№ / ….2020 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
РАЛИЦА АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и
при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 1212 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Б.А., срещу
Решение № 509/09.04.2020г., постановено по НАХД № 4574/2019 година по описа на
Районен съд - Варна, с което е изменено Наказателно постановление №
19-0819-004139 от 08.08.2019 година на началника на група в сектор „Пътно
полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна относно
наложеното административно наказание „глоба“, като същата е намалена от 150
лева на 85 лева за извършеното от А.Б. А. – И. от гр. Варна административно
нарушение по чл. 95 ал.1 вр. чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона за
движението по пътищата.
В жалбата са изложени твърдения, че
решението на ВРС е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и при неправилно приложение на материалния закон – отменително
основание по чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че неправилно РС се е произнесъл по
фактическата обстановка, която е подкрепена с доказателствен материал. Изтъква
се, че доказателствата са ценени неправилно поотделно и в съвкупност, с което е
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на
решението на РС и за отмяна на НП.
Ответната страна ОД МВР Варна, не изразява становище по
жалбата.
Представителят на ВОП счита жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл.211, ал.1 от АПК.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №
19-0819-004139 от 08.08.2019 година на началника на група в сектор „Пътно
полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна на А.Б.
А. – И. от гр. Варна е наложено административно наказание глоба в размер на
150лв. за нарушение по чл. 95 ал.1 вр. чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона за
движението по пътищата.
От фактическа страна е установено, че на
27.03.2019год. около 14:00ч., в гр.Варна на ул.“Пирин“ като водач на лек
автомобил „л.а. „Мерцедес GL” с ДК№ ……. до кръстовището с ул.“Македония“, при
отваряне на вратата за слизане блъска преминаващия от лявата страна по
ул.“Пирин“ л.а. „Фолксваген джета” с ДК№ ….. Прието е, че И. като водач ,
оставяйки вратата отворена е създала опасност
за движението, с което е нарушила виновно чл.95 ал.1 от ЗДвП.
Обжалваното решение е правилно
като постановено при
отсъствието на наведеното с жалбата касационно основание
по чл.348,ал.1,т.1 от НПК –
нарушение на материалния закон.
Съставомерността на извършеното деяние и
вината на нарушителя са правилно
установени от съда, който е обсъдил всички твърдения на жалбоподателя и аргументирано
ги е приел за неоснователни.
С НП касаторката е санкционирана за нарушение на чл.95, ал.1 от ЗДП.
Съгласно посочената разпоредбата водачът и пътниците могат да отварят врата,
да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно
за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.
От събраните по делото доказателства, се
установява по несъмнен начин, че И. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на нарушението, за което е била ангажирана
административнонаказателната й отговорност.
По делото няма спор, че на датата и в часа
посочени в АУАН И. е спряла на
ул.”Пирин” в гр.Варна, в пътното в посока към бул. ”Сливница”, на пешеходната
пътека до кръстовището с ул.”Македония”. Не е спорно и това, че същата е
отворила предната лява /шофьорската/ врата за да слезе от автомобила, както и
че в този момент покрай нея е минал друг автомобил управляван от св.В.. Няма
спор и по отношение на това, че към този момент върху автомобила на В. е имало
явни следи от причинено увреждане – охлузен е задния десен калник.
ВРС е обсъдил и възражението
относно наличието на щети по автомобила на св.В.. Прието е , че дори да няма
материални щети по автомобила на св.В.,
то с факта на отваряне на вратата и допира с другия автомобил нарушение на
чл.95, ал.1 от ЗДП е налице, защото нормата не изисква наличие на ПТП. Тя
изисква създаване на опасност, каквато с допира между двата автомобила вече е
налице, дори и щетите да не са толкова сериозни или изобщо да няма такива.
В случая АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил санкция на И.
съобразно нормата на чл.180, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДП, доколкото точно тази норма
предвижда санкция за нарушаване на правилата за престой и паркиране, а в случая
нормата на чл.95 от ЗДП е точно такова правило. Обстоятелството, че на И.е било
наложно наказание и за неправилно паркиране върху пешеходна пътека е без
значение в конкретния случай доколкото се касае за две съвсем различни деяния,
осъществяващи съставите на две различни нарушения – едното по чл. 95, ал.1 от
ЗДП наказуемо по чл. 180, ал.1, т.1 от ЗДП и другото по чл.98, ал.1, т.5 от ЗДП
наказуемо по чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДП.
ВРС е правилно е изменил
наложеното наказание под средния размер.
При извършената от касационния съд
служебна проверка не се констатираха пороци относно допустимостта и валидността
на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Варненският
административен съд, на основание
чл.221, ал.2 от АПК
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 509/09.04.2020г., постановено по НАХД № 4574/2019 година по описа
на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……