№ 235
гр. Бургас, 14.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
П. Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря П. Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Й. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600203 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 11.20 часа, поради разглеждане на
ВНОХД № 184/2022 г. в същата зала.
Жалбоподателят подсъдим П. Г., се явява лично.
Явява се и упълномощеният защитник адв. Г. К. от АК-П., както и
назначеният резервен защитник адв. В. П. от АК-Б..
Не се явява частният обвинител Л. К., редовно уведомена чрез
повереника адв. П. М., която се явява лично в съдебно заседание
Не се явява вторият повереник адв.П. Т., редовно призован.
Съдът докладва заявление от адв. П. Т., с което уведомява, че за датата
и часа на настоящото съдебно заседание е обективно възпрепятстван да
участва поради служебни ангажименти по друго дело извън обл. Бургас. Не
възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие.
АДВ. К.: Представям писмено допълнение към въззивната жалба, с
екземпляри за прокурора и повереника на частния обвинител.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните, съобрази подаденото
заявление от адв. П. Т., както и редовното призоваване на неявилия се частен
обвинител, което неявяване не е пречка за разглеждане на делото, намира че
ход на същото следва да бъде даден, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик го докладва.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи към състава на
съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. М.: Нямам искания по доказателствата, няма да соча
доказателства.
АДВ. К.: Няма да соча нови доказателства.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства за
изясняване на фактическата обстановка,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
Дава ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, жалбата на подс.П. И. Г.
и неговият защитник, макар и допустима, моля да отхвърлите като
неоснователна, като част от тази неоснователност е и в бланкетния ѝ
характер. Съображенията ми са следните:
Доводът за нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК относно
правната квалификация на инкриминираното деяние и за допуснати
2
съществени нарушения на процесуалните правила, считам че не се подкрепят
от данните по делото. По-точно, с обвинителния акт на обвиняемия е
повдигнато ясно, пълно и конкретизирано обвинение, с което е посочен
точният начин, по който той е осъществил инкриминираното деяние. Това е
сторено както изисква разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК, като в хода на
съдебното заседание подс. Г. изрично е заявил, че разбира смисъла и
съдържанието на обвинението. Ето защо, считам, че обвинителният акт със
съдържанието си е поставил началото на съдебно производство, в което не се
констатира да са нарушени правата на подсъдимия да разбере обвинението и
адекватно да се защити, още повече, че същият е бил съобразно изискванията
на НПК винаги със свой защитник.
По направеното възражение на защитата, че по време на
разпоредителното заседание при предявяване на материалите по делото е
налице опорочаване, възведено според защитата в степен на съществено
процесуално такова, считам, че тази процедура е била осъществена при
спазване на изискването на чл. 94, ал. 4 и ал. 6 НПК, като предявяването е
било осъществено при съответното изявление на обвиняемия по отношение
на резервния защитник.
На второ място, не може да се сподели оплакването, че е нарушен и
материалният закон. Твърдението на подсъдимия за първоначално
предизвикано физическо стълкновение от пострадалата, при което последната
го е наранила с електрошок и в резултат на това, според неговите твърдения,
той е получил тежко нараняване в главата, поради което и я е убил, правилно
не е било безрезервно кредитирано от съда и е било възприето единствено и
само като защитна версия. В тази насока следва да се изтъкне, че според
вещото лице инж. Т., макар и работещ, въпросният - приобщен по делото
електрошок, е с нисък волтаж, а следователно и мощност. Изрично е посочено
от това вещо лице, че силата на заряда е невисока и може най-вече да се усети
при досег с меки тъкани, например слабини, но по-съществени наранявания
въпросният електрошок според вещото лице, не е в състояние да причини.
Тоест, налице е доказателствено средство, което опровергава тази версия на
подсъдимия, моля също така да се вземе предвид следното. Видно от
биологичната експертиза, по въпросния електрошок са открити ДНК алели
най-вече на пострадалата и в по-малка степен на подсъдимия. Открити са и
3
кръвни зацапвания оставени от пострадалата. Ето защо, може да се направи
обоснован извод за това, че въпросният уред е бил използван от пострадалата
единствено и само като средство за отбрана при вече започнало нападение от
страна на подсъдимия, още повече следва да се има предвид и мястото, на
което е започнало нападението – в стаята, която и според подсъдимото лице и
според нейните приятели – свидетелите разпитани по делото, тя е обитавала
стая в апартамента различна от тази стая, която е обитавал подсъдимият. Ето
защо, фактът, че именно в нейното помещение е започнало това нападение,
дава убедителен отговор за това, че именно подсъдимият е бил активната
страна в нападението над съпругата си. В тази насока следва да се кредитират
и порезните наранявания по ръцете на пострадалата, които съответстват на
използвания от подсъдимия за извършване на престъплението нож с обща
дължина около 22.5 см. и дължина на острието 11 см. Доказателство за това
са и оставените кръвни следи в стаята на пострадалата.
Факт е по делото, че подсъдимият, видно от протокола за
освидетелстване, е имал само одраскване по лявата част на лицето и две
кръвонасядания по двете страни на лицето, без да са били установени следи
от електрошок. Последното също е индиция за преобладаващата приложена
сила и интензитета на нападението именно от негова страна.
Обясненията на подсъдимия съдът е съпоставил с останалите
доказателства по делото, включително и показанията на свидетелите по
делото /приятели на пострадалата и полицейските служители, отзовали се на
сигнала по тел.112/, като по този начин е отговорил на въпросите относими
към установяване на обективната истина и предметът на доказване.
Моля да отхвърлите като неоснователно възражението в допълнение
към въззивната жалба, представено едва в днешно съдебно заседание от
защитата за това, че показанията на полицейските служители отзовали се на
мястото непосредствено след извършване на престъплението, не следва да
бъдат приобщавани като показания по делото и съответно като
доказателства. Няма пречка и в тази насока е съдебната практика на ВКС,
тези показания да бъдат приобщени и кредитирани в частта, в която
полицейските служители са давали данни за своите собствени възприятия.
Ето защо считам, че в това отношение кредитирайки и приобщавайки ги по
делото, съдът не е извършил процесуално нарушение, подходил е обективно
4
съпоставяйки тези показания и с останалите доказателства по делото.
Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение по отношение на
материалния закон и конкретно, за исканото от защитата, включително и в
днешното допълнение към въззивната жалба, за евентуално частично
оправдаване по отношение на правната квалификация по чл. 116, ал. 1, т. 6
предл. 4 НК. Видно от заключението на назначената по делото
съдебномедицинска експертиза, подсъдимият е нанесъл множество
целенасочени удари, общо 15 в тялото на пострадалата. Тези удари са били с
различен интензитет. Някои от тях са били порезни, други проникващи, но
всички са били нанесени със средство годно да причини смърт – описания по-
горе нож и на места, някои от които са по жизнено важни органи – в шията,
ключицата, на нивото на щитовидния хрущял, в челюстта, като са били
прерязани множество меки тъкани, мускулни влакна и малки кръвоносни
съдове. Порезните рани в областта на пръстите, дланите и най-общо на ръцете
на пострадалата, са пряко доказателство за това, че същата се е отбранявала
неистово защитавайки своя живот, осъзнавайки своята безпомощност.
Нейната смърт е настъпила бавно, мъчително, при пълно осъзнаване на
настъпващия край и при очевиден опит да намери помощ. Видно от протокол
за оглед приобщен по делото, по цялото жилище са били оставени
многобройни кървави следи и накрая на терасата, която е била единственият
начин довличайки се и изгубвайки сили, да бъде поискана помощ отвън.
Именно там, според вещите лица, е настъпила и смъртта ѝ в резултат на
обилен кръвоизлив, хеморагичен шок и анемия на вътрешните органи.
Горното ужасяващо страдание, продължило известен период от време,
обосновава в пълна степен от обективна страна правната квалификация на
материалния закон по обвинителния акт.
Поведението на подсъдимия преди, по време и след извършване на
деянието е изследвано хронологично и въз основа на събрания и проверен в
съдебно заседание доказателствен материал. Считам за доказано, че той не се
е намирал в силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалата с
насилие, тежка обида или друго противозаконно действие, от което да е
настъпило или да е било възможно да настъпи тежки последици за него или
близките му – в дадения случай майка му, с която той е имал изключително
сила привързаност, и която се е намирала на друго място. Още повече, че в
5
основата на развилите се на 21.05.2020 г. събития, при които подсъдимият
умишлено е умъртвил съпругата си, не е налице първоначално неправомерно
поведение на пострадалата. В тази насока е обсъденото заключение на
съдебно-психиатричната експертиза за липсата на данни по делото
подсъдимият да е бил в състояние на физиологичен афект, поради което
обосновано следва да се отхвърли тезата за евентуална квалификация по чл.
118 от НК.
Съдържанието на умисъла за убийството и квалификацията му се
извлича не само от заключението на съдебно-психиатричната експертиза,
според която подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, но и от съществуващите
обективни факти свързани със средството, с което е извършено деянието, за
силата и насоката на ударите с това средство, на мястото на нараняването,
интензивността на посегателството, както и уязвимостта на жертвата, върху
който е било посегнато. Факт е, че същата не е била облечена в дебели дрехи,
напротив, след сутрешния си тоалет тя е била съвсем леко облечена, почти
гола и това допълнително е допринесло ударите да бъдат непосредствено
нанесени върху тялото и то върху жизнено важни органи.
Не на последно място, основанието за претендираната от защитата
явна несправедливост на наказанието като развит довод за неправилно
приложение на закона, моля също да отхвърлите като неоснователно.
Наказанието е определено по първата от трите санкционни
алтернативи на чл. 116 от НК и макар, че е прието, че е налице превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, то отмереният размер е към
долната граница – 17 години. С оглед обективността, като смекчаващи
отговорността обстоятелства считам, че следва да се имат предвид и
недоброто здравословно състояние на подсъдимия и неговата напреднала
възраст, което ведно с изтъкнатите от ОС-Бургас аргументи за
индивидуализация на наказанието, считам че съответстват на обществената
опасност на конкретното деяние и на дееца, както и ще се постигнат
визираните в чл. 36 от НК цели на специалната и генералната превенции.
Предвид гореизложеното, считам че възразената пред Вас присъда е
обоснована и законосъобразна и като такава следва да се потвърди,
включително и по отношение на определената мярка за неотклонение.
6
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите
атакуваната присъда на БОС, която е правилна, законосъобразна и противно
на изложеното в основната жалба и допълнението към нея - при липса на
нарушения на процесуалните правила. Такива, поне аз не установих, четейки
мотивите на присъдата, затова считам, че искането на защитата е
неоснователно и необосновано.
Посочените нарушения по смисъла на чл. 348 НПК не са налице, не са
довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, тъй като, макар
и с резервен защитник, със служебен защитник, който впоследствие беше
назначен като резервен защитник, нито едно процесуално действие не е
извършвано в отсъствие на защитник на подсъдимия. В тази връзка в първата
част считам, че искането на защитата е неоснователно.
На следващо място, във връзка с искането за преквалификация на
деянието – в хода на ДП и съдебното производство се събраха безспорни
доказателства за именно тази правна квалификация, към която е привлечен
обвиняемият, съответно впоследствие в качеството на подсъдим е осъден за
това престъпление. Лично той на зададен от мен въпрос в съдебно заседание
дали, когато е оставил съпругата си е проверил дали е жива и защо не е
помогнал, да потърси помощ, той отговори, че след като е нанесъл ударите
се обърнал и си е тръгнал, което означава, че действително е налице правната
квалификация – жертвата е починала по жесток и мъчителен начин, имайки
предвид, че е оставена без помощ, полужива да издъхне в мъки, които
подробно прокурорът описа.
В тази връзка считам, че всичко изложено в основната и в
допълнението към жалбата, е неоснователно, не са налице процесуални
нарушения, не са налице нарушения на материалния закон.
Моля да потвърдите присъдата, като всичко останало казано от
прокурора, се придържам към него.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, депозирал съм въззивна жалба и
допълнение към нея срещу атакуваната от мен присъда на БОС, която моля да
уважите. Основното ми искане развито в допълнението към въззивната жалба
и в самата въззивна жалба, е това, че аз като защитник на подсъдимия считам,
че както в хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие бяха допуснати
съществени процесуални отстраними нарушения, които според мен, при
7
всички случаи водят до един необективен, в разрез със закона съдебен акт на
първата инстанция, а именно БОС и основното ни искане, ако приемете че са
налице нарушенията, които подробно съм описал в допълнението към
въззивната ни жалба, е да отмените атакувания от мен първоинстанционен
съдебен акт и върнете делото отново в БОС, който да разгледа делото по
същество.
Направи ми впечатление, че в пледоариите както на представителя на
прокуратурата, така и на повереника на частния обвинител, въобще не бе
взето отношение по основни изложени от мен в допълнението аргументи,
касаещи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Няма
да преповтарям жалбата, съвсем кратко ще фиксирам, т.к. считам, че много
подробно съм направил това във въззивната жалба, но освен посоченото от
мен нарушение на процесуалните правила – говоря за ДП – предявяването на
материалите на тогава обвиняемия, а сега подсъдим по делото, само с
резервен защитник в разрез с нормите на чл. 94, ал.6 НПК, освен тези
нарушения има и две други фрапиращи нарушения, които въобще не се
засегнаха от колегите. Първото, което съм посочил във въззивната жалба е
това, че когато се провеждаше разпоредително заседание на 18.01.2022 г.,
след като изслуша всички страни по въпросите визирани в чл. 248 НПК,
съдът не даде думата на самия подсъдим да упражни право на лична защита и
да вземе отношение, независимо от договорната защита, която имаше в мое
лице, и това е видно категорично от протокола от съдебно заседание. По този
въпрос няма никакъв спор, както няма никакъв спор, че по този начин,
недавайки възможност и той да вземе отношение, дори да вземе отношение
дали поддържа адвоката си или не, е нарушено неговото право на защита,
знаейки, че разпоредбата на чл. 248 НПК сочи, че ако в конкретния случай не
се наведат доводи, срокът се преклудира и повече не могат да бъдат засегнати
въпроси от този род в последствие. В тази връзка въпиющо нарушение на
неговите права беше и фактът, че след приключване на делото и моя
пледоария при приключване на делото в БОС, отново след мен не бе дадено
правото на клиента ми на лична защита преди последната дума. Съдебната
практика и наказателноправната теория е категорична в тези случаи, че се
касае за особено съществено нарушение на процесуалните правила, което при
всички случаи води до отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав.
8
В молбата си съм посочил и още едно фрапиращо нарушение. Аз
считам и от самото начало считах, че делото се разглежда от незаконен
предубеден състав. В допълнението ми към въззивната жалба подробно съм
посочил, защо считам, че е така. Там по листове и страници съм посочил,
защо като защитник считам, че съдът , който разгледа делото като първа
инстанция е предубеден. В самата жалба и от материалите по делото е видно,
че докладчикът по делото преди започване на разпоредителното заседание и
гледане на съдебното следствие се е произнесъл с Определение, с което е
трябвало да вземе предварително обезпечение за бъдещ иск, в което
категорично, посочил съм го по лист и страница, при взимане на това
определение № 24/25.02.2021 г. по ЧНД № 195/2021 г., директно в това
определение, преди да вземе отношение, в неговата обстоятелствена част е
посочил, че няма никакъв спор относно виновността на подсъдимия. Това е
много преди делото да бъде разпределено в състав, който да гледа делото.
Дали това определение касае предварително обезпечение на бъдещ иск или е
определение по мярка за неотклонение по чл. 64 НК, няма никаква разлика,
след като един от съдиите, който е разглеждал делото в състав, вече е изразил
своето мнение относно виновността на подсъдимия. Наред с всички други
обстоятелства, които подробно съм описал, за мен сочат категорично за
незаконен, предубеден състав, който няма как обективно да гледа делото и
това пък от друга страна е абсолютно основание за отмяна на акта, какъвто и
да е той. В крайна сметка от пледоарията на прокурора, той се опита пред Вас
подробно да развие тезата, че авторството е доказано. Искам да бъда
правилно разбран, никога и пред първата инстанция не е стоял този въпрос –
дали клиентът ми е автор на деянието, или не. Това е безспорен факт, той го
признава, по тези обстоятелства, дали той е автор, няма никакво съмнение, но
каквото и да е решение на първата инстанция е издадено в разрез със закона,
както посочих, според мен няма какво да бъдат обсъждани доказателствата.
За мен всички тези нарушения, които съм посочил, са отстраними и те могат
да бъдат отстранени само и единствено, ако Вие като въззивна инстанция
отмените атакувания от мен първоинстанционен акт и върнете делото на нов
състав от БОС за ново разглеждане, при което да бъдат отстранени всички
тези нарушения и да бъде взето вече едно правилно решение на база и в
съответствие с НК и НПК.
Ако все пак прецените, че описаните от мен нарушения не съществуват
9
или съществуват, но не са от рода на съществените, както твърдя аз, моля да
измените атакувания от мен съдебен акт в насока промяна на първоначалната
квалификация така, както е внесена от БОП, както и да намалите наложеното
наказание от 17 години лишаване от свобода.
В допълнението към жалбата подробно съм изложил аргументи и в
двете насоки, но най-общо казано и съвсем кратко казано ще посоча следното:
по никакъв начин смятам, че първоинстанционният съд не е мотивирал
атакувания от мен съдебен акт в насока на това, че в конкретния случай
квалификацията е на „убийство по особено мъчителен начин“. Виждам както
от мотивите на съда, така и от пледоарията на прокурора, че за да се приеме
„особено мъчителен начин“, единственият критерий, поне аз така разбирам, е
това, че смъртта не е настъпила веднага. Вие много добре знаете, че и
наказателноправната теория и съдебната практика, цитирал съм много
решения в допълнението към жалба си сочат, че за да е налице този
квалифициращ признак, жертвата трябва да изживее такива силни и
продължителни страдания, които се различават от обикновените при
настъпване на смърт. Пак ще си позволя да кажа, че това е медицински
критерий и нито в съдебномедицинската експертиза, нито в последствие от
гласните доказателства не става ясно, дали такива болки и страдания и мъки
са преживени от пострадалата. Всичко казано е само предположение както на
първоинстанционния съд, така и на представителя на прокуратурата.
Както съм засегнал в допълнителното изложение към жалбата си, дори
съдът в мотивите си казва на стр. 25, че „по делото не са събрани
доказателства, какви точно болки и страдания е изпитала пострадалата в този
промеждутък от време – от нанасяне на удара до смъртта“ и това е, както съм
посочил в допълнението, едно допълнително много сериозно процесуално
нарушение - липса на мотиви, противоречие в мотивите. От една страна се
приема малко по-напред в мотивите, че точно поради тези факти
изминаването на време между нанасянето на ударите и смъртта и
множеството удари, че е налице този квалифициращ признак, малко по-късно
на стр. 25 същият състав, в тези мотиви сочи, че не са събрани доказателства
какви точно болки и страдания. Как тогава първоинстанционният съд стига
до това решение, как го е взел при тези противоречиви мотиви, които на
практика са липса на мотиви. Затова основното ми искане е да отмените
10
атакувания съдебен акт и да върнете делото за ново разглеждане, за да няма
ни най-малко съмнение относно обективността на съдиите, които решават
този казус, защото не мога да се съглася, Вие виждате изразните средства,
които е употребявал съдът, това е допълнителен мотив да посоча, че този съд
е предубеден, независимо от всички други обстоятелства, които посочих -
недаването на право на лична защита, посочих определението. Между
другото, това се отрази, за мен категорично, и при определяне на наказанието.
В конкретния случай, след като е прието, на практика са игнорирани много
смекчаващи отговорността обстоятелства, не са взети предвид и за мен е
наложено едно наказание при баланс. В конкретния случай наказанието
лишаване от свобода, едно от наказанията е от 15 години до 20 години, т.е. на
практика е определена присъда 17 години, т.е. половината, аз го виждам, че е
при баланс. Пак Ви казвам, липсват мотиви, защо не се приемат много от
смекчаващите обстоятелства, а именно – признаването на вината,
съжалението, възстановяване на неимуществени щети, каквото е било
предявено от пострадалата, е било доброволно изплатено от моя клиент, да не
говорим за здравословното му състояние. От друга страна, какво е прието
като отегчаващи – многобройните удари. Тези многобройни удари – нали за
това е квалификацията „по особено мъчителен начин“ и наказателноправната
теория и практиката на ВКС казва, че тези обстоятелства не могат да бъдат
ползвани като допълнително отегчаващи, тя квалификацията е тази. Ако беше
по обикновената квалификация по чл. 115 НК, да, бих се съгласил, че това е
отегчаващо. Няма отегчаващи, ако трябва да бъдем обективни при
квалификация по чл. 116 НК, налице са само смекчаващи отговорността
обстоятелства и затова считам, че наказанието е изключително завишено в
конкретния случай.
Моля, след като се запознахте с аргументите ми и със събраните
доказателства по делото, да се произнесете с надлежен съдебен акт, в искания
от мен смисъл.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ П. Г.: Придържам се към
казаното от моя защитник.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
11
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Желая, ако може да ми бъде
намалено наказанието.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12