Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 25.05.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа
година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 1146 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба на „ДАНЧИК” ЕООД с ЕИК *********, град Добрич,
ул. „Поп Богомил” № 14, с която против ЕТ „СИСИ – С. С.” с ЕИК *********, село
Плачи дол, община Добричка, са предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК
искове за установяване вземанията на ищеца, за които са издадени: заповед № 23
от 16.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 98 по описа на ДРС за 2020г. и заповед № 24 от 16.01.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 99 по описа на
ДРС за 2020г., а именно:
1. по заповед № 23 от 16.01.2020г. по ч.гр.д.№
98/2020г.:
- сумата от 11 160 лева,
представляваща неплатена главница по Данъчна фактура №**********/10.06.2016г.,
издадена за продадени от „ДАНЧИК" ЕООД на ЕТ "СИСИ – С.С." 15,50
тона фураж за бройлери „финишер, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 13.01.2020г. до окончателното плащане;
- сумата от 3 397,60 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от
13.01.2017г. до 13.01.2020г.;
2. по заповед № 24 от
16.01.2020г. по ч.гр.д.№ 99/2020г.:
- 10064,50 лева, представляваща
неплатен остатък по договор за покупко-продажба на 24 тона фураж за бройлери
„гроуер” от главницата по данъчна фактура № **********/04.06.2016г. на стойност
17280 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху нея от дата 14.01.2020г. до
окончателното плащане;
- 2539,20 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 17280
лева за периода от 13.01.2017г. до
25.06.2018г.
- 686,27 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 15064,50
лева за периода от 26.06.2018г. до
06.12.2018г.
- 1126,66 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10064,50 лева за периода от 07.12.2018г. до 13.01.2020г.
Претендират се разноските в
заповедното и в исковото производство.
Исковете са обосновани със
следните обстоятелства: между страните са сключени договори за търговска
продажба. От началото до средата на юни 2016г. с няколко доставки ищецът
доставил на ответника 15,50 тона фураж за бройлери „финишер". На дата
10.06.2016г. ищецът издал и предоставил на ответника данъчна фактура №
********** на стойност 11160,00 лева, с ДДС. Последната доставка е извършена на
18.06.2016г., към която дата ответникът е получил цялата фактурирана от ищеца
стока. На 03.07.2016г. ответникът е изпаднал в забава в изпълнението на
задължението си да заплати дължимата за получената стока. За период от три
години преди подаване на заявлението следващото се в полза на ищеца обезщетение
за вреди от неточно във времето изпълнение възлиза на 3397,60 лева.
В периода от средата на май до
началото на юни 2016г. ищецът доставил на ответника с няколко отделни доставки
общо 24 тона фураж за бройлери „гроуер”. В деня на последната доставка ищецът
издал фактура № **********/04.06.2016г. на стойност 17280 лева, с ДДС, получена
от ответника в същия ден. На 19.06.2016г. ответникът е изпаднал в забава в
изпълнението на задължението си да заплати дължимата за получената стока. Към
настоящия момент неплатеният остатък е в размер на 10064,50 лева. Ищецът
претендира обезщетение за вреди от неточно във времето изпълнение за период от
три години преди подаване на заявлението, изчислено съобразно извършените от ответника
частични плащания, както и законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане.
Ответникът, в отговор по чл. 131
от ГПК, е оспорил исковете с възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебното заседание на
09.10.2020г. упълномощения от ответника адвокат е представил препис-извлечение
от акт за смърт № 6 от 25.08.2020г., установяващ настъпилата на дата *** смърт на С.Н.С.. С определение в същото заседание, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, производството по делото е спряно и на
ищеца е дадено указание в шестмесечен срок да посочи правоприемниците на
ответника. С молба от 19.10.2020г., изпратена по електронна поща, а след
указание на съда и в оригинал на 23.10.2020г., ищецът е поискал като ответници
по делото да бъдат конституирани наследниците на първоначалния ответник,
съгласно удостоверение изх. № 94С-00-1131 от 15.10.2020г., издадено от Община
град Добрич. С определение № 260452 от 23.10.2020г. производството по делото е
възобновено и като ответници по делото, на основание чл. 227 от ГПК, са
конституирани Р.Г.С. ЕГН **********,*** /***/; П.С. Г. ЕГН **********,*** /***/
и И.С.Н. ЕГН **********,*** /***/, всяка от тях до размера на наследствените си
права.
На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК
с определение от 01.02.2021г. на П.С. Г. и И.С.Н. е назначен особен
представител на разноски на ищеца – адвокат М.И. ***.
В съдебното заседание на
12.03.2021г. ответницата Р.Г.С. не се е явила. Особеният представител на
ответниците П.С. Г. и И.С.Н. е оспорил тяхната пасивна легитимация с довода, че
на 29.12.2020г. в ТРРЮЛНЦ е вписано поемане на търговското предприятие от
наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ на ЕТ „СИСИ - С.С.“ с ЕИК ********* –
първата ответница, регистрирана като ЕТ
„СИСИ - С.С. – Р.С.“ с ЕИК *********, адрес на управление село Плачи
дол, община Добричка, п.к. 9365, Стопански двор, със заличаване на ЕТ „СИСИ - С.С.“
с ЕИК *********. Вписванията в ТРРЮЛНЦ са извършени въз основа декларация
/споразумение/ на наследниците с нотариална заверка на подписите от
28.08.2020г., според която тримата са съгласно ЕТ да бъде поет и дейността му
да бъде продължена само и единствено от Р.Г.С.. Тъй като търговското
предприятие, като съвкупност от права и задължения, е поето само от първата
ответница, особеният представител на втория и третия ответник е поискал
прекратяване на производството по делото срещу тях, а по същество е поддържал
възражението на наследодателя им за погасяване претенциите на ищеца по давност.
Със становище вх.№ 264814 от
19.03.2021г. ищецът е изложил съображения за неоснователност на възражението на
особения представител на втория и третия ответник, като е посочил, че предприятието
на ЕТ „СИСИ-С.С.“, предмет на прехвърлянето / поемането от съпругата му,
представлява само част от наследството, оставено от починалия ответник, като
останалата част от наследствената маса е преминала към всички наследници. Така
наследствената маса, извън предприятието на ЕТ, е станала собственост по
наследство и на трите конституирани ответници. Счита за незаконосъобразно и
увреждащо интересите на ищеца искането на ответниците делото да продължи само
между ищеца и ЕТ "СИСИ - С.С. - Р.С." като ответник, тъй като така
ищецът ще бъде лишен от законното си право при успешен изход на делото да се
удовлетвори от имуществото и на другите двама наследници /двете дъщери/ на
починалия ответник, които са получили също наследствен дял и също отговарят за
дълга като наследници. На следващо място поемането на търговско предприятие на
ЕТ „СИСИ-С.С.“ от ЕТ "СИСИ - С.С. - Р.С.", с ЕИК *********, е вписано
в ТРРЮЛНЦ на 29.12.2020г. - повече от два месеца след конституирането на
тримата наследници като ответници по делото. След като вписването е извършено
след конституирането на ответниците, то това обстоятелство не може да
рефлектира върху процесуалната легитимация на вече конституираните ответници,
още по - малко може да отмени правото на ищеца да търси задължението на
наследодателя от всички негови наследници, получили дял от наследството му.
С оглед на това ищецът поддържа
иска и против тримата наследници на първоначалния ответник, без необходимост от
ново конституиране на новорегистрирания ЕТ от първата ответница, доколкото тя
вече участва в процеса, но счита, че Р.Г.С. /като собственик на новия ЕТ и
правоприемник на стария ЕТ-длъжник/ следва да носи пълна имуществено
отговорност за целия размер на дълга, а П.С.Г. и И.С.Н., като обикновени
наследници, следва да носят имуществена отговорност до размера на дълга,
съобразно дяловете им от наследството, съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗН.
В съдебно заседание на
27.04.2021г., ответниците, вече чрез упълномощен адвокат, поддържат доводите,
заявени от особения представител относно липсата на основание за ангажиране
отговорността на втората и третата от тях. Оспорват претенциите по основание и размер,
поддържат и направеното от наследодателя им възражение за изтекла погасителна
давност.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Исковете черпят правно основание
от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 вр.
чл. 318, ал. 1 от ТЗ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявени са като установителни по
реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК след успешно проведено производство по
чл. 410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл. 414,
ал. 1 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК, след
дадено указание от съда.
С оглед обосноваващите исканията твърдения
на ищеца, налице е както активна /за
ищеца/, така и пасивна /за длъжника по заповедното производство/ процесуална
легитимация, както и правен интерес за ищеца от предявяване и поддържане на установителните
искове за вземания, които са предмет на издадените заповеди за изпълнение, както
следва:
1. по заповед № 23 от
16.01.2020г. по ч.гр.д.№ 98/2020г.:
- сумата от 11 160 лева,
представляваща неплатена главница по Данъчна фактура №**********/10.06.2016г.,
издадена за продадени от „ДАНЧИК" ЕООД на ЕТ "СИСИ – С.С." 15,50
тона фураж за бройлери „финишер, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 13.01.2020г. до окончателното плащане;
- сумата от 3 397,60 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от
13.01.2017г. до 13.01.2020г.;
2. по заповед № 24 от
16.01.2020г. по ч.гр.д.№ 99/2020г.:
- 10064,50 лева, представляваща
неплатен остатък по договор за покупко-продажба на 24 тона фураж за бройлери
„гроуер” от главницата по данъчна фактура № **********/04.06.2016г. на стойност
17280 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху нея от дата 14.01.2020г. до
окончателното плащане;
- 2539,20 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 17280
лева за периода от 13.01.2017г. до
25.06.2018г.
- 686,27 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 15064,50
лева за периода от 26.06.2018г. до
06.12.2018г.
- 1126,66 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10064,50
лева за периода от 07.12.2018г. до
13.01.2020г.
Твърденията са за сключени
договори за търговска продажба, изпълнение на възникналите за ищеца-продавач от
тях задължения и неизпълнени изискуеми насрещни престации от страна на
купувача, с ангарижане и на отговорността му за допусната забава.
Търговската продажба е двустранен
договор, който поражда права и задължения и за двете страни по
правоотношението. Всяка страна при тази двустранна обвързаност може да иска от
неизправната да престира насрещното си задължение при установяване на точното
изпълнение на своето задължение.
Представените от ищеца фактури №**********/10.06.2016г.
и № **********/04.06.2016г. документират сключени между „ДАНЧИК“ ЕООД и ЕТ
„СИСИ – С.С.“ договори за продажба на: 15 5000 кг. фураж за бройлери „финишер“ с
единична цена 0,60 лева и обща данъчна основа 9300 лева, или на стойност 11 160
лева /първата/; 24 000 кг. фураж за бройлери „гроуер” с единична цена 0,60
лева и обща данъчна основа 14 400 лева, или на стойност 17 280 лева
/втората/. Двете фактури са подписани от получателя на стоката, който е
следвало да заплати уговорената цена по банков път.
По твърденията в исковата молба
относно сключването на договорите и предаването на стоките на купувача в
отговора на исковата молба не са противопоставени възражения; не са оспорени и
представените от ищеца писмени доказателства. Подписването на фактурите от
купувача, като получател на стоките, съставлява признание на неблагоприятния за
ответника по делото факт на изпълнението на задължението на продавача да
предаде на купувача продадената стока.
Представените по делото от ищеца
фактури установяват както съдържанието на възникналите материални
правоотношения, така и изправността на ищеца като продавач и доставчик на стоките.
Според признанието на ищеца и видно от
представената от него счетоводна справка, ЕТ е направил две частични плащания
по фактура № **********/04.06.2016г. – 2215,50 лева на дата 25.06.2018г. и 5000
лева на дата 06.12.2018г., или в общ размер 7215,50 лева. Така непогасеното
задължение по този договор за продажба възлиза на 10064,50 лева.
Липсва твърдение от страна на ответниците
по делото купувачът по договорите да е извършил други плащания, освен
признатите от ищеца. Следователно, налице са неизпълнени задължения на купувача
по договорите по чл. 327, ал. 1 от ТЗ за заплащане на продажната цена в размер
от 11160 лева и 10064,50 лева. Сумите са дължими, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ, купувачът
е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. По правилото на чл. 303а,
ал. 3 от ТЗ, приложимо, доколкото в случая не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактура или на друга покана за плащане. Така, при предаване на стоката и
фактура № ********** в деня на издаването на последната – 04.06.2016г., купувачът
е в забава от 19.06.2016г. По признанието на ищеца за завършена доставка на
стоката по фактура №**********/10.06.2016г. на дата, по-късна от деня на
издаването й – 18.06.2016г., купувачът е в забава за плащане на цената от
03.07.2016г.
За установяване размера на
обезщетението за забава съдът не е назначил вещо лице, тъй като и сам може да
извърши справка при използване на лихвен калкулатор. Тази справка показва
по-големи размери на следващото се на ищеца обезщетение за забава от
претендираното с исковата молба – 3397,87 лева върху главницата от 11160 лева
за периода от 13.01.2017г. до 13.01.2020г.; 2539,40 лева върху главницата от
17280 лева за периода от 13.01.2017г. до 25.06.2018г.; 686,33 лева върху
главницата от 15064,50 лева за периода от 26.06.2018г. до 06.12.2018г.; 1126,75
лева върху главницата от 10064,50 лева за периода от 07.12.2018г. до
13.01.2020г. Следователно налице са и неплатени от купувача по договорите за
продажба дължими обезщетения за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в претендираните
с исковата молба размери.
Ищецът е надлежно легитимиран да претендира реално изпълнение на основание
сключени договори за търговска продажба, ведно с обезщетение за вредите от
неточното във времето плащане.
Исковете са предявени на 13.01.2020г., в съгласие с чл. 422, ал. 1 от ГПК -
с подаване на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 98
и № 99, двете по описа на 2020г. на Районен съд – Добрич. Паричното
задължението за плащане цената на стоката по договора за продажба се изсрочва
по давност с прилагането на общия петгодишен срок по чл. 110 от ЗЗД. При това
погасени по давност са претенциите на кредитора за вземания, станали изискуеми
преди 13.01.2015г. За процесните две главни парични задължения срокът на
погасителната давност, започнал да тече от датата на изискуемостта на всяко от
тях /така чл. 114 от ЗЗД/, не е изтекъл към 13.01.2020г. По отношение
вземанията за обезщетение за забава приложим е краткият тригодишен срок по чл.
111, б. „б“ от ЗЗД, но при предявяване на исковете на 13.01.2020г. същият не е
изтекъл за вземанията за периода след 13.01.2017г. Следователно ответниковото
възражение за неоснователност на исковете поради погасяване на правото на ищеца
да претендира изпълнение на вземанията е неоснователно.
Сумите по главните и по акцесорните искове са дължими.
Спорен по делото е въпросът относно отговорността за поетите от едноличния
търговец задължения след настъпилата смърт на физическото лице. Според ищеца
задължението е преминало по пътя на наследяването към тримата наследници на
починалия в хода на производството длъжник, при това първата ответница, поела
предприятието на основание чл. 60, ал. 2 от ТЗ, отговаря в пълен размер, а
втората и третата отговарят до размера на наследствената си част. Според
ответниците, задълженията, включени в търговското предприятие, тежат единствено
върху наследника, който го е поел след смъртта на лицето, регистрирано като ЕТ.
При разрешаването на този въпрос съдът съобрази следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, че С.С. е починал на 25.08.2020г.
и е оставил трима наследници, с равни наследствени права – съпруга и две деца.
На 29.12.2020г. в ТРРЮЛНЦ е вписано поемане на търговското предприятие от
наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от ТЗ на ЕТ „СИСИ - С.С.“ с ЕИК ********* –
първата ответница, вписана като ЕТ „СИСИ
- С.С. – Р.С.“ с ЕИК *********, адрес на управление село Плачи дол, община
Добричка, п.к. 9365, Стопански двор, със заличаване на ЕТ „СИСИ - С.С.“ с ЕИК
*********.
Вписванията в ТРРЮЛНЦ са извършени въз основа декларация /споразумение/ на
наследниците с нотариална заверка на подписите от 28.08.2020г., според която
тримата са съгласни ЕТ да бъде поет и дейността му да бъде продължена само и
единствено от Р.Г.С.; И.Н. и П. Гавраилова не желаят да поемат предприятието и
да продължат дейността му и са съгласни имуществото – движимо и недвижимо,
включено в активите на ЕТ, да бъде поето от наследника Р.С..
Със
съдебната регистрация на едноличен търговец към гражданската правоспособност и
дееспособност на физическото лице се добавя и търговска правоспособност и
дееспособност, без това да води до възникване на нов субект на правото
– физическото лице вече има и търговско качество за извършване на
търговски сделки. ЕТ не
е юридическо лице и съгласно ТЗ и ТР № 2/27.12.2001г. на ОСГК на ВКС, същият
като физическо лице, извършващо търговска дейност, носи отговорност за
задълженията си с цялото си имущество, независимо дали е част от предприятието
на ЕТ, дали е лично имущество, или е съпружеска имуществена общност.
Търговското
предприятие на едноличния търговец е съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, като то е обект на правото и може да бъде предмет на различни видове
сделки - може да бъде прехвърлено на друго лице с
писмен договор с нотариална заверка на подписите, съгласно чл. 15 от ТЗ. Предприятието на едноличния търговец може и да се наследява по закон или по завещание,
като е налице възможност наследникът да запази фирмата на едноличния търговец –
наследодател – чл. 60, ал. 2 от ТЗ.
Фирмата, както и предприятието на ЕТ, могат да бъдат
предмет на разпореждане по реда на чл. 15, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 1 от ТЗ само
приживе на ЕТ - отчуждител. Това е така, тъй като разпоредбите на чл. 15, чл.
16 и чл. 16а от ТЗ са приложими само при сделка с предприятието, при която
продължават да съществуват като правни субекти както праводателят, така и
правоприемникът /така определение № 50/23.01.2018г. на ВКС по гр. д. №
3156/2017г., III г. о./.
Тъй като едноличният търговец не е отделен правен субект
от физическото лице, при смърт неговото имущество се наследява от наследниците
му съгласно правилата на ЗН. Починалият престава да съществува като правен
субект, а носители на правата и задълженията му стават неговите наследници. Ако
те не желаят да поемат предприятието, могат да заявят заличаването на ЕТ в
търговския регистър, съгласно чл. 60а т. 2 от ТЗ и в този случай имуществото му
се наследява съгласно правилата на Закона за наследството. След като
предприятието не е поето по реда на чл. 60 ал. 2 от ТЗ, то не съществува,
съответно правата и задълженията на наследодателя – едноличен търговец
преминават у наследниците съобразно техните права. За ликвидиране на възникналата
съсобственост те могат да извършат делба по чл. 34 от ЗН, при която правото на
собственост върху идеални части ще се трансформира в реална собственост /така
решение № 2 по ф. д. № 149/1996г., ВС, V г. о./. За задълженията на ЕТ
наследниците отговарят съответно на наследствения си дял, освен при отказ от
наследство, или при приемане на наследството по опис /когато отговорността се
ограничава до обема на полученото имущество/. В този случай всички наследници,
освен отказалите се от наследството, са надлежни страни в исковото производство
по правилото на чл. 227 от ГПК, когато смъртта на наследодателя им е настъпила
в хода на образуваното съдебно производство. Това разрешение е възприето в
решение № 437/17.01.2012г. по гр.д. № 70/2011г. на ВКС, III г.о., ГК,
постановено в производство по чл. 290 от ГПК по въпроса: ако наследниците по закон
на починалия едноличен търговец не желаят да извършват и да продължат
търговската дейност на своя наследодател, не поемат предприятието и фирмата на
едноличния търговец, отговарят ли за задълженията на своя наследодател, които
са възникнали в резултат на търговската му дейност, като се има предвид, че
имуществото на физическото лице и на едноличния търговец са едно цяло и
отговорността на едноличния търговец е неограничена от имуществото на фирмата,
т.е., когато не е налице поемане на предприятието по чл. 60, ал. 2 от ТЗ.
В конкретния случай единият от наследниците на починалия
ЕТ е поел предприятието по чл. 60, ал. 2 от ТЗ. От забраната да се извършва
разпореждане с фирмата без предприятието /чл. 60, ал. 1 от ТЗ/ се налага
изводът, че даването на съгласие от наследниците за запазване на фирмата
означава, че е постигнато и съгласие за поемане на търговското предприятие. В
този случай поемането на фирмата, наред с предприятието, също е способ за
прекратяването на съсобствеността по отношение на имуществото на едноличния
търговец, което настъпва с вписването в ТРРЮЛНЦ на новия собственик /със само
оповестително действие/. Наследниците имат пълна свобода да уредят имуществените
си отношения във връзка с прекратяването на съсобствеността помежду им с
поемането на предприятието от един от тях /в този смисъл решение № 491 от
22.07.2005г. на ВКС по гр. д. № 119/2005г., I г.о./. Така, при смърт на ЕТ
правата и задълженията на търговското предприятие преминават към този от
наследниците, който се съгласи да поеме предприятието, като в този случай се
касае за универсално наследствено правоприемство, а не за правоприемство въз
основа на правна сделка. И ако наследниците постигнат съгласие търговското
предприятие на ЕТ да бъде поето от един от тях заедно с неговата фирма,
отношенията помежду им се уреждат като при делба на наследство /така решение
№ 2 по ф. д. № 149/1996г., ВС, V г. о./, при което титуляр на имуществената
съвкупност става конкретен наследник, който следва посредством регистрацията си
като търговец да заяви за вписване и поемане на предприятието на починалия в
ТРРЮЛНЦ.
Тази особеност на последиците от смъртта на лице, което е
регистрирано и като ЕТ, е разгледана в практиката на ВКС /решение № 612 от 28.V.1996г.
на ВС по гр. д. № 851/95г.,
V г. о., решение № 491 от
22.07.2005г. на ВКС по гр. д. № 119/2005г. на I г. о., решение № 454 от 4.06.2009г.
на ВКС по гр. д. № 1607/2008г., I г. о./, в която е разяснено, че в хипотезата на
поемане на търговско предприятие на ЕТ чрез наследяване при смърт по чл. 60, ал.
2 от ТЗ, правата и
задълженията преминават към този от наследниците, който го е поел. Починалият
вече не съществува като правен субект, а носител на правата и задълженията е
неговият наследник. Разпоредбите на чл. 15,
16 и 16а от ТЗ
се отнасят за първата хипотеза - прехвърляне на предприятие посредством правна
сделка, при която продължават да съществуват като правни субекти праводателят и
правоприемникът. В този смисъл е и определение № 50 от 23.01.2018г. на ВКС по гр. д. № 3156/2017г.,
III г. о., ГК.
Изрично в решение № 612 от 28.V.1996 г. по гр. д. № 851/95г., V г.о. във
връзка с процесуалната допустимост на исковете е прието, че при смърт на
едноличен търговец правата и задълженията на търговското му предприятие
преминават към този от наследниците му, който го е поел и в случай, че искът е
основателен, кредиторът би могъл да ангажира отговорността само на онзи
наследник, който е приел предприятието, защото този наследник става страна по спорното
материално отношение и правоприемник по чл. 226 от ГПК /чл. 121 от ГПК, отм./.
Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на
наследниците, които не са поели предприятието на ЕТ, защото за тях не е налице
процесуално условие да бъдат конституирани като правоприемници на починалия в
хода на производството С.С., вписан като ЕТ „СИСИ - С.С.“ с ЕИК *********, а
делото следва да бъде разгледано по същество само с участието на ЕТ „СИСИ - С.С.
– Р.С.“ с ЕИК *********, адрес на управление село Плачи дол, община Добричка,
п.к. 9365, Стопански двор, с уважаване на предявените установителни искове.
Като последица и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от тълкувателно
решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, ответникът ЕТ
„СИСИ - С.С. – Р.С.“ с ЕИК ********* следва да бъде осъден да плати на ищеца направените
от него разноски в заповедното и в исковото производство, както следва:
1. във връзка с вземанията по ч.гр.д.№ 98/2020г. – 291,16 лева внесена
държавна такса при подаване на заявлението и 291,16 лева внесена държавна такса
при подаване на исковата молба;
2. във връзка с вземанията по ч.гр.д.№ 99/2020г. – 288,34 лева лева внесена
държавна такса при подаване на заявлението и 288,34 лева внесена държавна такса
при подаване на исковата молба.
Общият размер на внесените от ищеца държавни такси е 1159 лева.
От внесения от ищеца депозит за особен представител на втората и третата
ответници в размер на 900 лева на назначения такъв е изплатена част от 450
лева. Тъй като производството по делото спрямо тези ответници е прекратено,
ищецът няма право на тези направени от него разноски, а сумата от 450 лева
подлежи на възстановяване по писмена молба в срока по чл. 82 от ГПК и по
посочена банкова банка на ищеца.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на платеното от него
адвокатско възнаграждение. То е в размер на 700 лева по ч.гр.д.№ 98/2020г.; 700
лева по ч.гр.д.№ 99/2020г. и 2000 лева за исковото производство. Съобразно
цената на исковете и на основание чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът
на минималното възнаграждение за процесуално представителство по
установителните искове възлиза на 2699,20 лева. По правилата на чл. 7, ал. 7
вр. ал. 2 от Наредбата минималните адвокатски възнаграждения по двете заповедни
производства възлизат на 693,94 лева и на 690,41 лева. При това не е налице
прекомерност на изплатените от ищеца възнаграждения /в каквато насока е налице
възражение от ответниците/.
Ответниците не са направили разноски.
Водим от изложеното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ
„СИСИ - С.С. – Р.С.“***, п.к. 9365, Стопански двор, като универсален
правоприемник по чл. 60, ал. 2 от ТЗ на заличения ЕТ „СИСИ - С.С.“ с ЕИК
*********, село Плачи дол, община Добричка, след настъпилата на 25.08.2020г.
смърт на С.Н.С., б.ж. на село Плачидол, дължи на „ДАНЧИК” ЕООД с ЕИК *********,
град Добрич, ул. „Поп Богомил” № 14, следните суми, за които са издадени заповед
№ 23 от 16.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 98 по описа на ДРС за 2020г. и заповед № 24 от 16.01.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 99 по описа на
ДРС за 2020г., а именно:
1. по заповед № 23 от 16.01.2020г. по ч.гр.д.№
98/2020г.:
- сумата от 11 160 лева,
представляваща неплатена главница по Данъчна фактура №**********/10.06.2016г.,
издадена за продадени от „ДАНЧИК" ЕООД на ЕТ "СИСИ – С.С." 15,50
тона фураж за бройлери „финишер, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 13.01.2020г. до окончателното плащане;
- сумата от 3 397,60 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от
13.01.2017г. до 13.01.2020г.;
2. по заповед № 24 от
16.01.2020г. по ч.гр.д.№ 99/2020г.:
- 10064,50 лева, представляваща
неплатен остатък по договор за покупко-продажба на 24 тона фураж за бройлери
„гроуер” от главницата по данъчна фактура № **********/04.06.2016г. на стойност
17280 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху нея от дата 14.01.2020г. до
окончателното плащане;
- 2539,20 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 17280
лева за периода от 13.01.2017г. до
25.06.2018г.
- 686,27 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 15064,50
лева за периода от 26.06.2018г. до
06.12.2018г.
- 1126,66 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 10064,50
лева за периода от 07.12.2018г. до
13.01.2020г.
ОСЪЖДА ЕТ „СИСИ - С.С. – Р.С.“***,
п.к. 9365, Стопански двор, като универсален правоприемник по чл. 60, ал. 2 от ТЗ на заличения ЕТ „СИСИ - С.С.“ с ЕИК *********, село Плачи дол, община
Добричка след настъпилата на 25.08.2020г. смърт на С.Н.С., б.ж. на село
Плачидол, ДА ПЛАТИ на „ДАНЧИК” ЕООД с ЕИК *********, град Добрич, ул. „Поп
Богомил” № 14, разноски по водене на ч.гр.д.№ 98/2020г.; ч.гр.д.№ 99/2020г. и
гр.д.№ 1146/2020г. по описа на Районен съд – Добрич, както следва: 1159 лева
внесени държавни такси; 3400 лева платени адвокатски възнаграждения.
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото по отношение на конституираните като ответници с определение № 260452 от
23.10.2020г., на основание чл. 227 от ГПК, П.С. Г. ЕГН **********,*** и И.С.Н.
ЕГН **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от връчването му на
страните. В частта, с която производството по делото е прекратено, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :