.04.2017 г., е в размер на 5760 лева - брутно трудово възнаграждение и 5184 лева – чиста сума за получаване, след приспадане на задължителните удръжки по ЗДДФЛ.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Г. Ц.Ш. и Д. Г.Х., както и от изслушаната и приета съдебно – икономическа експертиза.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Обективно кумулативно съединените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.225, ал.1 във вр. с чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Предявените искове са допустими, предявени от лицето, на което принадлежи правото- уволнения работник, срещу оспорващия работодател, като са спазени изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсват процесуални пречки за разглеждането им.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

Безспорно установено по делото е, че ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор на длъжността „горски надзирател”, както и че със заповед под № РД-07-47/03.04.2016 г. на директора на ответното дружество му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, а именно „уволнение”.

Спорно между страните е спазване на процедурните правила досежно искането на обяснения от служителя, спазване на преклузивния срок за налагане на дисциплинарно наказание, както и има ли извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ.

При спор за законност на наложено дисциплинарно наказание тежестта на доказване в процеса лежи върху работодателя (чл. 154, ал. 1 от ГПК; така и решение № 1/2002 г. на ВКС, III г.о), което е указано на страните с доклада по делото.

Реализирането на дисциплинарната отговорност на работника/служителя е регламентирано в КТ посредством императивни правни норми, като неспазването им винаги съставлява отменително основание.

Нормата на чл. 194 от КТ урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания, които са преклузивни и поради това с изтичането им се прекратява възможността работодателят да наложи дисциплинарното наказание, а за преклузивните срокове съдът винаги следи и служебно и в съдебното производство по проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е своеобразно санкционно производство и с изтичането на сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. В правния мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане на наказание. Поради това съдът следва да провери спазени ли са преклузивните срокове по чл. 194 от ГПК и то преди да преценява законосъобразността на заповедта за уволнение по същество, защото не може да се преценява по същество извършено ли е нарушението, след като то вече не съществува в правния мир като правнорелевантен факт (решение № 1506/1999 г. на ВКС; решение № 432/2002 г. на ВКС, и двете на III г.о).

Разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ установява по императивен начин два срока за налагане на дисциплинарните наказания, с пропускането на които се погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, респ. правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание за извършено нарушение. Тези срокове се различават по начален момент и по продължителност. Краткият двумесечен срок започва да тече от деня на откриване на нарушението, а едногодишният - от деня на извършване на нарушението. Тези срокове се намират в определено съотношение. Дисциплинарно наказание не може да се наложи, ако е изтекъл двумесечният срок от откриването на нарушението, макар да не е изтекъл едногодишният срок от извършване на нарушението, а пропускането на едногодишния срок погасява дисциплинарната отговорност на работника или служителя, макар и двумесечният срок още да не е изтекъл. Това е така, тъй като с изтичането на сроковете се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. Неспазването на предвидения от законодателя в нормата на чл. 194, ал.1 от КТ срок при налагане на дисциплинарно наказание опорочава последното и се явява основание за неговата отмяна, от категорията на абсолютните (Решение № 1506 по гр.д. № 408/99 г.III г.о. ВКС, Решение № 420 от 21.05.2009 г. по гр.д. № 2619/2004 г. IV г.о. ВКС).

В настоящия случай съдът намира, че този срок е спазен, респ. възражението на ищеца в тази насока е неоснователно, т.к. по смисъла на задължителната съдебна практика (решение № 367/06.10.2011 г. по гр.д.№ 108/2011 г. на ІV-то г.о. на ВКС и решение № 231/13.06.2011 г. по гр.д.№ 858/2010 г. на ІV-то г.о. на ВКС и двете постановени по реда на чл.290 от ГПК) срокът започва да тече от момента, в който субектът на дисциплинарната власт е узнал за извършеното дисциплинарно нарушение и узнаването на този факт от други служители на работодателя на променя началния момент на срока, т.е. откриване на дисциплинарното нарушение означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. В този смисъл са решение № 1494/07 г. по гр.д. № 2756/04 г. III г.о., решение № 1563/07 г. по гр.д. № 2674/04 г. III г.о., както и постановеното по реда на чл.290 от ГПК, решение № 203 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6889/2014 г., ІV г.о.

Оспорената заповед е издадена на 03.04.2017 г. и връчена на ищеца на 06.04.2017 г. за извършено от него дисциплинарно нарушение в периода от м.юли-м.август 2016 г. В случая срока започва да тече от датата, на която е узнал работодателят за извършеното дисциплинарно нарушение, тъй като краткият двумесечен срок започва да тече от този ден. По делото са събрани писмени доказателства за установяване на този факт, а именно – протокол от 07.09.2016 г., депозиран пред ДГС Земен с вх. № 10-03-12/07.09.2016 г.; рапорт от 07.09.2016 г. с вх. № при ДГС 10-03-254/07.09.2016 г., с приложен към същия констативен протокол, серия П04К № 041849; рапорт с вх. № 10-09-252 от 07.09.2016 г., с приложен към същия констативен протокол, серия П04К № 041850; писмо от кмета на с. Лобош с вх. № 11-00-664 при ТП ДГС от 07.09.2016 г.; писмо с вх. № 11-09-65/07.09.2016 г.; обяснения с вх. № 11-00-64/07.09.2016 г.; обяснения с вх. № 11-00-63 от 07.09.2016 г.; обяснение с вх. № 11-00-62 при ТП ДГС от 07.09.2016 г. и обяснение с вх. № 11-00-61 при ТП ДГС от 07.09.2016 г. Ето защо възраженията на ищеца в тази връзка са неоснователни, по следните съображения:

Съгласно специалната разпоредба на чл. 194, ал.3 от КТ сроковете по ал. 1 не текат (т.е. спират), през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск, без значение е видът на отпуска – платен годишен (чл.155 КТ), временна неработоспособност (чл. 162 от КТ) и т.н.

От събраните по делото писмени доказателства (болнични листове с номера: № Е20165366392; № Е20165366404; № Е20165922782; Е20167020943; № Е20167021168; № Е20167021355; № Е20178254526; № Е20178254321 и № Е20178254761), се установява по безспорен начин, че в периода от 12.09.2016 г. до 23.09.2016 г. и от 26.09.2016 г. до 31.03.2017 г. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност на основание чл. 162 от КТ.

Независимо, че дисциплинарното нарушение е извършено в периода м.юли-м. август 2016 г., за което работодателя е узнал на 07.09.2016 г. с депозирания пред него протокол от 07.09.2016 г. с вх. № 10-03-12/07.09.2016 г., както и рапорт от 07.09.2016 г. с вх. № при ДГС 10-03-254/07.09.2016 г., с приложен към същия констативен протокол, серия П04К № 041849; рапорт с вх. № 10-09-252 от 07.09.2016 г., с приложен към същия констативен протокол, серия П04К № 041850; писмо от кмета на с. Лобош с вх. № 11-00-664 при ТП ДГС от 07.09.2016 г.; писмо с вх. № 11-09-65/07.09.2016 г.; обяснения с вх. № 11-00-64/07.09.2016 г.; обяснения с вх. № 11-00-63 от 07.09.2016 г.; обяснение с вх. № 11-00-62 при ТП ДГС от 07.09.2016 г. и обяснение с вх. № 11-00-61 при ТП ДГС от 07.09.2016 г., то на основание чл.194, ал.3 от КТ, срокът по чл.194, ал.1 от КТ е започнал да тече от 07.09.2016 г. и е спрял на 12.09.2016 г., поради ползване на отпуск за временна неработоспособност от ищеца, което спиране е продължило до 23.09.2016 г., след което срокът е продължил да тече. Срока е спрял да тече на 26.09.2016 г., когато ищецът отново е ползвал отпуск за временна неработоспособност, което спиране е продължило до 31.03.2017 г., след което срокът отново е започнал да тече, като на 03.04.2017 г. е издадена оспорената заповед, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание “уволнение”, връчена му на 06.04.2017 г., в който момент следва да се счита, реално наложено му дисциплинарното наказание. След като към 06.04.2017 г. не е изтекъл двумесечния срок по чл.194, ал.1 вр. ал.3 от КТ, то и възраженията на ищцовата страна в тази връзка са неоснователни и недоказани.

Относно възраженията за неспазване разпоредбата на чл.193 от КТ:

В Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав. Дисциплинарно производство е уредено и в Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие при уволнение (или да наложи друго дисциплинарно наказание) не е необходимо работодателят да бъде “сезиран” с нарочен акт (жалба, оплакване, сигнал или друг документ), той не е длъжен да уведоми работника за “висящото производство” и да му връчи копие от акта, с който е “сезиран” нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъда наложено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, в който смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 270 от  03.10. 2013 г. по гр. дело № 1328 по описа за 2012 г., както и посочените в него други решения на ВКС.

Съгласно константната съдебна практика (включително, формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС), в изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като му предостави разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание. Това искане може да бъде направено от работодателя устно или писмено. Когато искането е писмено, то следва да се връчи на работника или служителя – лично, или чрез пощенска услуга – на адрес, посочен от работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, или изобщо не му е поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от КТ, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Такова виновно поведение на работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни) от него, несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не му предостави писмените си обяснения. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 257 от 22.05.20152 г., постановено по гр.д. № 985/25011 г. на ВКС.

В настоящия случай, видно от приложените по делото обратни разписки, неоспорени от ищцовата страна, на 15.09.2016 г. (л.274 от приетото по делото трудово досие) и на 19.09.2016 г. (л.271 от приетото по делото трудово досие) ищецът е получил заповед № РД-07-163/08.09.2016 г., както и заповед № РД-07-167/14.09.2016 г., което е удостоверил с полагане на подписа си в обратните разписки. Заповедта, с която на ищеца му е наложено дисциплинарно наказание е издадена на 03.04.2017 г., което също не се спори по делото. Спорно е дали към датата на нейното издаване е изтекъл указания на ищцовата страна срок от три работни дни за даване на обяснения. Както бе посочено по-горе, когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска от работника устни или писмени обяснения по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Момента на прекратяване на трудовото правоотношение, респ. налагане на дисциплинарното наказание е датата на връчване на заповедта за уволнение, съгласно чл.195, ал.3 от КТ, а не датата на изготвянето й, т.е. уволнителната заповед произвежда действие от датата на връчването й на работника, от който момент се прекратява и трудовото правоотношение между страните, респ. се налага реално дисциплинарното наказание чрез връчване на заповедта, а не от датата на издаването й. (в този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 157 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 745/2011 г., III г. о.).До този момент заповедта не може да произведе своите правни последици, тъй като не е била връчена, респ. до този момент тя е проект, като създаването на проект на заповед за налагане на дисциплинарно наказание преди изслушване на работника/служителя или приемане на писмените му обяснения по реда на чл.193 от КТ не води до незаконосъобразност на наказанието, ако заповедта е връчена след изслушване на работника или след приемане на неговите писмени обяснения от работодателя или след отказа да даде обяснения и в случаите, когато работодателят не е възприел защитната теза на работника/служителя, отразена в неговите обяснения. В случая указаният на ищеца срок от три работни дни е изтекъл на 05.04.2017 г., предвид на това, че заповедта му е връчена на 06.04.2017 г., когато реално му е наложено и дисциплинарното наказание „уволнение“, съгласно чл.195, ал.3 от КТ. До 31.03.2017 г. за ищеца е била налице извинителна причина за недаване на обяснения, тъй като същият е бил в отпуск за временна неработоспособност, което се установява от представените по делото болнични листове. Заболяване на работника или служителя, удостоверено с болничен лист, с който му е разрешено ползването на отпуск поради временна неработоспособност, както и други подобни обстоятелства поначало представляват извинителна причина, обуславяща по-голяма продължителност на разумния срок, необходим за даването на обяснения. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 330 от 05.11.2013 г., постановено по гр.д. № 1220/2013 г. на ВКС, ІV г.о. Ето защо следва да се приеме, че предоставения на ищеца срок от три работни дни е изтекъл на 05.04.2017 г. По делото не са събрани доказателства, че ищеца е искал да даде обяснения по повод поисканите му такива, които работодателя да не е приел. След като срока за даване на обяснения към 06.04.2017 г. е изтекъл, но ищеца не е дал писмени обяснения пред работодателя, нито пък устни такива, поради което и не е налице нарушение досежно спазване на процедурата по чл.193 от КТ, като възраженията на ищеца в тази връзка са неоснователни и недоказани.

Съгласно чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му. Съдът намира, че процесната заповед № РД-07-47/03.04.2017 г., с която е наложено дисциплинарното наказание, не отговаря на изискванията за мотивиране по чл.195, ал.1 от КТ. Нарушенията са квалифицирани в заповедта като такива по чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.10 от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, други тежки нарушения на трудовата дисциплина; неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила; неизпълнение на законните нареждания на работодателя; неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Съгласно константната практика на ВКС, в заповедите за прекратяване на трудовото правоотношение при хипотезата на чл. 188, т.3 от КТ, трябва да отговарят на изискванията за мотивиране, като в обстоятелствената част на акта си работодателя следва да изложи реквизитите по цитираната норма - чл. 195 КТ, като се изложат фактите формиращи състава по чл. 187 и чл. 190 от КТ и датите или периодите през които са били осъществени нарушенията, като последните трябва да бъдат описани и конкретизирани като факт от поведението на нарушителя. / 99-99-ІІІ, 1797-99-ІІІ и др./. Настоящия съдебен състав намира, че заповедта от 03.04.2017 г. е немотивирана, в противоречие на чл. 195, ал.1 от КТ. Разпоредбата й предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта, които са задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, което трябва да е описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само един от посочените елементи е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна. В настоящия казус работодателят е преценил, че са осъществени съставите на няколко деяния, за които е наложил едно общо наказание. Работодателят в първия абзац от заповедта е дал описание на няколко действия на ищеца, които той е квалифицирал като злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността, а от друга страна е приел че с тези си действия ищеца виновно не е изпълнил трудовите си задължения по чл.190, ал.1 от Закона за горите, заповед № РД-07-90/12.10.2015 г. на Директора на ТП ДГС Земен и връчена длъжностна характеристика. По силата на чл.190, ал.1 от ЗГ функциите по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско образование. Тази правна норма е бланкетна и не съдържа задължение на ищеца, за което в заповедта да се твърди, че същия не е изпълнил. Не се твърди, че същия не притежава лесовъдско образование, поради което и не може да се приеме, че е нарушена посочената разпоредба от ЗГ. В цитираната заповед № РД-07-90/12.10.2015 г. на директора на ТП ДГС се съдържат множество задължения, които се създават на горските надзиратели, но нито едно от тях не е описано в заповедта от 03.04.2017 г., с която на ищеца му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Ето защо за съдът е невъзможно да осъществи съдебния контрол върху оспорената заповед в тази и част. Не е възможно да бъде преценено и дали ищеца не е изпълнил трудовите си задължения съгласно длъжностната характеристика, тъй като в същата са посочени множество такива към лицето което заема длъжността „горски надзирател“, но нито едно от тях не е индивидуализирано с неговите съществени елементи от обективна и субективна страна на изпълнителните деяния. Ето защо е невъзможно съдът да прецени има ли такива извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина или не.

Следва да се има предвид, че злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността по см. чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ, може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага за себе си или за трето лице. Доброто име на предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и авторитета на предприятието. От описанието на първото нарушение в заповедта следва извода, че ищеца е получил сума в размер на 1400 лева от кмета на с. Лобош, като в същото време е доставил на посочените лица дърва за огрев, без издадена фактура и превозни билети. За да е налице злоупотреба с доверието на работодателя, както вече бе посочено, целта на тези действия следва да била извличане на имотна облага, каквато в случая не се твърди. Ето защо не може да се приеме, че това описание на нарушението в оспорената заповед може да се подведе под хипотезата на чл.187, ал.1, т.87 от КТ, която дори и не е посочена в основанията за налагане на дисциплинарното наказание.

Относно второто описано нарушение, в процесната заповед е описано това, че на 28.08.2016 г. ищеца срещу сумата от 570 лева е доставил на Л.М. Д. от с.Ковачевци 10 пр.куб.м. дърва за огрев от зимен дъб и цер, отбити с КГМ собственост на Й., но без да бъде издаден превозен билет. Прието е, че на доставените дърва за огрев са отбити повторно два броя пластини с УИН, които са отбити неправомерно, като с тези си действия Й. е злоупотребил с доверието на работодателя, оказано му при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Отново е прието, че не е изпълни задълженията по чл.190, ал.1 от ЗГ, заповед № РД-07-90/12.10.2015 г. и връчена длъжностна характеристика, но както бе посочено по горе не се твърди, че ищеца е извлякъл за себе си или за другиго имотна облага. Нормата на чл.190, ал.1 от ЗГ е бланкетна, не създава задължения за ищеца, които той да се твърди, че не е изпълнил, както и не става ясно, кое точно трудово задължение не е изпълнил ищеца. Изпълнителните деяния за нито едно от нарушенията не са индивидуализирани, с посочване на елементите от обективна и субективна страна на фактическия състав на всяко едно от нарушенията по отделно. С едни и същи действия е прието, че е осъществил състава на няколко нарушения на трудовата дисциплина. Ето защо следва да се приеме, че заповедта е немотивирана. Това непълно описание на елементите от обективна и субективна страна на изпълнителните деяния, както и общото цитиране на правната норма без индивидуализиране на нарушението по закон води до незаконосъобразност на оспорената заповед, което налага нейната отмяна съответно и отмяна на извършеното с нея уволнение.

С оглед основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, който е главен, основателни са и акцесорните искове- тези по чл.344, ал.1, т.2 и по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Съдът следва да ги уважи, като съображенията за това са следните:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:

Всички предпоставки за уважаването му са налице- незаконност на извършеното уволнение, отмяна на заповедта и искане за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, поради което ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност при ТП ДГС Земен.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ:

За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр.чл.225, ал.1 от КТ кумулативно следва да са налице следните три предпоставки: на първо място, уволнението на работника или служителя трябва да бъде признато за незаконно; на второ място, трябва да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване, която се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника или служителя за времето след уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца. На трето място, следва да съществува причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. При липсата на която и да е от трите предпоставки, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

В конкретния случай, уволнението е незаконно и като такова ще следва да бъде отменено. Предявеният обективно съединен иск за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е осъдителен, поради което в тежест на ищеца е да докаже претенциите си, като установи оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. Оставането без работа е съществен елемент от фактическия състав, който следва да се установи по несъмнен начин в процеса с допустимите в закона писмени доказателства, като в настоящия случай такива се явяват представеното заверено копие от трудовата книжка на ищеца, както и направените от съда констатации в съдебно заседание по оригинала на трудовата книжка на ищеца, при която констатация се установи, че след прекратяване на трудовото правоотношение, ищеца не е полагал труд по друг трудов договор.

Кодексът на труда определя дължимата сума за обезщетение като равна на размера на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за периода, през който същият е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца, изчислено на база последното получено възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението, съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ. От приетата и неоспорена от страните СИЕ се установява по безспорен начин, че размерът на обезщетението по реда на чл.225, ал.1 от КТ е в размер на 5760 лева, като брутно трудово възнаграждение и в размер на 5184 лева, като чиста сума за получаване, след приспадане на задължителните удръжки по ЗДДФЛ.

С оглед горе изложеното съдът намира,че искът по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ, предявен (след допуснатото изменение) за сумата от 5760 лева, се явява основателен и доказан, заедно с акцесорното нему искане за присъждане и на законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до изплащането й (ТР № 3/1996 г. на ОСГК на ВКС).

По отношение искането с правно основание чл.346 от ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл.346, ал.1 от КТ когато уволнението бъде признато за незаконно промяната се вписва в трудовата книжка на работника. Това се извършва от работодателя, а при отказ от инспекцията по труда. В случая не е налице влязло в сила съдебно решение, което работодателя да е отказал да го впише. С оглед установената правна регламентация и фактическа обстановка съдът счита искането за недопустимо първо, защото не е доказан отказ за вписване на настъпила промяна и второ, защото законът предвижда административна процедура за извършване на това действие. Искането ще се остави без разглеждане, като недопустимо в съдебното производство.

По разноските:

На основание чл.78 от ГПК и с оглед направените от страните искания за присъждане на разноски, съдът следва да се произнесе и по тях. В хода на делото страните са представили списък на разноските по чл.80 от ГПК. С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в настоящето производство – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 460 лева, както и да заплати по сметка на РдРС държавна такса по уважените искове в размер на 330.40 лева, изчислена по реда на чл.72, ал.1 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, както и направените по делото разходи от бюджета на РдРС по допусната, приета и изслушана СИЕ в размер на 80.00 лева, заедно със законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане, както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че задължението не бъде изплатено доброволно.

Воден от горното съдът

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на И.С.Й., с ЕГН ********** и адрес: *** за незаконно, като ОТМЕНЯ Заповед № РД-07-47/03.04.2017 г. на директора на ТП ДГС Земен с ЕИК …… със седалище и адрес на управление:***.

ВЪЗСТАНОВЯВА И.С.Й., с ЕГН ********** и адрес: *** на заеманата от него преди уволнението длъжност при ТП ДГС Земен с ЕИК … със седалище и адрес на управление:***.

ОСЪЖДА ТП ДГС Земен с ЕИК 2016275060283 със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.С.Й., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 5760 (пет хиляди седемстотин и шестдесет) лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал. 1във вр. с чл.344, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение- за периода 03.04.2017 г. - 02.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 01.06.2017 г., до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането с правно основание чл.346 от КТ за задължаване ТП ДГС Земен с ЕИК 2016275060283 със седалище и адрес на управление:*** да впише в трудовата книжка на И.С.Й., с ЕГН ********** и адрес: *** настъпилата промяна относно незаконността на уволнението му извършено със Заповед № РД-07-47/03.04.2017 г. на директора на ТП ДГС Земен.

ОСЪЖДА ТП ДГС Земен с ЕИК …. със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.С.Й., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 460 (четиристотин и шестдесет) лева представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА ТП ДГС Земен с ЕИК ….. със седалище и адрес на управление:***  да заплати по сметка на Районен съд Радомир сумата в размер на 330.40 (триста и тридесет лева и четиридесет стотинки) лева, представляваща държавна такса и сумата в размер на 80.00 лева възнаграждение на вещо лице от бюджета на РдРС, заедно със законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното им изплащане, както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че задължението не бъде изплатено доброволно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок, считано от 23.10.2017 г.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./