Р Е Ш Е Н И
Е
№ ........
гр. Варна, 06.01.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на шестнадесети декември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря В.А. и прокурора З.З., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1594/2016г. по описа на ВОС,
съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени от Д.Г.Д., ЕГН **********,***, служебен адрес: гр. В., ул.“Г.Б.“ **, Консултантска кантора „Бейлерян“, искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
и чл.86 ал.1 от ЗЗД, против Прокуратурата на Република България, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от поддържаното срещу него
незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда № 31/07.03.2016г.
по НОХД № 1330/2015г. на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
Исковата
молба е основана на твърдения, съобразно които срещу ищеца е било образувано
досъдебно производство № 19/2013г. по описа на ОСлО
при ОП – Добрич, по което на 16.05.2013г. му било връчено Постановление за
привличане на обвиняем и спрямо него била взета мярка за неотклонение
„Подписка“, а на 30.08.2013г. бил внесен обвинителен акт срещу ищеца от
прокурор при РП – Каварна за извършено престъпление по чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.201 вр.чл.20 ал.2 от НК.
Наложена му била и обезпечителна мярка „запор“ върху собствения му л.а.“Шкода Фабия“ с ДК № ТХ 77-11 КХ. Впоследствие му било връчено
ново Постановление за привличане на обвиняем от 05.02.2015г. и спрямо ищеца
била взета мярка за неотклонение „Подписка“, като на 16.06.2015г. Окръжна
прокуратура – Разград внесла обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по
чл.282 ал.1 пр.2 вр.чл.20 ал.2 от НК, по което
обвинение ищецът бил оправдан с присъда № 31/07.03.2016г. по НОХД № 1330/2015г.
на ВОС, влязла в сила на 23.03.2016г., поради непротестирането й от прокурора.
Излага се,
че от образуване на досъдебното производство до постановяването на
оправдателната присъда за ищеца произтекли неблагоприятни последици, тъй като
обвиненията, повдигнати срещу него, се отразили силно на психиката му и
отношенията в семейството му, с близки, приятели и познати. Воденият срещу
ищеца наказателен процес получил широка гласност в редица медии и вестници,
както в гр. Добрич, така и в други градове в страната, като била оповестена
информация, че срещу ищеца и колегите му има повдигнати обвинения и била
разпространена невярна информация, че ищецът е извършил престъпление, че се е
облагодетелствал незаконно от служебното си положение и е присвоил вещи, които
не му принадлежат.
Твърди се,
че с решение от 27.06.2013г. на Началника на Първо РУП – гр. Добрич, било
отнето разрешението на ищеца да носи ловно оръжие, правото за което било
придобито от него през м.06.2012г., като по този начин той бил лишен от
възможността да практикува любимото си хоби през периода от 2013г. до 2016г.
След повдигането на обвинение срещу ищеца и получаването на широк отзвук за
същото, предвид и обстоятелството, че съпругата му работи като съдебен секретар
в РС – Добрич, обидата и огорчението, които ищецът и семейството му понесли
били големи. Действията на Прокуратурата накърнили доброто име на ищеца в
обществото, като за случая узнали всички роднини, близки и познати, а по този
начин ищецът бил злепоставен пред тях и пред колеги и приятели. Били уронени
достойнството и репутацията на ищеца като гражданин и като служител в системата
на МВР. След образуването на досъдебното производство през 2013г. отношението
към ищеца, от страна на близки и приятели, се влошило, като постепенно голяма
част от тях започнали да странят и да се отнасят с недоверие към него, да го
игнорират. Уважението и доверието били заменени от подигравки и нелицеприятни
коментари, от страна на близки, познати и други граждани.
От 2013г. до
влизане в сила на оправдателната присъда спрямо ищеца били извършени
неправомерни действия от органите на прокуратурата, като незаконосъобразно
повдигнатото и поддържано обвинение провокирали у ищеца чувство на безсилие и
безизходица, непоправимо опетнили репутацията му на почтен човек и
професионалист и дълбоко го оскърбили, ищецът бил подложен на публично унижение
пред цялата общественост. Непрестанните тревоги и притеснения по повод
множеството пътувания за съдебните заседания по делото, както и притесненията
по повод крайния резултат от делото допълнително се отразили на цялостното
състояние на ищеца. Той бил неоснователно отстранен от работа през 2013г., като
от 2013г. до м.07.2015г. бил безработен. През м.08.2013г. се регистрирал в
Бюрото по труда, като опитите му да си намери работа били безуспешни поради
неяснотата относно изхода на водения срещу него наказателен процес. До влизане
в сила на оправдателната присъда ищецът претърпял стрес, изразяващ се в
неспокоен сън и силна тревога, като до привличането му като обвиняем ищецът не
е имал досег с прокурорските, следствените и полицейските органи, с чисто
съдебно минало е.
В срока по
чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като я оспорва
и счита исковата претенция за неоснователна и недоказана. В условията на
евентуалност се навеждат твърдения за завишен размер на исковата претенция,
несъответстващ на твърдяните от ищеца вреди, чието
обезщетяване иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори,
че между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство №
19/2013г. по описа на ОСлО при ОП – Добрич, като
същият е бил привлечен в качеството на обвиняем с Постановление от 16.05.2013г.
за извършено престъпление по чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.201
вр.чл.20 ал.2 от НК и му била взета мярка за
неотклонение „Подписка”, като бил изготвен обвинителен акт от РП – Каварна.
С
определение № 28/18.06.2013г. по ЧНД № 948/2013г. по описа на РП – Добрич е
допуснато обезпечение по ДП № 19/2013г. по описа на ОСлО
при ОП – Добрич, чрез запор на л.а.”Шкода Фабия” с
рег.№ ТХ 7711 КХ, собственост на Д.Г.Д..
С решение
рег.№ 12600/27.06.2013г. на Началника на Първо РУП – гр. Добрич, във връзка с
воденото ДП № 19/2013г. по описа на ОСлО при ОП –
Добрич срещу ищеца, му било отнето разрешението за носене на ловно оръжие –
ловна гладкоцевна пушка „ИЖ-27ЕМ-1С”, кал.12, №
9927552, като с протокол от същата дата оръжието било предадено за съхранение в
склад на Първо РУП – гр. Добрич.
Видно от
приложеното Удостоверение № 26240/12.06.2012г. от ДГС Добрич, към Изпълнителна
агенция по горите, ищецът е придобил право на лов.
С
Постановление от 05.02.2015г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по
досъдебно производство № 19/2013г. по описа на ОСлО
при ОП – Добрич за извършено престъпление по чл.282 ал.1 пр.2 вр.чл.20 ал.2 от НК, като му била взета мярка за
неотклонение „Подписка”.
На
16.06.2015г. бил внесен обвинителен акт от ОП – Разград, като въз основа на
него е образувано НОХД № 1330/2015г. по описа на ВОС, НО. По същото дело е
постановена присъда № 31/07.03.2016г., влязла в сила на 23.03.2016г., с която
ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.282 ал.1 пр.2 вр.чл.20 ал.2 от НК за това, че на 05.04.2013г. в гр.
Добрич като съизвършител с още три лица, в качеството
си на длъжностно лице – държавен служител – старши разследващ полицай в ОД на
МВР – гр. Добрич и член на комисия, назначена със Заповед № 3-1173/27.03.2013г. на Директора на ОД на
МВР – гр. Добрич, не е изпълнил служебните си задължения за унищожаване на
веществени доказателства – спортни облекла и аксесоари, постановено с влязла в
сила на 14.02.2012г. присъда № 26/28.11.2012г. по НОХД № 967/2010г. на РС –
Добрич, като иззет по Д № 64/2009г. на сектор „Икономическа полиция” при ОД на
МВР – гр. Добрич, които служебни задължения произтичат от Заповед № З-1173/27.03.2013г.
на Директора на ОД на МВР – гр. Добрич, от Раздел „Б”, т.III на Методическо указание № 14367/24.03.2011г. на Директора на ОД на
МВР – гр. Добрич за организацията и контрола на задържани, отнети или
изоставени в полза на Държавата веществени доказателства по досъдебни
производства, представляващи акцизни и неакцизни стоки, с цел да набави за
други двама подсъдими имотна облага/описани са в присъдата стоките/, на обща
стойност 1331,08лв. и от това са могли да настъпят немаловажни неимуществени
последици, изразяващи се в нарушаване на общественото доверие в нормалното и
правилното функциониране на полицейските органи и в накърняване на авторитета
им, както и в цялостното негативно влияние върху държавността в страната.
С
определение от 07.03.2016г., постановено по НОХД № 1330/2015г. на ВОС е била
отменена мярката му за неотклонение, като е отменено и определение №
28/18.06.2013г. по ЧНД № 948/2013г. по описа на РП – Добрич за налагане на
обезпечение по ДП № № 19/2013г. по описа на ОСлО при
ОП – Добрич, чрез запор на л.а.”Шкода Фабия” с рег.№
ТХ 7711 КХ, собственост на Д.Г.Д..
Съгласно
приложената регистрационна карта от Бюрото по труда – гр. Добрич, ищецът е бил
регистриран като безработен от 19.08.2013г. до 15.07.2015г.
Със Заповед рег.№
К-6251/06.06.2013г. на Министъра на вътрешните работи
на ищеца – старши разследващ полицай в отдел „Досъдебно производство” при ОД на
МВР – Добрич, категория Г- II степен, на основание чл.224 ал.2
т.1 и т.2 и чл.227 ал.1 т.7 и т.10, чл.228 т.1 и чл.245 ал.1 т.8 от ЗМВР вр. Чл.230 ал.2 т.4 от ППЗМВР, е било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и е било прекратено служебното му
правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта – 14.06.2013г.,
за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че
на 05.04.2013г. в качеството си на член на комисия е подписал констативен
протокол за унищожаване на веществени доказателства, представляващи неакцизни
стоки, като същевременно част от тези стоки не били унищожени, а умишлено и с
цел присвояване били изнесени от склад за веществени доказателства и
транспортирани с лични автомобили до дома на председателя на комисията,
откъдето били иззети при проведено претърсване и изземване.
Заповедта е
обжалвана пред Върховния административен съд, като е образувано адм.дело № 10286/2013г. на ВАС, Пето отделение и с решение
№ 391/14.01.2015г., постановено по същото дело, е отхвърлена жалбата на Д.Г.Д..
Решението на тричленния състав е оставено в сила с решение № 7898/29.06.2015г.
по адм.дело № 3065/2015г. на ВАС, петчленен състав.
От
приложената по делото служебна бележка рег.№ 4490/13.07.2016г. от РС – Добрич е
видно, че Д. Й.Д. е назначена на длъжност „съдебен
секретар” с постоянен трудов договор, считано от 19.03.2007г.
Представена
е служебна бележка от 30.09.2013г. от „Контики” ООД –
Добрич, видно от която е, че по постъпилата от ищеца молба за позицията общ
работник с препарати за бита и препарати за РЗ от първа и втора група не е
даден ход на назначението на лицето поради наличието на заведено срещу него
дело от общ характер по информация от молителя.
От служебна
бележка № ФС-120-2062/16.11.2016г. от НИМХ при БАН филиал Варна се установява,
че Д.Г.Д. е назначен в Хидрометеорологична Обсерватория Добрич на 01.07.2015г.
на длъжност Техник, метеорология.
Приложени са
копия от статии, публикувани в сайтове на различни печатни медии относно
повдигнатите обвинения срещу ищеца и колегите му.
От показанията на свид. K. S. R., които съдът
изцяло кредитира, се установява, че същият познава ищеца от есента на 2006г., когато започнал
работа в полицията, с времето станали и семейни приятели, както и че Д. е един
от най-добрите му приятели. Ищецът бил лъчезарен, обичал да се шегува и винаги
бил добронамерен. През 2013г. бил в комисия по унищожаване на веществени
доказателства, като част от дрехите не били унищожени, а били закарани в дома
на друг техен колега. Образувано било дисциплинарно производство срещу ищеца и
той бил дисциплинарно уволнен. Срещу него било образувано и следствено дело във
връзка с участието му в комисията по унищожаване на веществени доказателства,
като му било повдигнато обвинение за длъжностно престъпление. Д. бил „тотално
разбит”, за 2-3 месеца отслабнал с около 7-8 кг, затворил се в себе си, спрял
да се обажда на свидетеля. Променило се и отношението към съпругата му Д.,
която тогава и към момента работи като съдебен секретар в РС – Добрич, защото
станало известно, че мъжът й е дисциплинарно уволнен. Останалите приятели на Д.
се отдръпнали от него. За обвинението имало статия във вестник „Добруджанска трибуна”,
имало съобщение и по „Дарик радио”, целият град
знаел. След повдигане на обвиненията, му били отнети всички огнестрелни оръжия,
включително ловната пушка, Д. бил запален ловджия, но от м.май 2013г. спрял да
практикува хобито си, докато преди това със свидетеля – всяка събота и неделя,
с изключение на дните, в които ловът бил забранен, ходели заедно на лов. Хората
от ловната дружинка започнали да разпитват свидетеля
за какво е повдигнато обвинение на Д. и дали ще влезе в затвора. Променило се
отношението към ищеца и на други хора, а такива, на които бил водил досъдебни
производства като разследващ полицай му се присмивали. Ищецът правил опити да
си намери работа – във фирма „Контики” по обезпаразитяване в селското стопанство, в НАП за инспектор,
кандидатствал за работа чрез jobs.bg
, но опитите му били безуспешни поради това, че срещу него се водело дело.
Според свидетеля и досега Д. не е преживял случилото се, като от 2013г. до
момента е нарочен, че е престъпник, много от бившите му колеги останали с
отрицателно отношение към него.
От показанията на свид. И. Д. И. е видно, че същият познава Д.
отдавна, приятели са от студентските им години, а свидетелят не допускал лесно
хора до себе си и ако ищецът не бил „свестен” нямало да му е приятел. Д. има
едно дете, а съпругата му работи като съдебен секретар в РС – Добрич. Преди да
започне работа в полицията Д. работел като помощник-следовател. Двамата се
виждали поне един път седмично, което продължава и към момента, като ищецът
споделил със свидетеля, че срещу него се води дело. Свидетелят разбрал, че Д. е
оправдан. Информация за обвинението свидетелят имал от пресата – вестник
„Добруджанска трибуна”, от интернет и от приятели. Д. бил притеснен, защото
срещу него имало повдигнато обвинение. От публикациите свидетелят разбрал, че обвинението
е за присвояване на някакви дрехи, но не знаел подробности, защото не е питал Д.
какво се е случило. От 3-4 години не са се събирали в компании, а имали общи
приятели и бивши колеги на ищеца, които работели с него в Първо РУП, с които се
познавали от ученическите си години. Всички започнали да странят от него и
имали „едно наум”, тъй като все още Д. не бил възстановен на работа.
Съдът, като взе предвид установеното
от фактическа страна и при съобразяване на изложеното в исковата молба и възраженията
на ответника в отговора на същата и в съдебно заседание, намира следното:
Предпоставка за отговорността на държавата
за вреди, причинени на граждани от правозащитни органи, е незаконността на
техните действия, а в случая, предвид постановяването на оправдателна присъда,
тази незаконност е налице.
Безспорно е установено по делото, че
вследствие воденото наказателно производство срещу ищеца, във връзка с
извършени действия на длъжностни лица от Прокуратурата на Република България,
която е повдигнала обвинението, внесла е в съда обвинителен акт, по който е
било образувано НОХД №
1330/2015г. на ВОС, приключило с влязла в сила на 23.03.2016г. оправдателна присъда, на ищеца са били причинени
неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с тези действия. При образуване на наказателно производство за
тежко умишлено престъпление върху психоемоционалната
сфера на лицето се въздейства неблагоприятно, то има своите негативни
преживявания, които представляват неимуществени вреди и подлежат на обезвреда. Естествени са преживявания на страх от осъждане,
притеснения, безпокойства, неудобства.
Посредством събраните гласни доказателства се установява, че воденото срещу
ищеца наказателно производство се отразило негативно върху емоционалното и
психическото му състояние - търпял е тревоги, стрес и притеснения от
неоснователното наказателно преследване. Страдал е как широкото медийно отразяване на
производството срива авторитета му на гражданин и на съвестен служител на МВР,
макар по делото да не се събраха доказателства разгласяването на информация за
воденото срещу ищеца наказателно производство да е извършено от прокуратурата.
Ищецът се променил и физически - отслабнал, затворил се
в себе си, тежко преживявал отдръпването на колеги и приятели. Пострадало самочувствието
му, като образуването на досъдебно производство срещу ищеца дало негативно
отражение върху професионалната му реализация - ищецът бил уволнен, а безспорно
е установено наличието на връзка между обвинението в извършване на
престъплението, за което е оправдан, и уволнението. Ищецът бил лишен и от
възможността на практикува хобито си, поради отнемане на ловното му оръжие във
връзка с образуваното срещу него досъдебно производство, а до
01.07.2015г./докато жалбата срещу уволнението му не била отхвърлена от ВАС с
влязло в сила решение/ не могъл да си намери и работа. Не се събраха
доказателства за причинени неимуществени вреди във връзка с наложения запор на
лек автомобил в хода на досъдебното производство. Макар наказателното
производство да е приключило в разумен срок – за по-малко от три години и по
отношение на ищеца да е била взета най-леката мярка за процесуална принуда –
„Подписка“, релевантно при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди е обстоятелството, че незаконното обвинение е за деяние, свързано с
областта, в която е професионалната реализация на обвиненото лице и че
обвинението е станало публично достояние посредством публикациите в
информационни сайтове и печатни медии.
Преценявайки по справедливост, в съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и
интензивността на причинените на ищеца морални болки и страдания от
повдигнатото обвинение, за което е бил оправдан /по отношение на които се
събраха доказателства, че са в причинно-следствена връзка с воденото срещу
ищеца наказателно производство/, като съобрази общата продължителност на
наказателното производство по повдигнатото му обвинение, както и че по време на
цялото наказателно производство ищецът е изпитвал неудобства, чувствал се е
унизен, притеснен и несигурен относно изхода на делото и дали би могъл да бъде
възстановен на работа в МВР, доколкото бил и дисциплинарно уволнен, видно от
приложената заповед, в която е посочено, че срещу ищеца има образувано
досъдебно производство, съдът намира, че сумата, достатъчна за репариране на
причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди, като необходима и
достатъчна за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на ищеца възлиза
на 10 000лв., поради което до тази сума предявеният иск се явява доказан по
размер, като за разликата над 10 000лв. до 80 000лв., като недоказан, искът
следва да бъде отхвърлен.
Посочената по-горе сума се дължи, ведно със законната лихва, считано от
влизане в сила на оправдателната присъда – 23.03.2016г., до окончателното й изплащане, като
претенцията за лихва, считано от датата на постановяване на оправдателната
присъда – 07.03.2016г. се явява неоснователна, съгласно разясненията, дадени в
т.4 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изхода на спора и като съобрази разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10лв.,
представляваща внесената държавна такса за образуване на делото, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д.Г.Д.,
ЕГН **********,***, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 ал.1 от ЗЗД,
сумата от 10 000лв./десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от поддържаното срещу него незаконно обвинение, по което е
оправдан с влязла в сила присъда № 31/07.03.2016г. по НОХД № 1330/2015г. на
ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 10 000лв./десет хиляди лева/ до 80 000лв.
/осемдесет хиляди лева/ и за лихвата върху нея и за присъждане на лихва,
считано от 07.03.2016г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д.Г.Д.,
ЕГН **********,***, направените по делото разноски за държавна такса в размер
на 10лв./десет лева/, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.78
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: