№ 5727
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П. Г. П.
като разгледа докладваното от П. Г. П. Административно наказателно дело
№ 20241110205540 по описа за 2024 година
На обвиняемия П. Х. В. с внесеното постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК за това, че:
На 23.11.2021г в гр.София , бул.“Христо Ботев“ № 26, е кантората на нотариус Л. С. с
Район на действие СГС , в декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК е потвърдил неистина: че
няма непогасени и подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита,
задължителни здравноосигурителни вноски като същият има непогасени и изискуеми
задължения към републиканския бюджет, в лицето на ТД на НАП-София ,които по вид ,
размер и период са:
Задължителни осигурителни вноски по ДОО в размер на 386,91 /триста осемдесет и
шест лева и деветдесет и една стотинки/ , дължими за период от 01.2016Г -до м. 12.2016г
Лихва за забава върху главница за ДОО в размер на 158,75/ сто петдесет и осем лева и
седемдесет и пет стотинки/ лв.
Задължителни осигурителни вноски за ЗО в размер на 243,46/ двеста четиридесет и три
лева и четиридесет и шест стотинки/ лева дължими за периода от месец 01.2016г до месец
12.2016г
Лихва за забава върху главница за ДОО в размер на 99.98/ деветдесет и девет лева и
осемдесет и девет стотинки/ лв.
Задължителни осигурителни вноски УПФ в размер на 152,22/ сто петдесет и два лева и
двадесет и две стотинки/ лева , дължими да период месец 01.2016гдо месец 12.2016г
Лихва за забава върху главница за ДОО в размер на 62,46/ шестдесет и два лева и
четиридесет и шест стотинки/ лева
Глоба в размер на 20.00/ двадесет лева/
Като общия размер на публичния дълг е 1 123,69 / хиляда сто двадесет и три лева и
шестдесет и девет стотинки/ лева - Престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Съдът, в изпълнение на задълженията си и след извършване на проверката по чл. 377,
ал. 1 от НПК, намира следното:
Делото е подсъдно на Софийски районен съд като първа инстанция. Не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
1
Формално са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание по реда на Глава 28 от НПК, тъй като за престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност обвиняемият, е предвидено наказание до три години или с глоба от
сто до триста лева. Привлеченият към административнонаказателна отговорност не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, и от
инкриминираното деяние не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Съдът намира обаче, че въпреки това, в случая не са налице предпоставките на чл. 376,
ал. 1 от НПК за насрочване на делото в съдебно заседание, тъй като в хода на досъдебното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи прекратяване на
съдебното производство по делото и връщането му на Софийска районна прокуратура за
тяхното отстраняване, на основание чл. 377, ал. 1 от НПК /след изм. с ДВ бр. 7/2019 г. /.
Съдът констатира, че внесеното в съда постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание не отговаря на изискванията на чл.
246, ал. 2 от НПК, според която разпоредба обстоятелствената част на обвинителния акт
следва да съдържа определени реквизити, липсата на които води до ограничаване на правата
на правоимащите процесуални субекти. Несъмнено правилата за обвинителния акт следва да
намерят приложение и за постановлението за освобождаване от наказателна отговорност. В
обстоятелствената част на обвинителния акт/постановлението по чл. 375 от НПК/,
задължително следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на обвиняемото лице в него, като се изисква и съвпадение между
словесното описание на извършеното и дадената му правна квалификация, както и пълно и
точно описание на всички съставомерни признаци и вреди. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. В постановлението в този смисъл следва да се
съдържа информация за времето, мястото и начинът на извършване на престъплението,
както и да са описани всички елементи от обективната и субективната съставомерност на
деянието и същите да са посочени със съответните им фактически положения, възприети от
държавното обвинение.
В случая съдът констатира, че както постановлението за привличане на обвиняем от
досъдебното производство, така и постановлението по чл.375 от НПК не съдържа
изискуемия минимум от фактически обстоятелства и посочени факти, за да е ясно
обвинението както на обвиняемия, така и на съда, който следва да го разгледа в рамките на
посоченото от прокурора в този негов акт. Както в обстоятелствената част, така и в
диспозитива на постановлението са използвани абревиатури, които не са общоприети и
касаят строго специфична материя, отнасяща се до данъчното и осигурителното право,
които на нито едно място не са посочения с пълното си наименование. Нито обвиняемият,
нито неговият защитник са длъжни да знаят какво прокуратурата влага в абревиатурите
„ДОО“, „ЗО“ или „УПФ“. Съдът не би могъл да се произнесе по така повдигнатото
обвинение без то да е напълно ясно. В този смисъл прокурорът следва да посочи в самото
постановление за привличане на обвиняем, а така и в постановлението по чл.375 от НПК
какво означават тези съкращения, за да е ясно обвинението и реално какви задължения се
твърди да е имало лицето към фиска.
Отделно от това е посочено, че към инкриминираната дата обвиняемият се твърди да е
имал и непогасено и изискуемо задължение за глоба в размер на 20 лева. Абсолютно
недостатъчно е според настоящия съдебен състав прокуратурата да се задоволява да посочи
единствено това задължение без да го индивидуализира, за да е ясно на обвиняемия,
респективно на съда кой държавен орган е наложил тази глоба, кога и с какъв акт, като това
е едва изискуемият минимум, за да е ясно фактически обвинението.
Отделно от това съдът намира, че прокурорът нито в обстоятелствената част на акта си
2
по чл.375 от НПК, нито в неговия диспозитив е включил коректно и надлежно всички
елементи от обективната и субективната съставомерност на престъплението, за което е
привлякъл лицето към наказателна отговорност. Тази констатация на съда е важима и по
отношение и на извършеното на досъдебното производство привличане.
Това е така, защото съгласно чл.313, ал.1 от НК Който потвърди неистина или затаи
истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по
силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване
от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.
На първо място изобщо в постановлението за привличане на обвиняем от ДП, нито в
това по чл.375 от НПК прокурорът е изложил твърдения, че инкриминираната декларация е
такава, която е изискуема по силата на закон, указ или постановление на Министерския
съвет ... за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Действително е
посочено, че става въпрос за „декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК“, но от така
формулираното твърдение на прокурора не може да се изведе несъмнен извод, че този текст
предвижда попълване на нарочна декларация или въобще, че тази разпоредба на ДОПК
обуславя според държавното обвинение наличието на признака от обективната
съставомерност на деянието подаването на декларацията да е предвидено в изчерпателно
посочените в чл.313, ал.1 от НК нормативни актове. Така формулираното фактически
обвинение по-скоро навежда на извод, че в чл.264, ал.1 от ДОПК се съдържат реквизити на
декларацията, а не на задължение същата да бъде съставена.
Подобно формулиране на обвинението е още по-неясно с оглед най-новата редакция на
чл.264, ал.1 от ДОПК, а именно (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 03.05.2024 г.)
Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или
наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или
вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски
дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена
от нотариуса или съдията по вписванията, по електронен път в Националната агенция за
приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на
вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени,
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на
непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка, който текст
от 03.05.2024г. не предвижда подаване на декларация въобще.
В този смисъл прокурорът следва да посочи изрично дали счита, че чл.264, ал.1 от
ДОПК или друг текст от нормативен акт предвижда подаването на инкриминираната
декларация.
На последно място съдът констатира, че основен порок на така входираното
постановление по чл.375 от НПК, респективно на самото постановление за привличане на
обвиняем се състои в обстоятелството, че друг елемент от обективната съставомерност на
престъплението по чл.313, ал.1 от НК и въведен от законодателя, не е намерил отражение в
прокурорския акт. Такова се явява изискването декларацията да се дава пред орган на
властта. В случая съдът констатира, че нито в рамките на ДП, нито с постановлението по
чл.375 от НПК, държавното обвинение е обективирало твърдения, че процесната декларация
се дава пред орган на властта, още по-малко кой е този орган на властта, пред който се счита
от СРП да е депозирана декларацията. Нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива на
постановлението по чл.375 от НПК е обективирано подобно твърдение, още повече с
3
изискуемата минимална фактическа конкретика. Не става ясно и кой според СРП е органът
на властта, пред който се подава декларацията. Единствено е посочено като място на
извършване на престъплението кантората на нотариус Л. С.. Липсва обаче изобщо
обективиране в постановлението на СРП твърдение декларацията да е дадена пред орган на
властта и такова не може да се извежда имплицитно от посоченото място на извършване на
престъплението. Твърдение обаче именно нотариусът да е орган на власт по смисъла на
чл.93, т.2 от НК, според който текст "Орган на власт" са органите на държавна власт,
органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите
при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции, не е направено
от страна на държавното обвинение. Ако прокуратурата счита, че нотариусът е орган на
власт и именно пред него е подадена декларацията, то тогава това обстоятелство следва да
фигурира в обстоятелствената част и в диспозитива на постановлението, доколкото е
елемент от обективната съставомерност на престъплението.
В контекста на изложеното се налага изводът, че за съда и за обвиняемия остава неясно
какви са фактическите рамки на обвинението, което води и до неяснота на цялото
обвинение, като в самото постановление не са посочени всички признаци от обективната
съставомерност на деянието. Недопустимо е насрочването на делото и произнасянето на
съда по така внесеното постановление на прокурор при СРП преди да бъдат отстранени
допуснатите в него нарушения.
Тъй като обвинителният акт, съответно постановлението за освобождаване от
наказателна отговорност, определя обективните и субективни предели на повдигнатото
обвинение, допуснатата липса на фактическо описание на престъплението и на някои негови
съставомерни елемент, лишава обвиняемия от възможността да разбере точния обем на
повдигнатото обвинение и да организира адекватно защитата си. Съгласно чл. 246, ал. 2
НПК механизмът на извършване на деянието и описание на обстоятелствата, при които е
извършено то, са сред задължителните реквизити на обвинителния акт, съответно на
постановлението по чл. 375 от НПК. Така констатираното нарушение е допуснато в хода на
досъдебното производство, ограничава правото на защита на обвиняемото лице, което обаче
може да бъде отстранено чрез връщане на делото на СРП.
С оглед на така констатираното нарушение и доколкото съдът намира, че същото е
особено съществено, тъй като води до ограничаване правото на защита на обвиняемото
лице, съдията докладчик счита, че съдебното производство следва да бъде прекратено и
делото да бъде изпратено на Софийска районна прокуратура за отстраняването му.
Водим от горното и на основание чл. 377, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 5540/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116ти състав.
ИЗПРАЩА делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на посочените
процесуални нарушения, съобразно мотивите на настоящото разпореждане.
Разпореждането подлежи на протест в 7-дневен срок от получаване на препис от него
пред СГС по реда на глава 22 от НПК.
4
Препис от разпореждането на основание чл. 377, ал. 2 НПК да се връчи на СРП, на
обвиняемия и на неговия защитник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5