Мотиви към присъда № 91/08.06.2020 год.  по нох дело № 5806 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Варна, 45-ти състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по БП № 405/2019 год. по описа на РУ-Аксаково срещу С.М.Т. с ЕГН **********, затова, че на 14.12.2019 год. на път I-2 гр.Девня- гр.Варна, до „ Канотранс”,обл.Варна, в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 17-0253-000736/2017 год. на ВПД началник на РУ –гр.Девня при ОД МВР Варна, влязло в законна сила на 02.12.2019 год. за  управление на МПС без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние –управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „ Пежо 406” с рег. № ***, без да притежава съответното свидетелство  за управление на МПС – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

В хода на съдебното производство подсъдимият Т. е редовно призован, явява се лично и с адв. Д., ВАК назначен за служебен защитник по реда на чл.372,ал.2 от НПК. В съдебно заседание , съдът е разяснил на подсъдимия Кръстев възможността да се приложи диференцираната процедура за приключване на наказателното производство, а именно съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК. Подсъдимия изрично е заявил в горепосоченото съдебно, че е запознат с разяснената му процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявил е, че се признава за виновен в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума моли за минимално наказание.

            В съдебно заседание защитникът на подс.Т.  заявява, че  подзащитният му се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК. В хода по същество е поискал от съда  на подзащитния му да бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК, като глобата следва да бъде определена към минимума предвиден в закона.

            Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимия обвинение, счита, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че подсъдимият е осъществил деянието както от обективна, така и от субективна страна, приема за установена фактическа обстановка, идентична с описаната в ОА. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание , съобразно тежестта на деянието, както и с характеристичните му данни.

            Подс. Т. изразява съжаление и моли за минимално по размер наказание глоба.

           След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът намери, че са доказани следните факти:

На 14.12.2019 год. на път I-2 гр.Девня- гр.Варна, до „ Канотранс”,обл.Варна , до фабриката „ Канотранс” свидетелите Д.и Д.– служители на РУ Аксаково спрели за проверка лек автомобил Пежо 406 с рег. № ***, движещ се в посока гр.Варна.Установен бил водача – подс.Т..Било му поискано СУМПС, при което се оказало, че Т. няма въобще издадено такова. Бил му съставен АУАН. Установено било и , че Т. е управлявал автомобила в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 17-0253-000736/2017 год. на Началника на РУ Девня, влязло в законна сила на 02.12.2019 год..

В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимия е направил самопризнания и е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на подсъдимия Т. , извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия,като ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подс. Т., събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид изложеното, както и във връзка с направеното от подсъдимия самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка, че събраните по ДП доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът намира, че по безспорен начин е установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се подкрепя  изцяло от събраните в хода на ДП писмени доказателства – привличане и разпит на обвиняем, протоколи за разпити на свидетели, АУАН № 186947/14.12.2019 год., ведно с разписка за връчване, АУАН № 186948/14.12.2019 год., ведно с разписка за връчване, ЗППАМ № 19-0445-000142/14.12.2019 год., НП № 17-0253-000736/05.10.2017 год., ведно с разписка за връчване, свидетелство за съдимост, справка за нарушител водач, приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК и от предявените на основание чл.284 от НПК.

            Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, като намира, че  са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания от подсъдимия.

Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна, че подс. С.М.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в,ал.2 от НК.

-  обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за движение и управление на моторни превозни средства по пътищата.

- субект на престъплението С.М.Т. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с начално образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********, пълнолетно вменяемо физическо лице, което не е притежавало свидетелство за правоуправление на МПС и което е било наказано по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление.     

- от обективна страна изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС без свидетелство за правоуправление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние.От фактическа страна по делото се установи, че към датата на процесното деяние на подс.Т. не е било издадено СУМПС. С НП № 17-0253-000736/05.10.2017 год. , в сила от 02.12.2019 год. на Т. е наложено наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП поради непритежаването от негова страна на съответно свидетелство за управление на МПС. Същевременно на 14.12.2019 г. било установено, че Т. отново управлява МПС без да има свидетелство за това. Следователно се налага извод, че в едногодишен срок от наложеното му административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, подсъдимият е управлявал МПС без да притежава СУМПС. Ето защо съдът намира, че Т.  е извършил деянието от обективна страна.

- от субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че не притежава свидетелство за правоуправление и че няма право без такова да управлява МПС и общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици. По делото се установи, че Т. не е преминал през задължителното обучение и изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, като към момента на извършването на деянието  е съзнавал, че е неправоспособен водач. При това положение към дата на проверката той е формирал знание, че не притежава съответно свидетелство за управление на МПС. Наред с това той е съзнавал, че е наказан по административен ред за това нарушение – налице е НП, което му е било връчено лично на 25.10.2019 г. Съзнавал е и че управлява МПС в рамките на едногодишен срок от налагането на наказание по административен ред.

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.

По наказанието

Съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаване на подс. Т. от наказателна отговорност за това престъпление и налагане на административно наказание, като съображенията за това са следните:

Правилата относно изпълнителската давност за глобата, наложена на осн. чл. 78а НК, се съдържат в чл.82 от ЗАНН. Реабилитацията настъпва с изтичането на фиксиран в закона срок, който за глобата е едногодишен и тече от изпълнението на наказанието (чл. 86, ал. 1, т. 3 НК, приложим по отношение на наложената на осн. чл. 78а НК глоба с оглед указанията в ППВС № 7/85 г., т. 4). Изпълнението на наложено наказание може да се погаси и поради изтичане на давността за изпълнение. Особеният характер на глобата предполага както възможност за изпълнението й по принудителен ред чрез намеса на държавата, така и възможност за самото лице, спрямо което е наложена да я изпълни доброволно, включително и след изтичане на изпълнителската давност (стига вземането да не е заличено от регистрите на приходната администрация съгл. чл. 173 ДОПК). При изтичане обаче на сроковете по чл. 82 ЗАНН не само държавата губи правото да предприеме действия по събирането на глобата, но и към лицето не може да се поставя изискване да изпълни глобата, след като тя е вече погасена по давност. Още повече, че самият закон дава възможност на лицето при изтичане на обикновената давност за изпълнение да направи възражение за изтекла давност и да поиска отписване на вземането от съответните регистри на приходната администрация (чл. 171, ал. 1 ДОПК). А при изтичане на абсолютната давност за изпълнение законът предвижда служебно отписване на вземането (чл. 171, ал. 2 ДОПК).

Спирането на давността е свързано с възникване на обстоятелство, което създава временна правна невъзможност за извършване на действия от компетентните органи на държавата по изпълнението на наказанието, при това на наказанието въобще, а не само на глобата. А чл.82, ал. 5 НК третира конкретна хипотеза на предприети такива действия по изпълнението – образувано изпълнително производство, при наличието на каквото нормата изключва приложението на абсолютната изпълнителска давност по чл. 82, ал. 4 НК.

От друга страна, евентуалното образуване на изпълнително производство само по себе си не изключва възможността за погасяване на правото на държавата за принудително събиране на глобата и не елиминира възможността за реабилитация. Образуването на изпълнително производство изключва приложението на абсолютната давност по чл. 82, ал. 3 ЗАНН (съотв. по чл. 82, ал. 4 НК), като по този начин се гарантират интересите на фиска, както вече е отбелязвано в практиката на ВКС (Р № 252 от 11.06.2015 г. на ВКС, І-во н.о. по н.д. № 520/2015 г.). Но факта на образуваното изпълнително производство не изключва приложението на обикновената давност по чл. 82, ал. 1 ЗАНН (съотв. по чл. 82, ал. 1 НК). Глобата, наложена с влязла в сила присъда или със съдебно решение, съгл. чл. 162, ал. 2 ДОПК е публично държавно вземане. Според чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 01-ви януари на годината, следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Такъв по-кратък срок е установения в чл. 82, ал. 1, б. „а” ЗАНН 2-годишен срок от влизане в сила на акта, с който е наложена глобата. Аргумент в този смисъл се съдържа и в ТР № 3 от 03.07.2014 г. на ВАС по т.д. № 5/2013 г., ОСК. Т.е. срокът на обикновената погасителна давност е приложим и при образувано изпълнително производство. В случая, видно от справката от НАП-Варна, е че към 24.01.2013 год. глобата по нахд № 5677/2012 на РС Варна е присъединена към образувано изпълнително дело № **********/2007 год. , няма посочени действия по принудителното и събиране.  Двугодишният срок по чл.82,ал.1 от ЗАНН е изтекъл на 24.01.2015г., като след този срок изпълнението на глобата е било погасено по давност. При това положение, след изтичането на срок от още една година, т.е. на 24.01.2016г., за подс. Т. е настъпила реабилитация по право на осн. чл.86, ал.1, т.3 от НК за наложеното му административно наказание по нахд № 5677/2012 на РС Варна. Следователно към датата на инкриминираното деяние-14.12.2019г. същият не се води осъждан и освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV. Налице са и останалите кумулативни предпоставки за приложението на нормата на чл.78а от НК- подс. Т. е пълнолетно лице, за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба в размер от 500 до 1200 лв., липсват съставомерни имуществени вреди от престъплението.

Съдът намира, че на Т. следва да му бъде наложено наказание в минималния размер, предвиден в чл.78а ал.1 от НК, а именно в размер на 1000лв., съобразявайки и степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Съдът намира, че така наложеното наказание ще въздейства превъзпитателно върху подсъдимия и същия занапред ще се поправи.

По изложените съображения, РС Варна, 45 състав постанови присъдата си.        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: